26.01.2020 г.

София преди и сега: Union Club


Без съмнение, най-престижният частен клуб, записан в историята на София преди 1944 г., е емблематичният за епохата Union Club (Юнион клуб). Близо 60 години той се помещава в едноетажна сграда с градина, разположена на пресечката на улиците "Раковски" и "Иван Вазов".

Създаден през 1884 г. от дипломатическите и политически среди в София, Union Club се утвърждава като класически клуб от западен тип, обединяващ социален кръг от най-висок порядък и описан от един чужденец като "център на тамошния обществен живот".

Сградата на Union Club, началото на века

Union Club предлага ресторант с изискан интериор и първокласна кухня, разполага с читалня с последната европейска преса, с работна стая и салони за срещи и игри, които се превръщат в удобна среда за разговори на четири очи или оживени дискусии в по-широк кръг. 

Достъпът до клуба е ограничен до тесен и внимателно подбран кръг. Членове са най-изявените представители на държавния връх, на военния, обществения и финансовия елит, чужди дипломати, журналисти и предприемачи. Жени не се допускат в клуба освен като придружители. 

Приемът е възможен едва след препоръка от двама действащи членове, която подлежи на гласуване от всички участници в клуба и решение на ръководството. Показателна за стриктния подбор е историята на народния поет Иван Вазов, чиято къща е от другата страна на улицата, приет в Union Club едва през 1919 г.

Самият Вазов е във възторг от красотата и чистота в клуба, както и от прислугата. "Тука е като в двореца", предава думите му неговият приятел Иван Шишманов.

Персоналът на клуба, началото на века

Поради тесния кръг на допуснатите в клуба (през XX век членовете му не надхвърлят 250 души) в мемоарната литература не са запазени кой знае колко свидетелства за ежедневието в Union Club. Любопитен спомен от зората на неговото съществуване ни е оставил италианецът Вико Мантегаца:

"...този клуб е бил основан с едничката цел да бъде сборно място и добра гостилница за чужденците, които поради службата си или занятията си, са принудени да стоят в София. Ясно е, прочее, че най-големите старания са били насочени към трапезата, и че най-голямото занятие на членовете, които посещават клуба, е да узнават и да разискват листата за обеда и за вечерята... Union Club се помещава в едно малко, скромно наглед здание, което обаче е много добре разпределено. Зданието, едноетажно, се състои от читалня, дето се получават главните европейски вестници, една стая за писане, две-три стаи за стоене, една билярдна зала и една трапезария, наскоро уголемена...  В Union Club се живее охолно, свободно, без много етикеции. За чужденеца, който е намерил достъп в него, клубът му става скоро постоянна квартира, в която прекарва по-голямата част от деня. Вечер, едничкото развлечение е игра на „вист" и билярд, с което се убива времето до къде 11 часа, когато обикновено всинца се разотиват."

Сградата на Union Club е опожарена при англо-американските бомбардировки през 1944 г., когато са унищожени обзавеждането, библиотеката и архивът. Впоследствие дейността на клуба за кратко се премества на улица "Славянска" 17 до закриването му през 1949 г.

Мястото на някогашния Union Club днес


9.01.2020 г.

Софийските царе на кюлотите


Из "Тристахилядна София и аз между двете войни" с автор Драган Тенев

...Не по-малко колоритни от този забележителен търговски „терк“, останал твърдо в спомените ми от моята младост, бяха и тримата братя евреи, които продаваха разноцветни кюлоти в петък на огромната си сергия до входа на Синагогата на улица „Екзарх Йосиф“.

Междувременно тези изключителни дяволи притежаваха не само дарбата на чудесни търговци, но, от друга страна, бяха и забележителни актьори. По-късно по световните сцени успях да видя много малко толкова „достоверни“ сценични майстори като тях. И единствените, които ги доближиха според мен в „театралното изкуство, се оказаха други трима братя французи. Наблюдавах ги с огромно удоволствие много години по-късно как продаваха фалшиви златни бижута в парижкото метро. Въпреки това не от патриотизъм, а с дълбоко убеждение ви гарантирам — нашенските евреи отпреди войната бяха много по-добри от „франсетата"!

Героите, за които ви разказах дотук, разхвърляха всеки петък върху своята набързо скована сергия по двеста-триста чифта кюлоти с ластици на крачолите, които можеха да бъдат обути само от много дебели жени. Дори и за търговски дилетанти от моята класа бе явно, че стоката им беше брак, закупен от фабриките на безценнца. Най-чудното в случая обаче бе, че те успяваха винаги да продадат по-голяма част от нея и към края на деня огромният куп на сергията им почти се стопяваше.

Още от сутринта, щом отвореха своя „дюкян“ под открито небе, който приличаше на истинска дъга след дъжд поради пъстрите цветове на тяхната стока, най-старият от тримата сергиджии изуваше обувките си, слагаше ги акуратно под сергията и се възкачваше с неповторимо самочувствие върху огромния куп кюлоти. С жест на „господар на света“ той нахлузваше на главата си някой голям чифт от тях, а двамата му братя, стоящи на тротоара, заставаха от двете му страни, хващаха по един от крачолите на кюлотите и почваха да викат колкото им глас държи: „Дръжте го! Дръжте го, хора! Той е луд! Дава кюлотите по пет лева! Дръжте го!"

Дали тази любопитна снимка от Женския пазар, правена през 30-те години, не е уловила именно персонажите, които описва Драган Тенев?

Развеселени от техния безплатен цирк, хората, които отиваха или се връщаха от „Женския пазар“, се струпваха около тяхната сергия и сиромашките жени почваха да купуват от шарената им стока. Какво пък — в края на краищата един чифт от предлаганите кюлоти струваше едва пет лева. А това правеше навремето кило хляб. Не беше чак толкова скъпо в мащабите на онези дни.

Като пълен контраст на енергичните търговци актьори на около пет-шест крачки вляво от тях пред малката си сергийка всеки петък се мъдреше един евреин — също търговец на кюлоти. Той беше старец на около осемдесет години, бе облечен винаги от горе до долу в черно и на главата му неизменно стоеше все същата островърха филцова шапка с широка периферия независимо от времето. „Конкурентът“ имаше дълга, бяла като сняг брада и приличаше в лицето на библейски пророк от някой стенопис на италианските куатрочентисти, но неговият непрестанен припев: „Кюлоти от мерсеризиран памук, граждани, кюлоти! Сери, пери, глади!“, проваляше изцяло това първо впечатление и караше дори и най-мрачният минувач край него да се засмее. Въпреки това работата му не спореше, макар че неговата стока бе много по-доброкачествена. „Артистите“ го проваляха изцяло със своето кюлотно „шоу“, както се наричат подобни представления в наше време...


6.01.2020 г.

Осем дни в София (1912 г.) - втора част


Какво включва една пространна разходка из София и нейните околности преди повече от век ще разберем благодарение на "Илюстрован джебен пътеводител" от 1912 г. Първа част можете да прочетете тук.


Пети ден

Този ден ще употребим на разходка към Панчарево. За тази цел рано сутринта пред кафене „Македония“ ангажирваме нужните места в автомобила, който пътува между София-Самоков или трамкара, който подържа съобщението с Панчарево. По „Търговска“ (кн. Борис“) ул., бул. „Цар Освободител“, Народното събрание, край Борисовата градина, артилерийските казарми, от ляво, ние изкачваме нагорнището и се спущаме към ханчето на 4 километър. По-нататък минаваме двореца Врана, с. Горублене и през моста над р. Искър завиваме към юго-изток. Няколко км. пътуване и ние сме в Панчарево, сгушено в един ръкав на Витоша.

Панчарево, което преди десетина години беше едно село, съвсем безинтересно и значение, днес е място за лятна разходка и бани на една голяма част от софиянци и посетители. Неговото значение се издигна значително откато се прекара новото шосе за Самоков, а ще се повдигне още повече, ако един ден мине железопътната или трамвайна линия за Самоков.

Река Искър при Панчарево

Местоположението на Панчарево е много красиво. Разположено на един рът на Витоша, под него шумят бистрите води на Искъра, а насреща се издига последователно масивът на Верила с нейната разкошна зеленина. Минералната баня, която увеличава привлекателиата сила на местността, е разположена на самия път. Водата не е много гореща и затова е твърде приятна за къпане. Няколко километра на юг (3—4 км.) от банята, в една разкошна местност, е построена електрическата силопроизводителна станция, която снабдява с електрическа енергия осветлението и трамваите на София. След разглеждането на местността около Панчарево и почивката на обед, някои от нас ще пожелаят да посетят красивия Германовски монастир, сврян в една пазва на Верила. По обратен път ние се връщаме до Горублене и завиваме на югоизток към подножието на планината. След едночасово пътуване, ние сме пред монастиря, сгушен в зеленината на живописната местност. Пленителната картина ни привлича и ние оставаме да пренощуваме тука, всред природата.... На сутринта ние се връщаме в столицата, гдето деня прекарваме в почивка, за да съберем сили за по-далечно пътуване.

Шести ден

Приготвяме си през деня необходимите провизии за един ден път, намятаме дебелите палта на рамо и надвечер към 7 ч. потегляме към пл. „Св. Крал“. С трамвая „Витоша-Арсенала“, ние минаваме край пехотните казарми и спираме пред военния арсенал. От тук, през Курубаглар (Лозенец) по сносно шосе, весели, бодри, с песни и разговори, неусетно се приближаваме към полите на Витоша. Обръщаме се,— зад нас столицата светнала като грамадна електрическа лампа, а пред нас се гуши черно, тъмно кълбо.

Това е с. Драгалевци (8 км. от София), свряно туку в самата пола на Витоша. Над селото е монастиря със същото име, към който ние бързаме докато не е още затворен. Монастирът като повечето такива в България, е разположен всред една разкошна местност (750 м. над морското равнище), потънал в расителност и зеленина, но пак, като повечето монастири у нас, не може да се похвали със своето гостоприемство и чистота...

В полу сън и дрямка, безпокоени от студения планински въздух, ние убиваме 3—4 часа от нощта... Рано сутринта, преди съмване, дружината весело потегля по хълбоците па планината. Туристическото дружество, под чието покровителство е тя, се е погрижило за нашето благополучно пътуване. Ръководени от поставените тук-таме знаци, ние се катерим по плещите на голия масив, като на завоите се поспираме да си отдъхнем и налюбуваме на красивата гледка пред нас. Ние сме вече на рамото на Витоша, когато ярките лъчи на слънцето, започват да раздират небесната синева на изток. Гледката е величествена и ние не можем да й се налюбуваме.

Но excelsior! По-нагоре, по-нагоре, на самото чело на Витоша!... II ние потегляме, вече осветявани от червените слънчеви лъчи. Пътуването е вече по-леко, умората по-слаба, скоро ние сме при бистрите студени извори, гдето си правим сутринната закуска с кристалната планинска вода.

Златните мостове на Витоша

Стигнали до челото на Витоша, ние вече не бързаме. Няколко минути само ни разделят от върхът и доволни, че постигнахме нашата цел, ние се движим към темето на Витоша, голо, каменисто, признак на нейната отдавна преминала старост... От върха на Витоша ние се взираме назад и в далечната синева съзираме силуетите на Пирина; на изток и север Ст. Планина извива своя гребен, а зад него далеч - пространните дунавски полета, че дори и самият Дунав. Спираме поглед надолу - пред нас като градина се свива всред Софийското поле столицата на България. Колко дребна, нищожна изглежда тя от тук! Где е нейното оживление, суетливост?... В блянове и мечти ние забравихме за неприятностите на живота и сякаш слени с природата, нейни същински деца, унася ни сладка дрямка... Но скоро слънцето ни подсеща, че сме от друг мир и ние потегляме след него, към запад. За 3—4 часа ние сме в Княжево, от гдето с трамвая вечерта стигаме в столицата.

Седми ден

Настанен в един от автомобилите иа хотел „Булевард“(ул. „Мария Луиза“ и „Цар Симеон“), по ул. „Цар Симеон, край окр. затвор, захарната фабрика (4 клм. от София), Модерното село (5 1/2 клм. от София), ние летим по хубавото шосе към с. Банки. Това е засега българският „Карлсбад“, който отстои на 15 клм. на северо-запад от София. Баните са особено лековити за известен род болести, поради което селото - преди десетина години, купчинка мръсни, полусрутени къщурки, днес е най-красивият курорт, за уреждането на който държавата е похарчила близо два милиона лева пари. Вместо полусрутената баня, днес се издига една величествена монументална сграда, оградена отвсякъде с разкошни вили и хотели. Лете посетителите са доста, поради което не може с малко пари да се прави голямо удоволствие.

Старата баня в Банкя

Засега баните в Банки са още недостъпни за голяма част посетители на столицата, поради скъпотията и неудобствата при пътуването, но ако се построи в скоро време трамвайна линия — този курорт ще привлече не малко от посетителите на Княжево. На това главно разчитат и основателите на Модерното село, зад захарната фабрика, които турят начало на ново предградие на столицата, едно поселение с голямо бъдеще.

По обратен път, ние се връщаме надвечер в столицата.

Осми ден

Днес сме малко тъжно настроени. Направи ни впечатление едно погребение и ние потегляме след процесията към „вечното жилище" на софиянци.

По ул. „Мария Луиза“ и „Гробарска“, пресичаме железопътната линия (за Пловдив) край Железарската фабрика на Ст. Атанасов и С-ие, бавно навлизаме в обширния град на мъртъвците. Още при влизането, от дясно бие в очи паметникът на Д. Петков, с красив бюст над него. Съседен на него е тоя на Ст. Стамболов, до него — на Д. Греков. По-нататък: Ив. Ботьов, проф. Агура, Георги Живков, проф. Златарски, Трайко Китанчев, Алеко Константинов, Коста Арсениев, Борис Сарафов, Ив. Гарванов, Иван Славейков, Илия Цанов, А. Манушев, Д. К. Попов, Н. Бенев, Д-р Странски, Захари Стоянов и др. От дясна страна: Драган Цанков, Хр. Белчев; зад църквицата, Д-р К. Стоилов, П. Кермекчиев, Ген. Н. Петров, Ген. Винаров, Н. Тъпчилещов и други по-малко известни бивши обитатели на столицата.

Гробът на Стефан Стамболов

Разходката из Гробищата, които общинското управление сега украсява, ни навява на тъжни размишления за суетността на света и ние бързаме да оставим спокойни вечните обитатели на „Орландовци“.


4.01.2020 г.

Осем дни в София (1912 г.) - първа част


Какво включва една пространна разходка из София и нейните околности преди повече от век ще разберем благодарение на "Илюстрован джебен пътеводител" от 1912 г.


Първи ден

Преди още да тръгнете из града, вие ще искате да посетите минералните бани, които са едно от богатствата на София. Те са в центра на града: старата, туку зад джамията, малката нова — зад нея. Строи се голямата нова баня, която идущата година ще бъде готова — грамадна монументална сграда.

Освежили вашето тяло, вие замислювате за работата, за която сте дошле в столицата. И първото учреждение което ще ви затрябва, е може би пощата. По улица „Търговска“ (сега „Княз Борис“), край градската градина или с трамвая „Гарата — Игнатиев“, при пл. „Славейков“, за няколко минути от центра на града, вие сте пред красивата столична поща-централа на ул. „Левски“ и „Ст. Караджа“. Там е и Гл. дирекция на пощите, телеграфите и телефоните. Зад пощата, на ул. „Ст. Караджа“, са телефонните кабини за телефонни разговори с провинцията. Пощ. клонове има няколко из разните части на града.


На северо-изток от пощата, при единия ъгъл на градската градина, е столичното кметство (ул. „Левски“ и „Гурко“), на север от последното — голямо масивно здание — Бълг. народна банка. През градската градина вие излизате на площада пред Народния театър, една от най-красивите сгради в столицата. На северо-изток от Народния театър, тъкмо срещу него, на улица „Левски“, е военното министерство. Малко по-нагоре по същата улица е хотел „България“, а съединено с него срещу двореца Финансовото министерство. По същото направление, ул. „Цар Освободител“, край Военния клуб вие стигате до Външното министерство, находяще се на площад „Народното събрание“, срещу паметника Цар Освободител.

Обратно се връщате по същия път и по първата улица, която ще пресечете - „6 септември“, вие се отправяте към Дирекцията на железниците. Туку до нея и срещу нея е Сметната палата, а малко по на юго-запад, по същата улица, Министерството на вътрешните работи. Излизате на площада пред черната джамия и по трамвайната линия „Граф Игнатиев — Гарата“ стигате на пл. "Славейков". От ляво, както вървите, на ул. „Раковска“ е Министерството на народната просвета, а от дясно — книжовното дружество — Българската академия на науките. По улица „Раковска“, към северо-изток, гдето се пресича с ул. „Вълкович“, отивате в Земледелската банка и М-то на земледелието; на същия ред до него е Народната библиотека, а срещу нея, на улица „Славянска“ - Славянска беседа.


От тук, по същата улица, край Военното м-во и Нар. театър, вие се връщате в градската градина. Пладне е вече станало и по улица „Кн. Клементина“ или „Търговска“ („Кн. Борис“) отивате на обяд.

След обед, по същата ул. „Търговска“, ние сме пред двореца, построен на мястото на стария турски конак. Часовникът, поставен върху масивната сграда на застрах. д-во „Балкан“ показва 2, вече е време и ние тръгваме. По ул. „Цар Освободител“, край градската градина, хотел „България“, ние спираме пред Естественоисторическия музей, срещу Финан. м-во, притежание на Царя. Колекцията от препарирани и др. животни е разнообразна; разглеждаме всичко и бързаме да излезем. Срещу нас е гиздавата руска църква, туку що изкарана. По-надолу, срещу Народното събрание и паметника Цар Освободител, е етнографическият музей, когото непременно трябва да посетим, за да видим за няколко минути, облеклото на бълг. селянин в различните краища на страната.

От тук на север, край Народното събрание, ние излизаме пред недовършените още сгради на храма на изкуството — Художествено-индустриалното училище. Зад него, край царския манеж е Държавната печатница, а срещу нейния гръб — паметника на Васил Левски, с неизбежния върху бюста венец от цветя, поставен от безбройните негови почитатели.


А срещу паметника Левски е метереологическата станция. По ул. „Московска“, от дясна страна е Физико-математическия факултет и I-та мъжка гимназия, а пред нас се изправя великолепният масив на църквата „Ал. Невски“. На юг от нея е Синодалната палата, на северозапад е старата църква „Св. София", една от много старите сгради в България. По същите улици, край комендантското управление, руската и турска легации, спираме пред университета, От тука, през площада пред двореца, отиваме в Народния музей, ул. „Леге“ и „Знеполска“, за да разгледаме старините. След обиколката из музея, по ул. „Леге“ и „Клементина“, излизаме пред църквата „Св. Крал“ — центра на града. Докато разгледаме църквата и около нея, настава време за вечеря; след вечерята ние ще отидем на кинематограф или в Народния театър.

Втори ден

Сутринта по улица „Мария Луиза“ отиваме в халите, софийския покрит пазар — една обширна, голяма сграда. Тук се помещават почти всички месарници, рибарници, зарзаватчийници, яйчарници и др. от центра на града. Излизаме през северозападната врата на халите и пред нас се изпречва монументалната сграда на Синагогата (еврейската църква) ул. „Ломска“ и „Екзарх Йосиф“. По същата улица „Екзарх Йосиф“ на запад излизаме на ул. „Цар Борис“, на която, на ъгъла с „Пиротска“, е построена ромънската църква, Пресичаме „Пиротска“ и все по „Цар Борис“, на ъгъла с ул. „Трапезица“ и „Лавеле“, посещаваме католическата църква, срещу която са и католическите училище и пансиони.

По ул. „Трапезица“, по направление към изток, излизаме на пл. „Трапезица“, където се намира постоянната комисия (окр. съвет). На същия ред, близо до нея, ул. „Нишка“ и „Лавеле“, е църквата „Св. Спас“. По ул. „Лавеле“ излизаме на ул. „Княгиня Клементина“, виждаме църквата „Св. Крал“, по която се ориентирваме и ние отиваме да обядваме.


След обяд зимаме трамвая „Цар Освободител“ (пл. „Св. Крал“, булев. „Дондуков“, „Търговска“ („Кн. Борис“, пл. „Александър“) и спираме на крайния пункт пред Военното училище. На връщане, по същото направление с трамвая, край Прошековата пивоварна фабрика, спираме пред Орловия мост. На юг от нас е входът в Борисовата градина, обширен красив парк с две езера и пространни борови горички. Любопитните могат да се качат на лодките в езерото, а ние разгледваме градината. По обратния път, край желязната ограда на ботаническата градина, ние пресичаме бул. „Фердинанд“ и по него към юго-запад, спираме пред мавзолея на княз Батемберг. Малко по-нататък от него е зоологическата градина на Царя, отворена за публиката всяка сряда и събота, която непременно трябва да видим. По същия бул. „Фердинанд“ стигаме до ул. „Граф Игнатиев“, трамвайна спирка със същото име. Качваме се на трамвая и край църквата „Св. Седмочисленици“, черната джамия (сега затвор), пл. „Славейков“, стигаме центра на града.

Трети ден

Надали има днес посетител на София, който не ще пожелае да отиде в Княжево. Преди, обаче, да се построи трамвайната линия, Княжево се посещаваше от редки единици, защото нямаше удобства и струваше скъпо. Сега само с 50 ст. можем да отидем и се върнем.

Отиваме зад църквата „Св. Крал“ до спирката на княжевския трамвай. Всеки десет минути тръгва вагон за Княжево. Потегляме. Край Нова Америка и Вайсовата мелница, спираме пред Руския памятник. Зад последния, от ляво е болницата „Червен Кръст“, а от дясно — приюта за старци, построен от средствата на покойния Филаретов. Малко по-нататък — от ляво 1/2 км. от пътя е Александровската болница, а от дясно — пионерните казарми. Срещу последните — от ляво е колодрумаът на българските колоездачи. Малко по-нагоре — от дясно започва лагера на войските от соф. гарнизон, срещу края на който от дясно започва Красно село — предградие на София, което я свързва с Княжево. Третият гараж е първата спирка за отиващите в Красно село. Малко по-нагоре, от дясно е пътят за с. Бояна, където ще отидем петия ден, за да видим старата Боянска църква и красивия водопад над селото. А сега трамваят лети, като минава от ляво край въжарската фабрика, птицевъдната станция от дясно и прави малка спирка в Павлово пред пивоварната фабрика със същото име, от дясно. След две минути ние спираме пред книжната фабрика, гдето е пътят за с. Горна баня, от дясно. Още няколко минути и нализаме в Княжевското дефиле, в устието на което, от дясно е разположена спиртната фабрика на Ив. Хаджиенов.


Ние сме вече в Княжево. Можем да слезем пред минералните бани, до които е пощата и телеграфът и школата за запасни подпоручици, а срещу тях: общ. управление и църквата. Княжево, в турско време „Балъ ефенди“ е обичното място за разходка на софиянци. Тук и в Красно село, Павлово, живеят много семейства, които изкарват прехраната си и възпитават децата си в София. Ето защо, зиме и лете, делник и праздник, трамвайните кола са постоянно оживени. Особено лете, навалицата бива толкова голяма, щото не всякога пътуването за Княжево може да бъде приятно.

Самото село е малко на страна от главната улица, по която се движи трамваят, и не представлява нищо интересно и привлекателно. След като си починете в някоя от бирариите Бобошево и хотел „Дунав“, „Приятелска среща“, „9-и километър“ — от София 9 км. — хотел Лука Москович и др. Вие се изкачвате над Княжево и отивате в боровата горичка, от ляво, да погълтате чистия, свеж, планински въздух.

На връщане с трамвая, по същия път, спирате в Павлово, от гдето изгледът към Витоша е по-красив и просторът по-широк.

Четвърти ден

Днес сме решили да отидем в Горна баня и още рано, ние сме на спирката за княжевския трамвай. Минаваме познати вече места и спираме пред книжната фабрика, на Горнобанския път. Пеш или с трамкар за 1 л. по хубаво шосе, за няколко минути ние стигаме с. Горна-баня. (От книжната фабрика Г.-баня — 3 км. път; разбира се, можем да отидем и с трен — Кюстендилския трен, който тръгва в 8 ч. с. от соф. гара).

Горня-баня е прочута с минералната си баня, чиято хубава вода се продава из София за пиене. Самото село е голо, незалесено още, но правят се вече подготвителни работи за неговото разхубавявание и задържане посетителите на баните по-дълго време там.


Срещу Горня-баня е красивата Бояна, кацнала на един клон на Витоша. Нетърпеливи и ие намирайки нищо друго интересно тук, ние слизаме по същия път и по боянския път стигаме за половин час до с. Бояна, (разстоянието е около 3 км.). Тук над Бояна е хубавият водопад със същото име, водата на който е каптирана за пиене от софиянци. Резервуара на водите е под селото 2 км. на с. и. Поради това, отиването до водопада сега (2—3 км. път) е по-мъчно достъпно. Нo и без това, вашето идване тук не остава невъзнаградено: чудесна гледка се открива пред вас: на Красно село, София и широкото софийско поле.

С. Бояна е било една от крепостите на християните в Софийско, следи от което се виждат в църквата — една от най старите църкви в България.


Втора част