26.04.2009 г.

Боклуполис



След като написахме защо София наистина е била чист град, продължаваме тематиката за боклука в столицата. След Освобождението София се събужда затрупана с купчини вехти и скорошни отпадъци. "Весел съм, нарекох София Boklukopolis", ще напише в дневника си Иречек. Не е ясно дали е бил сформиран кризисен щаб, но общинарите сериозно запретнали ръкави и се захванали с проблема. Следващият кратък откъс от "Книга за София" на Петър Мирчев сполучливо описва ситуацията. Надяваме се прилика с настоящи лица и процеси все пак да се появи...


Когато петлите кукуригали, за да възвестят деня, и дрезгавината бягала пред изгрева, по сокаците на София се откривала невъобразима мръсотия. Градът бил залят от лепкава кал. По издигнатите като хълмчета бунища ровели кокошки, ринели свине, вонели лешове.

Още с първото затопляне на времето трябвало да се изчистят боклуците на града. Но "В началото бе словото!" - как да побългарим турското "боклук", се запитват първите градски управници. И избират комай доста дълъг заместник - "человечески непотребни вещества". Прилича на обяснение в тълковен речник. Но както и да е, началото на кипежа е дадено. Важно е да се изринат всички тези "человечески непотребни вещества" от града.

Първите разпоредби за чистотата издава софийският полицмейстер капитан Паули, на 11 май 1878 г. В тези месеци той е над обшинската управа. В продължение на петнадесет дни сто коли извършват това почистване. На всяка кола с кон се плащат по три франка на ден. Особено изискване е "веществата" да се ринат и изхвърлят..."бързо и без каквото и да е замайване". Коли дават и на ханджиите, за да очистят затрупаните си с боклуци дворища. На всички столични земеделци повеляват да дойдат с колите си "...на литри и да си донесат оръдия лопати и вили".

При тази първа градска работа се оказали планини смет и по дворищата на домовете, в които квартирували руски части. Общинското управление поискало от губернатора на града в това почистване вземат участие и "...българските солдати със своите артелни подвози".

Петнадесет дни София има изглед на харман. Върволици коли кръжат из града, товарят боклуци и ги изхвърлят в околните извънградски трапища.

За калдаръм по улиците е още рано. Той оставал задача на бъдещето. Искал време, пари. Но да се поддържа щогоде чистота по улиците може и с временни разпоредби. И те не закъсняват. След като изнесли тонове прогнили боклуци, следва кметска заповед гражданите да помитат катадневно пред къщите и дюкяните си. Урежда се редовно изнасяне на "веществата". За тази цел: "...да се наемат кола с по тек кон, колкото е потребно за вдигане всеки ден на сметът".

"Всички без изключение да метат всяка заран половина улица пред къщата или лавката и събраний смет да изхвърлят. Непослушните ще се щрафуват за първи път по два франка. Тоя щраф ще се удвоява и утроява и пр. и пр. при повторителни случаи", стои в друга заповед на кмета.
...
Идват първите грижи за уличното платно. Определя се, щом колата изхвърли "веществата", да не се връща назад празна, а натоварена с "...най-едър пясък и да се допълнват пропадналите по сокаците места". Предлага се служба "градски надзирател". Щял да бди за спазване разпоредбите на общината по чистотата. За заплатата му общината щяла да разчита на приходи от "щрафове" на нарушители на чистотата. За икономия обаче полицмейстерът не разрешил да се назначи надзирател. "Ще контролира особен унтерофицер" - заключава в отговора си той.

Колите, изхвърляли боклука от София в началото на 20 век.