18.01.2012 г.

В памет на войводите



Днес ще си поговорим за две илюстрации, заели водещите страници на някои от най-престижните издания във Франция през 1903 г. През същата година избухва Илинденско-Преображенското въстание, в което загиват мнозина от легендарните водачи на македонските българи. Гибелта им намира отглас и в столицата на свободна България, където в тяхна памет се провеждат многохилядни шествия.

Гравюра от френския "L'Illustration", октомври 1903 г.

"Шествие на 15 000 македонски бежанци, гласи текстът под гравюрата, премина през столицата с черни знамена и портрети на убитите войводи". За сравнение, по това време населението на столицата е около 70 000 души. Тоест в описаните събития участват близо една пета от тогавашните й жители. Въпреки това, тези мигове са изпаднали в дълбока забрава и няма да е пресилено, ако кажем, че са напълно изтрити от историческата памет на София.

Фотография е публикувана и във френския "Revue Universelle"

Подробности намираме в книгата "The Balkan Trail" на американския журналист Фредерик Мур.

Ето нашия превод на описаното от Мур:

"Когато в Македония загине войвода, на следващата неделя в катедралата на София се отслужва голямо богослужение за упокой на душата му. Малки момчета, наети от революционния комитет, държат рисувани портрети на мъртвите герои, покрити с траурен плат, така че хората да ги видят, когато влизат в църквата. След службата множеството се събира на голямото открито пространство пред катедралата, за да чуе речите на членовете на революционния комитет, които понякога говорят от катедралните стъпала...

След края на едно от тези събирания придружих тълпата до Британската агенция. По пътя си те преминаха край Италианската агенция, спряха и извикаха три пъти ура. Пред лъва и еднорога виковете бяха силни и продължителни. Последва тишина в очакване на внимание. Но, разбира се, представителите на Нейно Величество не можеха да уважат една враждебна на Турция демонстрация - държава, с която британското правителство беше в мир. Българите в крайна сметка продължиха нататък и се отправиха към руската резиденция. Там тълпата изглеждаше нерешителна - едни искаха да поздравят и да отминат, други настояваха да видят г-н Бахметиев. За разлика от английския агент, руснакът откликна веднага и говори от балкона на своя език, който е достатъчно подобен на българския, за да бъде разбран от българската тълпа. Той им каза, че България трябва да изчака времето на Русия, че Русия е приятел на всички славяни, и че Русия в крайна сметка ще им дойде на помощ..."

Демонстрация пред Британската агенция, фотография от същата книга.




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...