6.10.2009 г.

София празнува раждането на Симеон



От много дни българският народ с трепет очакваше Божията благословия над Царския Дом. Хиляди български майки по църкви и в домовете си отправяха молитви към Всевишния за здравето на Нейно Величество Царицата и за щастливото преминуване през предстоящия й майчин час. Всяко българско сърдце възнасяше молитви за ощастливяване държавата и народа ни с раждане Наследник на българския Престол и в радостно предчувствие и спокойна вяра очакваше Божията Промисъл.

И тоя ден дойде все пак неочаквано.

На 16 юний заранта, към 9 часа, над Престолния град проехтяха първите топовни гърмежи. Ехото им разнесе светлата радостна вест над цялата българска земя, гдето, вдаден в ежедневната си работа, нашият корав и достоен за друга участ народ кове в мирен труд своето бъдеще и едно море от възторг, от несдържана и безгранична радост заля българската земя. Заедно със съобщението за раждането на Престолонаследника бе оповестено, че щастливата Августейша Майка се радва на добро здраве и че Престолонаследникът ще носи името Симеон Княз Търновски. С тръпка на радостно облекчение бе изслушана тая вест и сянката на великото минало се пронесе над българската земя, споявайки радостта на всички българи в един ликуващ възторг.

Още с първите топовни гърмежи видът на замислената, трудолюбива, отдадена на всекидневните си грижи София, се коренно промени. Навсякъде засмени лица, блеснали от радост очи, възторжени поздрави и благодарност към Бога за радостта и указанието, които праща след дълги години на изпитания. Минута след това от жилища, работилници, магазини и канцеларии - стари, млади, бедни, богати, жени, мъже, деца и старци, работници, ученици, чиновници, - всичко живо плъзна по улиците, насочвайки се към Двореца, заприщвайки улиците и площадите. Всички домове се окичват с знамена и килими, магазините се затварят. Всеки бърза да види познатите си, да ги поздрави, да пожелае заедно с тех здраве и дълголетие на Наследника, успехи и щастие на целокупния български народ, да се яви по-скоро на площада, да мине през Двореца и види щастливия Баща, да му изкаже заедно с всички свои съграждани радостта си, благопожеланията си, безграничния си възторг.

Общинската управа своевременно бе определила реда, по който ще се изрази народната радост. Тоя ред и не състоеше в нещо особено, а само в определяне сборния пункт, отгдето събраното гражданство ще се отправи за Царския Дом да види Държавния Глава и да му изкаже възторга си.

Не повече от петнадесет минути след ехтежа на топовете площадът около храма Св. Александър Невски бе препълнен с народ. От народ беха препълнени и претъпкани всички площади в центъра на града. Като малки поточета извиращи от всички домове и сгради, хората се присъединяваха едни към други по крайните улици на града, събираха се в пълноводни реки по булевардите и, като шумно разлюлено море, заливаха центъра на града. Само около Двореца силен полицейски кордон пазеше, колкото да може началото на манифестацията да тръгне по определения ред. Но и това не можа да се спази. По-сетне, когато колоната бе образувана и при Военния клуб требваше да спре, за да дочака членовете на Министерския съвет, заети по това време с важно заседание, задните редици и множеството от страничните улици, като неудържими вълни, изпълнени с френезия и нетърпение, на неколко пъти разкъсваха и разбъркваха строената и чакаща колона.

Народьт събран на пл. Свети Александър Невски


Към 10 часа преди пладне народното множество потегли от площад Св. Александър Невски начело със Столичния кмет и членовете на Общинската управа. Минавайки край Народното събрание и паметника на Цар Освободителя, множеството зави към Царския Дворец, но пред Военния клуб бе принудено да спре, за да дочака г. г. министрите. Заляло булеварда, градината пред Клуба и страничните улици, безбройното множество на няколко пъти, въпреки усиления кордон, въпреки желанието на всеки по отделно да пази ред, заливаше и разстройваше колоната, чийто извор при площада Св. Александър Невски постоянно преливаше от приидващите от всички посоки граждани.

Гражданството, начело с Общинската управа, тръгва за Двореца


Най-сетне, към 11 часа преди пладне, начело с г. Министър-председателя дойдоха г. г. министрите и заедно с г. Столичния кмет се отправиха към Двореца, последвани от представители на печата.

Колоната посреща идващите министри


Негово Величество Царът, облечен във формата на генерал от пехотата, излезе пред главния вход, за да посрещне Министерския съвет, а след това, заобиколен от г. г. министрите, зае место на балкона.

Г. г. министрите влизат в Двореца


В това време множеството от страничните улици наново е разкъсало кордона и изпреварило началото на колоната, която чака да тръгне от Военния клуб. Приливът от всички страни напира в изблик на неудържима радост и едно нескончаемо „ура" ехти без спир от всички страни на Двореца. Очевидно, редът не ще може бързо да бъде възстановен от множеството, което е вече се е врязало пред главата на манифестиращата колона.

Множеството пред руската черква


Охраната се суети и не освобождава входните врати на Двореца докато не се възстанови редът.

— Пуснете народа да влезе! — заповяда Царьт от балкона.

Стихийно, първата вълна нахлува в Двореца. Това са най-ентусиазираните, най-нетърпеливите - това е младежта, която се провира през кордона, която го разкъсва и иска да мине първа, първа да види своя Цар и с блеснали от сълзи и възторг очи да му засвидетелствува своята почит, своята любов, своята преданост. Влязла вътре и изпълнила местото пред и около балкона, тая първа вълна, изправена срещу своя Цар, в изблик на неизразима радост стои като смаяна със своя непрекъснат вик „ура", стои като омагьосана, като вкаменена и не мръдва. Но това е само за минута. Нова вълна отзад я понася и реката от развълнувано гражданство се очертава, вливайки се от източната врата на Двореца и разливайки се от западната врата в широкия площад Александър I, за да се източи през различните ръкави в съседните площади. И в тая река никой не търси своето место. Те са на местото си там, един до друг, работникът с професора, студентката и майката, понесла малко дете на ръце, деца и старци, всички обгърнати в една братска общност пред радостта на своя Цар и пред изгрялата на народния небосклон звезда.

Синодалните архиереи в Двореца


Най-сетне и колоната с Общинската управа и общинските съветници начело и множество запасни офицери след тях влиза в Двореца. Г. г. помощник кметовете с големи букети от живи цветя се покланят почтително пред Негово Величество Царя. В това време и Кметът, г. инж. Ив. Иванов, е слезъл от балкона, присъединил се е към Общинската управа, качил се е на една минутно издигната трибуна, сваля цилиндъра си и, обърнат към ентусиазирания народ, успява да въдвори относителна тишина.

Множеството в Дворцовия парк


Обръщайки се към Държавния Глава, г. Кметът от име на Столичното гражданство произнася следната реч:

„Ваше Величество,
„Днешният светъл юнски ден донесе най-голямата радост на българския народ. Навред, по градове и села, гдето тупа българско сърдце и се чува българска реч, една радост, един възторг изпълват всички. Бог все пак обича България: българското Царство от днес има Престолонаследник! Българската държава, освен своя достоен Държавен Глава, има вече и своя приемник — българския Престолонаследник.

Кметът на Столицата г. инж. Ив. Иванов произнася своята реч


При тия думи речта на г. Кмета бе прекъсната от продължително „ура". С още по-голямо вълнение той продължава:

„С нови надежди и нови идеали българският народ ще върви напред, спомнящ си славните времена от Бориса и Симеона ...”

Из гърдите на гражданите се изтръгна наново продължително „ура". Когато възгласите стихват, г. Кметът завърши:

„ ... и един глас, възторжен и щастлив, се изтръгва в този момент:

„Да живее България! Да живее цар Борис III! Да живее Царица Иоанна! Да живее Българският Престолонаследник Симеон Княз Търновски !"

Ефектът върху присътствуващите, когато чуха, че името на Престолонаследника ще е Симеон Княз Търновски, бе неописуем.

Речта на г. Кмета развълнува множеството и бурята от несдържано „ура" не стихваше дълго време.

Погледите на всички са обърнати вече към Н. В. Царя, който е не по-малко развълнуван. Макар много пъти до сега да му е засвидетелствувана всеотдайна преданост и верност, спонтанният изблик на народните чувства днес е тъй мощен, че трогва до сълзи. Царът вдига ръка нагоре и дава знак, че иска да говори. В миг народът се успокоява и щастливият Владетел, Н. В. Царьт, произнася следната реч:

„Драги мои съграждани,
От сърдце и душа благодаря както от името на жена Ми, тъй и от Мое име за вашите тъй мили чувства, които ме дълбоко трогват и искрено вълнуват.
„Аз не намирам изрази, за да изкажа признателността, която изпитвам в този момент за тези ваши тъй скъпи и близки на сърдцето ми чувства.
„Мога само едно да кажа от все сърдце: „Благодаря, драги братя българи"!

Негово Величество Царьт на българите говори пред своя народ


Последният израз, особено подчертан от Н. В. Царя, предизвика буря от ръкоплескания и ура. Царьт наново вдигна ръка, давайки знак, че желае да се въдвори тишина и продължава:

„Молитствувам от сърдце Всевишния да даде крепко здраве на Моя Син, за да може той един ден с преданост, верност и любов да служи на българския народ в дни на мир и благополучие и в дни, когато България сигурно и спокойно ще крачи към своя всестранен, щастлив възход. Да живее България!"

Гражданството слуша Царската реч


Последните думи на Н. В. Царя са изпроводени с гръм от възгласи. В парка на Двореца се издига гора от ръце, които хвърлят букети за Техни Величества Царя и Царицата и за Българския Престолонаследник Симеона Княз Търновски.

Студентите буйно акламират Н. В. Царя


Г-н Столичният Кмет се качи на балкона и поздрави лично Н. В. Царя с щастливата радост. Той предаде букетите, които членовете на Общинската управа носеха за Н. В. Царицата и които Царът изпрати да предадат Ней. След това г. Кметът остана на балкона при г. г. Министрите, окръжили Н. В. Царя.

От вратите на Двореца прииждат нови вълни манифестанти. Безкрайна пълноводна река, най-разнообразна и разноцветна, преминава в Двореца с френетични възгласи и се излива на площад Александър I. Мнозина не искат да се разотидат. Те искат да бъдат близо до Царския Дворец, да останат там по-дълго време и скоро на площада се извиват кръшни хора. Хората почнаха към 11 часа преди пладне, но и до късна вечер площадът пред Двореца, осветен от хиляди електрически гирлянди и лампи, бе също така претъпкан, хората на десетки места не спираха, песните, музиките, свирните продължаваха да ехтят.

Безкрайна рeка от хора се разлива на пл. Александър I


Към 11.30 часа пр. пладне на балкона дойде и малката Княгиня, Н. Ц. В. Мария Луиза. Тя застана до Августейшия си Баща, наблюдавайки манифестацията на гражданите, участвувайки и тя в общата радост. Нейното появяване на балкона предизвика още по-големо умиление у множеството. Особено мил бе възторгът на малките манифестанти, които хвърляха цветя към малката Княгиня. Негово Величество отвреме навреме се навеждаше към Княгинята, за да отговаря на въпросите, които тя любопитно задаваше.


Към 11.30 часа и войсковите части беха готови. Една дълга колона от всички части на Столицата, начело с Военния министър и свободните от строя офицери, се проточи в церемониален марш през Двореца.

Офицерите от Софийския гарнизон дефилират пред Върховния Вожд


След преминаването пред Негово Величество, офицерският корпус се спре и зае место пред Дворцовото здание, от двете страни на балкона. Най-напред минаха, спешени, твардейците, после юнкерите от Военното на Н. В. училище, пехотинците от новия шефски на Н. Ц. Височество Престолонаследника 6-и пехотен Търновски полк, а след това и останалите части от гарнизона. Бодри, смели и юначни, войниците от нашата храбра войска преминаха през Двореца с железна стъпка и само неописуемата радост и устрем на некои места изкривяваха идеалната правилност на редиците им. Последни преминаха трудоваците, стройни и напети като същински войници.

Частите от гарнизона минават през Двореца


Манифестацията на гражданството след това немаше край. Към 1 часа почнаха да се забелязват вече оформени групи от разни дружества и организации. Софийското ловно стрелческо д-во мина със Своето знаме начело. Откъм Божурище се зададоха аероплани във висинето. Скоро, низко над Двореца, след като беха направили неколко кръга, се спуснаха пет самолета, един от които хвърли букет от рози. Студентите, организирани в академическото д-во „Христо Ботйов", преминаха със знамето си. Последваха ги юнаците със своето знаме и униформи и една голема група юнакини в живописни национални носии.

Учениците акламират Негово Величество


Студентите през Двореца


Сменявайки се последователно с големи групи от гражданството, минаха много дружества и организации: ветераните от Шипка, доброволци от Сливница, Одринското опълчение. Царьт, усмихнат, сърдечно ги поздравляваше с ръка.

Твърде начесто от колоната на манифестантите се отделят мъже, жени, бабички, деца и се запътват към Царската свита, за да предадат своите мили подаръци, сграбени набързо от къщи в тия неколко мига, през които не е могло нещо по-грижливо да се приготви и изработи, но в които подаръци всеки е вложил най-милите пожелания за здраве и дългоденствие на Престолонаследника, най-свидната си радост, благословиите си, сърдцето си. Хиляди жени и деца носят в ръце китки цветя и немайки възможност да предадат букетите, ги хвърлят в дворцовия парк в пътя на манифестиращата колона. Паркът е засипан от цветя. Които намерят възможност да се отделят от колоната, предават цветята на лица от свитата, за да бъдат отнесени на Царицата, на Престолонаследника, на малката Княгиня. По народен обичай, в тия букети най-често е свита и китка здравец, символ и израз на благопожеланията за добро здраве, което приносителите пожелават на Царския син, на Августейшата Майка, на Царския Дом.

Малките деца, носени на ръце от родителите си, участвуват в общата радост


Деца и ученици през Двореца


Десетки жени, по народния обичай, поднасят питка хляб, овита в чист месал, за здраве, изобилие, и щастлив живот на дарените. Малко момиченце се отделя от колоната и предава, завитъ грижливо в книжка, билета си от държавната лотария - това момиченце иска всичкото свое бъдеще щастие, което в своето детско разбиране то вижда олицетворено в лотарийния билет, да предаде на българския Престолонаследник. Ризки, дрешки, пак по народна традиция, се предават за новородения Народен Син, - като израз на благопожеланията да расте и да крепне. А некои гражданки и граждани, скътали от по-добрите времена по некоя златна монета или костадинче, считат за най-голема радост да я предадат на бъдещия венценосен Народен Вожд.

Подаръци за Престолонаследника от Радомирчанки


Шофьорският съюз мина с обкитени в цветя автомобили. На първия автомобил се развева народният трицвет и съюзното им знаме. В тоя автомобил са и бюстовете на Царя и Царицата, обкичени в цветя. След тях идва една дълга, нескончаема вълна от младежи и ученици.

Особено мила бе картината на малките деца-ученички, насъбрали в кошнички листа от рози, които те хвърляха, за да обсипат своя път през Двореца с благоуханни конфети.

Ученичките акламират Негово Величество


Отдавна е минало обед, а колоната продължава да върви, живата река тече. Група адвокати събрани в едно, група лекари, колоездачите със своите велосипеди, столичните гимназии с учителите и директорите си, работници и работнички от многобройните различни браншове и заведения със знамената си, мотоциклетният клуб, столичните печатари със семействата си, - десетки и десетки сдружения, чиито имена не могат да се изброят, неизброимо гражданство, което не спира.

Кръстю Сарафов в множеството


И навсекъде все същата неудържима, светла радост: една мисъл отправена към бъдещето и една вера неуклонна, непроменима, че завоят от несретното минало е вече направен, че държавата е заздравена и че пътят напред е чист, за да се строи по него с труд и мъдрост една достойна съдба за народа и държавата ни.

Деца и възрастни - всички минават с ”ура”


Едва след 2 часа след пладне полицията се сбра и в стройни колони, начело със столичния полицейски комендант г. Св. Георгиев, пом. пол. комендант г. Анастасов и началниците на участъците мина през Двореца. С това манифестацията бе приключена и Н. В Царьт заедно с министрите се отправиха за салоните на Двореца.

Манифестацията за тоя ден е привършена, но бликналата народна радост не стихва. И подир обеда всичко живо е излезло по улиците и площадите. Набързо украсена със знамена, килими и цветя по прозорците и балконите, сега Столицата трескаво се украсява с гирлянди от зеленина и електрически лампи.

Народни хора на площад Александър I


Хора пред Народния театър


До вечерта беха богато украсени сградите по Цар Освободител, тия на пл. Александър I, по ул. Търговска, бул. Дондуков, ул. Гурко, Московска, пл. Св. Александър Невски и други улици в центъра, на Столицата. Измежду богато украсените сгради особено се отличава сградата на Военното министерство, гдето вечерта блестяха инициалите на Царя и Царицата. Военният клуб, театър Роял, Чиновническото застрахователно д-во, Съюзът на популярните банки, д-во Балкан, Народната банка, Феникс палас, Придворната печатница и пр. и пр. Центърът на Столицата потънал в изобилна електрическа светлина, в гирлянди от зеленина, многобройни знамена и килими, привечер доби фееричен вид.

В особено заседание Столичната общинска управа същият ден след обед взе следните решения:

1. На Княза-Престолонаследник да се подари от име на Столичното гражданство златен прибор за ядене.
2. Паркът около бъдещия национален стадион да носи името, „Княз Симеон Търновски”.
3. На бедните граждани на 17 юний да се сложат народни трапези на седем места определени със специално съобщение от Комисарството по продоволствието.
4. На бедните граждани да се раздадат помощи в размер на 200,000 хиляди лева.

Още от пладне влаковете, които пристигат на софийските гари, са препълнени от провинциални гости. При пристигане на треновете станционните площади са залети от прииждащи от всички краища пътници. Към 4 ч. сл. пл. Дирекцията на Б. Д. Ж. разпореди да се прави 75% намаление през течение на 7 дни на всички, които пътуват за Столицата. Прииждащи с многобройните влакове, с автомобили, кола, каруци и пеш, гостите от провинцията в тоя и следващите дни беха толкова много, че не можаха да се разместят по множеството хотели, а требваше гостоприемните софиянци да им дадат широк подслон в домовете си.

Гости от околните села на път за Двореца


Делегации от селата на излизане от Двореца


Привечер надошлите гости препълниха София. Изгледът на нейните улици и булеварди се промени. Високоговорители са поставени по всички по-големи площади в центъра на града. Радио София пръска весела музика, под чиито звуци се извиват кръшни хора навсякъде; на много места под звуците на гайди, кавали и струнни музики гражданството и придошлите гости продължават да играят и се веселят. Столицата замръква в неописуема радост и веселба и едва късно след полунощ гражданството се оттегля да си почине, за да даде на другия ден, заедно с новодошлите маси - гости от провинцията - израза на своята нестихваща радост.


РАЗМЕНЕНИ ПОЗДРАВИТЕЛНИ ТЕЛЕГРАМИ

На телеграмата, с която Столичният кмет г. инж. Ив. Иванов от името на гражданството е поздравил Техни Величества Царя и Царицата с раждането на Н. Ц. В. Престолонаследника, е получен следния отговор:
До Кмета на Столицата Дълбоко трогнати от любезните приветствия и благопожелания, които ни изказвате от страна на столичното гражданство, както и от тъй топлото участие, което Столицата взе в нашата радост, Царицата и Аз изказваме на всички ви нашата от все сърдце благодарност.

ЦАРЬТ

Негово Величество Борис III Цар на българите
Двореца - София

Населението на Престолния на Ваше Величество град, ликувайки безпределно пред щастливия залог за светли бъднини, с който Провидението дари българския народ, поднася на своя любим Цар и на Нейно Величество Царица Иоанна изблика на дълбоката си радост, верност и окрилени надежди и моли Всевишния да дарува дългоденствие и щастие на Царствующия Дом, за да закрепне там - под мъдрите грижи на Августейшия си Баща – и да се кали за велики подвизи Наследникът на трона на славните български царе - Негово Царско Височество Симеон Княз Търновски, упование за всички български сърдца.

Инж. Ив. Иванов


Препис
АКТ № 2620

ЗА РАЖДАНЕ НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИКА СИМЕОН, КНЯЗ ТЪРНОВСКИ.

На хиляда деветстотин тридесет и седма година, месец Юний, ден Деветнадесети в десет часа, подписаният инж. Иван Николов Иванов, Кмет и длъжностно лице по гражданското състояние на Столичната община, в присъствие на свидетелите: Константин Георгиев Панов, началник на канцеларията на Н. В. Царя и полковник Рафаил Жечев Кънев - флигел адютант на Н. В. Царя; пълнолетни жители на гр. София, съставих настоящия акт за раждане на едно живо и законно дете от мъжки пол, родено на хиляда деветстотин тридесет и седма година, месец Юний, ден шестнадесети, на шест часа и четиридсет минути, в столица София, в болницата „Княгиня Клементина” на бул. Генерал Столетов № 67 от родители: майка Нейно Величество Иоанна, Царица на Българите, Княгиня Савойска на възраст 29 години и баща Негово Величество Борис III, Цар на Българите, на възраст 43 години.

На детето е дадено име СИМЕОН, с титла Княз Търновски.
Това дете е второ по ред на Нейно Величество Иоанна; Царица Българска, Княгиня Савойска.
За раждането и пола на детето се удостоверих от съобщението на обявителите и представения акт за раждане, съставен съгласно чл. 133 от закона за лицата.

Обявяването на раждането се направи от Георги Иванов Кьосеиванов, Председател на Министерския съвет и Министър на външните работи и изповеданията, жител на гр. София и Александър Петров Огнянов, Министър на правосъдието, жител на гр. София.
При съставяне на акта се представиха следните документи: препис от акта за раждането на Н. Ц. Височество Симеон, Княз Търновски от 16 Юний 1937 г., който се приложи към регистра.

След като прочетох гореизложеното на присъствуващите и показаните в акта обявители и свидетели, същият се подписа от тях и от мене.

Обявители: (п) Т. Кьосеиванов (п) А. Огнянов

Свидетели: (п) К. Панов (п) Р. Жечев

Столичен Кмет и длъжностно Лице по гражданското състояние: (п.) Инж. Ив. Иванов

Подписване акта за раждането на Престолонаследника



ПРОКЛАМАЦИЯ
КЪМ НАШИЯ ВЪЗЛЮБЛЕН НАРОД

Днес, сряда, шестнадесети юний хилядо деветстотин и тридесет и седма година в шест часа и четиридесет минути в Престолния Ни град София, НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ИОАННА, Царица Българска, Княгиня Савойска, Наша Августейша Съпруга, с Божията помощ благополучно се освободи и роди отроче от мъжки пол, на което дадохме името СИМЕОН и титлата КНЯЗ ТЪРНОВСКИ.

Като обявяваме на Нашия възлюблен народ това щастливо за Нашия Дом и за България събитие, призоваваме Нашите съотечественици да възнесат заедно с нас топли молитви към Всевишния да пази и закриля нашия Августейши Син и Наследник на Българския Престол и да му дава здраве, щастие и сполука въ всичките му начинания и дела, за благото, славата и щастието на Нашето мцло Отечество.

Издадена в Нашия Дворец в София на 16 юний 1937 г.

На първообразната подписано със собствената на Негово Величество ръка

(п) БОРИС III.

М-р-председател, М-р на външните работи и изповеданията (п) д-р Г. Кьосеиванов
М-р на вътрешните работи и народното здраве (п) Ив. Красновски
М-р на нар. просв. (п) д-р Н. И Николаев
М-р на финансите (п) К. Гунев
М-р на правосъдието (п) Ал. Огнянов
М-р на войната (п) ген. Хр. Луков
М-р на търговията, промишлеността и труда (п) Д. Бъров
М-р на земеделието и държавните имоти (п) инж. Б. Ат. Банков.
М-р на обществените сгради, пътищата и благоустройството (п) инж. Сп. Ганев.
М-р на железниците, пощите и телеграфите (п) М. Иовов.

Списание Сердика, бр. 4, 1937 г.

(Вторият ден от тържествата тук.)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...