В средите, занимаващи се професионално със стара София, отдавна се коментира нуждата от един умален макет на София около Освобождението. Предвид факта, че почти нищо от този период не е запазено днес, моделът остава единственият начин за онагледяване развитието на столицата. Такива макети, разбира се, биха могли да се създадат и за други времеви периоди, било то на отделни ключови площади и улици или по-цялостна възстановка. Подобни разработки биха намерили своето естествено място в дългоочаквания музей "Стара София" с потенциал да се превърнат в истинска атракция.
През последните дни с нас се свърза инж. Тодор Тодоров от Разград. Той е
известен с великолепния модел на стария Разград, който е създал в продължение на много години, като с желание и професионализъм е постигнал изключително изпипан и въздействащ резултат.
Няколко снимки от проекта на инж. Тодоров:
Ето какво разказва самият инж. Тодоров:
"Казвам се Тодор Димитров Тодоров от гр. Разград, на 46 г. По професия съм машинен инженер, но винаги съм изпитвал влечение към архитектурата и озеленяването. С изработване на макети се занимавам повече от 30 години. Започнал съм с известните през социализма електрически влакчета на фирма PIKO – ГДР.
По-долу давам кратка история на макета „Разград-1939”. През 2002 и 2003 г. за мое удоволствие изработих макети на часовниковата кула (символ на града) и джамията Макбул Ибрахим паша, която е втора по големина у нас. Макетите направих във вида в който са съществували преди, което е интересно, а не в сегашния им вид. През 2007 г. излезе проект за реконструкция на художествената галерия и тогава реших да й направя макет и съхраня в оригиналния й вид. След това направих кметството и вече имах няколко макета, които реших да обединя в общ проект, в който влизат най-значимите сгради от тогавашната централна градска част.
Макетът пресъздава есента на 1939 г. Тази година е избрана заради сградата на Разградското околийско управление - бившия турски конак, която изгаря от пожар на 8.01.1940 г. Освен възстановката на сградите, макетът притежава и атмосфера, постигната от многото фигури на хора, животни, транспорт, търговия, занаяти и бита на хората тогава. Има улично и сградно осветление.
Но най-важното и ценното за макета е историческата достоверност на реализираното, постигната изключително на базата на снимки от онова време. Гарантирам за 90% историческа достоверност на направеното. Макетът е в мащаб 1:100 и е с размери 200х164 см."
В писмото си
инж. Тодоров предлага да се изгради подобен макет и на столицата София в определен период от нейната история. Предложението си той обосновава така:
"След като разгледах публикувания албум на стара София от 1937 г. и видях толкова много информация за тогавашния град, реших да отправя предложение за реализирането на макет на града от тази епоха. Годината, която ще се пресъздава, трябва да се уточни, след като се запознаем подробно с историята на важните места и сгради, които трябва да присъстват на макета. Относно мащаба на макета, според мен най-подходящият е М1:100. Тъй като макетът трябва да може лесно да се транспортира и работи по него, то габаритните му размери не трябва да са по-големи от 200х160см. При необходимост ще се изработят няколко модула, обединени в общия проект.
При работата по макета на Разград - 1939 г. съм се придържал изцяло към снимковия материал до най-малките детайли и подробности, тъй като най-важното нещо е всичко да бъде исторически достоверно. Ще цитирам една германска максима, към която винаги съм се стремял да се придържам, а тя гласи: „Основното се състои в подробностите”.
При реализирането на един такъв проект има и голяма отговорност от страна на изпълнителя към следващите поколения, за да не се изкриви представата им за това, което виждат. Освен, че този проект е един вид запазване на културното и историческо наследство, което сега е по-актуално от всякога, то би имало и друга полза. А именно - връщане назад във времето и проявяване на топли спомени и носталгия у по-възрастните граждани, както и поглед към един непознат и интересен град у по-младите."
Реализирането на такава идея се нуждае от сериозни ресурси от всякакво естество. Подобен проект едва ли би могло да се осъществи без подкрепата на определена институция - дали общината, дали музея "Стара София". Безспорно обаче начинанието си струва. Дано успеем да спомогнем инициативата да предизвика нужния отклик или поне да положим началото за това.
Координатите за връзка с инж. Тодор Тодоров са:
тел. 0898 999 165,
електронна поща elida_todorov@abv.bg
