Познавате ли Стара София?

Новата загадка:

Първият месия - княз Батенберг пристига в София

Дописка на в. „Курие д'Ориан", препечатана във в. Зорница, 12 юли 1879 г.


Пишат ни, казва Курие д'Ориан, от София

1 юли. Днес по два часът след пладне княз Александър влезе тържествено в столицата на България.

Никога прием не е бил по-бляскав, не по-малко от 20 000 человеци бяха отишли пред Н[егово] В[исочество] до Русенските врата, дето беше издигната една триумфална арка; там на княза се поднесе, по предание, хлябът и солта.

В градът множество голямо следваше по Н. В., който яздеше на кон придружен от свитата си, от Управителя и от Градския съвет.

Купове селяни от двата пола окружаваха множеството и цепеха въздуха с възторжени ура!
Всичките прозорци бяха попълнени с хора и свякой дигаше по едно знаме или кърпа при шествието на княза.

Улиците бяха обкичени с множество знамена и постлани и на всяко кюше бяха въздигнати триумфални врата.

Н[егово] В[исочество] отиде право в църквата, за да ся благослови. После ся заведе в палатът, дето го посрещнаха депутатите, министрите, генералите и пр.

Князът има войнишка наружност; физиономията му вдъхва съчувствие; калпакът чудесно му прилича.

Вечерта осветление; никога София не беше видяла толкова светила; в улиците светеше като ден. Хиляди фенери осветяваха града, освен свещите по прозорците. Всяка народност беше поставила знамето си; всяка къща беше накичена със знамена. Градината срещу княжевский палат беше пълна със свят.

По-после един отряд с маршали, с музика начело, мина през главните улици, последван от купове народ.

Музиката и множеството отидоха пред палата, Н[егово] Височество ся яви на балкона и каза на народа едно кратко словце. Песни ся чуха от вред. Празненството и възторгът ся продължиха до утрото. Продавниците, кафенетата и прочие никак не ся затвориха.

2 юли. Днес, понеделник, друго осветление, нов празник. Улиците са като вчера, посещенията непрестанни; селяните и селянките пак идат. На всякъде владее порядък най-съвършен и, голямо чудо за една нова страна, ни едно запиране не стана.

Князът посети лагера, който отстои на 2 км от града. Така Н. Височество при всичкото си дълго пътешествие не губи време.

Щях да забравя да спомена за осветлението на планината Витоша. Големи огньове осветиха небето, светлината и снегът произвеждаха очарователна противоположност.

Забележихме със съжаление, че мюсюлманите не ся показаха в това обстоятелство. Те останаха всички у дома си, печални и безмълвни; жилищата им ся отличаваха от другите по отсъствието на знамена и светлина. Това поведение е, по моето мнение, твърде неполитично.

3 юли. Днес, вторник, истото възхищение: осветление както вчера и завчера. Улиците пълни със свят и коля. Князът промина из града вчера и днес: възторжени викове се чуят от вред; всяка вечер множеството ся натиска пред княжеския палат. Снощи българи от двата пола като виждаха, че само един прозорец, прозорецът на княза беше осветен, запитваха едни други: Защо не ся ожени князът?

4 юли. Днес, сряда, ще ся проверят правителствени служби, ковчежничествата и прочие.

Утре, казват, ще има угощение в палата и едно парламентарно събрание за няколко дни, много висящи въпроси ще ся решат в това събрание.

Чест на народа на българската столица, който ся показа достоен за благодеянията, ако и не пълни, които днес притежава.

Ново през юли

С известно забавяне, но ежемесечното освежаване на Стара София вече е факт. Близо 40 нови снимки, ето някои от по-интересните:

Катедралата Свети Ал. Невски



Гвардейските казарми




Света Неделя



Ваксаджии на Леге



Хотел Империал



Булевард Цар Освободител при БАН



Булевард Цар Освободител при университета - поглед към Орлов мост



Строежът на паметника на Цар Освободител



Откриване на паметника

Инициатива: Да върнем знамето върху двореца!

Има едно знаме, което близо 70 години символизира българската държавност. Във времена на триумф и трагедия над двореца в София неизменно се е развявал националният флаг.

Безброй години вече, сякаш като олицетворение на ничията ни земя, над сградата стърчи единствено подтискащо празният пилон. Истина е, че историческият площад на столицата, обезобразен, осакатен и безформен, се нуждае от цялостна реконструкция и преосмисляне. За българите той отдавна е загубил не само естетическото си, но и ценностно значение. А първото и основно впечатление, което гостите на страната ни придобиват, е именно от това тъжно пространство.

Сега си представете как над площада гордо доминира мащабен национален трибагреник. Централната позиция на сградата ще позволи знамето да се вижда от всички краища не само на площада, но и на градината, както и от ларгото и булевард Цар Освободител. Така и дворецът ще получи своя естествен и завършен вид.

Затова ние от Стара София започваме инициативата "Да върнем знамето върху двореца!". Надяваме се тя да намери поддръжници сред повече хора, които да ни помогнат да я популяризираме. Уверени сме, че осъществяването на желанието ни не е нито трудно, нито скъпо, а зависи единствено от добрата воля на отговорните институции.

Ще се радваме да споделите мисли и идеи по въпроса. Преди всичко трябва да уточним в чии правомощия е да се вземат мерки - Софийска община, Министерство на културата? Както и какво можем да предприемем като граждани, за да предизвикаме нужната реакция.

Познавате ли Стара София?

Нов интересен ъгъл от началото на 20 век. Вие сте - кое е мястото?

Гергьовден, 1937 г. - новите бойни знамена

Гергьовден - ден на победите, ден на храбростта, велик ден за българската войска, паметен ден за 2-ия конен полк.

По Височайшето благоволение на Върховния ни Вожд, в този ден над 18 части се развяха нови бойни знамена.

Осемнадесет настръхнали орли, осветени в Божия храм, с пришити на тях късчета от старите полкови светини, предадени лично от свещенната ръка на любимия ни Цар, вляха по невидим път в душата на българите нова струя на любов, на сплотеност, на единство и готовност.

Пред катедралата на българската столица, на малка естрада - живо знаме на българите - обичният Ни Цар приковаваше на всяко ново знаме Царствената си благословия и по ред предаваше новите бойни светини на частите.

Хиляди погледи са устремени към мястото, гдето ставаше тази свята церемония. Коленичили, щастливите командири получават знамената от Негово Величество и Му дават обет, че достойно ще ги пазят и че ще ги покрият с лаври и победи за честта и величието на Негово Величество и Родината.

В ранна утрин новите бойни знамена на 2-й и на 3-й конни полкове, съпровождани от ескортен ескадрон дефилираха по улиците на столицата, за да бъдат отнесени в своите части...

Гвардията на парада.


Прощаване със старата светиня.


Негово Величество Царят предава новото знаме.


Минаване на конницата.


Нейно Величество Царицата наблюдава дефилирането на войската.


Техни Величества напускат естрадата.


2. конен полк - Лом. Командирът и адютантът с новото знаме.


2. конен полк - Лом. Новото знаме до стария щандарт.


2. конен полк - Лом. Командирът полковник Стаматов целува старото знаме.

Лицата на София

За любителите на Стара София препоръчваме изложбата "Лицата на София", разположена около фонтана пред Народния театър.

Ето как представя изложбата страницата на Столична община:

Изложба "Лицата на София - 1879/1944"

На 7 юли /вторник/, от 19.00 ч., на откритата галерия на Столична община в Градската градина, ще бъде открита изложбата "Лицата на София - 1879/1944". Автори на изложбата са Атанас Гаджев, Иван Бърнев-Буби и Любомир Юруков.

Проектът «Лицата на София» почива върху проучването и “преоткриването” на автентични и разнообразни по своя характер документални и визуални свидетелства за историята на София като столица на България.

Без да претендира за изчерпателност, настоящият проект предлага на днешния българин да се изправи «лице в лице» с историята; с отминалата духовна и материална атмосферата на своята столица; с именитите си и анонимни предци; с техните лица и идеали; постижения и поражения; въжделения и пристрастия; борби, разочарования и въодушевления, съпътствали ги във времето.

«Лицата на София» изразява естествения порив на всяко поколение да се вгледа в миналото и неугасващия стремеж за противопоставяне и примиряване на вечните опозиции: мимолетно/вечно; модерно/традиционно; лично/обществено; героично/ смешно.

«Лицата на София» е опит за съживяване на духа на един град чрез най-динамичните му и съкровени измерения – неговите обитатели и сгради. Многобройните, разнолики изображения изследват неповторимостта на мига; уникалността на детайла; красотата на типичната софийска образност.

Проектът обединява два, допълващи се взаимно, модула:

1.

«Не/познатият софиянец» - серия от 30 документално-художествени табла/постери, представящи софиянеца в различните му превъплъщения и трансформации в периода от 1879 до 1944 г. . Подготвени от двама утвърдени изследователи и познавачи на тази материя (Любомир Юруков и Иван Бърнев – Буби, автори на книгите: „Непозната София”, „Непознатата България”, „Непознатият българин”), таблата съчетават достъпно поднесени исторически анотации с изобилие от автентични документални изображения, част от внушителните им лични колекции и архиви;

2.

«Не/възможна красота» - художествена акция за припомняне на изчезващите образи от софийските фасади чрез серия керамични възстановки на пластично-архитектурни детайли, намиращи се върху рушащи се софийски фасади и „съживени” от художника – керамик Атанас Гаджев.

«Лицата на София» е покана за пътуване във времето, надхвърляща удоволствието от съзерцателното съприживяване и провокираща чувството за памет и отговорност на съвременника.

Акцията е посветена на 130-та годишнина от обявяването на София за Столица на България и се осъществява с подкрепата на Столична програма "Култура". Организатори са Орденът на Рицарите Тамплиери на Йерусалим-Велик Приорат България, списание "Минало", Сдружение "Лингва Франка".


За онези, които няма да имат възможност да идат на място, сме подготвили и снимки:




















Разбира се, не бихме били никаква конкуренция, ако не намерим причина да се заядем със съставителите на изложбата. :) На едно от таблата зорко блогърско око откри значима грешка - посочено е, че представената снимка показва софийска улица. Това обаче съвсем не е вярно, тъй като на нея се вижда изглед от Варна, по-специално сградата на днешното Адмиралтейство.

"Лицата на София" се намира на удобно място в самия център, така че не забравяйте да отделите няколко минути, за да разгледате интересните фотографии!

Кучешкият проблем

Откъс от "Книга за София" на Петър Мирчев

Тайфи „кьопеци" кръстосвали улиците както във всеки османски град. Разнасяли щръкналите си кокали, виели от глад, зъбели се едно на друго и бягали с подвити опашки пред тоягите и камъните, запратени от деца и дюкянджии. Ръмжали от завист към охранените „сайбийни" кучета, които лаели на равни пресекулки зад високите зидове.

Срещали се различни породи кучета — черни, жълти, бели хрътки, с къси уши, от вълча порода. Те стихийно се кръстосвали по сокаците и създавали хибриди, чужди на познатите кучеведски категории.

Хилядите кучета били градско зло. В несметните бунища те намирали сгода за смрадливите си кучешки сборища, за свади за кокали. Разпространявали болестта бяс — ужас на тогавашното население. Побеснелите припкали с мътни очи и проточени лигави езици, виели от болка, преминавали от махала в махала, от село в село. Хапели хора и животни. От бяс пламвали цели области. Докато бъде открита ваксината на Пастьор, бесът бил мор. Ухапаните хора изгубвали разсъдъка си и умирали в неописуеми мъки. Днес той е победен. Остана само преносната употреба на думата.

Трясъкът на войната накарал много турци да напуснат София. Уплашени, затичали се извън града и кучетата. Но да избягат от родния си град сторило им се тъжно — те се върнали и го изпълнили пак, но вече като столични песове.

Пръв сигнал, че срещу тази кучешка напаст трябва да се вземат мерки, дал софийският губернатор. „Из града бродят всякакъв вид кучета, които се хвърлят на минаващите по улицата." Поискал, който има куче, да му сложи намордник, а онези, без намордник — да бъдат изтребени.

За общинарите кучешкият проблем става неприятен.

Кучетата сякаш подразбрали накъде вървят работите. Започнали да изчезват от улиците през деня. Докато било още светло, обикаляли покрайнините. Отивали и по-далеко. Настъпела ли нощта, настъпвали и те към града. Изпълвали улиците му, квичали, ръмжали, търсели храна. През цялата нощ градът се изпълвал от кучия лай на двете настървени групи — вързаните със синджир по дворовете и скитащите.

В заседанието на 4 март 1881 година общинският съвет приел проект за унищожение на скитащите песове. Дали право на някой си Георги Владимиров да ги лови и избива. Уловеното куче трябвало да се държи от „предприемателя затворено известно време — три дни — на случай, че излезе сайбийско и се потърси. Предприемателят няма да претендира никакво възнаграждение освен кожите на убитите кучета. Процесите, каквито могат да се повдигнат от някого против предприемателя за неправедно убивание, ще се разглеждат на общо основание от мировите съдилища."

Предприемачът Владимиров се оказал несериозен. Той изоставил задълженията си и договорът пропаднал. Столичните безстопанствени кучета продължили да скитат по улиците.

Иречек бил претрупан с работа в министерството. У дома си работел до късно. Разчитал на нощната тишина. През май 1882 година пише в дневника си: „От Букурещ дошъл някакъв човек. Искал позволение да излови уличните кучета без пари, за кожата. Размножили се ужасно много! Край мене пак започнаха да вият при пълнолуние."

Общинският съвет приел по-строги правила. В протокола на едно заседание четем:
„Пред вид настъпилите горещини и поради скитанията на кучетата из града съветът намира за необходимо да се вземат следните мерки:

1. Строго се забранява на тези, които имат кучета, да ги оставят да се скитат из града без намордник (кошнички по устата).
2. Тия, които водят със себе си кучета, ако не щът да турят намордници, треба да ги водят вързани.
3. Приобретателите на опасните кучета като: овчарски, булдоците и др., треба не само да турят на кучетата си намордници, но още и да ги водят вързани.
4. Всяко куче трябва да има кожен или металически гердан с означение името и жилището на притежателя му.
5. В публичните места, каквито що са: градините, сборищата, кафенетата, гостилниците и тем подобни заведения, кучетата се допускат само вързани.
6. Тия, които имат кучета за вардене на дворовете и стоката си, требва да ги държат в дворовете си затворени или вързани и да не ги пущат по улицата нито денем, нито нощем.
7. Всяко куче, което се улови без намордник по улиците на града, ще се хваща и убива, а тези с гердан ще се държат три дена живи. За престояването на всяко уловено куче ще се взема по един лев на ден.
8. Щом се узнае, че едно куче е бясно, да се убие начаса."

Този правилник имал задача да уреди положението на „сайбийните" кучета и да ги осигури от грешки. Той не стреля по целта — унищожение на „празноскитающите" кучета из града.

Понесла се вълна на бяс. Сега вече софийският градоначалник бие камбаната:
„Да се вземат най-строга мерки против скитающите кучета — нарежда той на общината, — тъй като имало случаи на побеснения между ухапаните лица."

Общинският лекар, доктор Шишманов, прави бърз рапорт до общинския съвет:
„Понеже върлуват по целия град кучета в голямо количество и понеже се появиха в Пловдив и даже по окръжните на града на доста близки села случаи на побеснения, предлагам почитаемият градски съвет да се разпореди беззабавно да се уничтожат тези безсайбийни кучета по града ни. Най-лесно средство ще бъде да замоли съвета спецерина господин Странски да отрови известно количество хлеба със стрихинин и да се наложи на жандармите да разнесат този ядовития хлеб по удобни места и да се погрижат, за да се изхвърлят лешовете далеко от града."

Отровните хапки са приготвени, но кучетата, види се, разпознават жандарите, та бягат и не вярват на примамките им.

Като не може с отрова — тогава куршум! — отсича господин кметът.

На 20 януари 1884 година той издава заповед:
„1. Като имам пред вид, че кучетата, които се скитат по улиците на града, гонени и примамвани от поставените от общинското управление ловци, бягат денем по краищата на града, а нощно време тия същите кучета се връщат в града и не са друго освен опасност за населението.
2. Като имам пред вид, че е съвършено неудобно да се хващат нощно време празноскитающите се кучета, и като имам пред вид, че всичките усилия, положени от страна на общинското управление за истребление по досегашний начин на празноскитающите без стопани кучета столицата е още по-пълна c такива, заради това, на основание на горното, разрешавам щото ловец на кучета, придружен от един жандарин, да убива с пушка кучетата по краищата на града."

На кучетата е отворена война с огнестрелно оръжие! Тя била победоносна. Ловецът и жандаринът приклеквали, правели „пусии" и застигали с куршумите си копоите зад крайградските махали. Кучетата не бягали, защото вземали пушката за тояга, а тя им се чинела възкъса.

Успехът на огневата акция породил щатната служба ,,кучеубиец". Пръв я заема някой си Милан Танкосич. Тази служба била кратковременна — от януари до септември 1884 година. На 14 септември на кучеубиеца Танкосич връчили кметски приказ, с който го уволнили. Останал извънщатен „кучкарин". Вместо месечна заплата било му заплащано за уловено куче.

Образи от подземието

Пропагандното изкуство винаги има сходна съдба. Издигнато на казионен пиадестал, то властва цяла една епоха пред невиждащите очи на масите, за да бъде захвърлено един ден в калта заедно с властта, която възхвалява. Осмяно, иронизирано и обезценено, то се скрива в дълбоките подземия на историята. След години парчета от него изпълзяват и срещат новите хора, които наново откриват идеализирания му свят. Освободено от не така идеалните цели на избелели герои, то разпалва въображението, за да бъде издигнато отново върху планината на забравата. За да покаже, че творецът може да бъде творец и в най-поръчковите за мисълта дни.

Старо изкуство за нови очи в НХГ. Вижте го.