30.01.2018 г.

Конкурсни проекти за възстановяването на храма "Света Неделя" (1927 г.)



Материал от списание "Архитект", бр.3 от 1927 г.


КОНКУРС
за изработване проект за възстановяване катедралната църква „Св. Неделя"


ИЗ КОНКУРСНАТА ПРОГРАМА

Изисква се от проектанта да представи такова разпределение на възстановения храм, което да се включва в сегашния корпус върху същите — старите — стени, без разширение, с изключение на Св. Олтар.

На проектанта се дава свобода да определи формата на разпределението, каквато намери за добре, като се изисква добра вътрешна акустика и най-рационално използуване на застроеното пространство, с три Св. Престола и един общ купол, легнал върху старите стени — усилени, или пък, ако те се окажат неиздържливи, — върху четири колони, като другите вътрешни колони се премахнат. Също така ще се премахне галерията, като от запад се вмъкне повече светлина в Храма.

Да се разшири по възможност съществуващият среден Св. Олтар, като се и продължи на изток.

Желателно е да се проектира на източната страна на Храма съответствуващи места за ризници — на архиерея и свещениците.

На западната част на Храма да се премахнат или видоизменят съществуващите сега пристройки (канцеларски помещения) към камбанарията, като последната, желателно е, да се подобри и издигне по-високо.

Да се потърси едно по-отговарящо разпределение на свещопродавниците, като се направи и един малък мавзолей.

Вътрешната и външната орнаментика да бъдат в старобългарски стил, като външната изработка стане изключително с национални църковни форми, и на Храма се придаде величествен и монументален изглед, напълно отговарящ на предназначението му за катедрала на Столицата.

Площадът около Храма да бъде използуван и пригоден в красив художествен вид.

При избора на строителните материяли проектантът е свободен да употреби, каквото намери за добре, стига общата стойност да не надмине определената за постройката сума.

За възстановяването на Храма е определена една сума максимум 5,000,000 лева, в която не влиза живописта.

ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ НА ЖУРИТО

Състав на журито: председателят на църковното настоятелство, Протойерей Рафаил Алексиев — за председател, и членове: архитект Юрдан Миланов — представител на св. Соф. Митрополия, архитект Сава Овчаров — представител на дружеството на Българските Архитекти, архитект-инспектор В. Янков — представител на Министерството на Благоустройството, и църковните настоятели при Катедралата: г. г. Гаврил Любичев и Трайко Д. х. Коцев.

I премия: Мото „Изток“ архитекти Ив. Васильов и Д. Цолов

II премия: Мото „Катедрала“, архит. П. Цветков

III премия: Мото „Кръст“, архит. Ст. Белковски

Първо откупване: Мото „Храм“, архит. Г. Овчаров

Второ откупване: Мото „Българска вяра православна", архит. Ст. Хайнаджиев и П. Койчев


РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ПРОУЧВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ:

I. Проект с мото „Средец“

В разпределението не е ясно изразена централната концепция: получават се две еднакви пространства, от които едното покрито с купола, а другото с цилиндричен свод. По този начин е разкъсано пространството в църквата. Арките (дъгите), които носят куполата и колоните под тях са архитектурно и конструктивно слаби. При страничните входове липсват щастливо разрешени помещения за свещи. Осветлението на кораба е слабо.

Външна архитектура. Кулата е много закръглена и има руски характер и завършък, а останалата постройка е във византийски дух. Употребени са доста български мотиви, които, обаче, някъде издребняват (външният корниз на фронтоните, на олтаря, на постройките на западния вход и пр.). Главният вход е архитектурно недостатъчно подчертан. Прозорците са много дребни и разхвърлени. Общият силует е спокоен.

II. Проект с мото „Св. Неделя“

В разпределението е допуснато същото разкъсване на вътрешността, както в проекта „Средец“. Дъгите на куполата слаби. Предвидени са две разделени ризници, което не е така удобно. Мавзолеят, както и свещопродавниците са малки. Не е предвидено помещение за кръщалня.

Външна архитектура. Куполните прозорци много раздробени и малки. Триъгълните фронтони под куполата се мъчно съчетават с византийската купола. Главният вход е анемичен. Общият силует е добър. В употребяването на формите има много разнообразие; повечето от формите са от византийски и местен характер.

III. Проект с мото „Достойно ест“

Повечето от забележките към проекта с мото „Св. Неделя“ се отнасят и към този проект, тъй като в разпределение и външна архитектура почти няма никаква съществена разлика.

IV. Проект с мото „Катедрала“




Разпределение. С напречния кораб проектантът е излязъл навън от старата постройка, обаче и при запазване на старите стени концепцията на проекта не се нарушава. Солеят е малък. Входното предверие от западната страна е стеснено, обаче лесно поправимо, като се използва сляпото помещение, оставено между мавзолея и входа, както и на аркадите южно от входа. Вътрешното пространство е централно. Галерията е много вдадена в храма.

Външна архитектура. Общият силует от запад и отстрани добър, обаче цялата постройка е много високо вдигната. Корнизните форми на фронтоните са донейде чужди. Куполата и камбанарията са в пропорции добре. Статуите имат западно-черковен характер и са излишни.

V. Проект с мото „Паисий“

Проектът почти в нищо не се различава съществено от този с мото „Катедрала“ (първа). Вариянтата с двете кулички на западната фасада има доста ромънски характер и не е много удачна.

VI. Проект с мото „X“ (първи)

В разпределението са предвидени доста помещения, които могат да се използуват, но не са в полза на външния изглед. Вътрешното пространство е разкъсано на две части много равностойни, като върху едната е поставена куполата, върху 4 нови колони.

Външна архитектура. Силуетът на камбанарията и куполата удачни и добри, и са в добро съотношение. Надлъжният кораб и камбанарията са разкъсани с много прозорци. Фасадите на пристройките в партерната част са незадоволителни. Същото се отнася и до вида на олтарната част.

VII. Проект с мото „Купола“

Разпределение: Към старата постройка са придадени странично от към север и юг едноетажни пристроики, в които са поместени предверия и помещения за службите. Предверията са доста плитки, особено откритите. Пристройките, обаче, заемат доста място от платформите пред църквата.

Външна архитектура. Куполата и камбанарията не са в добро съотношение. Куполата е доста стеснена спрямо широчината на напречния кораб, което не действува добре. Характерът на пристройките е донякъде чужд на останалата архитектура. Липсва известна монументалност.

VIII. Проект с мото „Бялата катедрала"

Разпределение: Съществуващите странични стени на постройката се изместват навън, за да се подчертае напречният кораб по-силно. Призиданите колони в надлъжния кораб, макар и пробити с малки отвори, пречат. Преминаването от квадрата в куполата не е посредством пандантиви, а с ъгълови ниши, което не е характерно за византийския стил, в който дух е проектирана църквата. Напречните арки (дъги) в надлъжния кораб съвършено разкъсват изгледа му. Страничните входове са изнесени много напред и нямат затворено предверие.

Външна архитектура не е достатъчно разработена и е недовършена. Общият силует задоволява.

IX. Проект с мото „София“

Разпределение: Главният вход от запад е закрит със стълбището, а страничните нямат закрито предверие. Липсват помещения за свещи, а мястото на мавзолея не е много сполучливо. Новите колони под куполата помагат конструктивно, но пречат на вътрешното пространство. Солеят пред иконостаса е разделен, което не е практично.

Във външната архитектура страничните вълнообразни корнизи правят изгледа неспокоен и конструкцията непрактична. Повторението на куполата в камбанарията не е задоволително. Куполата е добре пропорционирана, но не е изразена в корпуса на постройката посредством ризалит. Общ силует добър. Източният вид не е задоволително решен.

X. Проект с мото „Кръст“




Разпределение: Аркадите пред главния вход са много стеснени. Тясно е и предверието при главния (западния) вход. Стълбата за галерията и свещопродавницата трябва да се изместят встрани. Страничните входове водят направо в предната част на храма, което не е практично. Тем липсват и преддверия. Осветлението на надлъжния кораб, главно посредством низко поставените прозорци под аркадите, вместо с по-големи прозорци отвисоко, не е много сполучливо. Вътрешното пространство би спечелило, ако след прехода от квадрата към кръг посредством пандативи, както е във визатийската архитектура, се избегнеха проектираните нови преходи към осмоъгълен тамбур и шестнадесетоъгълна купола.

Външната архитектура е доста скромна, но е хармонична. Липсват й по-едри форми, които да характеризират катедралата. Куполата е добре пропорционирана, но се застига от покрива, без да е изразен по-ясно преходът й към долната постройка. Камбанарията е тънка и преходът й към долната част не задоволява; също и завършекът й в претъпен квадрат.

XI. Проект с мото „Св. Крал“

Разпределение: Разделянето на църквата на две еднакви дименсионирани пространства, от които едното покрито с купола, а другото с кръстат свод, не е удачно — внасят се два съвършено различни елемента, от които кръстатият свод е съвсем чужд на мастните черковни форми. Входовете са на място поставени и добре изолирани отвън посредством предверия. Също са добре предвидени и мавзолеят, канцеларията, мястото за продаване свещи и пр. Дъгите (арките) особено на куполата, са слаби конструктивно и архитектурно. Страничните олтари са много тесни и невъзможни за използуване. Осветлението на помещението с кръстатия свод е недостатъчно.

Във външната архитектура единството на сградата е много пострадало от поставянето на двата фронтона на страничните фасади, както и от групировката на прозорците под тях. Куполата и камбанарията са с форми съвсем чужди на стила. На цялата постройка липсва известна монументалност, която за една катедрала е желана.

XII. Проект с мото „Българска вяра православна“




В разпределението на църквата са предвидени помещения, които се искат. Главният и страничните входове са поставени добре. Запазено е единството на вътрешното пространство. Главното предверие е стеснено много от неудачното поставяне на стълбата за галерията. Във вариянтата не са сполучливи страничните пристройки, както и поставените две стълби във вътрешността. Солеят е малък. Преходът от квадрат към купола не е конструктивен и едва изпълним. Същото се отнася и за стесняването на куполата.

Във външната архитектура общият силует е добър. Главната купола не е никак очертана в корпуса на постройката, а излиза от покрива. Външността, както и вътрешността, прекомерно орнаментирана; употребени са в голямо изобилие форми и орнаменти, от които някои в български дух. Фигурите на ъглите на тамбура в подножието на куполата са неуместни и излишни. Страничните вълнообразни корнизи, макар и български, са много неспокойни. Страничните входове трябваше да бъдат или в оста на куполата, или по-отстранени от нейния силует.

XIII. Проект с мото „За вярата“

Разпределение: Главният (западен) вход стеснен много. Страничните входове са доста изнесени напред, без предверия. Предвидените ризници над олтаря са неудобни. Квадратната кула над правоъгълното предверие, макар и възможна, е неприемлива конструктивно и естетически. Поставянето мавзолея в етаж не е удобно и уместно. Това е причинило и поставянето на стълбата за камбанарията в едно помещение, изнесено напред в галерията, което не е щастливо.

Във външната архитектура липсва масщабът на монументалност. Постройката прави впечатление на по-малка от колкото е всъщност. Употребени са много профанни форми (куполата, притворите около главния вход, корнизите и пр.). Липсва до известна степен религиозен дух. Детайлът за страничните портали е много добър.

XIV. Проект с мото „X“ (втори)

Разпределението е строго централно. Помещението за мавзолея е малко. Липсват исканите два странични олтари. Ризниците са недостатъчни.

На външността липсва достатъчно ясно изразен стил. Характерът на архитектурата клони към византийската. Камбанарията не завършва добре.

XV. Проект с мото „Храм“





В разпределението е допуснато извънредно голямо разширение, като се събарят стените на съществуващия корпус и се създава напречен кораб. Особено много е разширена западната част на постройката, което не отговаря на площада. Всичко това не е в духа на програмата. Проектантът предвижда 4 нови масивни колони, носещи куполата, които заедно с двойните колони от двете страни на надлъжния кораб разкъсват вътрешното пространство, което не е така голямо, за да бъде нуждно това разнообразие. Страничните олтари са неясни и неудобни за служба. Не е ясна постройката над ризниците, над страничните кораби. Куполата е малка.

Във вътрешната и външна архитектура са употребени оригинални, но странни и неприемливи в случая форми. Куполата е малка, с груби форми и терасовидният преход към напречния кораб не е дотам сполучлив. Същото се отнася за аркаците, страничните павильони и прозорците — липсва им стил и традиция. На вариянтата с четвъртитата кула, свършваща хоризонтално, липсва ортодоксален характер, а при вариянтата с куполка на кулата, последната е елипсовидна, което не е дотам удачно. Архитектурата има ясно изразен каменен характер, което не е по средствата, предвидени в конкурсната програма.

XVI. Проект с мото „Изток“




Разпределението, при пълно спазване на програмата, удачно и рационално във всяко отношение. Входовете са добре разположени и групирани в западната част на постройката, с добре дименсионирани предверия, между които са намясто поставени свещопродавниците. Също добре е и мавзолеят. Трите олтари и ризницата зад тях са с добри размери. Корпусът на старата църква е запазен, като се иззиждат 4 нови колони, които носят голямата централна купола. Малките колони към олтаря и западната част внасят известно разнообразие във вътрешното пространство, без да пречат. Последното е добре осветено от куполата и страничните високи прозорци.

Външната архитектура е спокойна с прости, характерни и типични чисто византийски форми, умело примесени тук-там и с местни такива.

Страничните аркади действуват добре. Въобще външният вид е спокоен, могъщ и монументален. Сполучлив е изгледът на олтаря. Изобщо и в детайл работата е добре проучена.

XVII. Проект с мото „Катедрала“ (втора)

Разпределението е ясно. Западното антре е тясно и стълбата в него неприемлива. Площадките пред всички входове са също много малки. Малки са мавзолеят и страничните отвори. Липсва солей, необходим за службата. Колоните във вътрешността пречат.

Външността е хармонична, добра, но не е в традиционните форми на нашите църкви. Фиялките внасят чужд дух. Фасадите са детайлирали и проучени добре. Елементите са много дребни.

XVIII. Проект с мото „Дом на спасителния кръст“

Проектът е недостатъчно разработен и недовършен. Идеята да се покрие олтарьт с отделна купола не е щастлива. Цялата сграда е много низка и продължена. Не е удачно и стесняването на кулата.

XIX. Проект с мото „Възбог“

Разпределението е доста ясно. Дъгите (арките), които носят куполата, са слаби архитектурно и конструктивно. Кулата е поставена от едната страна на греди, което не е конструктивно. Не е проучена постройката в източната част — около олтаря.

Във външната архитектура са употребени византийски и ромънски форми. Има неясности около покрива на олтаря. Кулата е с профанен характер и ромънски форми, а в останалата архитектура преобладават византийските.

*

Въз основа на тая преценка журито раздаде премиите, както следва: първа премия на проекта с мото „Изток" (архитекти Ив. Васильов и Д. Цолов), втора премия на проекта с мото „Катедрала“ (архитект Д. Цветков), трета премия на проекта с мото „Кръст“ (архитект Ст. Белковски, със сътрудници архитекти Ст. Ковачевски и С. Атанасов).

Журито намира за справедливо да препоръча на Църковното Настоятелство да откупи проектите с мото: „Храм“ (архитект Г. Овчаров) и „Българска вяра православна“ (архитект Ст. Хайнаджиев и П. Койчев).


19.01.2018 г.

Новата загадка


Време е за петъчната ни главоблъсканица. Къде се намираме днес?



12.01.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на снимката?



6.01.2018 г.

София преди и сега: Пресечката на улиците "Раковски" и "Граф Игнатиев" (площад "Славейков")


В края на 19 век София все още е преобладаващо едноетажна. Така изглежда и пресечката на улиците "Г. С. Раковски" и "Граф Игнатиев" през 1899 г., както показва тази рядка фотография, запечатала първия конгрес на Прогресивно-либералната партия.

Само няколко години по-късно, през 1902 г., на този ъгъл (с адрес "Раковски" 141) по проект на архитект Петко Момчилов е изградена двуетажната къща на семейство Серафимови. В последствие тя е закупена за нуждите на създадения през 1920 г. Дом на изкуствата (по-късно Дом на изкуствата и печата). За съжаление, сградата пада жертва на бомбардировките над столицата в периода 1943-44 г.

През 50-те години на 20 век пресечката добива познатия и на съвременните софиянци вид след изграждането на две монументални жилищни сгради в характерния за силно идеологизираната епоха стил.

Мястото в наши дни е един от най-оживените кътове на централна София


4.01.2018 г.

Новата загадка


Първата загадка за 2018 година! Кое е мястото на снимката?



3.01.2018 г.

Тротоарните настилки в София (1938 г.)


Из списание "Сердика", книга 9 от 1938 г.

Инж. Любен Брънчев

ТРОТОАРНИТЕ НАСТИЛКИ В СОФИЯ

Тротоарите имат главно предназначение да поемат движението на пешеходците и да го отделят от това на превозните и товарни единици. Съобразно това предназначение тротоарните настилки требва да отговарят на редица изисквания, които гарантират безпрепятственото и спокойното им използуване във всяко време.

Без да се впускаме в много подробности, ще споменем някои от ценните качества на една тротоарна настилка, съчетанието на които ще я класира като добра и подходяща.

Преди всичко, горната повърхност на настилката трябва да бъде абсолютно равна, без да бъде гладка или да става хлъзгава, било при намокряне, било от поледица или след изтриване горния пласт вследствие движението.

Напречните уклони трябва да бъдат умерени, да подхождат на материала, а завоите — с плавен, постепенен преход.

Материалът, от който е изработена настилката, требва да бъде мъчно изтриваем, да не поема вода, да не се руши или поврежда от замръзване, да не се влияе или променя от високите температури и да дава добра спойка със заливния продукт.

Настилката трябва да бъде достатъчно еластична, безшумна и да позволява лесно поддържане чистота.

Цветът на всички тротоари в един градски квартал трябва да бъде един и същ, при това различен от този на уличната настилка, за да се очертават и отделят ясно един от друг.

Независимо от всичко това, настилката трябва да има не само солидна изработка и правилно техническо изпълнение, но да спазва неотклонно чистите и прави линии и красиви геометрически конструкции, затова отделните конструктивни елементи (плочи, блокове и др.) требва да имат еднаква форма и размери.

Най-после, към добрите качества на настилката трябва да се причислят и възможностите за лесно разкъртване при полагане подземни съоръжения и за правилното и безупречното й възстановяване.

Умерената цена на тротоарната настилка, разбира се, е също един от най-съществените елементи за да бъде „подходяща“.

Тротоарните настилки в София представляват едно голямо несъответствие с името „Столица“. Материалите, от които те са изработени, са толкова многобройни и различни по произход, вид, качество, цвят, форма и размери, че едва ли е възможно подробно описание. При полагане и изпълнение на настилките са допускани маса технически несъобразности и грешки, които в много случаи са не само неудобство, но даже препятствие за пешеходците. Състоянието на голяма част от тротоарните настилки в столичните улици предизвиква учудване у този, който познава привързаността на българина към имота му и неговите качества на добър стопанин, защото големите повреди и разрушения по тротоарите говорят за липса на всякаква грижа за поддържането им (виж снимки 1, 2, 3 и 5).

Едно кратко описание и сравнение на употребяваните досега за тротоарни настилки в Столицата по-характерни материали ще е от полза за стремежа на Общинската управа да се уеднаквят, типизират и изобщо оправят тротоарите, като едновременно ще илюстрира и големия хаос, създаден от допускане многобройните им видове.

По произход, въпросните материали може да се разделят на два вида:

1) плочи от естествен камък и

2) плочи от изкуствен камък.

1. Плочи от естествен камък

В следната таблица са изложени най-важните елементи на плочите от естествен камък.


Обща преценка:

Церовските, бовските и ноевските плочи биха били подходящи за тротоари от второстепенен характер, при условие горната им повръхност да бъде равно изработена, формата и размерите типизирани, т. е. правилни и постоянни.

Саранските плочи дават отлични тротоари с недостатък — плочите, въпреки малката им изтриваемост, са крехки и при разваляне на тротоара ръбовете им край циментовата заливка се откъртват (виж снимка 9).

Романските, куриловските и буховските плочи са неподходящи, поради голямата им изтриваемост. Буховските се разцепват и раздробяват на плочки при удар или натиск.

Сотирските плочи дават идеален тротоар, с преодолимия недостатък — слаба циментова спойка при фугите (виж снимка 6).

Гранитните плочи, поради високата им цена и хлъзгавостта им след изтриване, също трябва да се смятат за неподходящи.

2. Плочи от изкуствен камък.

Разнообразието в срещаните тротоарни плочи от изкуствен камък е още по-голямо от това, което виждаме при плочите от естествен камък. На лице са както някои видове пресовани и печени, европейски и български, керамични плочи от различни размери 14/14/3, 19/19/5*5 и др. с равни (виж снимка 4) или набраздени горни повърхности, така и разните видове циментови и бетонни квадратни плочи: еднопластни, двупластни, с равни или шупливи, с набраздени диагонално или паралелно, с карирани и пр. горни повръхности, при най-различни размери 20/20, 25/25, 30/30 и дебелина — 2-0, 2-5, 3-0 и 4-5 см, с конструкция от материали с разновиден произход и качество.

Срещат се най-после и тротоари, изработени от бетон, изливан или трамбован на самото място, с или без специален горен пласт или мозаична орнаментура (виж снимка 5).

Качествата, якостта и издържливостта на голяма част от плочите от изкуствен камък стоят на съмнителна висота, въпреки относително големите цени на самите плочи и по-скъпото им поставяне.

Недостатъците и пораженията, които се констатират по тротоарните настилки от изкуствени плочи са многобройни и се дължат на употребяване слаби първични материали, неподходяща вътрешна структура, несъответни размери и дебелини, лоша изработка на плочите, небрежно поставяне и др.

Главни недостатъци на много от този вид настилки са: прекалено гладка горна повръхност, недостатъчна якост на изтриване и смачкване (виж снимки 3 и 4), поглъщане много вода, непригодена за действителните температурни промени еластичност (виж снимка 5) и пр.

Описаното лошо състояние на тротоарите в София — създадено поради допускане неподходящи и разнообразни материали, неумелото, невежо и безконтролно изпълнение, липсата на поддържане и др., подчертава пълната незаинтересованост в това отношение в миналото. Едва в последните няколко години положението на тротоарите обърна внимание на Общинското управление, въпросът стана актуелен и се оформи като една от сериозните му грижи.

Първите стъпки към подобрение се направиха чрез систематично оправяне бордюрите по улиците, последователно поставяне в изправност тротоарите пред общинските (виж снимки 6, 7, 8 и 9) и държавни имоти и покана за същото към собствениците, чиито разрушени тротоарни настилки представляват спънка за движението.

Втората добра мярка бе изработване специален „Правилник за подземните съоръжения по улиците в гр. София“ (виж Д. В. бр. 29 от 9. II. 1938 г.), чрез който се поставиха необходимите задължения относно реда и начина на полагане и поддържане подземните кабели, проводи и др. на всички администрации, институти и лица, които притежават такива съоръжения в тротоарите.

Въведоха се за настилки на тротоарите в централните части на града специален тип „базалтови“ плочи — двупластни пресовани при високо налагане бетонни плочи — с горен пласт от базалтов трошляк, долен пласт от андезитен, сиенитен или гранитен бетон и размери 30/30/4,5 см. (виж снимка 7).

Следващата, последна грижа е утвърждаването на един „Правилник за направа и поддържане тротоарите в гр, София“, който има за цел:

1. Уеднаквяване тротоарните настилки в Столицата по вид, форма, размери, изработка и качество на материалите и начин на полагането им.

2. Създаване контрол върху материалите и тротоарните настилки през време на направата им, за да се добие добро техническо изпълнение и по-голяма трайност.

3. Определяне времето, когато една тротоарна настилка трябва да се наново направи, смени или ремонтира и

4. Определяне правата и задълженията на собствениците по отношение тротоарите пред имотите им.

С постепенното прилагане на правилника, образът на Столичните улици ще се измени в разстояние само на няколко години до неузнаваемост. Разбира се, гражданството трябва да се проникне от необходимото съзнание за дълг, за да се постигне и крайната цел — даване приличен и подходящ вид на Столицата на България.

1. Разрушения по тротоарна настилка от Буховски плочи

2. Разрушения по тротоарна настилка от Церовски плочи

3. Разрушения по тротоарна настилка от цементови плочи

4. Изхабявания на тротоарна настилка от гладки керамични плочи

5, Пукнатини и хлътвания на тротоарна настилка от мозаичен бетон

6. Общински тротоар от базалто-бетонни плочи по бул. „Цар Освободител"

7. Общински тротоар от Сотирски плочи на пл. „Ал. Невски"

8. Нов общински тротоар от подбрани Церовски плочи на бул. „Дондуков"

9. Ремонт на Общинския тротоар от Сарански плочи край Градската градина

10. Нов тротоар от Романски плочи