Назад към блясъка

Един от малко известните сецесионови шедьоври на столицата е на път да възвърне някогашния си блясък. Изящната къща, известна като дом на предприемача Андрей Арсов, се намира на улица Мальовица №6 и в момента е процес на интензивна реновация. Сградата е построена през 1910 г. и е дело на архитект Карл Хайнрих. 

Най-старата фотография, която успяхме да открием, е от 70-те години и ни беше предоставена от отдел "Краезнание" на Столична библиотека.

Състоянието на сградата преди началото на реконструкцията

Към днешния ден кипи усилена работа

Изящните детайли на фасадата

Издигат се и два нови медни купола, вероятно част от автентичния вид на сградата

Вторият островърх  купол

---

Присъединяване на село Надежда към Столична голяма община

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Надежда.

ПРИЕМАНЕ НАДЕЖДА 

Същият ден, 13 април, към 5 ч. сл. пл., чле­новете от Столичната общинска управа бяха вече в с. Надежда, посрещнати край селото от г. кмет­ския представител Ст. Стоименов, г. г. общин­ските съветници, учащите се и масово стеклите се граждани. 

В своята приветствена реч г. кметският представител изтъкна, че присъединяването на с. Надежда към Столицата се е от дълги години очаквало от надежденчани като едно радостно събитие и днес се посреща с извънредна радост. Физиономията на селище Надежда е чисто градско. В късо време, само в няколко години, надеж­денчани с много труд са изградили и благо­устроили своето селище до днешния му вид. Те ­не се боят, заяви г. кметският представител, нито от труда под формата на доброволна тру­дова повинност, нито от разходите, които има да се понесат в бъдеще за уреждане на сели­щето им. С желязна дисциплина и ред, — заяви той, — ние сме готови да изпълняваме нарежда­нията на Столичната общинска управа за всестран­ното преуспяване на селището ни и на София. 

Кметът и членоветe на Общинската управа пристигат в Надежда 

В своя отговор г. Кметът подчерта съвършенната близост на живота и поминъка в с. На­дежда и в Столицата. „Ние идваме,— каза г. Кме­тът, — да ви протегнем ръка с пълно съзнание, че София е майка на новите селища, които са израстнали около нейната снага и че тя, бидейки по-голяма и по-мощна, с повече опит и мъдрост, има само желанието да бъде полезна на присъединяващите се селища. Българският народен девиз е — Съединението. Съединявайки се в едно, околните сели­ща и София взаимно ще се подпомагат и със своето трудолюбие ще коват по-лесно бъдещето си бла­гополучие." 

След това бе устроено в читалището голямо събрание, посетено масово от гражданите. Пред лицето на сбраните граждани г. кметският пред­ставител направи подробно изложение за положе­нието на селището и изброи нуждите, които то днес има. Допълниха го някои от досегашните общински съветници, селският свещеник и други граждани. 

Кметът между посрeщачитe

По обща преценка на надежденското граждан­ство и на неговата настояща об­щинска управа, нуждите на сели­щето се подреждат така: в най-скоро време е необходимо да се направят бордюри по улици­те, които водят за новопострое­ното училище, за да не се изцапват децата при влажно и кално време, когато отиват на учили­ще. Ул. „Черковна", която води към храма, сyщо така се нуж­дае от снабдяване с бордюри. 

Кварталът Триъгълникът се нуждае от училищна сграда, за която цел в тазгодишния бюджет на селото е предвидена сумата 400,000 лева. Остава, с оглед на бъдещето развитие на селото, да се разреши въпросът кога и где да се почне строежът. 

Селото има нужда от нивелачна скица, каквато до сега не направена. 

Надежденчани изказаха благодарност на управата на Сто­личната община, загдето още от 1934 г. тя е съдействувала за водоснабдяването на селото. Днес, обаче, водопроводната мрежа има нужда да бъде разширена, а също така да се установят за по­стоянно разклоненията й, с оглед на правилна връзка на мрежата със Софийския водопровод. Ре­ка Суходолска предстои да бъде корегирана, за­щото често причинява наводнение в селото. 

Надежда е електрифицирана от д-во Гранитоид, но жителите й считат, че ще имат по-евтина енергия, ако я получат от електропроизводните централи на Общината. 

Трамвайната линия № 6 следва да бъде продължена повече към посока на с. Връбница, за да могат всички жители на селището да се ползуват от услугите на трамвая. 

Надежда няма гробища. Надеж­денчани използуват Софийските гробища, които са твърде много отдалечени и в кално и студено време погребалните процесии са цяло мъчение за придружаващи­те ги. 

Понеже с. Надежда оттук нататък следва да се третира като напълно градски квартал, неразличаващ се по нищо от другите квартали, следва и въпро­сите за общественото подпома­гане да бъдат разрешени така, както се разрешават в град­ските общини. Надежденчани искат още училищните такси на децата да бъдат приравнени с тия в Столицата, защото днес те са твърде тежки. 

На тъй изразените от гражданите на Надежда мисли, г. Кметът в заключителната си реч направи обстоен преглед, уясни кои от тия нужди Общинската управа е в състояние в скоро време да задоволи и увери гражданите в неустанните грижи, които Управата ще има за последователното задоволяване на всички нужди на сели­щето. Надежденчани, които са твърде предприем­чиви и трудолюбиви, от друга страна засвидетелствуваха своята готовност да понесат всички жертви в труд и средства за доброто уреждане на селото. 

Кметът отговаря на приветствията 

С приемането и на с. Надежда в състава на Столичната община се завър­ши нейното оформяване в гра­ниците определени от издаде­ния за същата цел закон. 

От 14 април т. г. Софийска­та голяма община почва да функ­ционира в новия си уголемен състав и граници и нека й по-желаем тя да расте като могъща, красива и мъдра Столица на Българското царство и никога през вековете да не остарее! 

СЕЛО НАДЕЖДА 

С. Надежда е ново се­лище. До 1906 г. на мястото на днешното с. Надежда е имало са­мо голо поле пресичано от шо­сето София — Лом. Първите къщички на това място са били застроени през пролетта на 1906 година от работници при ж. п. работилница. 

Главна улица в Надежда

До 1924 г. с. Надежда беше само една ма­хала в землището на с. Връбница, към чиято селска община то се и числеше. От 1 януарий 1924 г. Надежда се обособява като самостоятелна административна единица, а, растейки от тогава насам още по-бързо, на 1 септемврий 1934 г. На­дежда става център на съставна община, която включва в себе си вече и селата Връбница, Илиенци и Обеля с нейната махала Модерно предгра­дие. На 1 януарий 1936 г. посо­чените села се отцепват в отделна селска община, а с. На­дежда самo остава да съще­ствува като самостоятелна община. 

Днешното красиво име на това селище е дадено от първи­те негови бедни поселници в чест на най-малката сестра на Н. В. Царя — Н. Ц. Височе­ство Княгиня Надежда, Херцогиня Вюртембергска. Освен в чест на най-мла­дата тогава българска княгиня, първите поселници са избрали за селището си това име още и за да изразят тогавашната си свидна надежда, че селището им ще расте и преуспява. Те надали са вярвали тогава, че тъй скоро селището им ще порастне до размерите на среден провинциален град и ще влезе в състава на българската Столица, под чието крило ще има в скоро време всички благоустройствени придобивки на модерен град. 

Църквата в Надежда 

Границите на досегашната Надежденска сел­ска община сж следните: източно — коритото на р. Суходол и част от ж. п. линия София — Варна; северно — ж. п. линия София — Варна до шосето София — Илиенци и част от далекопроводната линия на д-во Гранитоид; западно — същата далекопроводна линия до ж. п. линия София - Цариброд, която разграничава землищата на Връбница от Надежда; южно — ж. п. линия София — Цариград, включвайки заедно с това и кварталите №№ 150, 151, 155 156 и 157 по плана на с. Надежда. 

Надежда има близо 16,000 души жители, от които към 1.I.38 г. по книгите на общината са регистрирани 11,139 лица. На­дежденчани са предимно търгов­ци, занаятчии, дребни чиновници, служащи, работници и лица от други най-разнообразни професии, своя поминък те намират главно в Столицата и за това за тях е от голяма важност удобната трамвайна връзка със София. Но и в самото село има сравнително не малко инду­стриални предприятия, в които намират прехрана надежденчани. Такава е на първо място текстил­ната фобрика „Фортуна", с индустриална мощност 1600 к. С., а наред с нея следват хими­ческата фабрика „Делта", фа­бриката за вълна на А. Дрезгачев, химическата фабрика на Ив. Паунов, химическата фабрика на Бр. Аневи, мелницата на Бр. Апо­столови и още около 23 дребни индустриални и занаятчийски ра­ботилници. 

Още от 1926 г. с. Надежда има ж. п. станция. В района на селото е и откритата през последните години гара Военна рампа. Селото има и две основни училища, едното от които е по-стара постройка, а другото — хубава модерна постройка, завършена през 1935 г. на стойност 1.200.000 лева. 

Прогимназията Св. Климент в Надежда 

Още с оформяването си като отделно селище, жителите му са се погрижили да си изградят молитвен дом, строежът на който е завършен на 1930 г. 

Селото до този момент няма никакви държавни, фондови, училищни, общински или други места и гори. Целият хинтерланд на селото е парцелиран на отделни дворни места, по-голямата част от които са застроени, а незастроените се използуват от притежателите им за техни стопански нужди. Ме­стата отредени по плана на се­лото за улици, площади, градини, паркове, училищни дворове и пр., още не са отчуждени. Направени са твърде малко отчуждения, но за тяхното изплащане дори не се е успяло да се подредят смет­ките. 

Селото за сега е удовлетво­рително електрифицирано и водо­снабдено. Още през октомврий 1925 г. Надежденското общинско управление е сключило с дру­жество Орион договоръ, по силата на който се­лото е снабдено с достатъчно електричество за осветление и за двигателна сила. Отначало енер­гията е била пласирвана между населението чрез общинските органи, а от 1935 г. службата се от­деля в самостоятелно стопанско предприятие. Днес цените, по които надежденчани плащат електрическата енергия, са твърде повишени в сравнение с тия от началото на договора и затова надеж­денчани клонят да потърсят нуждната им елек­трическа енергия от Столичните общински електропроизводни централи. Вода надежденчани получават от Столичния водопровод. Засега водо­снабдяването се извършва посредством 21 общест­вени чешми, но ще е необходимо да се направи постоянна водопроводна мрежа, за да се доведе во­дата и в частните жилища. 

За заменяване старото си училище с ново надежденчани са предвидили 400,000 лева, но по­неже сумата е недостатъчна да започнат строежа веднага, те чакат събирането на достатъчно сред­ства. 

Кланицата в Надежда (недовършена) 

Едно от належащите мероприятия в с. На­дежда е отводняването на кварталите около р. Суходол, които се наводняват при честите прииж­дания на реката. За това мероприятие ще са нуждни доста средства. 

Надежденчани са се загрижили напоследък и за други две мероприятия на селото: едното от тях е да превърнат главната си улица „Кубрат" в улица-парк, а второто прави само чест на ро­долюбивите надежденски жители. Макар селището да е основано много от скоро и числото на заги­налите във войните местни жители да е твърде малко, надежденчани все пак са събрали доста голям фонд и са струпали обработени камъни за да построят паметник в памет на падналите пет-шест души юнаци — техни съграждани. Но тъкмо поради тая причина, поради малкия брой на чествуваните паднали бойци, трябва да заключим колко силно е патриотичното чувство у българина и колко дълбока е почитта му към жертвувалите се за Родината. Заслужена е тогава — трябва да заклю­чим — новата съдба на село Надежда: чрез при­съединяването му към Столичната голяма община да тръгне в пътя на своето благоустрояване и напредък с нов темп — с темпа на голе­мия модерен град. 

---

София преди и сега: Христо Белчев №3

Домът на Самуел Пинкас - столичен фармацевт, 20-те години

Мястото в наши дни

---

Новата загадка

Миг от живота на софийското висше общество. Къде се намира въпросната дама? 

---

Грандиозните празненства за 24 май, 1924 г.

Празникът на просветата.

Грандиозните тържества в столицата за Кирил и Методий

Из столичната преса, 1924 г.

В събота българският народ празнува с необикновена тържественост деня на светите братя Кирил и Методи.

В 10.00  ч. започна  молебена, който се извърши от митрополит Стефан  в специално за случая приготвен павилион. На молебена присъствуваха Царя с гражданската си и военна свита, княгиня Евдокия, министър председателя Цанков, министъра на Външните работи Калфов. министъра на правосъдието Р. Маджаров и министъра на войната генерал Вълков. Присъствуваха още председателя на столичната общинска седмочленна комисия г. П. Паскалев,  народното  представителство и др.

На огромния площад пред Ал. Невски се събра многохилядния народ от учащата младеж, където се отслужи молебен в присъствието на Царя, министрите, много корпорации, културни дружества и някои дипломати

Особено впечатление правеше на обществото присъствието на френския пълномощен министър в София г. Жорж Пико, а така също и на управляющия полската легация г. д-р Т. Грабовски, които извикаха истинска адмирация в присъствуващите на молебена граждани.

След молебена от издигнатата за целта трибуна г-н Цветан Стоянов, учител във висшия педагогически курс, в кратка съдържателна реч, изтъкна значението на светите братя за българския народ, за нашата писменост и култура.

На края, Царя, придружен от министрите, бе съпроводен всред истински овации от цялата учаща се младеж и публика. Особено мила гледка представляваха развяваните над главите на учащата се младеж хиляди трикольорни знаменца с образите на светите братя.

Това беше цяло едно развълнувано море, което вееше над главите си националните ни цветове.

Царя и принцесата в двора на двореца поздравява манифестантите на Кирил и Методи

След това се образува манифестация, начело  с министър-председателя  г-н  Цанков и иконата на светите братя, носена на ръце от един  учител и един свещеник. След тях следваха опълченците, юнкерите, учащата се младеж, разните организации и гражданството.  

Манифестацията мина през Двореца, където Царя поздравляваше минаващите, а вън пред вратите и около Двореца се беше струпало едно голямо множество граждани, които чакаха своя ред да минат и те през Двореца. Имаше мили сцени между ентусиазираните граждани,  което за лишен път подчертаваше  необикновената народна обич към Царя.

Манифестацията трая близо 2 часа и половина.

Не по-малко тържествен беше и деня след пладне. Учениците от столичните училища устроиха било в тях било в Борисовата градина, забави за гражданите, след което към 6 ч. столичани видяха още една манифестация при завръщането на учениците от градината.

Една от красивите групи ученички, която носи ликовете на светите равноапостоли

---

Конгреси, конгреси...

Освен на преврати, в новата си история българската столицата се е нагледала и на политически конгреси и манифестации, които никога не са излизали от мода. Безброй пъти, след събрание в някой от големите софийски салони, тълпи партийни поддръжници са изпълвали улиците на града с лозунги в ръка. 

Старите фотографии пазят спомена за шествията на отдавна изчезнали партии, чиито наименования, страсти и уставни цели вече обитават единствено прашните страници на някоя забравена книга. 

Днес ще си припомним няколко.

Конгресът на национал-либералната партия - делегати и гости, 1927 г.

Манифестация на национал-либералите по бул. Дондуков след конгреса

Конгрес на Демократическата партия, 1926 г.

Панахида на гроба на Петко Каравелов при църквата "Св. Седмочисленици"

Конгресът на Национал-либералната партия, 1930 г.

"Издигаме в култ любовта към родината"

Отново национал-либералите

---

Деветнадесетомайският преврат

Днес се навършват 78 години от преврата на 19 май 1934 г. Отбелязваме датата с две редки снимки:

Войската блокира столицата. 

На снимката - войници отдъхват на площад "Св. Александър Невски"

Граждани, струпани пред столично кафене, четат издадения от новото правителство манифест.

---

Новата загадка

След няколко поредни загадки, които сериозно ви поизпотиха, този петък ще се спрем на нещо по-леко. Пробвайте смело. :)

---

Бомби за столичните богаташи

Двадесетте години на XX век остават в историята на Третото българско царство като смутно време на политически терор, идеологическо противопоставяне и сериозни икономически изпитания за преживялата две национални катастрофи държава. Годината е 1928-а. Изминало е по-малко от десетилетие от подписването на Ньойския договор. Белезите на обществено разделение са навсякъде. Ежедневно по софийските улици падат нови жертви на безкрайни братоубийствени конфликти. А само преди година е започнала реконструкцията на храма „Света Неделя“, превърнат от комунистически атентатори в гробница на повече от двеста души - военни, политици, граждани. Сякаш обаче мъките на изстрадала България не били достатъчни. На 14 април 1928 година разрушителното чирпанско земетресение разтърсва Южна България. На 18 април нов трус удря и град Пловдив. Загиват над 100 души, десетки хиляди остават без дом, а Пловдив, Чирпан и Първомай са в руини.

Няколко седмици по-късно в столицата избухват серия от взривове, провокирани от скорошния трус, които за дълго отнемат съня на софийските богаташи. Първата бомба се възпламенява на 6 май в 3,15 ч. след полунощ пред сградата на Българската търговска банка. Банката се намирала на днешния площад „Гарибалди“, като пищната й сграда извисява снагата си на това място и днес. Взривът бил поставен пред централния вход на трезора. Според следствието ставало дума за един килограм експлозив, опакован в книжна кесия и снабден с фитил за запалване. Установено било, че извършителите са двама души, които успели да избягат по близката улица „Ангел Кънчев“.

Сградата на Българската търговска банка, където избухва първата бомба

Повредите били незначителни, изкъртена е само вратата и част от каменните колони. Прозорците на банката и околните къщи, сред които и на румънската легация, са изпочупени от взрива. Местопрестъплението е посетено лично от министър-председателя Андрей Ляпчев, който заедно с полицията огледал щетите.

Няколко дни по-късно на 14 май, отново след полунощ, отекват още два взрива, поставени пред домовете на едни от най-богатите столичани. Първият атентат е срещу софийския аптекар Самуел Пинкас, собственик на дрогерия „Надежда“. Красивият дом на фармацевта, намирал се на улица „Христо Белчев“ 3, осъмва с изпочупени прозорци и пострадала входна врата. Госпожа Пинкас, съпругата на аптекаря, разказала на следователите, че успяла да види двама души, които оставили „нещо“ и след това избягали. Домашните й съумели да се оттеглят в задната част на къщата преди експлозията и никой не пострадал.

Домът на Самуел Пинкас и щетите, нанесени от взрива

Второто адско устройство разтърсва улица „Оборище“ 10, където живее Константин Хаджикалчов, легендарно богат и легендарно стиснат представител на известния пловдивски род. Бомбата отново била поставена пред входната врата на вече несъществуващия представителен дом, намирал се непосредствено до Докторската градина. За щастие и този път се разминало без жертви и ранени.

Новината за неизвестните терористи бързо превзела първите страници на печата. Тогавашните столични вестници нищят сензацията в детайли. Според някои зад атентатите стояла конспиративна комунистическа организация.

Последиците от избухналата бомба на Оборище 10

Що се отнася до мотивите на извършителите, печатните издания излизат с версията, че атентатите са „протест срещу слабата пожертвувателност“ на богатите столичани за пострадалите в скорошното земетресение. Като потвърждение на тази теза, няколко дни по-късно на близо 50 състоятелни столични граждани е изпратено анонимно писмо, в което се казва: "Неприятно е да се напомня един дълг. Трябва да внесете за пострадалите райони сумата ... лева, и то в 8-дневен срок. При това, добре е да ви заявим, че ние извършихме атентатите от 6 и 14 т. м. с пълното съзнание на отговорностите. Не си правим илюзията, че някой от нас може да попадне в ръцете на властта, но въпреки това „инцидентите“ ще продължават, защото ние сме решили да отидем докрай за постигане на целта си - което ни най-малко не би ползвало нас лично. С голям риск досега се стараехме да не се дават жертви, но ако Вие и след това останете затворен егоист, няма да пожалим нито Вас, нито Вашите близки. Вие „като добър гражданин на тази страна“ сигурно ще предадете настоящето на полицията, но и това няма да спре постигането на нашата задача, напротив, ще ви подчертае като непоправим, а за такива ние имаме само едно наказание...“

Пресата категорично осъдила софийските робинхудовци за тяхната „благотворителност чрез кощунство“, която, твърдят те, „подбива престижа на държавата, унижава достойнството на нацията, разклаща авторитета на властта и всява смут в душата на всеки гражданин“.

Последващи атентати не са извършени. Анонимните извършители изчезват така, както са се появили - без следа. Новината на деня постепенно избледнява и отстъпва място на нови теми. Богаташите отново можели да спят спокойно.

---

Присъединяването на Слатина и Дървеница към Столична голяма община

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Слатина и Дървеница.




ПРИЕМАНЕ СЛАТИНА 

На 13 април т. г. в 3 ч. сл. обяд г. Кметът, заедно с придружаващите го лица, бе пред общинското управление на с. Слатина, гдето бяха излезли да го посрещнат кметът на селото, г. Владимир Димитров, общинските съветници, учащите се и почти всички жители на селото. 

Кметът и членовете на Общинската управа влизат в Слатина

В своята приветствена реч г. Димитров се спря преди всичко на ония неверни клюки, които злонамерени лица разпространяват във връзка с приложението на новия закон за Голямата столич­на община, с цел да смутят спокойствието на на­селението и да го сплашат с невярното твърдение, че от присъединяването новите жители ще имат само вреда, защото ще носят финансови те­жести, които щели да отиват изключително за бла­гоустрояване на центъра. Подобни злонамерени слу­хове придружават всяко голямо дело, но тяхното опровергаване е лесно, защото изричният текст на чл. чл. 13 и 18 от Наредбата закон за Столич­ната голяма община урежда въпроса за приходите и тяхното разходване по един строго определен начин. 

От името на учащата се младеж една уче­ничка поднесе поздрави на гостите и изказа радостта на слатинчани от присъединяването им към София. Един от г. г. съветниците при общината, председател на търговското сдружение, в своята приветствена реч разгледа доста обстойно сегаш­ните нужди на селището. 

Кметът изслушва приветствията на слатинчани

След като г. Кметът отговори на поздравите и обнадежди жителите на Слатина, че от присъе­динението им към Столицата те ще имат само полза, както от друга страна ще има полза и са­мата Столица, защото ще добие възможност за по-планомерно задоволяване на всички нейни нужди, г. Кметът, заедно с г. г. помощниците и г. г. начални­ците на служби при Столичната община, посетиха кметското представителство и в беседа с кметския представител, дотогавашните общински съ­ветници и явилите се на срещата граждани, разгле­даха по-подробно всички въпроси свързани със се­лото. Общинският дом на с. Слатина е новопо­строено здание, твърде добре обзаведено. През последните години общината е намерила средства, за да построи един хубав и здрав мост над реката в селото. Днес за днес най-голяма нужда слатинчани чувствуват от павиране улиците, които свързват селото им с града. Това са две улици, едната от които следва да ги свърже с ул. Чер­ковна в Подуяне, а другата — с ул. Ив. Асен II. Слатинчани имат нужда и от добра връзка с Цариградското шосе. Училищата им са недоста­тъчни, чувствува се нужда от построяване специални здания за училища в с. Дървеница и в че­тирите квартали зад Борисовата градина. Във фи­нансово отношение общината не стои зле и досе­гашната нейна управа е имала мисълта да сключи заем, за да построи четири училищни сгради в различните квартали. 

Слатинчанки слушат речта на Кмета

Слатинчани изказаха и своята голяма готовност всеки от тях, чрез доброволна трудова повинност, да подпомогнат работите по отводня­ване улиците, по направа канавки за оттичане на водата и по редица други благоустройствени меро­приятия. Слатинчани отдавна имат електричество, но електропроводната им мрежа днес има деста по­вреди и те са загрижени за нейната по-скорошна поправка. Въпросът за водоснабдяване кварта­лите зад Борисовата градина е все пак удовле­творително разрешен, но в самото с. Слатина во­доснабдяването стои зле. Слатинчани изказаха готовността си да понесат разходите по водопро­водната мрежа, но да добият в скоро време едно добро водоснабдяване на селището си. 

Изслушвайки тъй изброените нужди на Сла­тина, г. Кметът даде своите обяснения относно възможността за задоволяването им и увери слатинчани в до­брото желание и във всичкото усърдие, което Столичната общин­ска управа ще има за по-бързото извършване на начертаната при тая конференция програма. 

СЛАТИНА И ДЪРВЕНИЦА 

Слатинска община се състои: от с. Слатина, застроено не­посредствено източно в полите на Слатинския редут, от село Дървеница и от 5 квартали застроени напоследък източно от Борисовата градина, а именно кварталите: Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Христо Ботев и Дианабад. 

Общ изглед на с. Слатина 

Граници на Слатинско земли­ще са: от изток землищата на селата Враждебна, Бусманци и Гору­бляне; граничната линия сече Цари­градското шосе при 7-ия километър и оттам се насочва на юг край Американския колеж, Симеоновско землище и до река Средорека стига Драгалевско землище при местността Дрангазица, а оттам през Канзоверица до Драгалевска река; в западна посока границата върви по Дървенишкото шосе до възвишението на 5-ти километър, през местността Мусагеница стига Георговия чифлик, минава повторно Цариградското шосе към 5-ия километъръ и, тангирайки старото землище на Софийска община, се свързва с началната точка при село Враждебна. 

В тия си граници Слатин­ската община е имала 21,000 де­кари работна земя, от които пар­целирани са около 5,000 декари. Сега общината има 13,000 декари работна земя. 

Здравният дом в Слатина

Слатинска община има 10,000 жители, главните занятия на кои­то са: млекарство, земледелие, скотовъдство и песъкчийство. Напоследък песъкчийството, като занятие на слатинци, е съвърше­но отслабнало, вследствие тясноколейната линия, построена спе­циално за да се доставя необ­ходимия пясък за строежите на София. В новозастроените кварта­ли Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Хри­сто Ботев и Дианабад поселниците са главно дребни чи­новници, дребни търговци и общи работници, които изкарват препи­танието си в София. 

В Слатинска община има 1400 дойни крави, 1200 глави друг едър и дребен добитък, а извън това още и 2800 овци. 

В землището на Слатина, по­ради близостта му до София, са отчуждени доста много места за държавни нужди. Така, за нуждите на Ветеринарно-медицинския факултет са отчуждени около 70 декара и там са построени вече три големи сгради за нуждите на факултета. Институтът по овощарство при Агрономи­ческия факултет също има голямо землище за своите опити. Други 360 декара са отчуждени за казарми на гвардейския полк, 500 декара са отчуждени за цивилно летище, има опре­делено място за автоматическа телефон­на централа към телефонната станция при Дирекцията на пощите, за ентомологически ин­ститут при Министерството на земледелието— 50 декара, върху които е построено необходимото за целта здание. 

Кметът в Здравния дом на село Слатина

В района на общината има 7 училища, но само това в с. Слатина има своя собствена учи­лищна сграда. Останалите училища се помещават в наети здания и оттук произлиза нуждата от строеж на хигиенични сгради за училищата на слатинчани. 

Към своите училища слатинчани в миналото са имали две училищни трапезарии, а през тази година са открили още три. Училищното настоятел­ство е открило и един детски дневен дом, който се посещава от деца на заети в работа през деня родители. 

В Слатинска община има и две църковни сгради: едната в с. Слатина — църквата „Света Троица", а другата в с. Дървеница — църквата „Свети Георги". Слатинчани имат и два монастира: монастирът „Св. Троица" е при с. Сла­тина, а монастирът „Св. Илия" при с. Дървеница. 

Както Слатина, така и Дървеница са отдавна електрифицирани; те получават електрическа енер­гия от А. Д. Гранитоид и едничкото неудобство за слатинчани е, че купуват енергията на твърде високи цени, поради което стремежът им е да могат след изтичане договора им с Гранитоид да се снабдят с енергия от електропроизводните централи на Столичната община. 

Селищата от Слатинска община се присъединяват към Столичната голяма община, защото това присъединяване е очевидно необходимо. С. Сла­тина, подобно на с. Подуяне, което някога е било отделно село, така много се доближава до строи­телната линия на Софийска община, че не след по­вече от десетина години то ще има съдбата на Подуяне, а именно ще стане нов квартал на Со­фия. Такава ще бъде съдбата и на новите квар­тали Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Христо Ботев и Диана­бад. И днес дори минувачите по тия места би бил очуден, ако му се каже, че строежите в тия квартали са на слатинско, а не на софийско зем­лище. 

Народно училище "Васил Левски"

Остава само Дървеница като отделно от София селище, което ще се развива и в бъдеще като едно земледелско село, но и там, благодаре­ние включване селото в границите на Голяма Со­фия, в скоро време трябва да се очаква, че ще бъдатъ направени всички благоустройствени меро­приятия от селскостопански характер и с. Дър­веница ще стане едно образцово за селскостопанска България село. 

Не може да се мисли, че Дървеница в по-близко или по-далечно бъдеще ще стане курортно място. Мъчно е да се допусне също така, че ня­кога София със своите нови квартали ще се разрастне толкова много, че да включи и селото в своя градски план. Остава село Дървеница да си сложи амбицията да стане в най-скоро време образец по благоустрояване на нашите китни села. Но за това се иска още да смени и сегашното си не твърде благозвучно име. 

---

Новата загадка

Днес ще трябва да разпознаете къщата на един състоятелен столичанин. Вие сте! :)

---

Присъединяване на село Драгалевци към Столична голяма община

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Драгалевци.

ПРИЕМАНЕ ДРАГАЛЕВСКА ОБЩИНА 

На следния ден, 12 април, Кметът, заедно с г. г. пом. кметовете и г. г, началниците на служ­би при Столичната община, продължиха приема­нето на присъединяващите се към Столицата сел­ски общини. В 3 ч. сл. пл. те бяха вече на пло­щада в с. Драгалевци, гдето гражданите, начело с досегашния си кмет, г. Александър Тризлинцев, бяха излезли масово да ги посрещнат. Бяха излезли на срещата също така и учениците от Драгалевската прогимназия. Децата посрещнаха го­стите с изпяване националния химн, хим­на на Царя и със свои хубави училищни песни. Г. Тризлинцев, от името на драгалевчани, поздра­ви гостите си с радушна реч, в която намери случай, наред с изра­зената радост на съграждани­те му от присъединяването, да даде доста пълен отчет за особеностите на Драгалевска­та община, за извършените досега и за предстоящите мероприятия. 

Учителка от Драгалевци поднася букет на г. Кмета

Кметът на Столицата, г. инж. Ив. Иванов, отговори на приветствията и увери драгалевчани в готовността на членовете от Столичната общин­ска управа да положат всички старания за напре­дъка на Драгалевци, което и в бъдеще ще бъде оставено да се развива в съгласие със своите местни условия като курортен и селско-стопански център. 

След това г. Кметът, заедно с придружа­ващите го членове на Столичната общинска управа и Началниците на служби в Столичната община, посетиха Драгалевското кметско представителство и останаха там доста дълго време, достатъчно за да се проучат службите, да се дадат наставления за тяхното бъдеще водене, а г. Кметът посвети времето си в разговор с кметския представител, с общинските съветници на Драгалевци и с по-първите жители на селото. 

Кметът между драгалевчани

Главните въпроси, които драгалевчани повдигнаха пред г. Кмета, са следните: най-напред въпроса за по-скорошното завършване на шосей­ната връзка със София. Драга­левчани чувствуват необходима нужда от създаване на един млекосъбирателен център и вече са се заели да подготвят не­говото урежда­не, като са на­правили начал­ните постъпки за създаване млекопроизводителна коопе­рация от всич­ки производите­ли на мляко в селото си. При конференцията се изтъкна, че в здравно от­ношение, вследствие добрите грижи, които пред­ставителите на тая служба полагат, Драгалевци е много по-добре отколкото съседните му села. Жерт­ви на епидемически болести Драгалевци дава 4 пъти по-малко, отколкото близките му села. Същото е и с детската смъртност. В селото има здравна съвещателна станция, която досега е по­лагала примерни грижи за родилките, за пеленаче­тата и за разширяване здравната просвета. Драгалевчани са уредили безплатни трапезарии, имат детска градина и детски дневен дом. Една грижа на драгалевчани, която е сега на дневен ред, е тази за изработване точен списък на бедните и за намиране бюджетни средства за тяхното без­платно лечение. Драгалевчани също така са загри­жени за водоснабдяването си, макар че, в срав­нение с другите села, този въпрос е вече удовлетворително разрешен. Но драгалевчани искат да достигнат и в тая насока удобства, които да отговарят на нуждите на едно добро курортно място. 

В своя отговор на множеството зададени му въпроси, г, Кметът преди всичко изказа една похвала към здра­вия смисъл на драгалевските жи­тели, които не са разпродали мерата си подобно на жителите от други близки села. Драгалев­чани и сега са останали собственици на старите си имоти и, ако някой ден дойде ред тия имо­ти да получат друго предназна­чение, драгалевчани ще могат за тях да получат повишената им цена или пък сами да ги стопанисват при подобренията, конто вече имотите са получили. Г. Кметът увери драгалевчани в добрите грижи, които Столичната общинска управа ще има винаги и за тяхното селце и им съобщи, че още тази година ще се направи всичко възможно да се ускори и завърши строежа на шосето, а също така че още тази година ще се почне постройката на млекосъбирателни пунктове, еднн от които вероятно ще бъде близо до тяхното село. Разяснявайки постановленията на закона за Голямата столична община, г. Кметът подчерта пред драгалевчани, че приходите, които е събирала досегашната тяхна община, ще запазят своя характер и в бъдеще, а от друга страна тия приходи ще бъдат употребени изклю­чително за нуждите на селото им. Запазва се една финансова автономност на новоприсъединените към Столичната община селища и, следователно, от тях самите най-много ще зависи разумно и усърдно да се извършва бъдещето благоустрояване на селото. Ръка за ръка със Столичната общи­на, която има да насочи по-мал­ките си сестри с придобивките на своя опит, новоприсъедине­ните общини, запазвайки своята стопанска независимост, ще могат взаимно да си подпомагат и общо да изградят благополу­чието на българската Столица. 

СЕЛО ДРАГАЛЕВЦИ 

Драгалевската селска общи­на, преди присъединяването й към Голямата столична община, се състоеше от две села: Дра­галевци и Симеоново, а също така и от един квартал-предградие на София, намиращ се зад Погребите. Сега, с присъединяването към Софий­ската община, с. Симеоново отпадна, защото е твърде отдалечено. Присъединяват се към София с. Драгалевци, с около 350 къщи и население 1,700 души, и Кварталът при Погреби­те, от стотина къщи с 600 жители. 

В тоя си вид присъединената Драгалевска община има около 15,000 декара ниви и ливади, 8.000 декари гора, а свободни и застроени парцели 2.500 декара. 

На изток драгалевско землище граничи със Суха река, на запад с Кръстаново ливаге — Го­лямата могила, на север с бул. Андрея Ляпчев и Боровата гора на Борисова градина, а на юг — с граничната линия на националния парк „Витоша". 

За 1938 г. бюджетът на общината е бил предвиден в размер 1.479.012 лева приход и толкова разход. 

Главният поминък на населението е млекопроизводство и свързаното с него отглеждане на добитък. Млякото, разбира се, се пласира в Столицата, но до сега пренасянето му става по съвсем примитивен начин, с малки кабриолетчета и товарен добитък. Дневно Драгалевци пла­сира в София 4.000 литри мляко. От първа необходимост е да се основе в селото една коопера­ция на млекопроизводителите, да се изгради в близост до селото един млекосъбирателен пункт и с това да се спести много труд и време на драгалевчани, които до сега са се твърде много утруднявали при поединичното разнасяне на млякото. 

Драгалевци има утвърден регулационен план още от 1910 г. и от тогава до сега той постепенно и постоянно се прилага. Почти всички предвидени в плана улици са открити, направени са удобни и проходими за пешеходци и коли, а на някои места вече започва и тяхното покриване с павета. 

Махалата Погребите има утвърден от 1927 г. регулационен план. Неговото прилагане през последни години бе спряно от Министер­ството на благоустройството, поради предстоящето изготовляване на Мусмановия градоустройствен план за Голяма София. 

Селото отдавна е електрифицирано. 

Драгалевци има и добро водоснабдяване. До сега за снабдяване селото с вода са каптирани три извора. Първият, „Зоньовец", е каптиран още в 1911 г. и в 1934 г. са направени доста подобрения във водопроводната му мрежа. Вторият извор, „Ваклинец", също така е каптиран от 1911 г., още тогава водопроводната мрежа е правена с манесманови стоманени тръби, а през 1935 год. са направени доста разширения в мре­жата. Третият извор, „Герговец", има каптаж строен в 1924 г. През 1936 г. водопро­водната мрежа на тоя извор също така е доста разширена. Извън прокараната по домовете вода, в селото има и повече от 10 приспособени за во­допой на добитъка чешми, а също така има направени чешми и вън от селото, всред ливадите, за нуждите на работещите в полето. 

Махалата „Погребите” до 1936 г. е била почти без вода, каквато се е доставяла от частни кладенци. През тая година е използуван каптажът „Паша бунар”, намиращ се северно от с. Драгалевци и днес доставената от там вода, ако не изцяло, то до известна степен задоволява нуждите на махалата. 

Село Драгалевци до сега действително се е раз­вивало и като доставчик на мляко за София и като курортно място на софиянци. Някога софиянци обичаха да пътуват в селските хижи на драга­левчани, с техните неудобни одаи и широки дво­рове. Днес в селото, което вече си е създало един минимум от благоустройство, има изник­нали доста хубави вили и къщи за летуване. Но най-хубавото и привлекателно място за летовни­ците е стародревният монастир на „Св. Бого­родица Витошка", строен от Цар Иван Александър. Не е точно известно през кои години тоя български цар е почнал и завършил това свое благочестиво дело — строежът на монастира, но се знае, че след смъртта на Иван Алек­сандра монастирът Св. Богородица Витошка е минал изпърво във владение на сина му Иван Срацимир, а по-късно (1378 г.) е влязъл в пределите на Шишмановото царство. Вероятно по тоя случай цар Иван Шишман е издал на монастира грамота, която и до сега се пази в българския Зографски монастир на Атон. 

Драгалевски монастир

Сгушен в една запазена от ветровете па­дина от полите на Витоша и обгърнат от всички страни с богата растителност, Драгалевският монастир представлява истинско спокойно гнездо за летен отдих. Днес постройките на монастира са подновени с две хубави триетажни здания, в които могат да отсядат многобройни летовници. Голяма част от фреските и стенописите на ста­ринната църква са запазени и с това монастирското летовище, като запазва спомена и лъха на нашата славна древност, съединява я с преле­стите на планината, на съвременното благоустроя­ване и с несравнимия изглед, който има софий­ско поле и красавицата София, гледани от височините на монастиря, в рамките на Старопланин­ската верига. 

Драгалевци ще запази за дълго време в бъ­деще своя характер на село. Наред с това то ще стане и едно от най-китните летовища на София, защото в непосредствена близост до него Витоша разкрива в своите пазви суровата си пла­нинска хубост, а националният парк — горските си прелести.

---

София преди сега: Булевард "Васил Левски"

Фотография от началото на XX век - приблизително поглед от улица "Граф Игнатиев" в посока мястото на Университета. Все още преобладаващо едноетажен, тогава булевардът носи името "Фердинанд".

Същото място днес, 2012 г.

---

Присъединяване на селата Бояна и Красно село към Столична голяма община

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на селата Бояна и Красно село.

ПРИЕМАНЕ БОЯНА И КРАСНО СЕЛО 

На 12 април Кметът, г. инж. Ив. Иванов, придружен от пом. кметовете г. г. Хр. К. Стоилов, Хр. Манолов, инж. Р. Михайлов и д-р Хр. В. Радославов, пристигна пред зданието на Воин­ското селско общинско управление в Красно село на 3 ч. сл. об. и бе посрещнат от кмета на се­лото, г. Кирчев, г. г. общинските съветници и мно­жество граждани. В своята приветствена реч г. Кирчев изрази надеждата на населението от досегашна Боянска община, че с присъедине­нието към София то очаква да се получи едно по-добро бла­гоустрояване, по-добри грижи за подобрение поминъка му, та в скоро време селищата от състава на общината — Бояна и Красно село — да се превърнат в би­сери на огър­лица в хуба­вата Столица. 

Кметският представител на Бояна приветствува г. Кмета

Кметът, г. инж. Ив. Ива­нов, след ка­то изрази благодарността си за радушния прием, даде уверение, че с общи усилия, с основно опознаване нуждите на населението и с помощта на Столицата той ще се постарае на първо време да задоволи най-необ­ходимите нужди на селищата, а по-нататък ще полага усилия от тези околности на Столицата да се създадат планирани и модерни селища. „Да си подадем ръце — апелира Кметът — и с общи усилия и разум да постигнем това, което е ед­накво желано от нас и вас: да направим Бояна и Красно-село едни от най-хубавите части в Столицата!" 

След това в общинското управление, в залата на съветниците, стана събрание, в което Кметът г. инж. Ив. Иванов поиска да чуе от г. г. общинските съветници и от жителите на Красно село и Бояна какви са нуждите на сели­щата, какви мероприятия имат започнати, какви проекти имат, какви са належащите работи, ко­ито в най-скоро време трябва да се привършат, за да бъде всичко това преценено от Столич­ната общинска управа и да се потърсят най-добрите разре­шения за поставените задачи. След Кмета се изказаха кметският представител, г. Кирчев, съвет­ниците и доста голям брой граждани. 

В сегашния бюджет на Об­щината са пред­видени суми за строеж на ед­но училище, търгът свършен, договорът сключен, но липсват средства за обзавеждане. 

Водоснабдяването е незадоволително, както в едното, така и в другото селище. Необходимо е и шосиране на някои по-главни улици в Красно село, за да се отстрани сегашната кал. Но още по-важен е въпросът за отводняване на цялото селище Красно село, землището на което е богато с плитки подпочвени води, наводняващи зимни­ците на всички постройки. От голяма важност е канализацията на селището, а заедно с това корегирането на вадите из селището и направата на праговете по Боянската река, която, вследствие на своята голема бързина, рови дълбоко почвата и руши бреговете. 

Досежно поминъка на населението, боянчани и красноселчани се изказаха в смисъл, че досегашния поминък, който се състои повече в сеене фураж, краварство, ягодарство и овощарство, следва да се запази. Бояна има нужда от един модерен хотел и ресторант. Осветлението си боянчани получават на твърде висока цена —8 лв. за квч. и са се свързали с договор за твър­де голям срок — повече от 20 години. Те търсят начини да се облекчат от тия тежки пла­тежи. По прилагане регулацион­ния план са направени доста отчуждения, които днес общи­ната не е в състояние да изпла­ти, защото предвиденият в бю­джета кредит за тая цел е са­мо 90,000 лева. Най-сетне, Бояна и Красно село, които имат над 1000 крави и изнасят дневно около 10,000 литри мляко за Сто­лицата, имат нужда от една млечна подцентрала, която да облекчи жителите им, за да не дохождат всеки ден с малки колички до София. 

Читалището на красноселча­ни няма читален салон и кни­гите му още стоят завързани във връзки. 

Въпросът за гората и мерата на красносел­чани бе също така повдигнат, за да се получат и по него уяснения. Г. Кметът уясни, че първата предстояща ра­бота е да се съгласуват регулационните планове на селищата с новия градоустройствен план на Столицата. Столичната община отдавна е израбо­тила план за водоснабдяване Красно-село, Бояна и други селища, вода за които ще се доставя от Боянския водопровод и за която цел в извън­редния бюджет на Столичната община за тази година са пред­видени доста суми, — 40.000.000 лв. — от които една част са предназначени за постройка на ре­зервоари. Но Столичната община е отишла и по-далече. В своя план за канализацията тя е пред­видила колектори и събирателни тръби при Хиподрома, с цел да може да се включи канализация­та на Красно-село към общата Софийска канализация. Много от тия мероприятия по канализация­та са построени от Софийската община, от което се вижда, че тя много отдавна е имала грижа по тоя въпрос и е носила отдавна лихвите и разходите, които по право би следвало да легнат не върху софийското, а върху красноселското население. Кметът обясни, че поминъчният характер на Красно-село и Бояна ще бъде запазен, защото, според новия план за Голяма София, за индустриалните предприятия се оставя отделен квартал северно от града, гдето вредните димове, миризми и остатъци при произ­водството ще бъдат от ветровете отнасяни далеко, а Красно село и Бояна ще запазят своя характер на градински селища. Г. Кметът съобщи, че още тоя строителен сезон ще се пристъпи към строежа на млечна централа и нейни клоно­ве — подцентрали, един от които ще бъде в Красно-село. 

Кметът изслушва боянчани в  канцеларията на кметското представителство

Относно изплащането на отчуждените места, г, Кметът посочи на боянчани, че тия разходи не следва да се носят от Общината, а от собствениците на ония имоти, които са били облаго­детелствувани чрез благоустройствените меро­приятия. 

Така, с общи сили и старания — заключи г. Кметът — ще се разрешават последователно и по мярката на възможностите всички въпроси, а представителите на Бояна и Красно село, които от тук нататък ще участвуват в Столичния общински съвет имат длъжността, застъпвайки местните нужди, да ги разглеждат вече от едно по-широко стано­вище, с оглед на об­щите нужди на Столи­цата. 

СЕЛАТА БОЯНА И КРАСНО СЕЛО 

Село Бояна в древ­но минало се е наричало Болярско и в изве­стна епоха е служило за резиденция на старите български царе. То е ед­но от най-старите се­лища в Софийско поле. В землището му, върху една скала, има рутини от стара крепост, наречена Батул, после - Къз тепе, а днес — Момина скала. В XI в. е изградена първа­та част на историческа­та Боянска църква Св. Пантелеймон. През 1259 год. Константин Асен Тих назначил братов­чеда си Калоян за севастократор — началник на крепостта, който изградил втората част на църквата. Третата част на църквата е била изградена през 1882 година от местното население. 

Общ изглед на с. Бояна

И трите части на църквата са украсени с добре запазени черковни фрески, които представляват голям интерес за посетителите. 

Селото привлича голям брой посетители бъл­гари и чужденци. В древността то е пострадвало няколко пъти от нашествия на печенегите и при едно от тия нахлувания, твърди се, те избили цялото мъжко население, оженили се за вдовиците, отдали се на оседнал живот и така се създало племето шопи. 

След Големата европейска война в земли­щето на с. Бояна, по посока към София, тогаваш­ната малобройна махала Красно село се разрастна твърде бързо и днес тя има население 16,000 души. Официално регистрирано към 6 април т. г. населението на цялата Боянска община е около 14,000 души, но в същност броят на жителите на Бояна и Красно село надминава 20,000 души. Регистрирани домакинства — 3,420. По поминък населението се разпределя така: работници — 1960, занаятчии — 293, земледелци 405, пенсионери — 315, рентиери — 17, индустриалци — 23, студенти - 77, търговци — 292, чи­новници — 773 и сво­бодни професии 96. 

Землището на Бояна е включено в следните граници: от моста на ж. п. линия на Тухле­ната фабрика по улици­те: Виларов, Бенков­ски, Траянови врата, Руйче и Свобода до Хиподрома, после по трам­вайния път София — Княжево до бул. Бъкстон, спиртната фабри­ка Княжево, стария ко­ларски път към боровата гора, местността Саковец; Червена моги­ла, Белата вода, Торбаница, Брези-дол, Лучници, Барето, Сири-дол, Дебели лък, Кръстанови ливади, Тричкова мо­гила и по права линия свършва при началната точка — ж. п. мост до Тухлената фабрика. В тия граници землището на Бояна има 125,026 де­кара, от които 34,215 декара гори, 56,124 де­кара ниви, ливади и мери. 

В Красно село има Кооперативна популярна банка и Кредитна коо­перация „Витоша"; На­родното читалище „Ви­делина" е построено върху 400 кв. м. С дворно място над 600 кв. м. 

В Бояна има и електрическа централа при­надлежаща на Столичната община. Село Бояна е от­давна електрифицирано. Водоснабдяването се извършва чрез 33 чешми. Водопроводната мрежа е дълга 30,500 погонни метра. 

Село Бояна ще си остане едно красиво курорт­но селище, посещавано от хиляди излетници и летовници. Боянската река близко над селото пада от една висока скала и Боянският водопад привлича всеки праздничен ден стотици лю­бители на природата. 

В двора на старата, построена от севастократор Калояна, църква днес се покоят и остан­ките на О Бозе починалата любима българска ца­рица Елеонора, за чиито майчински грижи към ранените през войните нашият народ съхранява най-топло чувство на благодарност и обич. 

Гробът на Н.В.Ц. Елеонора в двора на Боянската църква

Красно село не е курортно място. То ще се развива като град-градина, жителите на който в големите дворища около къщите си ще разработват и в бъдеще различни отрасли от овощарство, цветарство и ще отглеждат дребен добитък и до­машни птици. Млекарството ще остане за много години един присъщ за селцето поминък. 

С присъединяването на тия две селца към Столичната голяма община, те ще получат тласък в своето развитие, съобразявайки го със своите по-нататъшни нужди и с нуждите на големия столичен град.

---