Блог Стара София: юли 2012

30.07.2012 г.

Албум Sophia, част пета

Последната част от албума включва няколко акварела на Йозеф Обербауер, както и един план на древна Сердика.

Вижте също: част първа, част втора, част трета, част четвърта

27.07.2012 г.

Новата загадка

Днес ще потърсим прохлада на закрито. Къде се намираме?

25.07.2012 г.

Опожаряват Народния дом на БКП заради атентат

На 24 май 1921 година по традиция улиците на София били изпълнени с народ. Море от деца и младежи наводнило столичните булеварди в чест на двамата братя-просветители Св. Св. Кирил и Методий. Всяко дете държало в ръка малко знаменце с трицвета на България, върху който били отпечатани ликовете на солунските светци.

В някогашна София посрещали 24 май с многохилядни шествия

Хиляден народ се събрал на площад „Свети Александър Невски”, където бил отслужен молебен. След това стройните редици на празничното шествие, начело с иконата на светите братя, потеглили към двореца, където учениците били приветствани от цар Борис III.

Процесията продължила с песни към площад „Света Неделя”. Когато край художествения магазин на Коста Дабо на булевард „Дондуков” преминавали скаутите, между тях и учениците от Трета софийска прогимназия била хвърлена бомба. Настанала паника, чували се писъци и стонове, майки и малки деца плачели в ужас. На тротоара останали в кръв над 20 души, които била отведени в болница, за да им се окаже медицинска помощ. Други над 40 били по-леко ранени. Бомбата била от типа „бухалка” с малък ефект на действие. Това показва, че целта на атентатора едва ли е била да убива, а по-скоро – да предизвика паника и страх сред множеството.

Булевард „Дондуков” с магазина на Коста Дабо, където била хвърлена бомбата

След като хвърлил бомбата, атентаторът хукнал по улица „Цар Калоян” и по „Клементина” се насочил към кафенето „Континентал”. Там бил пресрещнат от постовия стражар. Нападателят стрелял три пъти по изпречилия му се представител на реда и побягнал през Градската градина към театъра. Миг по-късно се скрил в сградата на Административния съд и следите му се изгубили.

„Оскърбеното национално чувство бързо се изрази в бурна акция”, пише един тогавашен вестник. Разгневена тълпа, водена от опълченци и студенти, се насочила към градските клубове на комунистическата партия. Пред клуба на БКП на улица „Кирил и Методий” се заформило сбиване с група работници, които се опитали да защитят сградата.

Тълпата се насочила към Народния дом при Лъвовия мост, който изпълнявал функциите на централа на партията. Групата нахлула в двуетажната сграда и започнала да троши и унищожава всичко по пътя си, без да има кой да я спре. Клубът бил подпален. Вестниците разказват как на балкона на зданието се появил възрастен опълченец със знамето на опълченското дружество. Под акламациите на тълпата и „Шуми Марица” той извикал „Да живее България” и напуснал вече горящата сграда.

Площад „Лъвов мост” със старата сграда на Народния дом

Пристигналите кавалерия и пожарна останали безпомощни свидетели на случилото се. До ранния следобед от някогашния клуб на комунистите останали само обгорени руини. Унищожени били печатницата, книжарницата и архивите на партията. Нанесените щети достигнали стойност от 10 милиона тогавашни лева.

В деня след атентата комунистическата партия издала дълъг позив, в който осъдила бомбеното нападение и категорично отрекла каквато и да било съпричастност към деянието. От своя страна, години по-късно комунистическата историография ще определи атентата като провокация, довела до „замислен по-рано погром” над работническите клубове с участието на полицията, подпомогната от врангелистите.

БКП започнала веднага кампания за строежа на нова сграда на мястото на изпепеления Народен дом. Две години по-късно новото масивно здание било завършено. На тържественото откриване на внушителната постройка лично Георги Димитров я определил като „ковачница за изостряне на оръжието за освободителната борба на пролетариата” и „гнездо за подготвяне смели и решителни ратници за делото на комунизма в България”.

Народният дом в строеж, снимка - Емануил Боянов

Според Димитров новата сграда трябвало да даде ясен знак. „На този площад, откъдето минават всички”, изтъкнал той, „това монументално здание ще сочи и на приятели, и на врагове, че не ще се намери сила под небето, която би могла да окове във вериги трудещия се народ.”

На върха на новия 5-етажен Народен дом се извисявала петолъчка с вписани в нея сърп и чук. Цялата околност била нашарена с позиви и плакати. В същата сграда през август 1923 година на заседание на ЦК на БКП било взето решението за провеждането на Септемврийското въстание.

Рядка снимка на новия Народния дом, просъществувал само между 1923 и 1924 година. Любезно предоставена от Емануил Боянов.

Комунистическата партия не успяла дълго да се възползва от новия си дом. След приемането на Закона за защита на нацията през 1924 година партията е забранена, а цялото й имущество е национализирано, в това число и зданието на Лъвов мост. В последствие в сградата била настанена Дирекция на полицията, за която и до днес се разказват мрачни истории за убийства и мъчения на политически опоненти.

23.07.2012 г.

София преди и сега: Улица "Шести септември"

Поглед в посока улица "Гурко" (на преден план - пресечката със "Славянска"), началото на века

Същото място в наши дни

20.07.2012 г.

Новата загадка

Отново е време за петъчната ни главоблъсканица - къде е правена фотографията и какво се вижда на нея? :)

(Снимката е любезно предоставена от Емануил Боянов)

19.07.2012 г.

София преди и сега

Плановете на няколко красиви столични здания и тяхното състояние днес. Скиците са от книгата "Обществено и частно жилищно възраждане" (1921 г.) на Трендафил К. Трендафилов.

Къща на арх. Ничев на бул. "Евлоги Георгиев", автор - арх. Димо Ничев

източник

Къща на проф. Шишков на ъгъла на "Проф. Асен Златаров" и "Анджело Ронкали" (тогава "Чепино" и "Мусала"), автор - арх. Никола Костов

Къща на Дончев на улица "Лайош Кошут" (тогава "Дебър"), автор - арх. Наум Торбов

източник

18.07.2012 г.

Строежът на мавзолея

"... Да бъде изграден специален Мавзолей за полагане и по-нататъшно опазване тялото на великия покойник. Мавзолеят да бъде построен на пл. "9 септември" в предната лицева част на Градската градина, срещу сградата на Министерския съвет."

Това решение на Политбюро на ЦК на БКП и правителството бе взето на второто траурно заседание на Министерския съвет, състояло се на 3 юли 1949 г.. по случай кончината на нашия непрежалим вожд и учител др. Георги Димитров. На същото това заседание бе решено тялото на безсмъртния вожд да бъде положено в Мавзолея на 10 юли с. г.

Това решение значеше повеля на Димитровския ЦК, на героичния български народ. То задължаваше трудящите се в нашата родина да дадат цялото си майсторство, всичките си сили и жар в постройката на Мавзолея — мястото, където ще се покои на вечни времена тялото на вселюбимия и непрежалим вожд на трудещите се, съратник и ученик на Ленин и Сталин. Мавзолеят трябваше да бъде изграден за 138 часа — един неимоверно къс срок.

Мъчна и отговорна работа се изпречи пред нашите строители. Но те не забравиха думите на великия Сталин, че „трудностите са създадени за това, за да бъдат преодолявани."

За една нощ планът за построяването на Мавзолея бе изработен от централната архитектурно проектанска организация (ЦАПО). ЦК на БКП и Министерският съвет одобриха един от представените проекти и веднага възложиха изпълнението му на Главната дирекция на трудовата повинност — Софийска строителна област. Заедно с трудоваците, цяла бригада от архитекти, инженери, техници, скулптори, художници и работници от различни специалности се включиха в непосилна работа. Мавзолеят трябваше да бъде не само построен срочно — постановлението бе категорично, — но и майсторски, като паметник на Димитровската епоха.

Камионите забучаха. Стоваряха се със шеметна бързина тухли, цимент, строително желязо, дървен материал. Ето ги и бетонобъркачките. Като древни чудовища разтвориха челюсти железните багери. Поникнаха палатки като гъби — складове, работилници, домакинства, канцеларии, служба на Червения кръст. Инсталира се телефонна централа, свързана с градската мрежа. Няколко дебели кабела осигуряваха постоянният приток на електрическа енергия за осветление през нощта, за движение на машините. Близу до строежа възникна командното място с високоговорителна уредба, по която затекоха нарежданията за осигуряване непрекъсната работа през цялото денонощие. Героите на труда бяха разпределени на 4 смени по 6 работни часа. Така, по преценка на организаторите, може да се осигури бърза и резултатна работа, да се разчита на срочно изпълнение, да се изпълни с чест, по Димитровски, отговорната задача.

4 юли. След обед няколко стотици герои на мирния труд вече започнаха изкопите за основите на Мавзолея. Но това, което до полунощ изработиха трудоваците, през нощта бе наводнено от проливен дъжд. До пояс в вода, трудоваците гребеха с кофи, продължавайки работата тоя път за разчистване изкопите от вода. Работата продължи през цялата нощ. На 5 юли сутринта тухлите лежеха наредени като войници: чакаха реда си за да бъдат вградени на това свято място, което ще охранява тялото на великия покойник от зъба на времето и атмосферните влияния. Изкопите са вече облечени с кофраж и полагането на бетона за основите започна. Четири бетонобъркачки работеха непрекъснато, наравно със живата човешка сила. Два подвижни транспортьори — ленти с електромотори— подаваха тухлите на скелите.

Едновременно с градежа, се извършва и поставката на водопроводната и електрическата инсталация. Десетки трудолюбиви ръце сглобяваха специалната климатична инсталация, под ръководството на инженерите. На 6 юли по обед стените на Мавзолея са вече издигнати до 2 метра. Започна издигането на бетонния пояс на трибуната. Всред непривичният шум на багери и мотори, всред командите по високоговорителя и общия кипеж, се чуваха имената на отличилите се. Мълчаливо всеки чувствуваше, че е длъжен да устои на поетия ангажимент пред партията, пред народа и правителството, пред паметта на великия син на работническата класа. С невиждана бързина, тухла по тухла, стените на Мавзолея растяха сред гора от скели. Като мравуняк гъмжеха по всички страни героите на труда, с бронзови лица и голи гърбове. Всеки час на денонощието величествената сграда се подемаше като жива сила на високо и на широко. Всички познати до сега норми бяха счупени. Трудовите герои са вече не единици, а стотици. Смените се менят една подир друга, часовете текат незабелязано, нощта се превръща на ден, слива се в едно цяло. Това е и на 7 и на 8 юли.

На 9 юли Мавзолеят е изграден и почти облицован, а на 10 юли напълно готов и декориран. Разчистена е строителната площадка. Оформен е бъдещият паметник—мястото, където ще почива нашият национален герой — най-великият българин през всички времена. От сега това място става светилище за целия български народ, за всички трудещи се.

Изумително! Тоя величествен паметник бе издигнат за 138 часа! Поколенията ще има да се удивляват на това чудо, възможно само в нашето социалистическо време. Работниците се трудеха по цели денонощия само с няколко часа почивка, а често и без прекъсване. Мимо всяка физическа умора, те надмогваха безсъницата, не обръщаха внимание на рисковете. Обичта към вожда задължаваше.

Какво всъщност импулсираше тия дръзновени герои в тяхната непреклонна воля да победят на всяка цена и въпреки всичко? Безспорно, примерът на Димитров. Те горяха от едно—да предадат материален израз на дълбоко вълнуващото ги чувство на обич и преклонение пред великия покойник и това вдъхновяваше строителите, нашите трудови герои, то им даваше сила да работят непрекъснато, денонощно, без сън и почивка, до окончателното завършване на отговорната задача.

Мавзолеят — паметник „Георги Димитров" е готов.

На вечни времена там ще лежи непрежалимият вожд.

Идните поколения ще имат възможност да бъдат в духовно общение с най-великия син на българския народ, да черпят сили от неговия пример, който ще ги вдъхновява към творчество и нови завоевания.

Мавзолеят-паметник е построен в сърцето на София, центъра на пл. 9 „септември". От тук не веднъж вождът е говорил на своя любим народ, комуто отдаде и младост, и здраве, и живот. Постройката заема 560 кв. м. заедно с трибуната. Цялата й височина е 12 м. Сградата се състои от две камери, включени една в друга. Между тях е поставена климатичната инсталация. В построяването на Мавзолея бяха заети общо 600 работници-трудоваци, техници, майстори, зидари, специ, повече от които работеха денонощно.

За четири денонощия някои от тях са работили по 80 до 90 часа непрекъснато!

Предназначението на Мавзолея е да съхранява тялото на великия покойник. Залата е обградена с изолационен коридор, широк около 2 м. Външните стени са дебели 1.20 м. Прозорци липсват. Изградено е помещение напълно изолирано от външния свят. В средата на залата, в едно вдълбочаване малко под нивото на площада „9 септември", е положен на нисък пиедестал ковчегът с тялото на вожда. Четири прожектори, поставени в ниши високо в стените, го обливат със светлина и лъчите им, концентрирани в него, отражават центъра на това пространство. Климатичната инсталация има за цел да поддържа постоянен микроклимат, т. е. температура към 15° при малка влажност. Залата има 1000 куб. м. Инсталацията е така пригодена, та въздухът да се сменя 10 пъти на всеки час, като при всяка смена минава през климатичната камара, в която се прочиства от прах и добива желаната температура и влажност.

Тялото е запазено, благодарение метода на съветската медицинска наука, — единствената в света, която разреши мумификацията на човешкото тяло без изсушаване, придавайки му естествения вид, запазвайки го за дълги години. Така, благодарение на великия Съветски съюз и лично на вождът на народите гениалния Сталин, българският народ опази тялото на др. Г. Димитров, за да го има винаги при себе си. Това място ще бъде светилище за българския народ, за всички друдещи се по света. Тук трудещите се в дни на радост и трудности ще идват на поклонение, за да черпят вдъхновение и пример от своя велик вожд и учител, под чието ръководство премахнаха капитализма в нашата Родина, утвръждават на дело социализма и следват заветът му за вечна дружба с великия Съветски съюз, която за нас е необходима както въздуха и слънцето.

Ат. Д.

16.07.2012 г.

Албум Sophia, част четвърта

Софийските хали, поглед по "Мария Луиза"

Улица "Търговска", в дъното се вижда и дворецът

Централният корпус на Военното училище

Казиното в Градската градина

Паметникът на Царя Освободител

Вижте също: част първа, част втора, част трета

13.07.2012 г.

Сърдечна благодарност

Скъпи приятели на Блог „Стара София“,

Трогнат съм до дъното на душата си от вниманието, с което ме ощастливихте в този горещ юлски ден, когато навън камък се пукаше от прочутите юлски горещници, а вие млади и възрастни, здрави и болни, отблизо и далеч, се отзовахте на нашата покана, за да отпразнуваме заедно издаването на "Моят роден град София". Виктор нарече събитието „ГОЛЯМО“ и вие всички заедно го направихте такова. За мен беше огромна и много приятна изненада да посрещна толкова много приятели на този забележителен ден.

Така, както аз изненадах близки и приятели с издаването й, така и вие, мили приятели, ни поднесохте най-големия подарък, да дойдете на представянето на тази книга, рожба на прекрасното сътрудничество със създателите на Блога, плод на вашите коментари и смелостта която ми вдъхнахте, за да стана автор на книга за любимата ни „стара София“.

Най-сърдечно благодаря и на Столична градска библиотека, които приеха нашия празник като свой и създадоха прекрасни условия за осъществяването му. До нови срещи в Блога. Благодаря ви от все сърце.

Крикор Асланян

Всички предвидени бройки от книгата бяха изчерпани още в самото начало на представянето. Всички, които не успяха да се сдобият с книгата, отново ще имат тази възможност в понеделник от 18 часа на същото място. Крикор Асланян отново ще раздава автографи. :)

Новата загадка

Днешната фотография е направена по един празничен повод. Къде, кога, какво и защо, ще кажете вие. :)

11.07.2012 г.

Албум Sophia, част трета

Площад "Александър I" и началото на улица "Търговска"

Кръстовището на булевард "Дондуков" с улиците "Леге" и "Търговска"

Народният музей в някогашната Буюк джамия

Паметникът на Васил Левски

Езерото с лодките в Борисовата градина

Вижте също: част първа, част втора

9.07.2012 г.

Крикор Асланян: Благодаря на приятелите на блога за куража да напиша тази книга!

- Кико, държиш в ръцете си първата си книга „Моят роден град София”. Защо реши да издадеш книга?

- Както знаеш, след като се появиха първите ми няколко статии, приятелите на блога ми дадоха съвет да ги събера всички в една книга. В нея са събрани моите спомени от детство, юношество, младост, свързани с родния ми град София. Ако не бях срещнал сайта „Стара София”, тази книга нямаше да съществува. Тя е продукт на моето сътрудничество и участие в блога.

- Освен блога, кое друго те мотивира да я издадеш? Защо искаш всичко това да го има и на книга?

- Темата за Стара София ми е любима от младежките години – много съм се интересувал, много съм чел, защото ми е много скъпа София от едно време. Може би, защото навремето, когато за пръв път прочетох книга на тази тема – на Георги Каназирски – Верин – тя много силно ме впечатли. Даже тогава си мислех: „Боже, как може този човек да пише за неща от преди 50 години?!” Сега, когато аз пиша за неща отпреди 65 години, просто не чувствам, че е толкова далеч, което е странно!

- Спомена Каназирски... Смяташ ли, че времето ще постави твоята книга редом с големите разказвачи на София – с Каназирски, Костенцева...?

- Не знам. Не съм аз човекът, който може да каже това. Читателите решават тези неща. Когато Каназирски е писал своята книга, едва ли е мислел какво ще е мнението за нея след 50-60 години, но тя си остава класика в литературата за историята на Стара София. Същото е с Райна Костенцева, същото е с Димо Казасов, с Петър Мирчев и така нататък. Не съм разговарял с тях, но едва ли някой от тях е смятал, че неговата книга ще стане един вид букварът на Стара София. Вероятно ще има хора, които ще харесат някои неща в моята книга. И други, които ще кажат: „Какви са тия глупости, които е писал този човек?”. Хора разни, вкусове разни. Аз си обичам темата и съм си я развил.

- Имаш ли любим текст или цялата книга ти е любима?

- Ако трябва да ги класирам, естествено, най-любима ми е статията за децата от улица „Братя Миладинови”, защото тя е много емоционално свързана с живота ми. Една от статиите, които аз много харесвам, е тази за джазовите концерти в София. А от преводите особено харесвам статията, която последно публикувахме в блога – „Една млада столица”, написана от френски пътешественик, който според мен е схванал духа на онази София и на софиянци, които в по-голямата си част са току-що дошли селяни от провинцията и селата и са станали граждани на новата българска столица, като са се мъчили да бъдат столичани. За разлика от тези, които сега идват и искат да накарат столичаните да станат като тях.

- Да се върнем към книгата – лесно ли се издава книга и през какво премина, докато тя стане факт?

- За човек, който има опит и пари, навярно не е толкова трудно. Но за човек, който трябва сам да финансира всичко до последната стотинка и няма опит, естествено, е много трудно. Още повече, че аз не съм през цялото време тук в София, за да мога, както се казва, да си гоня нещата. Затова ми беше трудно и книгата по съдържание е това, което трябва да бъде, но по форма би могло да бъде по-добре.

- С чия помощ направи книгата? Има ли някой, на когото искаш да благодариш?

- Сега, този въпрос, зададен от Виктор Михайлов, ми е изключително труден за отговор... (смее се)

- Можем да го пропуснем.

- Не, не мога да го пропусна, защото без Виктор и Гергана тази книга просто нямаше никога да я има! Никога! Този въпрос не търпи нито коментар, нито друго мнение. Аз съм го казвал винаги, навсякъде и винаги ще го казвам – без да срещна блог „Стара София”, никога нямаше да се осмеля да напиша и един ред и да предложа на някого да го публикува.

За издаването мога да благодаря на моя приятел Анатоли Георгиев, който се постара да направи при минимум разходи представителна книга. Имаше много приятели от блога, които не познавам, но ме подтикнаха да я издам, макар че са донякъде анонимни. Аз им благодаря за куража, който ми дадоха. Днес специално се обадих да поканя за представянето и госпожа Бисера Янакиева, която е една от големите фенки на блога и също има какво да каже за София. Благодаря й за снимките от Универсиада 1961, които намериха място в книгата.

- Спомена представянето на книгата. Това е втората новина за деня. Разкажи ни къде и как ще бъде представена „Моят роден град София”.

- Благодарение на сътрудничеството между Столична библиотека, отдел „Краезнание”, и блог „Стара София”, Библиотеката предложи представянето да стане при тях, като мероприятие от нейната програма, което, мога да кажа спокойно, доста ме поласка, защото за тях аз съм един абсолютно неизвестен автор. Е, запознати са с някои статии, вероятно са ги чели, и това ги е накарало да проявят интерес към книгата.

Представянето е на 12 юли, четвъртък, от 18 часа в Мраморното фоайе на Столична библиотека. Иска ми се да разчупим класическия начин на представяне на книга. Сценарият още не е напълно уточнен, но искам с помощта на мои приятели и колеги от театралния състав, в който съм играл доста години, да направим един хепънинг, едно мини шоу, за да не бъде стандартно и сухо представяне. Дали ще успеем, ще видим.

- На представянето гостите ще могат да си закупят книгата на специална цена.

- Да, книгата ще се продава - при корична цена 12 лева, там ще бъде промоционално 10 лева. Който има желание, може да си я купи и да получи автограф от автора.

- Който няма възможност да дойде на 12 юли, къде може да намери „Моят роден град София”?

- Книгата може да бъде намерена на щанд 26 на площад „Славейков”, в „Български книжици” в градинката на „Кристал”, в книжарница "Петър Берон" на ъгъла на "Аксаков" и "Шишман". както и в антикварната книжарница на площад „Славейков” в безистена срещу фонтана. В близките дни вероятно ще се появи и в други книжарници. Тези, които нямат достъп до изброените книжарници, могат да поръчат книгата през имейла на блога.

- Накрая, кажи ни кога да очакваме втората ти книга?

- Вече имам доста разкази, публикувани в сайта „Откровения”, където също съм активен автор. Вероятно втората книга вече няма да бъде за София, а ще съдържа по-скоро моите литературни опити в сатирата и еротиката.

- Пожелаваме ти успех, ще се видим на представянето на „Моят роден град София” на 12 юли!

6.07.2012 г.

Новата загадка

Днес нещо леко за настроение. Къде е правена снимката? :)

4.07.2012 г.

Траурна сесия на софийските общинари за Г. Димитров

На 2 юли 1949 година умира Георги Димитров. Общинското списание "Сердика" посвещава на неговата смърт извънреден луксозен траурен брой. Следващият текст и фотографии са публикувани в него.

На 4 юли 1949 год., по случай смъртта на др. Георги Димитров, се състоя траурна сесия на Столичния градски народен съвет. Залата, в която се откри сесията, бе траурно украсена, с портрета на др. Георги Димитров, обвит в черен креп. Присъстваха всички народни съветници и висши длъжностни лица от отделите и предприятията на Съвета.

Траурно заседание на Софийския градски народен съвет.

Заседанието се откри точно в 4 часа и 10 мин. от председателя на СГНС др. Тодор Живков, със следните кратки думи: „Другари съветници и съветнички, по случай голямата загуба, която сполетя нашата страна с кончината на вожда и учителя на нашия народ др. Георги Димитров, Управата на Столичния народен съвет свика настоящето траурно заседание на Съвета.

„Преди да пристъпим към дневния ред, предлагам да станем всички на крака и с едноминутно мълчание да почетем паметта на др. Георги Димитров". (Всички стават на крака и пазят мълчание в течение на една минута).

След това се премина към дневния ред. За председател на сесията бе избран народният съветник др. Петър Митев, а за секретар — др. Дона Богатинова.

Председателствуващият даде думата на др. Тодор Живков. В словото, което произнесе той очерта живота и делото на др. Георги Димитров, посветено на борбите и победите на работническата класа и трудещите се в нашата страна. Проследявайки бурния живот на Георги Димитров, който израсгна и се наложи като вожд на българския народ, др. Живков обрисува и неговото държание пред Лайпцигския съд, държание, което остава класически пример на комунистическа и болшевишка устойчивост.

На края др. Живков се спря и на по-близките събития в нашата най-нова история — партизанско движение преди 9 септември и образуването на Отечествения фронт, чийто организатор и вдъхновител бе др. Георги Димитров.

След свършване на словото, всички стават отново на крака и пазят едноминутно мълчание.

Даде се думата на първия подпредседател СГНС др. Д. Попов, който прочете проектотекст за обращение към Софийските граждани и гражданки, по случай смъртта на Георги Димитров.

Съветът натовари Управата да състави и изпрати телеграми до ЦК на БКП, до правителството, до Националния съвет на Отечествения фронт и до другарката на покойния — др. Роза Димитрова.

Народният съветник Начо Папазов предложи — във връзка с кончината на др. Георги Димитров Управата да обмисли специални мероприятия за увековечаване паметта и делото му в рамките на Голяма София и на следващата сесия Съветът да бъде информиран за направеното.

Народният съветник Манол Велев изказа мнение — Софийският градски народен съвет, като цяло, да се поклони пред тлените останки на др. Георги Димитров и положи венец. Той е наш другар, общински съветник и ако ние се разпилеем по организации и квартали, не ще бъде добре — заключи др. Велев.

Народната съветничка Дона Богатинова направи следното предложение: По плана се посочи, че венци ще полагат само централните ръководства на организациите. Можем да препоръчаме на низовите организации, вместо венец, да внесат суми за социалистическото строителство. Смятам, че по този начин ще дадем достойно доказателство за изпълнение заветите на др. Г. Димитров.

Народният съветник Ангел Шишков, предложи да се осигури нощен превоз, за да могат гражданите по-лесно да отиват до Народното събрание.

Във връзка с направените предложения, взе думата Председателя на СГНС др. Тодор Живков. Мисля — каза той, че може да се приеме предложението на др. Начо Папазов. — Управата да помисли за начини на увековечаване паметта на Георги Димитров. Др. Папазов има предвид, вероятно, да се издигне паметник и др. мероприятия. Това може да се приеме в съгласие с правителството. Що се отнася до предложението на др. Богатинова — низовите организации, вместо венец, да внесат сума за нашето социалистическо строителство, може би, няма да бъде целесъобразно да дадем една такава парола. Предложението на др. Шишков — да се осигури нощен превоз за гражданите е съвършенно правилно.

След тоя отговор на др. Тодор Живков, направиха се две нови предложения. Народният съветник Йрдан Гюлемезов направи следното предложение: В 1932 година, когато ние бяхме болшинство в Соф. общински съвет, — каза той — още същата вечер, в 11 и половина часа срещу 26, се събрахме и решихме да преименуваме пл. „Възраждане" на името на др. Георги Димитров. Разбира се, тогава ние неможахме да вземем общината, защото бяхме разгонени, интернирани, малтретирани и т. н. и това решение не можа да се изпълни.

Народният съветник Иван Палийски предложи — със съгласие на правителството, 2 юли, денят на смъртта на др. Георги Димитров, да бъде обявен за национален празник.

Народният съветник Петър Митев направи следното предложение:

За да увековечим паметта на др. Димитров, който е живял в кв. Ючбунар — там е раснал и пораснал — аз смятам за разумно ако тоя квартал между бул. Сливница, Бул. Ботев, бул. Стамболийски до реката, го наименуваме на името на др. Георги Димитров. Вместо Ючбунар, което на турски значи три кладенци, да се нарича кв. Георги Димитров. Къщата, в която др. Георги Димитров е живял, да се превърне в къща паметник и читалище.

След изслушване на всички направени предложения, Столичният градски народен съвет, давайки израз на своята дълбока скръб по случай тежката загуба, която работническата класа, целият трудещ се български народ, Народната република България и трудещите се в столицата претърпяха с преждевременната смърт на др. Г. Димитров, реши:

1. Възлага на Управата на Съвета да обмисли и подработи направените в настоящето заседание предложения във връзка с увековечаване паметта и делото на др. Георги Димитров — преименуване на негово име кв. „Три кладенци" и пл. „Възраждане" и превръщане в музей и читалня къщата, в която той е живял, и през следващата сесия Управата да сезира Съвета с съответни конкретни предложения.

2. Одобрява предложения от подпредседателя др. Попов текст за обращение към столичните граждани и гражданки, по случай смъртта на Г. Димитров.

3. Възлага на управата да осигури за всенародното поклонение пред тлените останки на Г. Димитров улично осветление през цялата нощ и денонощен трамваен, автобусен и тролейбусен превоз.

4. От името на Съвета да бъде положен пред тлените останки на Георги Димитров венец.

Н. М.