На 9 август 1916 г. се навършват 1000 години от кончината на бележития български духовник и просветител Свети Климент Охридски. В резултат на приповдигнатия родолюбив дух на военното време годишнината се посреща тържествено и с размах. Освен с организираната голяма прослава в Охрид, делото на Свети Климент е почетено и с важни събития в българската столица.
Още в 9 часа сутринта на празничния ден многочислено шествие, съставено от ученички и ученици от софийските училища, се отправя към храма "Св. Седмочисленици“, където се отслужва архиерейска служба в присъствието на голяма част от министрите, хофмаршала на двореца и хиляди софиянци.
Събралото се множество пред храма "Св. Седмочисленици", където е отслужена заупокойна молитва в памет на всебългарския просветител
След службата шествието се отправя към пресечката на булевардите „Цар Освободител“ и "Фердинанд“ (днес "Васил Левски"), където в съществуващата малка градинка е осветена красиво изработена от камък и бронз възпоменателна плоча. Плочата трябва да обозначи мястото, на което предстои да бъде изграден паметник в чест на Свети Климент.
С молебен и празнични речи се открива възпоменателната плоча на Свети Климент Охридски
Текстът на плочата гласи: „Освети се това място за паметник Св. Клименту Охридски, в деня на 1000 години от смъртта му, 9 август (27 юли) 1916 г."
Поради злощастния край на войните за национално обединение българското общество попада в коварни исторически водовъртежи и ентусиазмът отстъпва място на всеобща покруса. Така, решението да се издигне паметник на този най-забележителен български просветител десетилетия наред остава неосъществено.
Паметната плоча (вдясно), 30-те години
Съхранените фотографии показват, че дълги години възпоменателната плоча на Свети Климент продължава да краси предвиденото за паметник място пред новопостроения Ректорат на Софийския университет. С няколко изречения паметният знак е описан и през 1946 г. в познатата книга на Александра Монеджикова "София през вековете", където авторката отбелязва: "На кръстовището срещу Ректората се зеленее малка градинка. Напролет там цъфтят люляци. Те се надвесват над паметната плоча, която означава мястото на бъдещия монументален паметник на Св. Климент."
Аероснимка около 1940 г., оградено е мястото на градинката и поставената плоча
За съжаление, не ни е известна последващата съдба на плочата. Възможно е да е премахната с изчезването на приютилия я зелен триъгълник, който пада жертва на нарастващото движение по булеварда. В тази връзка в своята книга "Градоустройство, бит, растителност и градини в София" инж. Дико Диков посочва: "Градинката беше унищожена при разширението на бул. Руски, остана само малко плочирано регулационно островче. Плочата изчезна, а паметника на св. Климент Охридски бе издигнат в градината до Народното събрание. По същото време изчезна подобна плоча пред Синодалната палата, която сочеше място за паметник на Иларион Макариополски. Всъщност това не бяха плочи, а художествено изработени каменни паметници."
В крайна сметка, едва през 1979 г. е открит съществуващият и до днес паметник на Свети Климент в градината между Ректората и Народното събрание. По този начин, макар и с известно закъснение, нашата столица все пак уважи позабравения обет към паметта на всебългарския духовен светилник Свети Климент Охридски. Каква е участта на плочата и дали паметният знак е съхранен някъде, не знаем.
