Познавате ли Стара София?

Нещо леко като за средата на работната седмица. :)

По следите на една снимка

Тъкмо когато човек си мисли, че е невъзможно да открие истината, провидението размахва своя съдбоносен пръст и показва малките детайли, които да го изведат от недоумението му.

Така се случи и с нас в сблъсъка ни с една на пръв поглед безнадеждна снимка - иначе симпатичната фотография от 1935 г., на която се вижда софийска витрина с хубавото наименование "Надежда". Би могла да бъде на всяка улица, нали?

Добре, предадохме се ние, имаме чудесен пример за столичен магазин от 30-те, не е толкова важно къде се е намирал.

Само че една-две седмици по-късно по неведоми пътища в лицето ни бе натикан ето този невероятен жокер.

Рекламният плик на същия този магазин с хубавото наименование си беше истински фар в морето. Написани в прав текст адрес и собственик...

Случайностите не свършиха дотук. Ден по-късно попаднахме на телефонната книга на София от 1945 г. Познахте - името на собственика Надежда Тео Цихларж е прилежно подредено в азбучника. Като допълнение е даден и телефонният номер - 2-09-06.

И още един извод - железарията се е намирала на централния булевард поне десет години - между 1935 и 1945 г. (вероятно до бомбардировките, когато тази част на София е унищожена).

Знаейки точния адрес на "Надежда", отворихме карта от 30-те години и локализирахме номер 13.

След като оградихме мястото в червено, взехме и снимка на тази част от бул. Мария Луиза. Вярно, направена няколко години по-рано, но в този период булевардът не се е променил значително.

Още един червен кръг завършва процеса по установяване приблизителното положение на една доскоро безнадеждна витрина.

---

Новата загадка

Нещо приятно за настроение. Вие сте.:)

София преди и сега: Църковният дом на храма "Свети Седмочисленици" (улица "Граф Игнатиев" 50)

Из издадената от църковното настоятелство книга "Църквата "Свети Седмочисленици" в София", 1940 г.

Идеята да се снабди църквата със свой собствен дом е била стара мечта на всички настоятелства, които са я управлявали. Надеждата им за осъществяването й е растяла с увеличаването на нейното парично имущество, на нейното влияние като религиозно-нравствен и благотворителен институт и на нуждата й от свое помещение за канцелария, заседателна зала и пр. Начало на замисленото дело се туря на 21 април 1914 г., когато настоятелството, под председателството на протойерей Страшимир Георгиев и в присътствието на членовете: Петър Сарафов, Георги Трендов, Георги Тасев, Васил Митов и Вл. Стоичков, взема решение да купи за 25.000 лв. къщата на Петра х. Георгиева, по мъж Павлова Злачева, с общо място 260 кв. м.

Къщата на Петра Злачева на "Граф Игнатиев" 50, закупена от настоятелството на "Свети Седмочисленици", за да бъде издигнат на нейно място църковен дом.

Както отбелязахме, в това заседание е участвувал и членът Петър В. Сарафов, починал на 1 ноемврий 1915 г., баща на революционера Борис Сарафов и артиста Кръстю Сарафов. Той най-много е настоявал да се купи предлаганата къща, понеже се намирала на ул. „Граф Игнатиев" (№ 50) срещу църквата и мястото й било много ценно.

С купуването на тоя имот, управлението на църквата си поставя за цел да го оползотвори и да го направи доходен. Пръв е подкрепил идеята за съграждане на църковен дом старият църковен ктитор Георги Тишев, който на 23 ноемврий 1926 г. е внесъл в касата на църквата 25.000 лв. „за постройка на салон за църковни събрания". Все с това желание настоятелството, под председателството на протойерей Василий Д. Ковачев, се е свикало на 18 април 1929 г. да изслуша предложението на протойерей Страшимир Георгиев, който е дал идеята да се съберат средства с разиграването и на една парична лотария. Според неговите пресмятания, домът щял да струва 1.500.000 лв. На това заседание настоятелството е обсадило плана за организирането на строежа и е набелязало източниците за неговото изпълнение.

Честта, обаче, за изграждането на днешния църковен дом, който вече носи сигурни доходи на църквата, се пада на настоятелството, председателствувано от протойерей Борис Павлов, с членове: Кръсю Русев — аптекар, Стоян Гайтанджиев (заместен при новия изборен мандат на 1 февруарий 1934 г. с журналиста Димитър Павлов), Марин П. Петров — адвокат, Ив. Тризлинцев — съдия и Борис К. Стоилов — инженер, все хора с високо обществено положение, които са се отдали в безвъзмездно служене на църквата ето вече близо десет години. Това не е малко. Да посветиш доброволно на обществено подвижничество десет години от своя кратък живот при днешните наши нрави е голям подвиг.
...

Данни за постройката на дома намираме в отчета на настоятелството от 1930 до 1939 г.

„Църквата „Св. Седмочисленици" не притежаваше никакви имоти — казва се в тоя отчет. Единственият имот, който настоятелството завари, беше една стара паянтова къща на ул. „Граф-Игнатиев" № 50 и тя не даваше никакви доходи, защото това, което се получаваше от нея в наем, отиваше в подържка на тая паянтова къща или пък наемателите бяха такива, че не плащаха редовно наема си. Независимо от това, къщата грозеше да падне, ако не се извършеха основни поправки, които, обаче, нямаше с нищо да подобрят положението. Така че настоятелството реши да осъществи замисленото голямо дело — постройка на собствен църковен дом върху мястото на къщата с помещения за безплатни трапезарии за бедни деца от енорията, подслон на малоимотни старци и самотни хора, а така сащо да се създаде убежище за християнска пропаганда и възпитание — салон за проповеди — фар на духовна просвета. Произведе се конкурс за изработването на плановете, който се спечели от бюро Юрданов и Сава Овчаров. Строежът започна на 9 саптемврий 1933 г., ръководен от същото бюро. Възлагането на отделните предприятия ставаше по реда на закона за Б. О. П.

Сградата се завърши на ноемврий 1935 год. и струва 2.040.689 лв.

И днес на мястото на схлупената и грозяща на падане къщичка се издига един великолепен църковен дом, който ще служи като факел за духовна християнска просвета и благотворителност. Завършено е едно голямо дело, предприето с голяма предпазливост, защото при започването му настоятелството разполагаше само с 200,000 лева, вложени в Лозенската популярна банка и с фонда „Домна и Георги Тишеви", нарастнал на сума 94,312 лв. Днес срещу тоя красив и доходен дом настоятелството има едно задължение към св. Синод от 297.969 лв.

Освен това годишният приход от наеми на етажите, магазините и пр., които получава църквата, взлиза на 110.000 лв. Това показва, че домът е вече рентабилен и че неговото задължение в едно късо време ще бъде изплатено. С ликвидирането на неговия дълг, настоятелството ще може вече да помисли за осъществяването на другите поставени от него цели, като учредяване на една амбулатория, която да се развие по-после на болница при храма.

Тук му е мястото да се отбележи, че в своя стремеж да набави средства за изграждането на дома, настоятелството уреди парична лотария, която даде чист приход на храма 271.779 лв.

Църковният дом се освети на 23 февруарий 1936 г. от Софийския митрополит Негово Високо Преосвещенство г. г. Стефан, който със своята проникновена служба даде на праздненството особена тържественост. Настоятелството му е благодарило, както за това високо внимание, така и за даденото му от него съдействие, спокойно да се изведе делото на добър край. Светителството на високопреосвещения митрополит се завърши със сърдечна благословия. Той поздрави настоятелите и им изказа похвала за ценната придобивка.

Църковният дом на храма "Свети Седмочисленици", завършен през 1935 г.

— Няма възход, няма и светло бъдеще без съзнание за добре изпълнен дълг, — каза той на настоятелите и подчерта, че в това именно съзнание се одухотворява нравствената ни сила и жизненото ни оправдание пред Бога за благочестие и напредък.

Отец-председателят протойерей Борис Павлов също произнесе слово, в което, между друго, каза: „Негово Високо Преосвещенство — светителят на Софийската епархия — в своята архипастирска програма, с която се стреми да издигне във всяко отношение своето богоповерено паство, поставя за своя най-висша задача, да се преизпълнят всички градове и села в епархията му с културно-просветни, благотворителни и богоугодни институти и домове. Едно от тия му постижения е и този величествен дом. Неговите и на подведомствените му органи усилия, насърдчения и напътствия допринесоха много за по-скорошното завършване на дома. Ние дължим на негово Високо Преосвещенство като синодален член и заема, който ни отпустна св. Синод. Настоятелството, наше смирение, вседушевно благодарим на Негово Високо Преосвещенство за всичките му грижи и усилия по това наше дело.

Настоятелството получи по-големи и по-малки дарения, В усилията за изграждането на дома помогнаха мнозина, смело мога да кажа, почти всички благочестиви християни, като се започне от най-бедната вдовица, от най-нишия старец и се стигне до Царския двор. Едни помогнаха с купената и запалена в светия храм свещица, други чрез отслужената за тях срещу такса Божествена служба или треба, трети с лептата си в дискуса или кутията, четвърти с дарения — незабелязано или видимо. Но от всичко това църковното настоятелство събра, спести и изгради. На всичките благодетели за изграждането на дома от името на църковното настоятелство — най-признателно и сърдечно благодаря! Дано Бог ги възнагради хилядократно!

Дължим благодарност на свещенослужителите при храма, които са се трудили за делото.

Изказваме благодарност на православното добротворно братство „Св. Седмочисленици” за дара му от 14.500 лв.

Задължен съм да изкажа благодарност на всички предприемачи, които добросъвестно изпълниха възложената им работа; на архитектите Юрдан Юрданов и Сава Овчаров — за умелото ръководство и труд; също и на инженер Агура — за честно изпълнената техническа контрола; за запазване интересите на църквата и дома от страна на счетоводителя-домакин Конст. Кръстев и надзирателя Георги Загорски — нашите благодарности. Те спестиха средства на църквата и допринесоха за здравото изграждане на дома".

В освещаването на дома, освен свещениците при църквата, взеха участие и архимандритите Кирил и Иосиф, сега митрополити на големи исторически епархии.

Сградата днес

Познавате ли Стара София?

За тези, които се оплакваха, че предишните загадки са лесни. :)

Грам памет чини кантар сила

Представянето на книгата на инж. Дико Диков "Градоустройство, бит, растителност и градини в София (Факти, бележки и коментари по източници от 17-20 век)" събра вчера в Дома на архитекта приятели и изследователи на Стара София. Пред пълната зала говориха близки и колеги на инж. Диков, които емоционално споделиха мисли за покойния автор и неговата професионална дейност. Други, от позицията си на експерти, високо оцениха изключителната стойност на изданието, подготвено от неговия брат Иван Диков. След края на представянето на всички желаещи бе подарено по едно копие от книгата.


Още първият поглед към книгата показва, че Дико Диков е положил къртовски труд в течение на немалко години, за да изследва и опише много аспекти от миналото на столицата. Изданието не е структурирано като книга в пълния смисъл на думата. По-скоро в него са събрани бележки и коментари на инж. Диков по различни въпроси от историческото развитие на столицата. С изключителна грижа авторът е подбирал и подреждал източниците, които, където е необходимо, е коментирал и коригирал. Книгата крие отговори на много въпроси - и за специалистите, и за любителите.

Чест и благодарност на г-н Иван Диков за това, че издаде тази книга, като по този начин трудът на неговия брат успя да види бял свят и да достигне до експертната и по-широка публика. Жест, който по най-добрия начин обезсмъртява приноса на инж. Диков. Както беше казано на представянето - това е една книга, която ще остане. Потърсете я, заслужава си.

Крал Александър Обренович в София

Посещението на сръбския крал Александър I Обренович в София, 1897 година. Церемония пред църквата "Свети Крал".


За приготовленията по посрещането на сръбския монарх писахме и тук.

За любителите на ретро фотографията

Препоръчваме ви изложбата с фотографии на Пенчо Балкански от периода 1933-1939 г. Тя е подредена в залите на НХГ (в Двореца) и ще продължи до 31 март.

Подробности за събитието в официалното съобщение на НХГ:

Това е първата изложба за 2010 година, с която НХГ открива сезона от календарния си план за временни експозиции.

Изложбата, свързана с името на художника Пенчо Балкански представлява уникална ретро-фото-експозиция с творби от 30-те години на ХХ век. Пенчо Балкански (1908-1985) е запомнен от съвременниците като оригинален график и живописец. Неговият начален път в изкуството, свързан с фотографията, днес е почти забравен. А в периода 1933-1939 година Пенчо Балкански, собственик на фотоателие “Луна” в центъра на София, урежда шест последователни художествени фотоизложби. Първата от тях е в галерия “Родно изкуство”, бул. Цар Освободител № 14, София. Следват Пловдив (1934), Варна и Белград (1935), Виена (1936) и отново София (1939). Както проличава от тогавашните възторжени отзиви в пресата, Пенчо Балкански се изявява “като вещ художник”, който “рисува съвременния живот и чрез обектив и колорит дава състояния, надминаващи художествените картини”.

Пенчо Балкански

Щастие е, че по-голямата част от тези творби са съхранени в семейния архив на художника и днес, поизтупани от прахта на забравата, могат отново да бъдат видяни. Обагрени с патината на изминалото време, те са получили и нови характеристики на експонати с музейна стойност.

В настоящата експозиция в залите на Националната художествена галерия са представени близо 150 оригинални фотографии - портрети, пейзажи, актова фотография, сцени от бита, социални и народни типажи, характерни за 30-те години на ХХ век. Те са придружени с любопитни документални факти и предмети като фотоапаратът “Кодак”, чийто обектив Vesta Portrait f-5, е запечатал хиляди образи. В панорамата от портрети срещаме великия руски бас Фьодор Шаляпин, френския виолонист Анри Марто, детето-чудо на цигулката Васко Абаджиев, Йохан Щраус (внук), кинозвездите: Адолф Волбрюк, Ивет Лебон, Фрида Рихард, Лилиан Диц. Тук са и български знаменитости като Александър Балабанов, Антон Страшимиров, Владимир Димитров-Майстора, Андрей Николов, Иван Мърквичка, Надя Ножарова, Ангел Сладкаров, Ружа Делчева, Никола Балабанов, Александър Малинов, Михаил Маджаров и редица други.

Фотография от изложбата

Особен интерес представляват фотографиите от Виенската изложба (1936), която донася европейска слава на художника. Именно виенските специалисти провъзгласяват Пенчо Балкански за ЗА ГЕНИЙ НА НОВАТА ФОТОТЕХНИКА. Със своите способности на фотограф, кинооператор и художник, той печели необичайна за времето си популярност. Това се дължи не само на перфектното овладяване на всички новости във фотографията, но и на умението му “да улавя мига”, а след това да дообработва с художествени средства изображението от позитива, което прави творбите му неповторими.

Жанет Митева – уредник на изложбата,
автор на Албума-каталог, посветен на фотографията на Пенчо Балкански


Репортаж от откриването на изложбата можете да видите тук.

Повече за Пенчо Балкански, някои снимки от изложбата и част от нейния каталог (чудесно издание, което горещо препоръчваме) са достъпни тук.

Ние, като блог посветен на Стара София, ще си позволим да разкажем за един детайл от биографията на Пенчо Балкански. През 1936 г. той премества своето фото студио "Луна" на улица Левски 11, срещу тогавашната сграда на Софийска община. Ателието се превръща в едно от най-популярните фото студия в столицата.


Фото "Луна" се намира в сградата в дясно, на негово място днес е кулата на Кубадински (Министерство на транспорта).


Интериорът.

Бележка: снимките, които сме използвали в тази публикация, са част от каталога на изложбата.

Новата загадка

Задачата не е трудна, но снимката е разкошна. :)

Представяне на нова книга

На 19 март (петък) в 17 часа в Дома на архитекта ще бъде представена книгата на инж. Дико Диков "Градоустройство, бит, растителност и градини в София (Факти, бележки и коментари по източници от 17-20 век)". Поканата дойде от Столична библиотека и Иван Диков, издател на книгата и брат на покойния инж. Диков.

За книгата:

"Това не е история на "зелената система" на София. За да се напише такъв труд, са необходими дълги години упорита работа с архивите. В последните години в много ежедневници се появяват журналистичеки статии на тази тема с претенции за достоверност, в които, поради некомпетентност и непознаване историята на града, се съдържат много неточности за историческите факти и наименования. Те създават погрешни представи в съвременото поколение. Постарах се да отбера от достъпната ми архивна, мемоарна и художествена литература това, което според мен е достоверно и се потвърждава от поне трима автори." - така автора инж.парк. Дико Диков определя своите проучвания.

В прочита на литературата, била тя документална, художествена или мемоарна, той, като малцина автори, обръща внимание на всеки детайл, който би подсказал на читателите как са се формирали градските пространства, с тяхното благоустрояване, озеленяване и нарастваща социална значимост.

Последователността на изнесените от Дико Диков факти - исторически и документални - се разчупва от вмъкнатите авторски разсъждения и коментарии, които показват не само отношението на професионалиста към историята на градинското ни строителство и наследство, но и позициите му на гражданин към събития и политики.

Кой е инж. Дико Диков:

ДИКО МИХАЙЛОВ ДИКОВ е роден през март 1934 година. Образованието си получава в София. Следва във Висшия лесотехнически институт и в 1958 година завършва като инженер паркостроител. Творческата дейност на инж. Диков е свързана основно с развитие на озеленяването в София.

Работи в различни институции с проектантска и управленска насоченост като: БДЖ - секция "Озеленяване", Управление парк "Витоша" – група за на Генералния план, Министерство по строителство и архитектура - Озеленяване на населените места, Благоустройствено проектиране към Министерство на строителство и архитектурата, База развитие и внедряване към дирекция "Озеленяване" в Столична Община и др. Като ръководител и в съавторство има приети и реализирани десетки проекти в София и страната. Диков се занимава с широк спектър проекти за лесопаркове и части от тях - зони за отдих, за градски паркове и градини, озеленяване на части от жилищни комплекси, хидропаркове, детски площадки и др. Интересни и много успешни теоретични постижения са разработките му за реконструкция на парковете: Скобелев парк в Плевен, Парк "Заимов /парк "Оборище"/ - София, Градската градина и Дворцовата градина в София и др.

Освен като изявен проектант инж. Диков е свързан с професионална дейност с изследователски и научен характер по съставяне на нормативни документи, доклади за симпозиуми и конференции, методически указания, рецензии, експекпертизи. Много от тях са публикувани в сборници, наред със статии в професионал ни списания. Творческата дейност на инж. Диков е еталон за етичност, висок професионализъм с актуалност, категоричност и знания, които го извисяват като общественик и личност в професията.

Дико Диков почина през юли 2007 година в София.

Книгата може да се намери за сега в книжарници Хеликон, книжарницата Техноарт Трейдинг в новата сграда на УАСГ (ВИАС), пратера в ляво, и от понеделник в интернет книжарницата store.bg.

Спомени за Стара София

Разказите от първо лице за миналото на София винаги са особено интересни. За разлика от сухите изследователски текстове, те съчетават искреното вълнение от преживяното с множество любопитни подробности, останали извън строгите научни книги. Редица мемоари, посветени на Стара София, вече са се превърнали в класика. Други вероятно никога няма да видят бял свят. Темата обаче едва ли би могла да бъде изчерпана, защото всеки старософиянец пречупва града през своите очи и жизнен опит и може да добави неповторими щрихи.

Доказателство за всичко това се явяват и спомените на нашия читател Крикор Асланян, които той беше така любезен да ни изпрати. Впечатлени от увлекателния му стил на писане, ние го помолихме да ни разреши да споделим неговия текст с нашите посетители. За радост, г-н Асланян с ентусиазъм откликна на нашата молба.

Ето как се представя самият той:

Привет на почитателите на Стара София!

Казвам се Крикор Асланян, роден съм в София през 1936 год., завършил съм френска филология в СУ "Кл. Охридски" и външнотърговска академия в Москва. Женен, имам дъщеря, внук и внучка. Хоби - информатика и бридж, дълги години и любителски театър. Пиша за собствено удоволствие без претенции за писател или издаване на написаното. Рядко давам на някой близък приятел да чете написаното от мен. Стара София е любима тема и съм чел почти всичко, излязло като книги по тази тема. Като започнете от "София преди 50 години" на Георги Каназирски, Димо Казасов и по-нови издания.

И така, накратко - цял живот съм живял в София и съм видял много метаморфози. Изчезнаха цели улици, площади, пасажи. Хората се промениха. Както казваше мой приятел, произхождащ от семейство 4 поколения софийски адвокати, сега покойник, ако истинските софиянци решат да направят земляческа среща, зала 1 на НДК ще се окаже много голяма. Както виждате, искам да пиша за себе си, но мисълта ми все отива към София и нейната история. Бих направил всичко, за да се популяризира Стара София, което, както виждам, е ваша цел. Бих го направил само от любов към моя роден град. Нищо повече!! Пари, хонорари, възнаграждения не ме интересуват. Бъдете абсолютно сигурни в това. Можете да качите текста, както вие намерите за добре. Важно е вашите фенове да имат лесен достъп до писанието. Оставям на вас останалото.

Поздрави, Крикор.

Поради по-големия обем на текста, спомените качихме на нашата страница като doc файл, който всеки може да изтегли.

И така, представяме и горещо препоръчваме "Моят роден град София" от Крикор Асланян. Приятно четене!

Погребението на Цар Борис III

Откъс от немски кино-преглед, 1943 г.

Познавате ли Стара София?

Знаем, че загадките са особено любими на редовните ни читатели, затова отново извадихме едно асо от ръкава. Загадката не е лесна, но за наблюдателните има сламка в сайта. :)

Нужно уточнение

Крайно време е да направим едно нужно уточнение.

Страницата "Стара София", блогът към нея, както и техните автори, нямат каквато и да било формална или неформална връзка с Община София, Общинското предприятие "Стара София" или друга институция и не ги представляват по никакъв начин. Сайтът е продукт на личните ни усилия, той се явява платформа за споделяне и популяризиране на нашите издирвания в областта на следосвобожденска София. Разбира се, в тази си роля споделя и много от целите и приоритетите на горепосочените институции.

Правим това уточнение едва сега, защото винаги сме го смятали за нещо очевидно. Стана ясно обаче, че не е така. Конкретен повод за нашата реакция е Концепцията за водещите столични музеи на Министерство на културата. В този документ за онагледяване са използвани снимки от нашата страница, под които е посочено, че архивните снимки са на ОП "Стара София". Тоест експертите от ведомството са приели, че нашата страница всъщност представлява посочената културна институция. Тъжното в случая е, че от министерството явно дълбоко не познават дейността на ОП "Стара София", което иначе имат претенцията да реформират и преструктурират. За тяхна информация, общинското предприятие от години не разполага със своя страница, което вероятно е резултат от ограниченото финансиране и липсата на сериозна политика за представяне работата на предприятието пред широката общественост.

Надяваме се с тази публикация да внесем необходимата яснота, за да не се получават недоразумения и в бъдеще.

Снимка на седмицата

Чудесно е, когато седмицата започва с такъв разкош. :)

По следите на една сграда

Вероятно мнозина от вас си спомнят, когато преди време дискутирахме тази сграда и се опитвахме да установим точното й местоположение:

Тогава не успяхме да открием повече подробности за нея, освен написаното на самата снимка, че се е намирала на улица "Граф Игнатиев".

Сега обаче ще добавим нови парченца от пъзела, които ще ни позволят да разбулим загадката. Бяха ни нужни няколко малки открития, за да направим голямото.

Стъпка първа: Открихме следната снимка на сградата, публикувана в книгата на Фредерик Мур "The Balkan Trail", издание от 1906 г. Там намерихме и ключовата информация, че къщата по това време е служила за Британска агенция.

Стъпка втора: Горната информация обаче все още не беше достатъчна, за да установим точното място. Тогава на помощ дойдоха спомените на Димо Казасов, който между другото пише: "До изграждане на новата сграда легацията се помещаваше в една двуетажна сграда, чиито високи порти с кръгли аркади я отличаваха от всички останали сгради. Тя се намираше на югозападния ъгъл на сегашния булевард "Толбухин" и "Граф Игнатиев" и бе известна като "Английското консулство".

Нещата се нареждаха!

Стъпка трета: Сега оставаше да потвърдим достоверността на сведенията. Внимателно се вгледахме в стара фотография на въпросното кръстовище - бул. "Фердинанд" (тогава) и "Граф Игнатиев". И хоп, оказа се, че нашата къща свенливо се подава в края на снимката:

Стъпка четвърта: Остана ни да локализираме сградата и върху картата на София:

На тази карта от 1908 г. английското консулство е отбелязано с червено на пресечката на улица "Граф Игнатиев" и булевард "Фердинанд"

 Следващата карта, на която на същото място под номер 48 откриваме "Английско посолство", е от 1920 г.

Стъпка пета: Последното задължително действие в пиесата бе да направим съпоставка със съвременното положение на района (днес бул. "Васил Левски"), за да разберем какво има сега на мястото. Ето какво:

Извод: Няма невъзможни неща/места!

---

Новата загадка!

Една чудесна снимка, която за наблюдателните не би трябвало да представлява трудност. :)

София през 1895 г.

Няколко не съвсем качествени, но любопитни изображения от ранна София. Илюстрациите са от книгата "La Bulgare aux Bulgares: hier, aujourd'hui, demain" (1895) на Léopold Dupuy-Peyou.


Къщата на Стамболов (?)


Най-вероятно Буюк джамия


Пазарът

София през 1959 г.

Страхотна поредица снимки от Фотоархива на Австрийската национална библиотека. В този случай изключително силно важи максимата, че истината е в детайлите, така че гледайте внимателно!

Поглед от ЦУМ



"Света Неделя" с хотел "Балкан"




Реставрационни работи по ротондата "Свети Георги"



Ларгото


Площад "9 септември" и мавзолея




Булевард "Руски" при хотел "България"



На улица Раковска


Паметникът на Иван Вазов



Катедралата "Св. Александър Невски"


Народният театър


Миене на улиците около Народния театър




Телефонни кабинки на Пиротска при Халите


Римската стена


Образцов магазина за гордост и завист



Паметникът на Съветската армия


Операта


Градинката при църквата "Св. Седмочисленици"





Паркът "Заимов"



Женският пазар и църквата "Св. Св. Кирил и Методий"