МОЛЕБЕНЪТ
На 17 юний в 11 часа преди пладне бе определено да се отслужи благодарствен молебен в храма Александър Невски за здравето и дългоденствието на Престолонаследника и Царското семейство. Още от ранни зори в София бяха придошли жители от близките и далечни села пешком, на коне, с коли и файтони украсени в зеленина, начело с гайди, гъдулки и музики. Към 9 часа площадът пред храма бе вече задръстен от многоброен народ. Половин час преди определеното за молебена време пристигна рота юнкери начело с музика, а след това и команди от всички войскови части. Към 11 часа без 10 минути дойде Министър-председательт. Малко преди това бяха пристигнали останалите министри, дипломатическото тяло, генералитетът, кметът на Столицата заедно с г. г. помощник кметовете, висшите офицери от столичния гарнизон и висши чиновници от разните министерства. Дойде и патриархът на българската войска, запасният генерал от пехотата Данаил Николаев, подкрепян от двама души.
Н.В. Царьт поздравлява войските на молебена
Точно в 11 часа преди пладне пристигна Н. В. Царьт, придружен от Н. Ц. Височество княз Кирил и от Нейно Ц. Височество княгиня Евдокия. Множеството посрещна с ликуващи възгласи Царя, Княза и Княгинята.
Благодарственият молебен бе извършен от всички архиереи, начело с наместник-председателя на Светия Синод Видинския митрополит Неофит. След многолетието Негово Величество прие поздравленията на духовенството, на министрите, дипломатите, генералитета и други висши длъжностни лица. Отправяйки се към изхода на храма, Царьт се ръкува с множество граждани и гражданки.
Н. В. Царьт поздравлява народа
На излизане от храма Н. Величество бе посрещнат от гражданството с възторжени овации. Придружен от Н. Ц. Височество княз Кирил, военния министър генерал Луков и военната си свита, Царьт обиколи и поздрави частите, родолюбивите организации, учащата се младеж, гражданството и специално населението от софийско в лицето на софийския областен директор г. Аспарух Луков. Забелязвайки свои познати, Царьт се ръкуваше с тех и, трогнат, с благодарност приемаше сърдечните им поздрави и благопожелания.
Музиките непрекъснато свираха националния химн, нестихващо „ура” изпълваше простора, насъбралото се множество ликуваше.
Н. В. Царьт на излизане от храма Св. Ал. Невски
Всред ликуванията на народа Н. Величество, придружен от Н. Ц. Височество княз Кирил и княгиня Евдокия, се отправи за Двореца по бул. Цар Освободител, навсякъде посрещан и изпращан с „ура".
Постепенно се изтеглиха военните части, а след това народното множество, в главната си част придошли от околността граждани, образува внушителна манифестация.
МАНИФЕСТАЦИЯТА
Централно место в манифестацията заемаше „сборната дружина на софийската околия", както бе написано на един голем плакат, в която дружина беха представени всички общини от околията.
Манифестацията и тоя ден продължи до 2 часа след пладне. Минават групи селяни от близките и далечни села на софийско: Бояна, Надежда, Горни Лозен, Петърч, Чепино, Хераковци, Кътина, Кремиковци, Горни и Долни Богров и пр. и пр. Некои от тех са дошли с колата си и минават на дълги колони с целите си домочадия в колите. Наред с жителите на Софийско придошли са от далечни градове на провинцията хиляди хора, които имат за първа длъжност да участвуват в манифестациите. От време на време от колоната на манифестантите се отделят мъже, жени, деца за да предадат, по стар народен обичай, подаръци за Престолонаследника: кърпи, ризки, чорапки, стари златни монети, колани, погачи, агънца, малки теленца, кончета и пр. и пр. Лицата на манифестантите са озарени от радост, те всички са засмени, а на много от тех по лицата се виждат сълзи на умиление.
Манифестацията и тоя ден продължи до 2 часа след пладне, след което Н. Величество се оттегли в Двореца.
Тоя ден манифестираше главно населението от Софийска околия, начело със Софийския областен директор г. Аспарух Луков.
ВЕЛИЧЕСТВЕНОТО ФАКЕЛНО ШЕСТВИЕ
За факелното шествие, което требваше да мине през Царския Дворец на 17 юний в 9 ч. вечерта, беха определени две сборни места: площадът пред храма Св. Александър Невски — за гражданството и игрищата „Юнак" и „Левски" — за спортните организации и учениците. Още от 8 ч. вечерта на игрище „Юнак" пристигнаха юнаците и юнакините, студентите, възпитанниците на I, II и III мъжки гимназии, скаутите, учениците от техническото училище, тия от механо-техническото училище, спортистите и множество спортни клубове, руските соколи и пр.
Към 8.30 ч., начело с неколко души юнаци конници с фанфари, шествието тръгна за площада Св. Александър Невски, за да се влее в общото гражданско шествие. Пристигнаха и събраните на игрище „Левски" спортисти, ученици, скаути и пр. Събра се едно многохилядно множество. Булевардът Цар Освободител, площадът Св. Александър Невски, тоя пред Народното събрание, градината пред Военния клуб и всички околни улици са препълнени от зрители. Всички улици в центъра на София и всички площади, както и повечето големи сгради са обкичени с хиляди знамена. Картината е величествена. Широкият булевард на Царя Освободител е богато украсен със зелени гирлянди, из които светят като бисери на безкрайно огърлие безчислени лампи. Безкрайният поток от народ се вълнува шумно, а горящите факли изглеждат като огнена гора, която скоро се задвижва от площада Св. Александър Невски.
Бул. Цар Освободител илюминиран
Начело на шествието е Столичният кмет г. инж. Ив. Иванов заедно с членовете на Столичната общинска управа: г. г. инж. Р. Михайлов, Хр. Манолов, д-р Хр. В. Вадославов, а също и мнозина от новоизбраните г. г. общински съветници, всички със запалени факли в ръце.
Столичната общинска управа начело на факелното шествие
Точно в 9 ч. вечерта вратите на Двореца се разтварят и огнената река протича през Дворцовия парк. Негово Величество Царьт, придружен от Техни Царски Височества княгиня Евдокия и княз Кирил, е пак на балкона, обилно осветлен. Нейно Царско Височество, малката княгиня Мария Луиза, е пак до Августейшия си Баща, качена върху едно столче, за да може по-добре да наблюдава величественото шествие; Когато още с първите редове народът шумно акламираше своя Цар, малката княгиня отговаряше на поздравите, махайки с ръчичка.
Челната група, оглавявана от Общинската управа, бурно приветствува Царя. След нея първо место в колоната заема Столичната пожарна команда. Трима пожарникари носят три големи светещи глобуси - бел, зелен и червен - символизиращи националния трицвет. Един от пожарникарите е покрит цел с множество електрически лампи. Дрехите му като че ли са изтъкани от малки електрически крушки излъчващи обилна светлина.
Колите на пожарната команда украсени
Следват две полуроти пожарникари, които носят по една голема дъга с инсталирани по тях светещи надписи: „Да живее България! Да живее Царският Дом!" Идва първата голяма пожарна кола, носеща механическата стълба, цела покрита със зеленина и полски цветя. На предната й част, високо над мотора, с електрически крушки е изобразена царска корона. А в страни, пак всред обилна светлина, портретите на Царя и Царицата, а под короната - по средата - портретът на малката княгиня Мария-Луиза. По портретите на Царя и Царицата са сложени по един голем сноп ранозрело жито - символ на благополучие и плодородие. Втората кола на Пожарната команда е също така декорирана с полски цветя, а от двете й страни са поставени светещи надписи „Боже пази Престолонаследника" и под надписите извезано името Симеон.
Столичните пожарникари минават през Двореца
Следват стройните редици на пожараикарите, които бурно и продължително акламират Царя. След тях идват студентите. Те носят голяма трицветна лента с надпис: „Български народен студентски съюз". Овациите на академическата младеж са особено бурни. Студентите се спират в парка, построяват се във фронт към Негово Величество и запеват Химна на Царя. Музиката, заела место до караулното помещение, засвирва „Шуми Марица". Царьт вдига ръка за почест и неподвижен изслушва националния химн. Трогнат от сърдечните овации на студентството, Царьт сваля шапката си и маха продължително към тях. Още по-мощно и гръмовно българско „ура” проехтява.
Студентите са последвани от стройните редици на софийските юнаци, облечени в своите красиви ботевски униформи. Последователно минават руските соколи и колоездачите. От групата колоездачи се отлъчва г. Иван Георгиев, войвода на Пернишкото колоездачно дружество, и поднася едно малко колело в дар на Престолонаследника от пернишките колоездачи.
Юнаците акламират Н. В. Царя
Идва спортната младеж. Спортистите поздравляват с вдигнати ръце –
Олимпийски - със своя спортен поздрав „хип-хип-ура". За известно време големата колона на спортистите спира всред Двореца и прави на Царя възторжени овации. В шествието спортистите носеха и своите спортни трофеи.
Спортистите с факли
Колоната на ловците мина начело с един голям портрет на своя патрон –
Н.В.Царя - в ловна униформа. Редят се разузнавачите, учениците от техническото училище „Цар Борис III” и от механо-техническото училище.
Народът, който в гъсти маси беше вече задръстил улицата пред Двореца, разкъса в тоя момент полицейските кордони и стражата бе в невъзможност да задържи ентусиазираните маси. В този момент Н. В. Царя се намеси и заповяда: „Пуснете народа"!
Окуражен от царските думи, народът с шумно „ура" навлезе в Двореца. Неговият възторг беше безкраен. Едва след петнадесетина минути факелното шествие, чийто край още не се виждаше, можа да продължи. Минаха моряците и железничарите, една група от които поднесе разкошна кошница цветя. Изредиха се учениците от първа, втора и трета гимназии, от германското училище, френския колеж и учениците легионери.
Н. В. Царьт посреща факелното шествие
Към това време задуха остър студен ветър и тежки дъждовни облаци надвиснаха над София. Започнаха да падат едри капки. Негово Величество не напустна балкона, а наметна пелерина върху летната си куртка и продължи да приема възторжените народни поздрави. Току-що шествието мина през Двореца и редките дъждовни капки се превърнаха в пороен дъжд. Но шествието продължи по своя път до крайната си точка, гдето бе и закрито. Трудолюбивият български народ се радва на дъжда, в него той вижда Божа благословия и указание за добрия успех на предприетата през даден ден работа или на чествуването в тоя ден събитие. Дъждът, който се изля над шествуващото със запалени факли столично гражданство, увеличи още повече народната радост и укрепи народното упование в Божията Промисъл.
Така завърши вторият ден, 17 юни, след щастливото и радостно събитие в Царския Дом. Но народната радост продължи нестихваща и през следващите дни, през които от всички краища на Родината повече от 100,000 гости посетиха Столицата. Българският народ, обикновено сдържан и хладнокръвен, изрази буйно своята радост. Народът сърдечно сърадва щастливите Августейши родители. Но, наред с това, българският народ вижда в щастливото събитие заякчаване на българската царска династия; той вижда връзката с великото древно минало; вижда своята надежда в бъдещето и Божата благословия над тия надежди.
Затова от всички български сърдца се възнася сърдечна молба и упование към Всевишния: да пази Престолонаследника Княз Симеона Търновски, за да расте и крепне Той за радост на своите родители и да успева в царствения си път за щастието и величието на България!
(Ден първи тук.)