1.04.2013 г.

Надписът на Черната джамия


Надписът се е намирал над вътрешната входна врата. При преустройството в православен храм през 1901-1903 г. е предаден за съхранение в Народния археологически музей. Направен е на бяла мраморна плоча, висока 62,5 см., широка 74,2 см. и дебела 6,5 см. Страните й са ограничени с изпъкнала четириъгълна рамка, украсена с геометрически орнаменти. Повърхността й е разделена с плоски ръбове на пет ивици, широки по 10 см., в които е издялан релефно самият надпис. Фонът на ивиците е син, разграничителните ръбове са позлатени. Буквите са също златни и полузлатни, едри турско-арабски от типа „диван-язиси". Надписът има следното съдържание:


„В името и с помощта на великаго, милостиваго, щедраго и всесилнаго Бога, настоящият богомолствен дом — свята джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молебен дом — катедрална джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинноверни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тая великолепна и украсена джамия се започна по почина и с изждивението на великия царски везир и главнокомандующ императорските храбри войници муширът (фелд-маршал) Мехмед-паша Тавил ибни Абдул-Муаедин (Соколи, родом от Босна) в осмата година (1528 г.) от царуването на великия османски, десети по ред, султан Сюлейман II Славни, син на султан хан Селим I, наричан с прозвището „явуз", т. е. „свиреп". 


(Превод Д. А. Ихчиев, Известия на Историческото дружество, кн. 1, 1905 г., по книгата на Димитър Христодоров "Църквата Св. Седмочисленици в София" (1940 г.)




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...