24.11.2023 г.

Метеорологичната наблюдателница на Черни връх (1935 г.)


Из "Столичен общински вестник", 15 ноември 1935 г.


 Наблюдателницата на Витоша

Витоша е една скъпоценност за Столицата. Издигаща се величествено в близко съседство до града, Витоша дава на Столицата вода за пиене, електрическа енергия от Боянската централа, а най-вече тя служи за освежаване и отдих на гражданството. Празнични дни мравуняци от туристи пъплят нагоре по склоновете на Витоша, за да се изкачат на високото плато, гдето са разположени няколко туристически хижи и да се полюбуват на чудната природа и красивия изглед към София и Софийското поле.

Наблюдателницата в строеж

Витоша е вече превърната в национален парк, нейната природа и нейните хубости ще бъдат запазени и ще се подобряват с масовите нови засаждания и благоустроявания. Вместо проектираната по-рано зъбчата туристическа железница до „Черни връх“, почната е постройката на едно модерно туристическо шосе за кьм височините на Витоша.

На 27 октомврий 1935 г. тържествено се откри построената на самия „Черни връх“, на кота 2286 м., наблюдателница в присъствието на множество официални лица и туристи, между които беше Столичния кмет г. инж. Ив. Иванов и директорът на Метеорологическия институт г. Киров. Постройката заема една застроена площ от 128 кв. м, състояща се от една голяма стая за туристи, 2 малки стаи за наблюдения, 2 малки стаи за общинските пазачи и тия на мина „Перник“, таван, кухня и зимник. 


Средствата за постройката са дадени както следва: от Столичната община 200,000 лева, от мина „Перник" 100,000 лева, от други дарения 77,000 лева и са останали дългове 60,000 лева. Метеорологическите инструменти са подарени от централния метеорологически институт при М-во на Народното стопанство (струват около 70,000 лева), а стаите за туристите са обзаведени от д-во „Алеко".

Метеорологическите проучвания на Витоша са от голям научен интерес за София, поради нейното водоснабдяване, електроснабдяване и поради превръщането на Витоша в грамаден парк.

Веднага след откриването на наблюдателницата, за изненада на туристите, една автомобилна кола (военен тип) се изкачи до самата наблюдателница, като е изминала благополучно трудния стръмен терен, гдето не се намират никакви пътища.

Печатът на наблюдателницата и клеймо на пощенския клон върху картичка, изпратена от там

В не далеко бъдеще извън редовните туристи — пешеходци, ще могат множество столичани и гости с автомобили да се изкачват по новото шосе до самия „Черни връх“, от гдето да се възхищават на хубостите на София и околностите й.

Р. М.

13.11.2023 г.

София преди и сега: Домът на полковник Никола Халачев


Една от вълнуващите и нерядко тъжни рубрики в нашата страница е онази, в която повдигаме булото на забравата, за да извадим от дълбините на отминалото време изчезналите архитектурни съкровища на столицата. 

Семейните албуми продължават да крият изненади и понякога ни дават възможност да попълним някои от празните места в паметта на града. Днес ще се пренесем близо век назад на булевард "Фердинанд" 54, където ни очаква къщата на плевенския род Халачеви. 

Снимка от 10 май 1926 г.

Съхранените снимки свидетелстват, че красивото здание се е отличавало с изящна архитектура и характерна ъглова кула. То е построено около 1910 г. от полковник Никола Халачев - командир на Лейбгвардейския конен полк в периода 1928-1930 г.
 
Булевардът, гледан от завоя след пресечката с улица "Граф Игнатиев"

В онези години край булеварда, намирал се в покрайнините на тогавашна София, преобладават фамилните домове на заможни столични семейства. Сега мястото е в оживения център - на един хвърлей от Попа, непосредствено зад кино "Одеон". Днес обаче там не ни очаква къщата от снимките, а сива жилищна кооперация, изградена през 60-те години.

Въпреки че домът на Халачеви (по-късно Ангелови и Арнаудови) преживява унищожителните за столицата англо-американски бомбардировки, за съжаление не оцелява до наши дни. Къщата е национализирана и в началото на 60-те години е разрушена, за да отстъпи място на съществуващата и днес кооперация с адрес булевард "Васил Левски" 49.

Мястото днес

Благодарим сърдечно на Искра Ангелова за предоставените материали и за допълнителната информация, свързана с историята на тази забележителна сграда.