Кое е това оживено място?
28.06.2013 г.
24.06.2013 г.
Царската зоологическа градина
Д. Папазов
сп. Венец, октомври 1943 г.
През един горещ летен ден на 1887 година жителите на тихия дунавски град Видин преживяха нещо, което дотогава не бяха виждали. Свикнали да се познават всички добре помежду си, като членове на едно семейство, тоя ден видинци се загубиха между многото чужди хора, които от ранна сутрин бяха залели улиците на града. Между толкова непознати, те сякаш се бяха почувствували чужди на своя собствен град. Военни, облечени в парадни униформи, и цивилни в тъмни облекла, въпреки голямата жега, бяха пристигнали от всички краища на страната, за да посрещнат този ден, идещ от Германия по Дунава, бъдещия господар на страната, княз Фердинанд. Той трябваше тук за първи път да стъпи на земята, която щеше да управлява. Селяни от околните села в български носии допълваха пъстрата картина от посрещачи. Разговорите през тия няколко дни се въртяха все около това събитие. Как ще изглежда новия княз? Дали ще му хареса страната? Как ли ще се държи с народа? Дали изглежда като другите хора — и други такива въпроси лежаха на устата на всеки от тях. В селата за князе и царе бяха чували само от приказките, и то само чудни неща, та очакваха да видят в лицето на княза нещо невиждано досега.
Слон
Новият княз пристигна и бе посрещнат тържествено. След малка почивка той предприе из непознатата страна, която ставаше негово отечество, първата своя обиколка, за да се запознае с хората и поминъка, със земята и планините й. Навсякъде той любезно протягаше ръка на простите селяни, и те не вярваха на очите си, че самият княз стои пред тях и дори се ръкува с тях. Гледаха те учудено своите десници, които бяха докоснали княжеската ръка и като че ли за първи път в живота си виждаха ръцете си. Разпитваше князът хората за най-обикновени неща. Добра ли е земята, кой вид жито става най-добре, дъждовна ли е годината, и по колко крини жито получават на декар.
Слушаха селяните и се надпреварваха да отговарят. Чудеха се те на всичко в княза, но тяхното учудване надмина всяка граница, когато той извади от своята раница мрежа за пеперуди, каквато дотогава не бяха виждали, и започна да тича и лови сам тия пъстри създания, които грижливо поставяше в пликчета. С не по-малко старание започна князът-пак лично да събира и красивите и редки растения, които кичат нашите китни планини. И не само събираше растения и животни, но ги и познаваше така добре, както рядко някой друг.
Царското семейство в Зоологическата градина
За този голям интерес на княза към природата стана известно на целия български народ. И скоро между даровете, които му бяха предлагани за "добре дошъл", започнаха да се виждат и кафези с птичета и диви животни. Първият жив подарък, който князът получи, бе един жив орел, наречен „черен картал". С голяма радост прие князът подаръка и заповяда да му се построи една удобна клетка в двора на двореца. Не след дълго време малкият павилион за почивка в градината на софийския дворец бе приспособен за отглеждане на фазани. Когато тази малка зоологическа градина в двора на царския дворец се увеличи и с едно малко мече, хванато в Родопите, стана ясно на всички, че мястото на парка в двореца ще стане много скоро тясно за всички тези животни, които прииждаха от всички страни на царството. По това време към царските имоти принадлежеше и царската градина; тогава тя бе извън града, до Орловия мост, където сега е Зоологическата градина. Там бяха пренесени животните от градината на двореца. За тях започнаха да се строят клетки, съобразно с изискванията на животните им. И така, през 1890 година се тури основата на сегашната Зоологическа градина от Н. Ц. В. Княз Фердинанд.
Между малкото хора, които княз Фердинанд бе довел със себе си от своята родина, бе и един ловец на име Курциус. Него той натовари да гледа животните и да управлява новооснованата Зоологическа градина. Скоро нови и нови животни започнаха да прииждат от всички краища на страната, като диви кози, видри и др. През 1892 година в градината пристигнаха и първата двойка лъвове. След тях и една камила. Оборът, който някога даваше подслон на кравите и конете от градината, бе приспособен за жилище на лъвовете и тигрите. Една след друга започнаха да изникват и малки къщички с клетки за пойни птици, маймуни, патици, орли. Така, скоро градината бе изпълнена от чудните звуци на най-различни животни, събрани от цялото земно кълбо. Едни скъпо купени от чужбина, други получени в замяна срещу наши такива, а трети добити като скъпи подаръци от чужди владетели в знак на особена почит към княз Фердинанд. Скоро градината можеше да предложи на своите посетители вече една доста пълна сбирка от живи животни. Хората с извънредно голям интерес посещаваха градината, и броят на посетителите от ден на ден започна да расте и достигна в последни години до 250,000 само за един сезон. (От Великден до Димитровден). Всеки ден, освен понеделник, се нижат върволици хора, които с необикновен интерес наблюдават редките екзотични животни, радват се на игрите и закачките на маймуните, изтръпват пред кръвожадния вид на тигрите и лъвовете или на крокодила и напущат градината с обогатени познания по зоология.
Бяла (северна) мечка
След като цар Фердинанд напусна престола си и на негово място дойде Н. В. Цар Борис III, грижите за градината не намаляха. Напротив, новият цар удвои помощите, който служеха за издръжка на градината. Интересът на цар Борис III към зоологията и познанията му, които учудваха дори специалистите учени, помогнаха много, щото градината от една страна да се сдобие с много нови животни, които дотогава нямаше, а от друга — да се построят удобни клетки и къщички за многобройните животни, които пълнеха тая едничка градина в България.
И кой не се радва сега да посети Зоологическата градина! Да погледа как маймуните протягат ръчички към публиката, за да получат предлагано им фъстъче, череша или морковче, грижливо да го избършат и пъхнат бързо в устата си, за да им остане празна ръката за просене отново. Със своите скачания, люлеене и други движения, подобни на човешките, те карат не само децата, но и възрастните да се захласват с часове пред тяхната клетка. Разбира се, и лъвовете не са по-малко интересни, а и грамадните слонове със своите по 6000 кгр. тела и дълги хоботи за вземане на храната карат всекиго да извика от учудване.
Лъв в клетка
Много са животните в градината. Не по-малко от 800 на брой, които пълнят клетките, и за тяхното хранене и чистене се грижат повече от 20 души работници. Една нарочна кухня готви всеки ден вкусни гостби за тях, а складът е пълен с всички видове храни, които може човек да си помисли. Едни — лъвове и тигри, орли, вълци, лисици и др. ядат само месо. Други — видри, пеликани, крокодили — само риба. Трети, като антилопи, сърни и елени, бизони, камили и кози се хранят, както тревопасните наши животни, със сено и ярма. Фламингите не хапват нищо друго освен сушени скариди, а маймуните създават на пазачите си най много грижи по отношение на. храненето. Тяхната храна трябва да бъде добре сготвена, добре изчистена и предложена в такава форма, както на хората. Сутрин за закуска те получават варено мляко или чай с бисквити. На обед — по една порция сготвен зарзават и малко месо, а след пладне — плодове, според сезона, и фъстъци и орехи. С особено удоволствие изяждат маймуните и най-разнообразни видове салати, стига да са добре измити и изчистени. Някои нощни грабливи животни и змиите не искат да ядат, освен живи мишки, та за тях е отреден един цял етаж, гдето се отглеждат няколко хиляди бели мишлета.
Крокодил
И всичко това, драги читатели, не става от само себе си. Големи са грижите, особено в тия оскъдни времена, за да се достави желаната храна на този разнообразен народ. Още по-големи са грижите за почистването и поддържането на градината, защото тя отдавна е вече в центъра на града и не трябва да издава неприятна миризма, каквато е неизбежна при отглеждането на животни. Публиката трябва да почувствува удоволствието, когато разгледа една добре подредена и чиста градина и да получи, покрай познанията си по зоология, и удоволствието от един подреден парк с животни. А животните не знаят дори, че има война и искат своето. Ако само с половин час се забави храната им, настъпва истинска революция в клетките. Лъвовете започват страхотно да реват така, че прозорците на съседните къщи почват да треперят. Слонът удря с хобота си със страшна сила дебелите железа на оградата си и е в състояние да ги изкриви, както често се е случвало, а маймуните, които обикновено живеят в мир, стават нервни и често се изпохапват една друга. За всички средства по поддържането на градината, трябва да бъдем признателни на незабравимия Цар Борис III. Той не жалеше личните си средства за преуспяването и поддържането в тия тежки времена на един ценен научен институт, какъвто е Зоологическата градина в София, защото сумите, които се получават от продажбата на входни билети, едва покриват 1/4 от общите разходи на градината.
Фламинги
21.06.2013 г.
19.06.2013 г.
Детски и мъжки черковен хор към храма "Свети Николай"
Детският хор към храма "Свети Николай Софийски" в Ючбунар, вероятно началото на века
Мъжкият хор към същата църква
17.06.2013 г.
Софийската окръжна палата
В. "Пряпорец", 18 септември 1926 г.
На пътуващите с трамвая за с. Княжево екскурзиянти — когато последният от ул. "Клементина" възвива по бул. "Хр Ботев" към бул. "Македония" — погледът им бива привлечен от едно колосално ново здание — на привършане вече, което по своята величина и архитектура очарова зрителя.
Немалко пристигащи от гарата по бул. Хр. Ботев гости от провинцията и чужбина на ъгъла на булеварда и ул. "Пиротска" спират файтона или автомобила за малко, за да са полюбуват на това здание, което и в далечината със своите гиздави куличка изглежда като гигант, като едно красиво чудовище, което едновременно буди удивление и възторг у зрителите, мами и привлича веднага вниманието им. Мнозина са имали случая да разглеждат отвън този колос, без да са имали възможност да влязат вътре му и го разгледат; поради това за вътрешното му устройство те нямат представа, а и не всички знаят добре предназначението му.
Ако влизането в него беше позволено за любопитните, всеки ден с хиляди столичани и провинциалисти биха влизали вътре; но това засега е невъзможно, понеже там се работи усилено и като така не е изключена възможността да пострада някой при бързата, усложнена и твърде интензивна работа.
Като журналист успях да се вмъкна вътре и да разгледам добре зданието, което отвътре изглежда като голям и красив лабиринт, в който всеки влязъл за първи и дори за трети път външен човек би се заблудил и загубил...
Тази монументална и красива шестетажна сграда се състои от около 200 стаи и едва ли има друга такава в София, па даже и в цяла България.
Тя е вече на привършване. Измазана е отвън и отвътре; инсталациите на парното отопление, електрическото осветление, телефонната и звънечната, усилено са работят и явно е, че скоро те ще бъдат привършени. Тук кипи шум, работа и успех.
Обявен е и търгът за канализацията и водопроводната инсталация и те скоро ще бъдат готови.
Понеже Окръжната Палата буди голям интерес всред населението, то потърсихме председателя на на постоянната комисия запас. генерал г. Ив. Марков, за да се осведомим за някои подробности относно привършването на палатата. Намерихме го и той има любезността да удовлетвори любопитството ни, като ни даде следния отговор:
— Благодарение на ценното съдействие на г-на Ан. Ляпчев, по-рано като председател на Окр. съвет, а напоследък като министър-председател, също благодарение на съдействието на министрите на финансите: бившият министьр г-н Петър Тодоров и сегашният г. Вл. Моллов Постоянната комисия можа да бъде улеснена с един аванс от Б. Н. банка, за посрещане и плащанията на разходите по строежа на Палатата и за редовния вьрвеж на последния.
Благодарение тъй също на извънредния труд и грижа на самата Постоянна комисия, на заведующия постройката архитект и случая че се попаднаха добри и съвестни предприемачи, тази ценна постройка е почти на привършване и ако не са случат особени непредвидени затруднения, тя ще бъде окончателно готова и заета още в началото на идната година през януарий. Сесията на новоизбрания окръжен съвет на всеки случай ще заседава в помещението на Окр. Палата, а можа би и в хубавата заседателна зала, ако доизкарването на орнаментите й не попречи за това.
Помещенията на Палатата са вече почти ангажирани. Така: в партера — в 34 стаи ще бъдат поместени Окръжното управление, Окръжните медицински и ветеринарен лекари, Окръжните инженери и архитекти, Окръжните учил. инспектори.
В I етаж — 40 стаи — Постоянната комисия с бюрата си: Техническо-училищно, Водоснабдително и Планоснемачно.
В II етаж — 37 стаи — Дирекция на статистиката.
В III етаж — 40 стаи — Окр. Сметна Палата, Лесничейството и Районния Горски Инспектор, Окр. Контролно Бюро по мерките и теглилките.
IV етаж с 38 стаи засега остава свободен.
Много от стаите са големи и могат при нужда да образуват две стаи.
Под партера има удобни, сухи и циментирани 36 отделения за разни складове. Там ще се устрои: гостилница, бирария, кафене — гдето ще намират удобство дошлите от окръга по работа в палатата хора.
Палатата ще бъде едно голямо улеснение, защото като побира всички окръжни служби на едно място, спестява на населението времето, труда и средствата с избавянето му от досегашното му лутане из разни места на града при търсене едно иди друго от тия учреждения.
Окръжната Палата ще струва около 36 — 37 милиона лева.
Сбогувахме се с председателя на постоянната комисия и напуснахме с отлични впечатления това място на голяма активност и добро инициатива. Ние сме обрадвани, че в близките дни нашата държава ще има най-после една монументална и модерна сграда, в която удобно ще се сгрупират и поместят толкова многобройни и важни служби.
Б. Андреев
Повече за сградата тук и тук.
14.06.2013 г.
10.06.2013 г.
Площад и паметник "Михаил Такев"
Михаил Такев е български политик, роден през 1864 г. в гр. Пещера. Министър в кабинетите на Ал. Малинов през 1908—1911 и 1918 год. Като министър на вътрешните работи през 1918 година участва в потушаването на Войнишкото въстание. Става жертва на политическо убийство през 1920 г. Повече за неговата личност и паметник в София можете да прочетете в документалните материали, които сме подбрали.
София за Михаил Такев
В-к "Пряпорец", септември 1926 г.
Скоро наближават злощастните септемврийски дни, когато заблудени синове на страната вдигнаха оръжие срещу нашата независимост, нападнаха столицата, когато тя беше без защитници и преживяваше страшен трагизъм.
Благодарение само подвизите на шепа герои, подпомогнати от чужда артилерия, вдъхновявани и ръководени от тогавашния министър на вътрешните работи Михаил Такев, столицата беше спасена от ужас и разорение. Озверените тълпи от разбития фронт за няколко пъти бяха до самата столица, но пръснати и разредени, те се изгубиха в тъмнината.
София с прискърбие за дълго ще си спомня тези дни. Но примера, който дадоха героите, особено заслугите на незабравимия наш държавник, Михаил Такев, столичани ще си спомнят винаги, особено през тези злощастни дни, с чувството на жива признателност.
Примерът на Михаил Такев ще остане завинаги един светъл факел, който ще озарява душата на поколенията, за да ги научи как се служи предано на отечеството.
Ценейки този наш държавник и заслугите му за столицата, групата общински съветници от Демокр. Сговор в столицата са взели, вече, инициативата да внесат в Столичния общински съвет предложение за обсъждане на въпроса: как да се овековечи паметта на Михаил Такев за вечни времена, било с наименование на някоя многолюдна улица или площад в столицата, било с поставяне бюста му в някоя от общинските градини и пр. Тази негова инициатива вярваме ще се посрещне симпатично от всички граждани.
Д. Константинов
Овековечаване паметта на Михаил Такев
Решението на Столичното кметство
В-к "Пряпорец", октомври 1926 г.
Столичната община, за да отдаде дан на признателност към големия родолюбец Михаил Такев, е постановила:
1. Да се преименува площада и градинката сега "Солун" на "Михаил Такев";
2. Предвид на това, че е учреден комитет, който ще възвеличи делото на Михаил Такев с поставяне бюста му на гранитен пиедестал — в същата градинка — ъгъла на ул. ул. "Солун" и "Ангел Кънчев", то да се помоли С. О. Ц. Съвет да обсъди една субсидия от петдесет хиляди лева (50.000) лева и
3. Да се опълномощи пом. кмета Ив. Горанов да представлява общината като член в този комитет.
Паметникът на Михаил Такев
Из „Паметниците на София” с автор Н. Ганев (1939),
любезно предоставена от отдел "Краезнание" на Столична библиотека
Из „Паметниците на София” с автор Н. Ганев (1939),
любезно предоставена от отдел "Краезнание" на Столична библиотека
Намира се на площад „Михаил Такев", между улиците „Солунска" и „Ангел Кънчев". Издигнат е със средства на нарочно създаден за тази цел комитет, под председателството на бившия министър Р. Маджаров.
Паметникът се състои от полиран гранитен пиедестал и бронзов бюст. Последният е направен от скулптора проф. Ив. Лазаров и струва около 300,000 лв. На паметника има скромен надпис:
Михаил Такев
(1864—1920)
Освещаването на паметника станало тържествено на 23 февруарий 1936 год. в присъствието на министър-председателя Г. Кьосеиванов, много бивши министър-председатели и министри, Столичния кмет инж. Иванов и много видни граждански и военни лица.
След освещаването говорил надълго за живота на покойника председателят на Комитета Р. Маджаров, след което предал паметника на Столичния кмет. Последният от своя страна с няколко слова отдал нужната почит на рано и трагично загиналия държавник. След Кмета говорили още: бившият министър Гр. Василев и кмета на гр. Пещера.
След 1944 година паметникът на Михаил Такев е премахнат. В градинката е поставен бюст на земеделеца Райко Даскалов - негов политически противник, водач на Войнишкото въстание и настъплението към София. Градината също е преименувана и до днес носи името "Райко Даскалов".
7.06.2013 г.
5.06.2013 г.
3.06.2013 г.
Витошката скала на гроба на Вазов
Обичаният народен поет Иван Вазов издъхва на 22 септември 1921 г. на 71 години. Тленните му останки са положени с особена тържественост в близост до храма „Света София”.
Поставяне на витошката скала на гроба на Иван Вазов, 1926 г.
Отдаден ценител на природните красоти, Вазов пожелал след смъртта му върху неговия гроб да бъде поставен камък от витошките морени. Скалата била пренесена до последния дом на поета през септември 1926 г. - за петата годишнина от неговата кончина. В изпълнение на неговото изрично желание грамадата била донесена от местността Златните мостове, където Вазов обичал да седи, търсейки вдъхновение и общение с природата. Пренасянето на 10-тонната скала, висока 2,5 метра и широка 1,5 метра, се оказало сложна задача. Превозването й станало с кола, теглена от три двойки биволи. Според тогавашната преса за целта бил направен специален път с дължина от 4 километра, като превозът до центъра на София отнел цели 18 дни. Камъкът бил поставен върху циментов фундамент, покрит със земя, а върху него били издълбани единствено християнски кръст, името на поета и годините на рождението и смъртта му.
Панихида на гроба на Вазов, септември 1928 г.
Ученици от прогимназията "Иван Вазов" след панихидата
Ето как описва уредбата на гроба през 40-те години Анелия Монеджикова в книгата си „София през вековете”: „На гроба цъфтят цветя според годишните времена - лалета и зюмбюли, алено-кървави бегонии, туберози и сини незабравки, последвани от червено-огнени пламъци. Тези цветя се открояват на зелена морава, засенчена от разновидни широколистни и иглолистни дървета, пръснати в художествено безредие, садени съгласно проекта на художника проф. Ив Лазаров. До гроба е поставена скамейка.”
Гробът на Вазов в наши дни
През 1956 година в близката градина край улица „Раковски” е поставен и паметник на Народния поет, изработен от авторски колектив.
Абонамент за:
Публикации (Atom)