14.09.2022 г.

Посещението на югославския крал Александър I в София


Текст: Столичен общински вестник, 1934 г.

Новината за посещението на югославянските владетели Т. В. Крал Александър I и Кралица Мария в София на 27 м. м. (септември, 1934 г.) породи неописуема радост и вълнение в целия български народ, а особено в столичани, които трябваше непосредствено да вземат участие при посрещането на Височайшите гости.

Фотография по случай посрещането на югославския крал Александър. 30.IX.1934 г. Делегацията на Столична община - кметът инж. Иван Иванов със съпругата си Матилда Иванова, помощник-кметовете: Хр. Манолов, Т. Йочев, Хр. Стоилов и инж. Р. Михаилов

За да даде по-голям блясък и тържественост на това посрещане, Столичната община направи всичко възможно, за да украси и декорира онази част от града, през която трябваше да минат Височайшите гости, като се държеше сметка за известна градация на украсата, която започваше от гарата, постепенно засилваше ефекта си при Лъвовия мост и достигна кулминационната си точка пред Двореца.

Тъй, например, Столичната гара, както и перонът бяха украсени и декорирани изобилно със знамена, югославянски  и български гербове, гирлянди, грамадни дървени саксии с кипариси, палми и драцени и множество други саксии с живи цветя и зеленини, които представяха за окото една мека и необикновено приятна гледка. Особено забележителни бяха със своето великолепие двете големи палми, поставени от двете страни на царския салон.

До външните стени на двете гари пък до царския салон, бяха издигнати и декорирани със зеленина и грамадни знамена по 8 високи стълба, свършващи с копиеносни върхове, под които 6яха поставени по 8 пирамидални постамента с разкошни порцеланови саксии с остролистни палмички и цветя.

Пред Лъвовия мост, откъм града, бяха построени две странични колонади, дълги 8 метра и високи и дебели по 2 метра, отрупани със саксии с палми, върху които се издигаха по 12 разкошно декорирани със знамена, гербове и зеленина стълбове, които, подобно на онези при гарата, също завършваха с копиеобразни върхове.

На площад „Александър I". пред Двореца, гдето ефектът от украсата трябваше да бъде най-голям, бяха издигнати в два реда 10 стройни и величествени пилони, от върховете на които висяха почти по земята грамадни югославянски и български знамена. Околовръз пък на тези колони, на площада, бяха издигнати и декорирани със зеленина, флагчета и общински и държавни гербове, множество дървени стълбове, свързани помежду си с борови гирлянди, между които са поставени необикновено много електрически крушки.

Извън великолепната и пищна украса на гарата, Лъвовия мост и площад "Александър I", бяха добре украсени улиците: „Мария Луиза", „Търговска", значителна част от булевард "Дондуков", бул. „Левски", особено "Цар Освободител", върху гирляндите на която бяха поставени хиляди електрически крушки.

В това отношение не бяха забравени и трамваите. Независимо от тази официална украса, всички столични сгради и учреждения бяха окичени с югославянски и български знамена, а по балконите и прозорците на много от тях бяха изложени скъпи килими.

Автомобилният кортеж напът към двореца, в първата кола са Цар Борис и Царица Йоанна

Тук му е мястото да посочим, че виновници на тази великолепна и, бихме казали, небивала досега в столицата украса, която ще остави неизличими спомени в съзнанието на Височайшите гости и столичани, са: н-кът на архитектурното отделение при Столичната община архитект Т. Горанов. заедно със своите помощници архитекти: Велчев, Тенев и др., управителят на градини и паркове Г. Духтев, цветарят Вили Краус, инженер Т. Кардалев и Е. Топалов от Общ. техн. работилница. Ценно съдействие в това отношение дадоха и инж. Ив. Сивков, н-к отделение "Чистота", н-кът на пътно-паважното отделение инж. В. Конярски, пожарната команда и др.

В свръзка с пристигането на Височайшите гости, кметът на столицата г. инж. Ив. Иванов още на 26 септемврий издаде следния позив към столичани:

„Столични граждани! С чувство на голяма и искрена радости ви съобщавам, че утре, четвъртък, 27 т. м., пристигат в столицата на България Т. В. Югославянският Крал Александър и Кралица Мария.

Височайшите и скъпи гости идат, за да върнат миналогодишната визита на Т. В. Цар Борис и Царица Иоанна в Белград и да дадат нов и бляскав израз на желанието и волята на двата съседни и братски народа да живеят в мир и сърдечно приятелство. 3атова посещението на Т. В. югославянските владетели е един акт от голямо историческо значение, то е един светъл празник за българи и югославяни; то е едно блестящо свидетелство за нов дух на взаимно зачитане, приятелство и братска сърдечност, които са вече установени между двете държави. Нека вярваме, че тоя дух ще затвърди окончателно балканския мир и ще допринесе много за заздравяването на мира на неспокойна Европа.

Граждани!
Сърдечните и братски чувства, които ние храним към Югославия и нейния народ, са на всички известни. Ние ги манифестирахме през последните няколко месеци не веднъж искрено и непринудено. Сега, обаче, нам се удава щастливия случай да посрещнем и да поздравим върховния представител на югославянския народ, Крал Александър и неговата августейша съпруга, кралица Мария, и аз съм убеден, че вие, столични граждани, верни на своята национална традиция, ще дадете израз на ентусиазма, вярата и възторга, които това височайше посещение извиква у вас. Така вие, от името на целия български народ, ще се отплатите и за бляскавия и сърдечен прием, който бе направен миналата година на Т. В. Царят и Царицата в Белград.

Нека. прочее, всички - граждани и общинска управа - да приветствуваме Техни Величества Югославянският Крал и Кралица с нашето искрено „добре дошли" в престолния град на България и да извикаме громко и сърдечно:

Да живее Н. В. Цар Борис III и българският народ!
Да живее Н. В. Крал Александър и югославянският народ!
Да живеят техните царски домове!"

Още в 2 часа след обяд на 27 септемврий всички улици, които водят от Двореца към гарата, бяха заети от хиляден народ, войска, ученици от гимназиите и много родолюбиви, културни и спортни организации, на които от по-рано беше определено място. Висшият персонал от Столичната община бе заел място при Лъвовия мост.

Непосредствено преди пристигането на Височайшите гости, на разкошно окичената и декорирана гара вече бяха заели места: Т. Величества Царят и Царицата, с цивилната си и военна свити, Т. Ц. Височества Княз Кирил и Княгиня Евдокия, една почетна рота юнкери, министър-председателят г. К. Георгиев, г. г. министрите, генералитетът, наместник-председателят на Св. Синод митрополит Неофит, софийският митрополит Стефан, столичният кмет г. инж. Ив. Иванов с госпожата си Матилда Иванова, помощник-кметовете: г.г. Хр. Манолов, Т. Йочев, Хр. Стоилов и инж. Р. Михаилов, областният директор Попзлатев, съпругите на министрите, персоналът на югославянската легация, начело с югославянския пълномощен министър в София  д-р Ал. Цинцар-Маркович и др.

След пристигането на Т. В. Крал Александър и Кралица Мария, което бе предшествувано от пет наши аероплана, които бяха ескортирали от границата до София височайшия влак, последните бяха приветствувани най-сърдечно от Т. В. Цар Борис и Царица Йоанна. След това кралят поздрави почетната рота юнкери и се отправи към генералитета, м-р-председателя, г. г. министрите и дивизионните началници, които му бяха представени последователно и поотделно от Н. В. Царя.

След това, съобразно установения от по-рано ред за посрещането, Височайшите гости, придружени  от  царя   и   царицата, влязоха в царския салон, където столичният кмет г. Иванов ги поздрави официално от името на столичани и произнесе следната приветствена реч:

„Ваши Величества, Като ставам тълкувател на сърдечната и искрена радост на  населението  на столичния град, позволявам си да поздравя Ваши Величества с „добре дошли" и да пожелая Вашето пребивание в столицата да бъде Вам приятно и ползотворно за двата братски народа!
Аз Ви моля, Ваше Величество, да благоволите и приемете и вкусите от хляба и солта — символ на сърдечно славянско гостоприемство".

След това, на сребърен поднос, на който са гравирани гербовете на нашата държава и Столичната община и е поставен надпис: „На Т. В. Югославянския Крал Александър и Кралица Мария", кметът г. Иванов поднесе на Н. В. Крал Александър хляб и сол, а г-жа Иванова поднесе на Н. В. Кралица Мария голям и разкошен букет от рози.

След тази последна церемония в царския салон, кортежът от автомобили, начело с Т. В. Крал Александър и Цар Борис, се отправи за в Двореца, като навсякъде из улиците бяха възторжено акламирани от наредената в шпалир войска, от учащата се младеж, разните организации и многохилядния народ.

На другия ден вечерта, 28 септемврий, в чест на Височайшите гости бе дадена в Двореца вечеря-гала, на която присъствуваха 82 души. между които и кметът на столицата с госпожата си.

На приема, който се състоя същата вечер, между многото поканени, присъствуваха и помощник-кметовете на столицата с госпожите си: г. г. Хр. Манолов, Р. Михаилов. Хр. Стоилов и Т. Йочев. На 30 септемврий, след като бяха посетили Бояна, Кричим и Пловдив, в 11 часа преди обяд югославянските владетели бяха изпратени по същия тържествен начин от гражданството и официалните власти, както и при посрещането им. като бе запазен и същият ред.

Изпращане на югославския крал, 30.IX.1934


7.09.2022 г.

Пожар изпепелява Народното събрание


Зданието на Народното събрание е сред първите постройки, издигнати в свободна София. Изградено в периода 1884-86 г. в тогавашните покрайнини на младата столица, пристроявано и разширявано неколкократно, то се превръща в символ на българската държавност, в арена на политическия живот и в ням свидетел както на всеотдайност и достойнство, така и на безобразия и позор.

Една от по-малко известните, но съвсем не лишени от драматизъм, страници в историята на българския парламент се разгръща на 30 април 1929 г. По това време народните представители се радват на заслужена ваканция и нищо не предполага, че в празната сграда предстои да се случи едно безпрецедентно нещастие.  

Столичните пожарникари в борба с избухналия пожар

В 04:30 часа сутринта в заседателната зала неочаквано избухва пожар. В резултат на късо съединение на електрическата инсталация лумва огън вляво от царския престол и бързо обхваща цялата зала на българския парламент. Пламъците се разпространяват безпрепятствено, като унищожават трибуната, бюрото на председателя и местата на министрите. Овъглена е стената зад тях, която дели залата от бюфета. Унищожени са разположените върху нея художествени портрети на Цар Борис III, Княгиня Мария Луиза, Царя Освободител и др. Обгорени са депутатските банки, силно пострадал е таванът, падат полилеите.

Опожарената зала на Народното събрание

За щастие огънят не се разпространява към новата пристройка, разположена на север от заседателната зала, и така са пожалени кабинетите, библиотеката и архивът. 

Въпреки изключителните усилия на столичната пожарна пламъците нанасят щети за няколко милиона тогавашни лева. До възстановяването на сградата заседанията на Народното събрание временно се пренасят в салона на Българската академия на науките.