18.12.2009 г.

Състоянието на църквата "Света София" към 1910 г.


Откъс от книгата на Андрей Протич "Архитектоническата форма на софийската църква Св. София", издадена през 1912 г.

Преди всичко — няколко думи за сегашното състояние на старината, от което като се излезе, ще може да се долови, чрез реконструкция, сравнение и други пътища, нейния първообраз, а също и до времето на съграждането й.

Благодарение на едно колкото мощно, толкова и здраво чувство не само за племенната, но и за инороднатата архитектоническа форма; благодарение на предварителното намерение, църковните постройки на покорените народи да не се разрушават, а да се преобръщат в храмове на Пророка, който въодушевявал изпълнителите на неговото дело, турците проявиха и към софийската Св. София присъщето тем уважение и пиетет към чуждите религиозни сгради, и я направиха и своя светиня, като я преобърнаха в джамия Сиявуш-паша. Единствено на това обстоятелство се дължи запазването на този християнски храм. Зазиждането на известни църковни части, намаление количеството и големината на вратите и прозорците, вътрешното й приспособление към джамия, — всичко това ни най-малко не е допринело за онова плачевно състояние на софийската св. София, в което тя се намира сега. Даже двете землетресения, от които първото е разрушило апсидата, а второто — минарето и повече от половината на преддверието, не са повредили повече на този някога християнски храм, даже българска съборна църква, колкото онова престъпно нехайство, с което общинската, църковната и държавната власт са се отнасяли към нея, още от първия ден след освобождението ни.

Игнорирана съвършено от държавната власт, даже след създаването, през 1894 г., на първия Закон за старините в България; предоставена от църковната власт на религиозното суеверие на набожните бабички; използувана от общинското управление за некакви нужди на града, софийската Св. София е предстояла до събаряне. И ако и това не е станало, туй сигурно ще се дължи не толкова на застъпничеството на влиятелни лица, предимно чужденци, колкото на това, че за изпълнението на този план са били необходими значителни суми, за които старината не е била считана достойна.

Но, както и не можеше да бъде другояче, и за софийската Св. София настъпиха, след дълги изпитания, по-щастливи дни.

Религиозното чувство и пиетет към значителните църковни старини издигнаха на първо място въпроса за нейното реставриране, но до толкова, до колкото то да бъде отчасти разрешено с престройката на южния кораб (без съответната част в напречния кораб) в параклис и с вземане мерки, по инициатива на Народния музей в София и отпускане от него суми за покриване на още неразрушената част на руината.

От запазената — несравнимо по-голяма от разрушената — част на софийската Св. София и от откритите нейни части при миналогодишните разкопки, извършени се от Софийското археологическо дружество и със суми отпуснати от Софийското общинско управление, църквата се намира в едно състояние, по което много лесно може да се дойде до първоначалната нейна архитектоническа форма. А пък предприетите от турците зазиждания на известни църковни части са толкова незначителни, че и без да бъдат те отстранени, старината издава първоначалната си форма, без да е необходим затова особен труд.

Във всеки случай, сегашното състояние на руината се свежда към следното:

Съвършено разрушени са само олтаря (апсидата и квадрата между нея и напречната постройка) и двете постранични пристройки към преддверието.

Отчасти е разрушено преддверието. От северната му част личат още стената към изток и половина от стената към север; от централната му част личи само половина от фасадната — западната — стена и част от свода му. Всичко друго в двете преддверни части е разрушено: стени, арки, сводове и в двата негови етажи. Неразрушена съвършено е южната преддверна част и в двата свои етажи (разбира се без съответната южна пристройка).

Въпреки тия разрушения в олтаря и преддверието, основният разрез може винаги да се възстанови безупречно (с изключение, разбира се, на грешки при меренето), защото основите на разрушените части са непокътнати.

Освен от землетресения и атмосферни влияния софийската Св. София е пострадала и чрез преобръщането й в джамия. Следите от това преобръщане са както вече споменатата турска част на северната стена, унищожението на един стълб и съвършеното зазиждане или намаление на арки, врати и прозорци или пък отваряне на нови прозорци. Подобни резултати имаме и след споменатото преобръщане на южния напречен кораб в нова църквица с антре за вход.

Сега софийската Св. София има следните врати и прозорци:

Врати — една турска в центра на фасадната стена, на мястото на първоначално по-големия арков църковен вход; една за в новата църквица, и една на южната стена на напречната постройка. И тази врата, от турско произхождение, е на мястото на първоначално по-голяма християнска врата. Всички други врати турците са затворили.

Прозорци — на фасадата (до толкова, до колкото тя е запазена в настояще време) три правоъгълни християнски прозорци свършващи с арки, един християнски кръгъл прозорец и един квадратен прозорец, който по-рано е бил турски (на мястото на някогашна входна врата), а сега уголемен при стъкмяването на новата църквица, към която той принадлежи.

Всички прозорци по северната стена на главния и страничния кораб на църквата, които от първоначално християнски са били умалени, а също и изменени във формата на арките си, сега са зазидани. — На северната стена на напречната постройка сега има четири прозорци, на източната, по двете хорови стрехи към изток, по три правоъгълни прозорци. — Южното крило, по стената му към изток, има запазени и двата си кръгли християнски прозорци; освен това, се към изток, и шест от турско произхождение прозорци на стената, с която е затулена от турците триумфалната арка.

Към юг църквата има три прозорци на стената на напречната постройка и четири прозорци към новата църквица. Освен това антрето на новия параклис-църквица, осветлява с два прозореца.

Мазилката на вътръшните стени на църквата е в по-голямата си част откъртена и отпадала.

Единственият надпис в църквата е вдълбаният в арковите тухли на горния прозорец, в южната стена на напречната постройка. Този надпис, вече по-рано споменах.

Сега за сега софийската Св. София представя един скелет, който въпреки землетресения, атмосферни влияния, пристройки и нехайства, все пак е запазил своята първоначална форма.

Света София през 1877 г., гравюра на Феликс Каниц

Света София и околността и през 1890 г.

Базиликата в началото на 20 век

Църквата към 1910 г.

Южен изглед

Източен изглед

Североизточен изглед

Северозападен изглед

Западен изглед

Вътрешността на базиликата
Още снимки тук


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...