София празнува раждането на Княгиня Мария Луиза

Царят приема поздравленията на българите по случай рождението на Княгиня Мария Луиза, 13 януари 1933 г.

 

Народът акламира Борис III.

---

Новата загадка

Днешната загадка не е от най-трудните, но за сметка на това фотографията е впечатляваща. Вие сте. :)

Паметникът на Цар Освободител - скулптурните групи

Няколко пощенски картички от 1906 г., представящи елементи от паметника на Цар Освободител преди още да бъдат монтирани. Монументът е открит през следващата година.

София преди и сега: Съдебната палата

Старите софийски фонтани

Един от най-ранните декоративни елементи, използвани за украса на площадите и градините в някогашна София, са няколко елегантни барокови чугунени фонтани. Те са внесени от Виена и са поставени на представителни места в града. Монтирането им започва през 80-те години на 19 век.

Фонтаните променят местоположението си през десетилетията, а оскъдната информация не ни позволява да проследим точната съдба на всички водоскоци. За съжаление, повечето от тях са премахнати с течение на времето, като до наши дни е достигнал един-единствен фонтан. Успяхме да установим следните локации през годините: 

1. Първият от тези софийски фонтани е монтиран на площад "Александър I". Описвайки богоявленския ритуал на 6 януари 1883 г., Константин Иречек отбелязва в дневника си, че на площада има "нов шадраван с водоскок". В началото на 20 век той е премахнат. Димо Казасов споменава каква е причината: "Тъй като постоянната липса на вода държеше в бездействие водоскока, той бе демонтиран".

2. Чугунен фонтан има и в Градската градина при Народния театър. Според книгата на арх. Атанас Ковачев "Зелената система на София" той е премахнат през 1951 г. при реконструкцията на градината, след което е заменен с друг.

3. Фонтанът на площад "Народно събрание", поставен след построяването на сградата на Парламента. Демонтиран е през 1901 г. когато се полага основният камък на паметника на Цар Освободител.

4. Фонтанът в парка на Семинарията вероятно е поставен там сравнително късно и е преместен от друго място. С фигура на момченце на върха са завършвали два от софийските фонтани - на площад "Александър" и на площад "Народно събрание". Не е изключено този да е един от тях. Снимката е от 1936 г., днес не съществува.

5. Фонтан, разположен пред Централната гара след нейното откриване през 1888 г. Този е един от най-дълго задържалите се на своето място софийски чугунени фонтани. По всяка вероятност е премахнат още преди Втората световна война при преустройството на пространството пред гарата през 30-те години.

6. Фонтан е разположен и в пасажа "Свети Никола". Налични фотографии от 1917 и 1930 г. показват, че той се е намирал на това място продължително време.

7. Фонтанът на площад "Славейков" е демонтиран през 1934 г. Днешният фонтан е съвременна изработка.

8. Единственият съхранен до днес стар софийски фонтан се намира в градина "Буката" на булевард "Прага". Преместен е там през 30-те години. В книгата си "Софийските градини" инж. Иванна Стоянова посочва, че това е фонтанът, намирал се по-рано на площад "Славейков".

Фонтанът в наши дни.

---

Откриване паметника на Апостола

След дългогодишни перипетии, организационни и финансови проблеми, на 22 октомври 1895 г. в София е открит паметник на Васил Левски.

Символично място, на което и днес много българи поставиха цвете.

Новата загадка

Днешната загадка ще е по-различна от всички досега. Няма да се мъчим да разпознаем сграда или място, а човек. И така - коя е величествената особа на снимката и какво я свързва с някогашна София? :)

Софийски типажи

Няколко чаровни скици на характерни образи по софийските улици. Публикувани са през 1905 г. в книгата на Джон Буут "Troubles in the Balkans".

Автомобилната търговия в София преди 99 години

Автор: Иван Колев

“История на автомобила в Царство България 1896 – 1946”

(специално за stara-sofia.blogspot.com)

Първите автомобилни магазини в София отварят врати през 1906 г. и само няколко години по-късно автомобилната търговия в страната навлиза в период на бурен възход. Между 1911 и 1912 г. са създадени официални представителства на близо 30 марки, половината от които германски. През 1914 г. към тях се присъединяват нови представителства на поне още 12 марки, което значи че преди началото на Първата световна война на нашия пазар вече са известни имената на над 40 автомобилни производители от седем държави. Но броят на лансираните у нас фирми със сигурност е по-голям, тъй като през същия период функционират и представителства, които не уточняват марките на предлаганите от тях автомобили. Част от официалните представителства са извън София, но както те, така и столичните имат търговски клонове в по-големите градове на страната.

Тенденцията за активно насърчаване на автомобилния внос именно през 1912 г., на фона на цялото първо десетилетие на века, е предизвикана и толерирана съвсем целенасочено, така че при евентуална мобилизация да бъде осигурен солиден резерв за новосформираните автомобилни отделения в армията.

От своя страна засилващата се политическа и икономическа обвързаност с Германия в онази епоха я превръща и в основен вносител на автомобили у нас. От пролетта на 1912 г. на българския автомобилен пазар стъпва германската фирма Stoewer от Шчечин. Неин главен представител става основаното през същата година Българско търговско акционерно дружество с централа в Русе и клонове в София и Варна (с представители съответно Карл Бец и Агоп Гарабедян), което за кратко време се нарежда сред най-успешните вносители на автомобили в страната. Не е известно, дали продажбата на автомобилите Stoewer започва едновременно в Русе и останалите клонове на дружеството, но се знае, че техният дебют в София е в началото на лятото на 1912 г., което е отбелязано с кратко съобщение в един столичен вестник:

“4 автомобила система “Stoewer” са пристигнали тук, които по своята изящност, солидност и ефтина цена, конкурират автомобилите от други фабрики. Представител: “Българско Търговско Акционерно Д-во в София”
През същата година фирмата Adler, добре позната у нас още от началото на века със своите велосипеди, мотоциклети, пишещи машини и земеделска техника, както и чрез няколко малки автомобила, превозващи пътници между Пловдив и Станимака още от 1909 г., вече е официално представена на нашия пазар. Вносители са “Иван Цоков & Георги Попов”, чиято търговска фирма започва да функционира в София на 1 март 1912 г. Тенденцията за налагане на немските марки се усеща и в дейността на някои вече утвърдени представители. Така например, година след успешното представяне на Ford, официалните вносители “Шпетер & Лъсков” лансират на нашия пазар и луксозните автомобили Sperber, които се продават за 9500 лева и могат да се ремонтират в “собствен гараж с модерно-инсталирана работилница с всички запасни части.” Не след дълго разбираме, че “Нов автомобил “Щевер” прекарва пътници до София - Самоков - Чам-Кория и Банки. Билети се продават на будката пред кафене “Македония”. За ангажименти на места - телефон 439 и 1142.” През пролетта на 1912 г. в столичната преса е публикувана илюстрована реклама на Stoewer, в която се съобщава и за едно интересно събитие: “Преди няколко дни, един от дружествените автомо- били извърши един пръв по рода си у нас тур: Русе, Търново, Габрово, Шипка, Казанлък, Ст.Загора, Чирпан, Пловдив, Т.Пазарджик, Ихтиман, Самоков, София, Араба-Конак, Орхание, Луковит, Ловеч, Плевен, Гор.Оряховица, Бяла, Русе, който тур има блестящи резултати, като при този дълъг и труден път, автомобила не е претърпял нито най-малка повреда. Това е едно доказателство за лишен път, за превъзходността на автомобилите “ЩЕВЕР.”

Посочената цена нарежда Sperber сред най-скъпите леки автомобили, продавани в България през 1912 г. Високата цена на автомобила обаче има своите сериозни аргументи, надлежно описани от представителите в следната текстова реклама: “Автомобили “Шпербер”. Красив ландолет с 6 места, електрическо осветление и разговорна тръба. С всички потребни инструменти, предно стъкло, два фара, 1 женератор, 3 фенера, часовник, електр. ламба, с две резервни гуми, приспособени на джанти, за избягване на всяко лепене на гуми из пътя. Цветът на автомобила по желание на купувача.” Друга фирмена реклама допълва, че “Sperber” са най-красивите, най-удобни, най-конфортабелни отомобили, снабдени с амортисьори за оничтожение силата на сътресение в случай на сблъскване...” През пролетта на 1912 г. представителят Марин Лъсков предприема демонстрационно пътешествие до Орхание с един от тези автомобили, което е отразено и в столичния печат.

Както през 1911 г., когато “Шпетер & Лъсков” започват да продават Ford в България, така и през 1912 г. продължават и техните рекламни автопоходи из страната за популяризиране на общодостъпната американска марка. През лятото на 1912 г. в. “Реч” пише за “Още един успех на автомобилите “Форд”, уточнявайки че през юли с такъв автомобил е изминато разстоянието от София, през Чамкория, Костенец, Пловдив и Калофер до Казанлък. По същото време в южна България са направени още няколко подобни пътувания по маршрут Казанлък - Калофер - Карлово - Сопот - Хисарски бани, като общо са изминати 1350 километра без повреда.

Вестникът обръща внимание на факта, че на връщане към София, разстоянието от 250 километра е преодоляно само с един резервоар бензин.

Скоро след като популяризират новата марка Sperber, “Шпетер & Лъсков” стават представители и на престижната фирма Opel. През лятото на 1912 г. са публикувани няколко илюстровани реклами, които в хронологичен ред описват най-големите спортни успехи на Opel за периода 1906-1912 г. През 1912 г. един от най-старите автомоблни вносители у нас, русенската търговска къща “М. Вебер”, чиято дейност в сферата на автомобилната търговия започва още през 1906 г., също допълва многообразието на родния пазар с новата за нашата страна марка NSU:

“Neckarsulmer Fahrradwerke und Automobilfabrik. Единствените красиви, ефтини, и пригодни за нашите пътища са отомобилите на Neckarsulmer Fahrradwerke und Automobilfabrik, която фабрика е придворна доставчица на Германия и др. императорски и кралски дворове.

Представителка на която е добре известната и реномирана къща М Вебер със седалище Русе и Клон София. В собствения гараж на Софийския Клон на къщата М. Вебер се намират постояно няколко екземпляра отомобили за показ на своите си клиенти. Същата къща е пустнала няколко отомобили в циркулация в столицата, с достъпни цени. Ний препоръчваме горните отомобили на желающите да си набавят такива, по простата причина, че лично се уверихме в тяхната издържливост.”

По примера на реномираните търговски къщи, “М. Вебер” демонстрира превъзходството на предлаганите от нея автомобили, чрез изтощителни рекламни маратони по различни маршрути из страната, а както се вижда от долното съобщение, и извън нейните граници:

“Автомобилна екскурзия” Петър Иванов е предприел една екскурзия с автомобил из цяла България и Македония. До сега той е пропътувал с автомобила повече от 8000 клм по всичките държавни, окръжни и междуселски пътища из царството, без да има някаква повреда на автомобила или гумите. Със същия автомобил той сега заминава за Македония. Автомобилът е от фабриката Neckarsulmer Fahrradwerke A.G. на която представител е М.Вебер. Гумите са марка Excelsior.”Само в рамките на 1912 г. в нашата преса могат да се открият десетки такива публикации, с които се представят подробно повече от 30 автомобилни фирми, официално представени на нашия пазар през същата година.

Като пример за високото ниво на автомобилната търговия у нас, може да се посочи, че непосредствено преди началото на Балканската война в цяла Сърбия циркулират едва 60 МПС, докато само в рамките на 1912 г. у нас са доставени 172 МПС. Това впечатляващо количество на ежегодния внос се поддържа и през следващите няколко години.

Преди близо един век тази все още нова и специфична търговска дейност вече е на много високо ниво в България. Преобладаващата част от вносителите притежават добре обзаведени гаражи за съхраняване, поддръжка и ремонт на автомобили, разполагат с постоянен депозит от резервни части, горива, гуми и други материали, предлагат изгодни условия за изплащане и т.н. и т.н.

Преди Първата световна война у нас ежегодно се е празнувал Празника на розите. По този повод голяма част от новите автомобили в столицата са били украсявани и са преминавали на парад по централните улици, след което са оценявани от специална комисия. През 1912 г. за “Най-красив автомобил” е бил определен този Benz. Снимката е направена пред магазина на представителството “Торпедо-Палас” с директор Александър Киров на ул. “Клементина” №3 (днес “Съборна”), зад гърба на Археологическия музей. След 1926 г. на същия адрес се намира магазинът на Renault, а през 30-те години там се помещава фирмата за дамски шапки на Елена Тодорова. Сградата не е запазена. (снимка: оригинал - архив на автора)

Реклама от 1912 г. на столичния клон на русенското автомобилно представителство “М. Вебер”, официален вносител на немските автомобили NSU


Елегантна реклама на Adler от 1912 г., публикувана в някои столични и провинциални вестници


Обиколката на България с Ford, организирана от представителството на марката “Шпетер & Лъсков” през 1911 г. е увековечена от серия пощенски картички. На една от тях автомобилът преминава под модерен железопътен мост по шосето между Сестримо и Костенец (снимка: оригинал - архив на автора)


Реклама на кратко просъществувалата американска фирма Flanders – една от 30-те автомобилни марки, достъпни на българския пазар през 1912 г.

Покана за изложба от Столична библиотека

“Историята ни няма да прикачи заслугата ми други му”.

1 март 1871 година

 

Посвещава се

на 138 годишнината от гибелта на Васил Левски

и 140 години от основаването на

Софийския частен революционен комитет

 

Софийски комитет

„Васил Левски”

Регионална дирекция „Архиви”- София

Столична библиотека

Ви канят на

откриване на изложбата

„... И ЗНАМЕ И ОЛТАР”

17 февруари 2011 г. (четвъртък)

17 часа, зала София – Столична библиотека

пл. “Славейков” № 2

Къщата на Фингов се продава!

Къщата на арх. Фингов на ул. Шипка е пусната в продажба.

Дали това най-после вещае добри дни за емблематичния шедьовър?

Къщата на касапина

Кварталът около Женския пазар е един от най-старите в София. Намира се в историческия център на града и е бил населяван от хора средна ръка. Дребни търговци, занаятчии, държавни чиновници от по-низшите стъпала на йерархията са населявали от край време тази махала. Тук там се срещат и лекари, зъболекари, заселили се, за да обслужват непретенциозната клиентела от махалата.

Махалата се простира от ул. Мария Луиза на изток до бул. Хрито Ботев на запад. Южната й граница е бул. Клементина, а северната бул. Сливница. По време на турското владичество в близост до пресечката на ул. Пирот и ул. Братя Миладинови се е намирала Мюселим джамиси, която дала името на квартала. На север от нея близо до ул. Цар Симеон се намирала друга джамия – Къс Касъм джамиси. А по булеварда, където се разполага Женският пазар сега, е протичал един от ръкавите на Владайската река, която движела няколко воденици, най-известната от които е Вайсовата мелница, разположена там, където днес е площад Възраждане.

На север от ул. Цар Симеон, на ул. Братя Миладинови номер 76, се намира къщата на касапина Тасо Талев. Любовта си към професията Талев е изразил при построяването на семейното си жилище в края на 20-те или в началото на 30-те години на миналия век.

Къщата е интересна със скулптурните фигури, свързани с професията на собственика - глава на прасе и глава на овен. За съжаление днес можем да видим само главата на „Прасчо”. Главата на красивия овен с извитите рога е изчезнала при изграждането на металната гаражна врата.

Минете по ул. Бр. Миладинови и преди да стигнете ул. Св. Св. Кирил и Методий от дясната страна на улицата ще имате възможност да се полюбувате на „Прасчо”, увековечен от неизвестен скулптор. До нея на номер 74 ще видите и друга интересна къща от стара София в окаяно състояние. По думите на съседи тези къщи се снимат ежедневно от туристи и жители на Града ни.

Очаквайте през следващата седмица пълните спомени на Крикор Асланян за улица Братя Миладинови.

Новата загадка

Отново дойде време да покажете познавате ли Стара София. :)

Последни дни: бул. Тотлебен

От известно време три съседни еднофамилни къщи, разположени на бул. Тотлебен под No. 16, 18 и 20, до пресечката с ул. Г. Данчов – Зографина, стоят оградени и в лошо състояние, очаквайки следващия ход на своите собственици. На оградата няма табели, които да указват бъдещи планове за преустройство или застрояване на терена. По информация от Фейсбук страницата на Стара София мястото се подготвя за строеж.

Сградите са разположени в някогашния пограничен за София район около площад Руски паметник, с лице към булеварда, отправящ се в посока Княжево, и са поредната тъжна гледка от живота на старата ни столица.

Справка в сайта на ГИС – София показва, че трите сгради нямат статут на културни паметници. И въпреки това една от друга те представят различен тип стара архитектура, с интересни елементи и решения при изграждането на еркери и покривни конструкции. Дори различни, те стоят хармонично една до друга. Къщата, оцветена в жълто, представя архитектурен стил, характерен за по-централните части на града.

Трите къщи са едни от малкото останали представители на хубавата стара архитектура в района:

Днес пред тях минава пешеходна и колоездачна алея, и само можем да предполагаме дали занапред ще бъдат част от полезрението на всички, решили да се разходят по нея. Като че ли знаем кое е по-вероятното.

Автор: Любомир Иванов

Юбилейната книга на София: Управата на града

Едно от приложенията в Юбилейната книга на София (1928 г.) представя актуалната управа на града - в това число кмет, помощник кметове и общински съветници. Всички те са представени със свои фотографии.

Кметът ген. Владимир Вазов

Помощник кметовете

Столичният общински съвет

Столичният общински съвет

Нова книга

“История на автомобила в Царство България 1896 – 1946”

с автор Иван Колев

Настоящата книга представлява опит за подробен анализ на автомобилната еволюция в България през първата половина на ХХ век, който почти изцяло се базира на първична документална информация и автентични снимки.

Сред нейните основни предимства е и позоваването на многобройни публикации в старата преса. Прави впечатление, че автомобилната тема започва да присъства редовно в серия статии и репортажи на страниците на наши периодични издания още от 1905 г. Появата на първите автомобили в Двореца, дейността на автотранспортните дружества и разбира се, пътно-транспортните произшествия също предизвикват интереса на журналистите и често намират място сред водещите вестникарски заглавия.

В книгата са включени общо 650 снимки и илюстрации от повече от 25 лични сбирки и над 15 библиотеки, музеи и фотоархиви в страната, голяма част от които се публикуват за първи път.

Освен документалната информация, важна част от това изследване са и личните разговори на автора с много преки участници или наследници на известни автомобилисти. Особен интерес представляват запазените отчетни документи на част от най-ранните автотранспортни фирми и автомобилни представителства от периода преди Балканската война. Преобладаващата част от тези архивни текстове също се публикуват за първи път.

Наред със снимките и документите, са показани и голяма част от откритите до момента автомобилни реклами, поместени в различни издания след 1906 г., което създава точна представа за периодите на възход и затишие на родния автомобилен пазар, както и за разнообразието от марки и модели, продавани в страната. Отделно от това е направен и почти пълен опис на автомобилната литература, издавана у нас, като за придобиване на по-точна представа от съдържанието са показани някои илюстровани вътрешни страници на част от книгите и списанията.

Тук за първи път е направен опит за съставяне на подробна и почти пълна статистика на вноса на МПС в страната по държави и години за целия период до национализацията.

Възприетият подход за хронологическо обособяване и представяне на фактите и илюстративния материал улеснява съпоставката с историческите събития у нас и по света и отчетливо онагледява динамиката на автомобилните процеси в страната.

Книгата е формат А4, 416 страници гланцова хартия, 650 черно-бели илюстрации, много ограничен тираж - само 300 броя.

Цена: 70 лв

Изданието не е налично в книжарниците и може да бъде закупено единствено от автора. За контакти и поръчки: тел: 0884 124 791, e-mail: airflow@abv.bg

„По Раковски ний вървим…“

Спомени за улица Раковска, разказани от първо лице и с лично отношение в блога на Павлина Делчева. Хубаво начало на седмицата.

Старата снимка

Старата снимка – четвъртият ъгъл

„По Раковски ний вървим…“

Новата загадка

И днес не можете да се оплачете, че загадката е лесна. :)

За и против Паметника на Съветската армия - резултати от анкетата

Време е да обобщим анкетата, която проведохме в блога през месец януари. Тя бе вдъхновена от течащите дебати за съдбата на Паметника на Съветската армия. Разглеждан от едни като идеологически остатък, а от други като историческо наследство на столичния град, монументът отново успя да раздели общественото мнение.

В анкетата гласуваха 512 наши посетители, като резултатите са, както следва:



Какво според вас трябва да се направи с Паметника на Съветската армия в София?

• Да бъде запазен като част от историята; - 272 гласа (53%)


• Да бъде преместен в музей на социалистическото изкуство; - 152 гласа (29%)


• Да бъде разрушен като неприемлив; - 84 гласа (16%)


• Нямам мнение. - 4 гласа (0%)