Днес като автор в блога ни гостува Любомир Иванов с някои интересни наблюдения и идеи, които си струва да бъдат дискутирани.
От вече 6 години живея в София, посещавал съм я от време на време и преди това, но не съм я виждал по-отчаяна, отколкото е в момента. Неясната й градска среда и обърканите й послания за модерен град и пазител на историята все по-често ме карат да се обръщам към онази част от миналото й, в която средата й е била обитавана с мисъл, любов и творчески изяви на управници, жители и гости. Именно търсейки онези знайни и незнайни хора и улици от нейната лична история, се запознах с блога „Стара София” и чудните истории в него. И докато се запознавах с интересните материали тук, утолявайки потребността си да разбера за най-хубавото в този град, попаднах на една чудесна практика от град Русе за запознаване на жителите и гостите на града с културното му наследство - едно малко хубаво дело, което се надявам да намери почва и в столицата.
Един опит за насърчаване обмена на добри практики
От вече 6 години живея в София, посещавал съм я от време на време и преди това, но не съм я виждал по-отчаяна, отколкото е в момента. Неясната й градска среда и обърканите й послания за модерен град и пазител на историята все по-често ме карат да се обръщам към онази част от миналото й, в която средата й е била обитавана с мисъл, любов и творчески изяви на управници, жители и гости. Именно търсейки онези знайни и незнайни хора и улици от нейната лична история, се запознах с блога „Стара София” и чудните истории в него. И докато се запознавах с интересните материали тук, утолявайки потребността си да разбера за най-хубавото в този град, попаднах на една чудесна практика от град Русе за запознаване на жителите и гостите на града с културното му наследство - едно малко хубаво дело, което се надявам да намери почва и в столицата.
В част от туристическите брошури, сред важните културно-исторически обекти в центъра на Русе, са отбелязани с рисунки някои от най-забележителните сгради и частни къщи. Не големи туристически обекти, а частни сгради с великолепна архитектура и интересна история, които просто трябва да се видят. Те са отбелязани като разположение и е подадена съвсем кратка информация за първоначалните им собственици. Както може да се види от сканираните брошури, такива са например къщите на Иван Соларов и Семизов, сградата на Канети, зданието на банка Гирдап, банката на братя Бъклови и др.
Всъщност, по своята история и стара архитектура Русе и София си приличат. Често едни и същи архитекти са творили и в двата града, къщите и обществените здания носят един и същи дух на аристократизъм и богатство, излъчват същата гордост и достолепност. Сред тези архитекти можем да споменем Фридрих Грюнангер, Никола Лазаров, швейцарецът Херман Майер и много други, срещани вече из страниците на блога „Стара София”. Не случайно и Русе е бил сред кандидатите за столица на освободена България, но разположението му е отстъпвало значително пред това на София. Двата града си приличат и по съдбата на много от старите архитектурни шедьоври – както в столицата, така и в Русе много стари сгради са оставени необитавани на произвола на времето.
Затова считам, че популяризирането на старите къщи в центъра на София би било наистина положително дело за припомняне на нейното минало. Така например в туристическия център в града биха могли да се раздават печатни издания и брошури с кратка информация и означение на местоположението на къщите и първите им собственици. По този начин архитектурните шедьоври на София като къщата на ул.Сан Стефано 6 биха получили шанс да бъдат видени и оценени от много повече хора – нещо, което съм силно убеден, че културното ни наследство заслужава. Важно е да отдадем почит на създателите на това наследство, защото всички те са направили по-велики дела от тези, които вероятно ние изобщо бихме могли да постигнем в наши дни. И ако не друг, то поне София го заслужава – за всичко, в което сме я превърнали днес.