Днес сме се спрели на нещо интересно и малко познато. Вие трябва да кажете къде е правена фотографията.
31.05.2013 г.
29.05.2013 г.
София преди и сега: Трамвайната спирка на площад "Възраждане"
Новопостроената трамвайна спирка с бюро за абонаментни карти, 1934 г.
Същото място в наши дни, поглед от бул. "Стамболийски"
27.05.2013 г.
Шествието на Тяло Христово
ШЕСТВИЕТО НА ТЯЛО ХРИСТОВО В СОФИЯ
На 10 юний (1928 г.) в София се извърши тържествено шествие по случай празника Тяло Христово, учреден в XIII век в чест на присъствието на Христа в Пр. Причастие. Шествието беше внушително: участвуваха някои дипломати католици, Н. В. Пр. Ронкали, Папски визитатор, многобройно духовенство, ученици и ученички. Свиреше военна музика.
Ученички от женския пансион носят хоругви
Ученици от софийския френски колеж и ученички от пансиона „Св. Йосиф"
Католически монахини — загребски сестри и др. последвани от ученичките на католическите пансиони.
Балдахинът, под който софийският католически владика Н. В. Пр. Викенти Пеев носи Пресв. Причастие; зад него вървят папският визитатор мансиньор Анджело Ронкали и чуждите дипломати. Пред балдахина вървят католическият владика от източен обред Н. В. Хр. Кирил Куртев и двама католически свещеници от същия обред.
Знамето на македонската католическа лига, зад него е знамето на католическото дружество „Св. Цецилия", последвано от членове на същото дружество.
Из сп. "Илюстрована седмица"
24.05.2013 г.
22.05.2013 г.
В чест на най-плодовитите български майки
ТЪРЖЕСТВОТО В ЧЕСТ НА НАЙ-ПЛОДОВИТИТЕ БЪЛГАРСКИ МАЙКИ
На 30 юний (1929 г.), неделя, редакцията на в. „УТРО" въведе във владение вилата при „Овчата купел" на двете най-плодовити български майки, Йордана Андреева от с. Бабица — Брезнишко и Трандафила Манова Антонова от с. Ашиклар — Осман пазарско. И двете имат по 15 деца.
Момент от тържеството в присъствието на родителите, децата, официалните власти и множество народ.
Молебена отслужен от енорийските свещеници на Красно село и Бабица.
Щастливите семейства пред вилата снети с кмета на София г. Вл. Вазов и нар. представител Гр. Василев.
20.05.2013 г.
Софийската църква "Света София"
Статията е публикувана в общинското списание "Сердика", бр. 2 от 1937 г.
Проф. Д-р Б. Филов
СОФИЙСКАТА ЦЪРКВА СВ. СОФИЯ
Между малкото запазени до сега старинни сгради на нашата столица, църквата Св. София е заела безспорно най-видно място. Наистина, тази църква не е най-старата сграда на града. Църквата Св. Георги, старата Гюл-джамия, която е била построена първоначално като римска баня още в III в. сл. Хр., е значително по-стара от нея. Обаче църквата Св. София представя много по-голям интерес не само в архитектурно-историческо отношение, но така също и като паметник, който е дал днешното име на града. Не напразно в по-старо време са съществували толкова легенди за църквата Св. София, които са приписвали нейното съграждане на някоя си принцеса София, от фамилията на Константина Велики, която била привлечена в София от хубавото местоположение и здравия въздух на града и която му оставила и името си.
Днес църквата Св. София, след нейната пълна реставрация, е изгубила вече твърде много от своя старинен характер. На обикновения наблюдател, който не е запознат със старите архитектурни форми, тя прави впечатление на една модерна сграда. Обаче специалистите лесно ще открият в нея и под този й вид един интересен паметник на далечното минало, какъвто те напразно биха търсили в другите страни на Балканския полуостров.
В първите дни след Освобождението
По своята форма църквата Св. София представя трикорабна засводена куполна базилика с две странични пристройки на фасадата. Това, което отличава най-много тази църква от всички други подобни постройки в източно-християнската архитектура, е нейният напречен кораб и нейната удължена апсида, които придават на плана й формата на латински кръст. Това обстоятелство, както и други някои конструктивни особености, сближават църквата Св. София с романските църкви в западна Европа. Обаче произхождението на нейната архитектурна форма трябва да се дири не в западна Европа, а в Мала-Азия, дето изобщо е била създадена засводена куполна базилика. Всички характерни особености на църквата Св. София намиратъ своите аналогии в малоазиатската старо-християнска архитектура. Такива особености са напр. увеличението на предапсидното пространство посредством един квадрат; страничните пристройки на фасадата, които излизат вън от общия план на църквата; разположението на прозорците в групи от по два или три наедно; липсата на трибуни върху страничните кораби и други подобни.
"Св. София" преди възстановяването й с останки от турското минаре
Обаче от това още съвсем не следва, че църквата Св. София е чужда на строителните традиции от старо-християнската епоха в нашите земи. Напротив, като архитектурен паметник, тази църква може да се обясни и да се разбере само в най-тясна връзка със старохристианските архитектурни паметници в България. Базиликалните постройки са били изобщо широко разпространени у нас през старохристианската епоха и са се запазили чак до XI век, додето те в Цариград след VI век вече не са се строили. Ние притежаваме в България цяла редица големи църковни постройки от старохристиянската епоха, които показват същия архитектурен стил и същия начин на строеж, каквито намираме и в църквата Св. София, макар в тях да липсват романските елементи, които отличават тази църква. Особено голямо сходство показват старата митрополия в Месемврия и Самуиловата църква в Преспа, които са също така трикорабни базилики с дебели четвъртити пиластри като църквата Св. София. Следователно, тази сграда се явява като един извънредно типичен представител на старата църковна архитектура в нашите земи. Нейното голямо значение в архитектурно-историческо отношение почива на обстоятелството, че в нея, както в никоя друга сграда на Балканския полуостров, ние намираме комбинирани особеностите на източно-християнската архитектура с тази на романската архитектура в западна Европа. По тази причина тя хвърля особена светлина върху все още спорния въпрос за произхождението на романската архитектура.
Църквата Св. София, като архитектурен паметник, можа да бъде изследвана по-подробно през 1910 и 1911 година, когато в нея бяха предприети разкопки със средства от фонда „История на София", създаден по това време от Софийската община. Тези разкопки дадоха възможност не само да се състави точния план на църквата, но изясниха така също в много отношения и нейната история. Оказа се, че на това място още в началото на IV век е била построена една малка църквица, която е служила като гробищна църква на разположения наоколо обширен старо-християнски некропол. Подът на тази църква е бил покрит с красива разноцветна мозайка, която е още напълно запазена и която може и сега още да се види под пода на сегашната сграда. Тази първоначална църквица е била разрушена вероятно от вестготите през време на техните нашествия от 366 до 382 година, когато е бил превзет от тях и градът София. Върху нейните развалини в началото на V век е била построена втора, значително по-голяма църква, основите на която бяха разкрити през време на разкопките. Тази църква е имала също така хубав мозаичен под, голяма част от който е още запазен. Обаче и тази църква не е съществувала дълго време. Тя е била разрушена, както изглежда, в 447 година, при превземането на София от хуните, когато целият град е бил опустошен от тях.
Старохристиянският некропол, който беше разкрит около тези две най-стари църкви в София, се е състоял от зидани с тухли гробници, отчасти засводени, отчасти покрити отгоре с големи плочи. Повечето от тези гробници са били разрушени още в старо време, обаче откриха се и някои, които бяха запазени непокътнати. Най-значителните от тях бяха изписани с изображения, които представяха било различни старохристиянски символи, било растителни орнаменти. В една от тях бе намерена богато орнаментирана сребърна мощехранителница от IV век, която сега се пази в Народния музей. Интересни предмети бяха открити и в по-късните гробове, които са се намирали около църквата Св. София или в самата нея. От тези предмети заслужават да се изтъкнат два златни пръстена от XIV век, от които единият има надпис „Витомиров пръстен", а другият— „Ходоров пръстен".
Църквата "Св. София" преди (дясно) и след (ляво) реставрацията
Сегашната църква Св. София е третата по ред църква издигната на това място. Точната дата на нейното съграждане не може да се установи, обаче редица съображения говорят в полза на VI век.
На всеки случай църквата датира от предибългарско време и не може да се постави по-късно от VII или началото на VIII век.
Върху по-нататъшните съдбини на църквата не може да се каже много нещо. Тя е била безспорно най-голямата и най-хубавата църква в София и е служила през българската епоха като митрополитска църква на града. С това се обяснява и обстоятелството, че градът през това време е получил нейното име. След покоряването на София от турците църквата изглежда отчасти да е била разрушена и да е била изоставена. По-късно тя е служила на турците като склад на оръжия. Според сведенията на пътешествениците, през XVI век тя е била вече доста много разрушена. Нейното обръщане в джамия е станало малко по-късно, а именно между 1580 и 1600 год., във времето на великия везир Слауш-паша, хърватин по произхождение, чието име джамията е носила дълго време. По този случай сградата е била основно ремонтирана и тези турски поправки можаха подробно да се установят при нейното проучване в 1910 година.
Сградата е започнала да се руши наново през XIX век. Тя е пострадала твърде много при двете големи земетресения, които са станали в София на 23 март 1818 година и на 18 септемврий 1858 година. След това последното земетресение, когато голяма част от нея е била съборена, тя е била наново изоставена като развалина. Едва от 1900 година насам започна нейното възстановяване като църква и днес ние я виждаме вече възстановена напълно в нейната първоначална форма така, както тя е била съградена още в VI век. Въпреки всички разрушения и превратности на съдбата, сградата се бе добре запазила във всички свои съществени части и това обстоятелство улесни твърде много нейното възстановяване.
Част от мозайката в апсидата на „Св. София"
Днешната българска столица не притежава друг паметник, който да е тъй тясно свързан с нейната история и който да отражава тъй нагледно цялото нейно многовековно минало. Днес софийските граждани възнасят наново своите молитви към Бога в тоя старинен храм, който е бил свидетел още на първите християнски времена в България. Обаче за неговата украса и за неговия външен вид ще трябва да се направи още доста много, за да може той с достойнство да заеме почетното място, което историята му е отредила в Столицата на България.
17.05.2013 г.
15.05.2013 г.
София преди и сега: Булевард "Александър I Батенберг"
"След урока по английски" - ученички от Девическата гимназия, 3.10.1931 г.
Същото място в наши дни
13.05.2013 г.
Софийският дворец
Статията е публикувана в общинското списание "Сердика", бр. 2 от 1937 г.
Антон Разсуканов
СОФИЙСКИЯТ ДВОРЕЦ
Софийският Дворец, в който живеят от близо шестдесет години Князете и Царете на Третото Българско Царство и в който бе възродена българска царска династия, се намира на едно слабо възвишение почти в центъра на Столицата.
На това също място, след заселването на турците в София, е бил издигнат сараят на бейлербеговете, който в 1816 год. е изгорял. Точната дата на неговото построяване не е известна, но то трябва да се отнесе към началото на XVII в. Близо до сарая (гдето сега са кухните на Двореца), е била построена джамия, наречена „Челеби Джамиси", в която бейлербеговете са отправяли молитвите си към Аллаха. Под и около джамията е имало изби (зандани), в които са лежали мнозина затворени софиянци — борци за народна чест и независимост.
Старият конак, на мястото на който е построен Дворецът
След изгарянето на сарая, дълго време това място стояло празно и едва в 1873 г., с ангария от целия окръг, е било построено здание за учреждението на управителя на вилаета, наречено— конакът.
Този конак впоследствие се ремонтира за княжески Дворец и до ден днешен съставя югоизточната част на Двореца. По външен вид той не е имал никаква архитектурна стойност и повече е приличал на казарма, а не и на постройка за живеене. По средата на зданието е имало балкон, който, коренно изменен, стои и днес на същото място. Под балкона е бил входът, гдето, след едно голямо антре, на ляво и дясно се простирали тесни, тъмни и влажни коридори, а стаите са били наредени от двете им страни. Дървена стълба е водила за втория етаж, гдето по същия начин са били разпределени коридорите и стаите. Някои от горните стаи (югоизточни) са служили за квартира и канцелария на валията, а останалите стаи са били пусти. От тавана е течало, затова са били поставени доста бурета, корита и легени за събиране дъждовната вода. В долните стаи са били канцелариите на полицейските чиновници, заптиетата, а, изглежда, че е имало и затворници. Около конака е имало няколко изкривени върби, една изпочупена ограда и кръстосвали прашни и кални улици.
Парадната стълба
След Освободителната война, когато се реши, че София ще бъде Столица на България, пристигат и първите квартириери на княз Дондуков-Корсаков, които са били натоварени да определят здания за държавни учреждения. Между тия квартириери е бил и поручик Мосолов (после първи кмет на Столицата), който прави списък на свободните здания и го изпраща на утвърждение на княз Дондуков. Последният оставя конака за бъдеща резиденция на българския Княз, а за своето управление и за всички министерства определя зданието, което се е намирало на същото място, гдето е сега кметството.
Когато се установило, че конакът ще бъде бъдещ Дворец на българския Княз, пристъпило се към неговата поправка. С тая задача са били натоварени руски офицери от инженерните войски, под началството на полковник фон Витте. Тяхната задача е била да припокрият, изкърпят, измажат и боядисат конака, без да правят някои особено големи преустройства вътре в него.
Големият салон
Мобилировката е била много проста и далеч неподходяща за един Дворец, а повече пригодна за някой ресторант. Голяма канцеларска маса, много виенски столове, шест маси за игра на карти, няколко пиротски килими и малко мека мебел, купена от фалирало частно лице във Виена—са съставлявали целия комфорт на Двореца.
Понеже се е разбрало, че княз Дондуков няма да стане български Княз, никой не се е интересувал от ремонта и той е бил извършен много лошо. Когато Княз Александър Батемберг пристига и се настанява в Двореца, мазилките почват да падат, дори и тази над Неговото легло, и се принуждават да поставят рамка и дебело платно над леглото Му.
Залата на знамената
Че ръководителите на ремонта не са си гледали работата, личало и от обстоятелството, че по зеленото сукно на масите още стояли незаличени имената им и под тях чертички с тебешир, кой колко е спечелил при играта на карти.
След едногодишно обитаване в Двореца, Княз Александър вижда, че е невъзможно да се живее в този затвор, който не дава най-елементарни условия за сносен живот, нито пък да бъде Дворец на българския Държавен Глава. Князът предизвиква да се назначи комисия, която установява, че се налага основно преустройство на Двореца.
Князът се принуждава да напусне Двореца. За свое жилище купува къщата на генерал Паренсов (бившето Вътрешно министерство), която е получила името „Малкият Дворец". След като я мобилирва, Той я намира много удобна, обиква я и после с мъка я напуща, за да се пренесе в Софийския Дворец.
Ремонтът сега е бил голям, основен. Вътрешното преустройство се е състояло в това, че след входния хол, който е изработен от мозайка, започва една парадна широка и двойна стълба, изработена от карарски мрамор. От терасата над стълбището, няколко врати от дървена мозайка на тъмен фон и върху които от седеф е поставен вензела на Княз Александър I, водят към залата за знамената, приемния салон, апартамента на Негово Величество и др. Залата на знамената е украсена с оръжия, разни трофеи, старите български знамена, а таванът е изработен дървен по модел от някои стаи на Рилския монастир.
Червеният салон
Интересен е бил и кабинетът на Княза, който е бил изработен в стар германски ренесанс, с една висока естрада от дървена резба, отделена чрез няколко колони от другата част на стаята. Вътре има камина, пиано и семейни картини. Освен вътрешното преустройство, била направена и една голяма пристройка към площад „Александър", в която на горния етаж са били разположени големият салон, голямата ложа, голямата столова, зимната градина и пр. А в долния етаж са били апартаментите за живеене и канцелариите.
Всичко е било изработено според последните изисквания на архитектурата и вътрешното декориране, материалите са били най-скъпи и фини европейски мрамори, дърво, резба, а за гипсовите орнаменти са били получени макети, подарък от председателя на французската република, според образци взети от дворците във Версайл. Целият покрив е бил дигнат и на зданието даден стил ренесанс, смесен с барок. Преустройството на Двореца е било ръководено от архитектите: Грюнангер, Лерс, Колар и Майерберг.
В същите 1880—82 години са били построени: караулното помещение, оградата, готварниците, като е била съборена „Челеби джамиси". Паркът около Двореца е бил възстановен от градинар специалист. За всичкия тоя ремонт и мобилировка е била похарчена сумата 1,750,000 лева, обаче Дворецът вече изненадва със своята хубава изработка външна и особено вътрешна.
Неделя—26-й декемврий 1882 год.—в присъствие на всички министри, на председателя на държавния съвет — митрополит Милетий и на други официални лица, Дворецът е осветен, а след това дадена закуска. Срещу новата 1883 год. тук е даден и първия бал. Той е бил дочакан с голямо нетърпение. За него дори е бил устроен курс по „лансие" от съпругата на английския представител Ласселс. Балът е бил доста интересен. Присъствували са около 500 поканени. В блестящите салони се виждали, освен елегантните тоалети на дамите от дипломатическия корпус, и много обикновени вълнени рокли. Освен фраковете, е имало и мъже, които по чорапи са щапали на паркета. Посетителите били най-много смущавани от голямото огледало на стълбището, в което неколцина са си удряли носа, та впоследствие е трябвало пред огледалото да турят решетка.
Червеният салон
Дворецът е бил в това състояние до женитбата на Н. Ц. В. Княз Фердинанд за Княгиня Мария Луиза. Тогава, понеже често е идвала майката на Княза — Княгиня Клементина и се е очаквало радостното събитие — възобновяването на българската династия, Дворецът се е оказал доста тесен и затова се пристъпило към пристрояване на северо-източното крило. Това крило е било построено в 1893/1895 год. от архитект Грюнангер, като в първия етаж са били отделени апартаменти за Н. Ц. В. Княз Фердинанд и за Княгиня Мария Луиза, в партера — апартаменти за Престолонаследника, а впоследствие и за принц Кирил, а в горния етаж са апартаментите на Принцесите.
От тогава до днес в Двореца не са правени съществени поправки.
Въпреки всички поправки, които са направени в него, въпреки всички скъпи картини, статуи, мобили и вази, които с изтънчен вкус са били подредени от Техни Величества Цар Фердинанд и Цар Борис, Дворецът си остава с малко светлина, въздух и удобства.
При грамадния напредък на архитектурата през последните години, Дворецът може би да изглежда старомоден, но фактът, че в него са живели и живеят Царете от Третото Българско Царство и че тук е възродена Българската Царска Династия, го прави за нас близък до сърцето ни и с голяма историческа ценност.
10.05.2013 г.
Новата загадка
Столичните колоездачи се подготвят за едно от съюзните си състезание. Къде са се подредили за снимката и докъде ще се състезават?
8.05.2013 г.
Пред мемориала на Първи и Шести пехотни полкове
Ветерани от Македоно-одринското опълчение крачат край оградата на пехотните казарми по протежение на бул. "Патриарх Евтимий", за да поднесат венци пред паметните плочи на далите живота си през войните за национално обединение повече от 3000 войници от Първи и Шести пехотни полкове.
В онези години мемориалът е изпълнявал и функцията на Пантеон, пред който са се провеждали тържествени церемонии и са посрещани високопоставени чуждестранни гости. При изграждането на НДК пострадалият при бомбардировките паметник е премахнат, за да отстъпи място на монумента "1300 години България".
И до днес София продължава да очаква възстановяването на най-внушителния си военен паметник. Не само заради паметта на загиналите си герои, но най-вече заради собственото си достойнство.
6.05.2013 г.
Домът на Анжело Куюмджийски
Откъс от книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност" (1943 г.)
ЧАСТНА КЪЩА А. К.
Домостроителят А. К. (Анжело Куюмджийски), банкер, притежаваше в София голяма триетажна къща, която с обширния си обем е създавала големи неудобства, в използуването и в стопанисването й. Еднодетната фамилия се е губила в изящно и стилно декорираните помещения, които са имали повече светски, отколкото жилищен характер.
Затова поставената задача за разрешение на архит. бюро Ст. Беловски—Ив. Данчов при новия строеж, през 1935/36 год. бе: по-малка, но уютна за обитаване къща.
Фасада към юг и градината, заедно с оградата към ул. Априлов. Изглед от ул. Априлов.
На юго-източния ъгъл на ул. „В. Търново" и ул. „Априлов", върху голямо място над 1000 м. кв. се застрои на около 220 м. кв. двуетажна къща, с приземен кат. В тясна ивична форма тя лежи преимуществено по уличната линия на „В. Търново", за да открие фронта и лицето на всички свои жилищни помещения към юг и широкия двор—градина.
Долу — план на високия призем с дневна, хоол с цветарник и тераса към градината, столова, офис и вестибюл. Горе — два апартамента: спални с бани и гардеробни, и отделна стая с тоалетна за възпитателната.
Характерно в разпределението е апартаментното устройство на спалните в горния етаж. Вътрешното изпълнение е богато, но сдържано във формите си. Главният декоративен елемент е бил хармоничното съчетание на светлината от прозорците в помещенията с южния двор—градина. Гладки гипсови тавани, спокойни в цвят и шарки книжни тапети, добра и комфортна мебелировка, лежаща върху паркетното дюшеме, постлано с хубави килими, създават особено приятна за обитаване жилищна обстановка.
План на приземи с главния вход от ул. В. Търново. Помещава: кухня, келери, пералня, стаи за персонала (на юг), гараж, главен входен вестибюл с гардероб и тоалетна, стълбата за избата с централното отопление и склад за вина.
Къщата е измазана отвън с влачена хидравлична мазилка, заградена в корнизите, изработени с бучарда от изкуствен камък. Приземният кат е облечен с церовски камък.
Отоплението е централно водно и снабдява къщата с топла вода.
Днес в сградата се помещава резиденцията на американския посланик в България
3.05.2013 г.
2.05.2013 г.
София преди и сега: Орлов мост
Поглед към Орлов мост, началото на 40-те години. На заден план се виждат кооперациите "Царевец" и "Асеновец", както и началото на улица "Цар Иван Асен II".
Същото място в наши дни
Абонамент за:
Публикации (Atom)