София в миналото, настоящето и бъдещето (1932 г.), част 5

Днес представяме пета част на специалния брой на популярното илюстровано списание "Нива" от 1932 г., посветен изцяло на българската столица София. Списанието прави преглед на историята на града през различни периоди, описва настоящето й и хвърля поглед към бъдещето. Ще публикуваме всички материали в няколко поредни публикации, като спазваме тяхната поредност и ги разделим по хронологичен принцип. Вижте също първа, втора, трета и четвърта част.

София след 50 или 100 години

Градът София, на бъдещето, се простира вече до полите на Витоша до Панчерево и отделни квартали до Курило. Селата се унищожиха и се включиха в големия метропол. който брои вече близо милион жители.

Главната и най-хубава част, обаче, се разви по Лозенските възвишения до Драгалевци, Симеоново и Бояна. Широки алейни улици, хубави булеварди и площади, добре наредени къщи в най-разнообразни стилове. Не липсват и разкошни паркове. А покрай полите на Витоша стърчат чудесни резиденции, истински палати затънали в китни градини. Тук там по хребетите на Витоша се издигат разкошни хотели, санаториуми, хижи — един истински алпийски изглед от Швейцарски град.

От Драгалевци до Курило се спуща електрическа подземна железница. Също от Панчарево до Княжево, която стига до Владая — най-пленителното предградие на София, което се отличава със своите увеселителни места и заведения.

Старият град на днешна София е останал истински ориенталски. Тесни улици с високи здания; без алеи и градини, една търговска част от която по-богатите жители бягат за живеене в крайните планински квартали. В тази част, обаче, се намират музеите, банките, работилниците, фабриките и големите търговски улици, наподобяващи със своите пасажи цариградските безистени.

Нещо, което улеснява най-вече съобщенията на София това са вече аеропланните аеродруми между Драгалевци и Курило, между Панчарево и Банки, между Владая и Бухово. Също е уредена въздушна линия от София до Чам Кория.

Казармите на града са в гънките на планините, главно във Владая, Панчарево и Курило. Покрай Искъра се разстилат хубави футболни и тенисни игрища с къпални и плажове.

Издигнати с аероплан над София, градът се разстила внушително под вас със своите насечени къщи и големи градини.

Двадесет хиляди автомобили, които сноват по улиците биват спирани от полицейски постове върху кули с най-модерна светлинна сигнализация.

Онова, което най-много привлича чужденците в София, това са неговите прочути бани из околността, обкръжени с луксозни хотели. А финикюлерът до върха на Витоша е любимата разходка на всички, които искат да надникнат над огромния и величествен град.

София — сърдцето на Балканите

Славата на София неочаквано разрастна. В големия общински дом, истинска палата на града, построена на платото в Лозенец, там, където е Водната кула, има една обширна зала за гости чужденци. В нея има информационно бюро, поща, радио, музейна част за града, художествена галерия от изгледи за развитието на столицата. Наблизо се намира аеродрум и безжична станция.

Специалните служби на София са разширени и всяка длъжност се заема с конкурси, познания, добре известна дейност. Съветите са премахнати, защото изборът на ръководните лица става от кмета на града, който пък бива назначен от правителството.

Интересна е функцията на града. Всичко е в идеален ред. Няма улични блъсканици, няма мърсотия, прах и кал. Всички улици са павирани с най-различни материали, добити по синтетичен начин. Във време на продължителна суша няколко аероплани подгонват облаци, довеждат ги над града и предизвикват валеж по новите способи. Това става през нощта и на утрото градът е окъпан, чист, а във въздуха се носи миризмата на лек парфюм, пръснат чрез различни помпи на града от така наречените „розови кладенци“ — специалитет за нашата столица.

Тъкмо сега, може да се каже за софийските улици: мляко да капне, може да се оближе от тротуара. Но за чистотата съществува служба по последните методи на науката. А красотата, на улиците се дължи на растителността. Има улици на тополите, на брезите, на акациите, на бряста, липите, явора, а не както по-рано — някъде смесени, полуизсечени, разредени, изкривени. Има дори така наречения „тунел на гроздето“ който се състои от продължен асмалък по цяла една улица. По булевардите има пейки, реките са покрити и над тях са построени павилиони за търговски цели или около тях са пазарите.

Домовете са потънали с цветя. Веранди, прозорци, балкони, входове — всичко е замислено и изпълнено с голям художествен усет. Известни улици изглеждат като добри оранжерии.

Нека да споменем и за възпитанието на гражданите. Всички са проникнати от чувството на ред, чистота и естетика. В София са строени много квартални безплатни бани, съществуват специални трапезарии за служебните лица по изпълнение на някои градски, бързи и неотложни функции.

Епидемиите в града са почти неизвестни. На четирите краища на града съществуват крематориуми за изгаряне труповете на умрелите. Паметта на големите заслужили хора е изразена пак с паметници, в така наречения „Парк на безсмъртието“, в който ваятелите са развили своето изкуство на гранита, мрамора и бронза.

Но столицата на бъдещето може да бъде представена и в други краски. Остава на предвидливите с по-богата фантазия да я очертаят. Тук аз посочих само онова, което по отделно съществува в някои градове по света.

А след 100 години... Кой знае? Може би плод на земни катастрофи, София да бъде пепелище. А може би да станат страшни войни, които да го сметат от сегашния му вид и да го изместят на нова почва. Но ние благопожелаваме на нашата столица дълговечност и постоянно развитие.

Пилигрим

---

Новата загадка

Къде се намираме днес?

---

София в миналото, настоящето и бъдещето (1932 г.), част 4

Днес представяме четвърта част на специалния брой на популярното илюстровано списание "Нива" от 1932 г., посветен изцяло на българската столица София. Списанието прави преглед на историята на града през различни периоди, описва настоящето й и хвърля поглед към бъдещето. Ще публикуваме всички материали в няколко поредни публикации, като спазваме тяхната поредност и ги разделим по хронологичен принцип. Вижте също първа, втора, трета и пета част.

ДНЕШНА СОФИЯ В ДАННИ И ЦИФРИ

Населението на София

Преди освобождението, според турските официални книжа, град София имал 3,106 къщи, от които 1369 турски и 1737 християнски и еврейски. Според църковните списъци българите броили 1022 къщи и 1150 семейства.

София веднага след освобождението е имала, според книгите на общината пpез февруарий 1878 г. 11,694 жители, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 757 цигани; имало е всичко 2 училща и 7 църкви, 30 джамии и текета; 10 хана, 120 дукяна, 62 механи, 19 фурни и 3306 къщи.

Първото официално преброяване на населението стана в София на 31 декемврий 1880 г. и следват периодически другите до днес.

1880 г. — 20,501 жители 

1887 г. — 17,916 мъже и 13,012 жени 

1892 г. — 27,804 мъже и 18,789 жени

1900 г. — 38,190 мъже и 29,599 жени

1905 г. — 45,832 мъже и 36,789 жени

1910 г. — 55,635 мъже и 47,177 жени

1926 г. — 81,308 мъже и 72,722 жени

1932 г. — около 300,000 жители.

София яде дневно около 120,000 кгр. хляб и изпива около 150,000 литри вода.

Пространство

През 1887 г. София е заемала една площ от 2.49 кв. килом. с 5637 застроени парцели и едно население от 30,428 през 1907 год. — след двадесет години — площта се увеличава на 6.64 кв. клм., парцелите на 9,382 и население на 86,687 д., през 1927 г. площта е 28 кв. клм. при около 20,000 застроени парцели и около 220,000 души население.

София е уникум по заемане голямо пространство в сравнение със своето население, ето защо е тъй лошо благоустроена.

Домът на Инженеро-архитектите в София.

Градините

София беше градински парк с дворни градини, които постепенно чезнат при засилване на строежите. Той обаче, можеше да си има своите градински квартали по подобие на много западни градове, като не се допуща навсякъде строежа на кооперативни жилища, които главно убиват градините.

Днес София разполага с: Борисовата, Градската градини, ония при Народното събрание, при Военния клуб, при църквата Св. Седмочисленици, при Майчин дом, при църквата „Св. Никола“, градините на площадите „Солун“, „Св. Неделя“, „Бански“, „Славейков“, "Ал. Невски“, градината „Бъкстон“ при Руския паметник и при Клементиновата болница. Новоуреждащи се: на пл. „Възраждане“, на пл. „Трапезица“ и др.

Лилии в езерото „Златните рибки" на Борисовата градина сега разширено и уредено. 

В тишината на столицата. Един кът от градината „Докторския паметник".

Храмове в София

В София има 28 православни храмове и параклиси. Те са: 1) Свети Александър Невски; 2) Свети Цар Борис (в Синодната палата); 3) Св. Ив. Рилски (при Духовната семинария); 4) Св. Седмочисленици (при Военното на Н. В. училище); 5) Големи Св. Никола; 6) Св. Петка; 7) Св. Апостол Петър (при централния затвор); 8) Покров на Пресвета Богородица (при приюта „Всех скорбящих радост“); 9) Успение на Пресвета Богородица (при гробищата) и 10) Св. Великомжченик Георги (бившата Гюл джамия). Тези 10 храма са без енории.

Следват: 11) Св. Неделя; 12) Св. Спас; 13) Св. Св. Кирил и Методий; Свети Седмочисленици (бившата Черна джамия); 14) Св. Параскева; 15) Св. София; 17) Свети Великомъченик Георги; 18) Св. Богородица; 19) Св. Великомъченик Димитри; 20) Св. Николай Софийски; 21) Свети Апостоли Петър и Павел; 22) Възкресение Христово; 23) Св. Апостол Андрей; 24) Св. Тройца и 25) Света Параскева. Всичките тези 15 храмове са енорийски.

Освен изброените 25 храма и параклиси в София има още 3 храма при легациите: 1) руска (Св. Николай); 2) ромънска (Св. Тройца) и 3) гръцка (Св. Великомъченик Георги).

София има инославни християни: 2000 души католици, 200 души унияти, армено-григориянци около 2500, протестанти близо 900 члена, теософи 800, адвентисти 30, дъновисти около 200, петдесетници само 2 семейства.

Друговерци: около 20,000 евреи, около 30 души турци, цигани-мохамедани около 3000.

Евреите имат 4 синагоги: 1) Централна; 2) Ючбунарска; 3) Дйортбунарска и 4) Шевет Ахим на ул. Бачо Киро.

Турците имат от многобройните си някога джамии (150), днес само три: 1) Бююк джамия (сегашният Народен археологически музей), която е една от най-големите джамии в София; 2) Коджа-Мехмед паша джамия, наричана от българите Черна джамия, сега християнския храм Св. Седмочисленици и 3) Баня-баши джамия (срещу халите), единственият турски молитвен дом в София.

Руската черква.

Джамията до банята с изглед на черквата "Св. Неделя".

Осветление

Първият протокол на Софийската община е бил от 13 февруарий 1878 г. за изземване ограбените фенери от гражданите през време на анархията. София започнала с мрак и полека се осветлявала с турски газови фенери.

София светна с електрическа светлина на 1 ноемврий 1900 г. Днес тя свети със своите 10,800 електрически лампи.

Електрическата енергия се доставя от „Електрическото дружество за София и България“, което е концесионно. То разполага с 2 централи: една в Панчерево хидро-електрическа, с 3600 к. с. и една в Курило термо-електрическа, с около 17,000 к. с. Дружеството използува и двете общински централи: в Бояна (2000 к. с.) и в Симеоново (1000 к. с.).

Дружеството „Орион“ доставя вече електрическа енергия в околностите на София: Красно-село, Княжево, Владая и пр.

Общинска техническа работилница, където се изработват много уреди, разни коли и предмети необходими по подържане чистотата, благоустройството и хигиената на столицата. Работят 300 души. Имат ресторант, баня и градина.

Трамваи

На 1 януарий 1901 г. е бил пустнат първият градски трамвай, а на 1 април с. г. първият трамвай за Княжево.

При откриване трамвайната мрежа е имало обща дължина 21 клм., днес имаме 61 клм. траамвайни линии.

При откриване трамваите е имало само 25 коли (мотриси). Днес подвижният парк се състои от 157 мотриси и ремаркета.

Днес имаме 10 трамвайни линии. През евтините времена един билет коствувал 10 ст., а за учащите — 5 ст. Днес 3 лева, с разни намаления чрез купони, карти и пр.

Статистика за произшествията по трамваите е започната от 1928 г. насам. През тая година на 1 милион пътници се падат 0.53 убити и ранени. На 1 милион клм. изминат път се падат: 27 дерайлирания, 5 сблъсквания и 13.8 скъсване на жива жица.

Последното нововъведение по трамваите са новите чакални, направа на прегради и градинки между линиите. 

Какво се прави за чистотата в София

Общината разполага с 170 двуколки (гальоти), 10 двуконни коли, 4 вагонни коли, 9 автомобилни коли — всички за изхвърляне на смет; 2 конни метачки, 2 автомобилни такива; 72 улични фараша за смет с 242 кофи за тях; 215 кошчета за хартии, окачени по стълбове и 31 барабана за миене на улицата,

Дневно се изхвърля от София с гальоти 267,000 кгр. смет, с автомобилните събирачки до 40,000 кгр. смет, с камиона и ремаркето около 8200 кгр. смет или общо дневно — 317,000 кгр. смет.

Около 80,000 кгр. смет се затрупва ежедневно в София и ако върви все така — ще се образува с векове една Витоша над нея.

Паважите

Общата квадратура на паважа на Столицата възлиза на 3,914,000 кв. м. от която квадратура до септемврий 1931 г. е павирано всичко 472,263 кв. м. т. е. едва 1/8 част от цялата квадратура. Разбира се, че когато едва 1/8 част от улиците са павирани, а 7/8 не павирани, калта и мръсотията на последните ще замърсяват и павираните улици.

От 1923, до 1930 г. включително, т. е. за един период от 8 години е извършено павиране на улици на обща квадратура 213,286 метра. Значи, годишно се извършвало средно по 26,600 кв. метра.

Ако се работи и в бъдеще със същия темп, докато се павират останалите непавирани улици с обща квадратура 3,441,764 м., ще е необходим един период от 130 години. 

Рилският водопровод

Стойността на целия рилски водопровод възлиза на 740 милиона лева.

Почти една трета от трасето на водопровода Бистрица—Рила преминава с тунели през масивите на Рила, Плана и Витоша. Тяхното число е 20.

Дължината на целия водопровод с двата му клона е кръгло 82 клм.

Завършен напълно, водопроводът заедно с язовирите в Бели Искър и Планщица ще осигурява за София около 2 куб. м. вода в секунда, при една мощност на централата Мала Църква средно 3—5000 к. с., а централа Симеоново — около 10,000 к. сили.

Рилската вода, по мнение на специална комисия, не е гушава.

Част от строящия се Рилски водопровод.

Столичната пожарна команда

Един Захарчук, двама негови помощници, 140 пожарникари, машини, помпи, стълби, въжета, дисциплина, опитност и кураж — ето от какво се състои пожарната команда на София, която предотвратява пожарите, спасява стотици хора и милиони левове в стока и материали.

Известно е, че от момента на съобщението, до тръгването на командата, пожарната се явява в помощ за 7—15 секунди, плюс времето за пробег от командата до пожара.

До центъра на града командата пристига за 1 м. и 30 секунди, до 1.50 м. — и до крайнините на града от 3—4 минути, от момента на съобщението.

Движението на София

В града то е най-голямо по улиците Цар-Освободител, Търговска, Мария-Луиза, Булевард Дондуков, Клементина и Пиротска.

В София дневно се превозват по трамваите около 35% граждани.

От гара София излизат годишно с влакове около един милион пътници и влизат малко повече.

Дневно умират около десетина души, а се раждат по 12—15 души.

Селски коли, коне, катъри и магарета — млекарски, прииждат и си отиват всекидневно, но най-голям е приливът в пазарния петъчен ден.

Автомобилите от година на година се увеличават. Столицата днес разполага от 2000 до 3000 таксита, частни автомобили и камиони, по непроверени сведения.

Столицата има и своите съобщителни слухови нерви. Сиреч, тя разполага с 6500 прави телефони и 2200 допълнителни, Около 75 телефонни връзки обслужват нашите провинциални градове и чужбина.

Благотворителни институти

Институт за глухонеми деца, отворен на 15 април 1898 г. с около 60 деца и 6 лектори.

Институт за слепи деца осиован в началото на 1905—1906 г., с около 75 деца и 10 лектори, от които 2 майстори.

Софийски детски ясли с около 500 деца,

Дом на човещина.

Приют за стари и недъгави хора при Подгумерския монастир „Св. Димитър“.

Столичен общински приют с около 60 деца.

Дом на престарели заслужили жени.

Девет детски здравни съвещателни станции, от които едно за бременни майки и деца с душевни и умствени дефекти.

Софийски читалища днес

Народната библиотека (открита в 1879 г.); „Славянска беседа“ —1880 г.; „Ив. Денкоглу“ — 1897 г.; „Алеко Константинов“ в Подуене; „Ив. Вазов“ — 1912; „Хр. Ботев“ — 1919, „Карнеги“ — 1920; „Гоце Делчев“ -1921; „Мисъл“ — 1922; „Г. С. Раковски“— 1924; „Св. Кирил и Методий“ — 1924; „X. Н. Бялик“ — 1925; „Г. С. Раковски“ — 1925; „П. X. Берон“ —1926; „Средец“ — 1926; „Д-р П. X. Берон“ — 1927; „Тодор Александров“ — 1927; „Д-р П. X. Берон“ — 1927 и „П. Славейков“ — 1927 г.

Всичко 18 читалища.

Гробищата

Столичните гробища при с, Орландовци заемат пространство от 700 декари с 120 парцели. Там има специални участъци за: самоубийци, некръстени, мъртвородени, руснаци, авиатори и от две години насам в гробищата се урежда и продължава уредбата на Военен парк-гробище, на загиналите войскови чинове през войните и погребани в Софийските градски гробища.

От откриването на гробищата до сега лежат костите на близо 100,000 души. Ежедневно се посещават от повече от 5000—6000 души; в петъчни, съботни и неделни дни 7000— 8000, а на задушници над 50,000 души.

Какво впечатление е направила София на един английски писател

Макар и още неизвестен у нас, г. Ратмел Уйлсън е един от най-популярните млади писатели в Англия. Той е пропътувал цяла Европа, една голяма част от Африка и Близкия Изток. На път от Цариград за Лондон, миналата пролет, той прекара Томина неделя в София, и в току що излязлата от печат негова книга, The Wandering Gentile’s Log Book, под заглавие „Днешна София“; той пише следното за нашата столица:

„Преди войните, за София се говореше като град, където се cрещат изток и запад. Сега, обаче, този град се е така изменил, че Ангора, ако смята да се модернизира, трябва да взима пример от него, а Цариград е изостанал много наззад. С други думи, аз считам София като град, в който запад казва „сбогом на изток". Едничкото нещо, останало от бившето турско владичество, са турските керемиди на някои стари къщурки.

Градът ми много хареса, макар че престоях в него само един ден. Неговият външен изглед на благоденствие, готовността с която населението услужва на чужденеца, националните костюми, хубавите здания и покритите със сняг близки планини, чудесната сливовица, начинът на готвене, бирата, знамената на легационните автомобили, хотел „Юнион Палас“, всичко това пленява.

Посетих и красивото селце Бояна, сгушено в полите на Витоша. Тук тоже се намира една стара черквица, в двора на която е погребана втората съпруга на бившия Цар Фердинанд. Целият двор е покрит с цъфнали полски теменужки, които изпускат благоуханна миризма. Сегашният български цар е син от първата съпруга на Цар Фердинанда. Той е много популярен, обича да се движи инкогнито между населението, децата му казват „чичо Борис!“

Кооперативно жилище — Архитект Веселин Яковов.

---

София в миналото, настоящето и бъдещето (1932 г.), част 3

Днес представяме трета част на специалния брой на популярното илюстровано списание "Нива" от 1932 г., посветен изцяло на българската столица София. Списанието прави преглед на историята на града през различни периоди, описва настоящето й и хвърля поглед към бъдещето. Ще публикуваме всички материали в няколко поредни публикации, като спазваме тяхната поредност и ги разделим по хронологичен принцип. Вижте също първа, втора, четвърта и пета част.

Руското окупационно управление в България

Съгласно статия седма на Сан-Стефанския договор „Устройството и управлението на България и наблюдението за тяхното прилагане трябваше да бъдат представени на императорския руски комисар докато населението избере свободно княза на България.

Когато княз Владимир Черкаски въвеждаше гражданското управление в България в качеството си на комисар, предполагаше, че ще продължи вътрешното устройство на България, но неговата неочаквана смърт в самия ден на подписване на мира в Сан-Стефано, на 19 февруарий 1878 г., попречи за окончателното решение, което заедно с това бе усложнено с предложеното за съединяване в едно гражданската власт в България с властта над войските, които трябваше да влязат в руския окупационен отряд.

Императорът Александър II избра за тази длъжност княз Александра Михайловича Дондукова — Корсакова, който бе назначен на 16 април 1878 г. за императорски руски комисар в България.

Княз Дондуков—Корсаков пристигна в Пловдив — тогава административен център на новото българско княжество — на 20 май с. г. и прие длъжността от генерал Анучкин, помощник на княз Черкаски, който след смъртта на последния завеждаше временно делата на гражданското управление на България.

След Берлинския договор княз Дондуков напустна Пловдив, предаде длъжността генерал-губернатор на Източна Румелия на командира на 9-и армейски корпусъ — генерал лейтенант Аркадий Димитриевич Столипин и на 9 октомврий 1878 г. пристигна в София.

В помощ на императорския руски комисар се намираха началниците на отделите. Началник на дипломатическата канцелария бе генерал Михаил Алексеевич Домонтович, а началници на другите отдели бяха следните лица: генерал-майор Петър Аполонович Гресер — вътрешните работи, Константин Андреевич — Бух — финансите, Сергей Иванович Лукиянов — правосъдието, Марин Стефанов Дринов — народната просвета и изповеданията, Тухолка — митниците, генерал-майор Василий Григориевич Золотарев — земската войска.

След изработването на конституцията, избирането на княз Александър Батемберг и съставянето на 5 юлий 1879 г. на първото българско конституционно министерство от Тодор Бурмов, руското окупационно управление се свърши и всички началници на отдели и руският комисар напуснаха България и заминаха за Русия.

Велико Димов

Жилището на генерал Гресер, на площад "Позитано" в 1879 год. От ляво на дясно седнали са: Княз Александър Михаилович Дондуков-Корсаков, императорски руски комисар в България, г-жа генерал Гресер, Вл. Роге, Сергий Ив. Лукиянов, Конст. Андреевич Бух, и ген. майор Петър Аполонович Гресер (с детето си)—всички началници на отдели на разните министерства.

ПЪРВИТЕ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ НА СОФИЯ

Градските общински съвети в Дунавския вилает са били учредени през 1865 г. на основание едно решение на Вилаетския „Идаре-меджилиси“. За целта се написали две наставления, които валията изпратил на Високата порта за утвърждение. Наставленията били утвърдени, след което било предписано на 7-те каймакамлъци да пристъпят към уреждането на градските съвети.

Софийският меджилис се е състоял от един председател, един муавинин и от шест членове (аази). За членове през 1865 г. били избрани: Панчо Петрин Андонов (коджа-башия) (1); Поп Мато (2); Димитър Ножаров (3); Димитър Манов (4); Веселин Груев, учител (5) и Хаджи поп Ангелков (6).

СТАРИ ПАМЕТНИЦИ В СОФИЯ

По проф. Б. Филов

Най-старите и ценни в архитектурно и историческо значение черкви са: Св. Георги и Св. София.

Св. Георги, по разкопки през 1915 г. предприети от народния музей, е била първоначално римска баня, построена през втория или най-късно в началото на III в. сл. Хр. Развалините на банята са били обърнати в църква не по-рано от V в.

Най-старото известие за църквата Св. Георги датира от 1469 г., когато тя, според разказа на Владислава Граматика, за пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново в Рила, е била софийска митрополитска църква. Наскоро след това, а именно в началото на XVI век, тя е била обърната в турска джамия под името Гюл-джами. След освобождението сградата престанала да служи за джамия и била съвършено напустната. По-късно, след смъртта на княз Александра I, тя била поправена и в нея се пазело тялото на покойния княз до пренасянето му в построения за него мавзолей.

Най-ценното в тая черква са фреските. Запазени са два пласта фрески, които се отличават значително както по стил, така и по колорит.

Църквата „Св. Георги" (според акварела на И. Обербауер от 1906 год.)

Като архитектурен паметник много по-голям интерес представя църквата Св. София. Произходът на архитектурната й форма трябва да се търси вън от Византия, а именно в Мала Азия, дето е била и създадена най-напред кръстовидната куполна базилика. От друга страна църквата Св. София показва и някои твърде характерни аналогии с така наречената романска архитектура в западна Европа. Тъкмо в това се заключава и нейното голямо значение за историята на архитектурата, тъй като тя принадлежи към ония постройки, които се явяват като преходни форми между старо-християнската архитектура на Ориента и романската архитектура на западна Европа.

Най-първо църквата е отбелязана в IV век в малка църквица, чийто под е бил постлан с красиво изработена цветна мозайка, запазена много добре и до днес. Тази църквица е била разрушена, както изглежда, през време на нашествията на вестготите между 376 и 332 г. Върху нейните развалини, в началото на V век, е била издигната друга по-голяма църква, която е имала също така мозаичен под, значителни остатъци от който бяха намерени през време на разкопките. Обаче и тази църква не е съществувала дълго време: тя е била разрушена вероятно при превземането на София от хуните в 447 г., когато целият град е бил изгорен и опустошен. Сегашната сграда е била издигната, както изглежда, в началото на VI-и век, върху развалините на двете по-стари църкви. Превръщана в джамия (1386 г.), в склад, изоставяна, пострадала от земетресения, днес тя е реставрирана напълно и се явява най-ценния паметник на България.

Също и църквата Св, Седмочисленици, бившата Черна-джамия, заслужава да се спомене като една от по-интересните сгради на София. Тази джамия, според надписа, който е бил вграден над вратата, е била построена в 1528 година, във времето на султан Сюлейман I, и то по инициативата и с иждивението на великия везир Мехмед паша, Тавил Ибни Абдул Муаедин, бошняк по произхождение. Джамията има само един огромен купол, който почива непосредствено върху стените и покрива почти цялото пространство на сградата. В конструктивно отношение той е твърде интересен с това, че преходът от четвъртитата форма на сградата към кръглата основа на купола се извършва не посредством пандативи, както намираме това във византийската архитектура, но посредством така наречените тромпи, съгласно традициите на ориенталско-персийската архитектура. След освобождението Черната джамия е служила първоначално за склад и за затвор. По-късно, по инициативата на Петко Каравелов, тя е била приспособена за църква, като е била преправена във византийски стил и е била осветена на 27 юлий 1903 год.

Най-значителната постройка от турската епоха, запазена в София до днешно време, е така наречената Бююк-джамия, в която се помещават сега сбирките на Народния археологически музей. Тази джамия, според запазения в музея надпис, е била построена още в 1474 г. и принадлежи следователно към най-старите турски сгради в София.

---

Новата загадка

Днес нещо интересно. Къде е правена снимката?

---