Присъствието на австрийски и италиански дипломати в София предхожда създаването на свободна българска държава. В града, тогава в рамките на Османската империя, са открити консулства, а след освобождението и установяването през 1879 г. на дипломатически отношения представителствата на Австро-Унгария и Италия са издигнати в ранг дипломатически агентства.
Изграждането на новата българска столица поставя въпроса за построяването на сгради, в които тези представителства да се помещават, отговарящи на престижа и положението на двете държави на международната сцена.
През 1882 г. с разпореждане на българския княз Александър I и с решение на Министерския съвет за нуждите на Австро-Унгария е предоставен парцел на "бъдещата главна улица" (по-късно булевард "Цар Освободител" 9). На тази площ дипломатическият агент Рюдигер фон Бигелебен изгражда със собствени средства вила по проект на архитект Петер Паул Бранг, завършена и открита през 1883 г. Бигелебен отдава сградата под наем на своето Министерство на външните работи (любопитен случай без прецедент) за нуждите на дипломатическото агентство.
Австро-унгарското дипломатическо представителство в началото на 20 век, поглед от булевард "Цар Освободител"
В последствие парцелът е разширен към улица "Шипка", а през 1907 г. Австро-Унгария закупува сградата и прилежащата й площ. Тази стъпка дава възможност на имперското правителство да се заеме с вече належащото нейно разширяване и преустройство. Задачата е възложена на виенския архитект Лудвиг Рихтер, който проектира съществуващата и до днес дипломатическа сграда. Вече с ранг легация, новата постройка е завършена през есента на 1909 г.
Сградата във вида си след преустройството през 1907-1909 г.
Съвременен изглед
От своя страна, италианската държава изгражда дипломатическото си представителство на тогавашния булевард "Цар Освободител" 11, в непосредствена близост до австро-унгарската легация. В периода 1905-1910 г., след продължително забавяне, сградата по чертежи на италианския архитект Енрико Бовио е завършена. Така ансамбълът е окончателно оформен в съхранения си и до днес вид.
Поглед по булевард "Цар Освободител" - вдясно са легациите на Австро-Унгария и Италия, около 1910 г.
Това обаче съвсем не е краят на тази любопитна история. След водовъртежа на Голямата война Австро-Унгарската империя изчезва от картата на Европа. През 1918 г. сградата на нейната легация е окупирана от Антантата и по-специално от италианската Военна мисия.
След разпадането на империята наследилите я държави трябва да установят своето дипломатическо присъствие в София. Унгария изгражда собствена легационна сграда, а Италия и Република Австрия постигат споразумение, с което през 1925 г. се урежда размяната на двете легационни сгради - Италия се настанява в някогашното австро-унгарско представителство, а Република Австрия придобива бившата италианска легация.
Легацията на Австрия, 20-те години
Присъединяването на Австрия към Германския райх слага край на независимата австрийска държава и след 1938 г. сградата на булевард "Цар Освободител" се превръща в резиденция на германския пълномощен министър в София. След 1947 г. и възстановяването на дипломатическите отношения с България тя отново става собственост на Република Австрия.
Съвременен изглед
