Д. Папазов
сп. Венец, октомври 1943 г.
През един горещ летен ден на 1887 година жителите на тихия дунавски град Видин преживяха нещо, което дотогава не бяха виждали. Свикнали да се познават всички добре помежду си, като членове на едно семейство, тоя ден видинци се загубиха между многото чужди хора, които от ранна сутрин бяха залели улиците на града. Между толкова непознати, те сякаш се бяха почувствували чужди на своя собствен град. Военни, облечени в парадни униформи, и цивилни в тъмни облекла, въпреки голямата жега, бяха пристигнали от всички краища на страната, за да посрещнат този ден, идещ от Германия по Дунава, бъдещия господар на страната, княз Фердинанд. Той трябваше тук за първи път да стъпи на земята, която щеше да управлява. Селяни от околните села в български носии допълваха пъстрата картина от посрещачи. Разговорите през тия няколко дни се въртяха все около това събитие. Как ще изглежда новия княз? Дали ще му хареса страната? Как ли ще се държи с народа? Дали изглежда като другите хора — и други такива въпроси лежаха на устата на всеки от тях. В селата за князе и царе бяха чували само от приказките, и то само чудни неща, та очакваха да видят в лицето на княза нещо невиждано досега.
Слон
Новият княз пристигна и бе посрещнат тържествено. След малка почивка той предприе из непознатата страна, която ставаше негово отечество, първата своя обиколка, за да се запознае с хората и поминъка, със земята и планините й. Навсякъде той любезно протягаше ръка на простите селяни, и те не вярваха на очите си, че самият княз стои пред тях и дори се ръкува с тях. Гледаха те учудено своите десници, които бяха докоснали княжеската ръка и като че ли за първи път в живота си виждаха ръцете си. Разпитваше князът хората за най-обикновени неща. Добра ли е земята, кой вид жито става най-добре, дъждовна ли е годината, и по колко крини жито получават на декар.
Слушаха селяните и се надпреварваха да отговарят. Чудеха се те на всичко в княза, но тяхното учудване надмина всяка граница, когато той извади от своята раница мрежа за пеперуди, каквато дотогава не бяха виждали, и започна да тича и лови сам тия пъстри създания, които грижливо поставяше в пликчета. С не по-малко старание започна князът-пак лично да събира и красивите и редки растения, които кичат нашите китни планини. И не само събираше растения и животни, но ги и познаваше така добре, както рядко някой друг.
Царското семейство в Зоологическата градина
За този голям интерес на княза към природата стана известно на целия български народ. И скоро между даровете, които му бяха предлагани за "добре дошъл", започнаха да се виждат и кафези с птичета и диви животни. Първият жив подарък, който князът получи, бе един жив орел, наречен „черен картал". С голяма радост прие князът подаръка и заповяда да му се построи една удобна клетка в двора на двореца. Не след дълго време малкият павилион за почивка в градината на софийския дворец бе приспособен за отглеждане на фазани. Когато тази малка зоологическа градина в двора на царския дворец се увеличи и с едно малко мече, хванато в Родопите, стана ясно на всички, че мястото на парка в двореца ще стане много скоро тясно за всички тези животни, които прииждаха от всички страни на царството. По това време към царските имоти принадлежеше и царската градина; тогава тя бе извън града, до Орловия мост, където сега е Зоологическата градина. Там бяха пренесени животните от градината на двореца. За тях започнаха да се строят клетки, съобразно с изискванията на животните им. И така, през 1890 година се тури основата на сегашната Зоологическа градина от Н. Ц. В. Княз Фердинанд.
Между малкото хора, които княз Фердинанд бе довел със себе си от своята родина, бе и един ловец на име Курциус. Него той натовари да гледа животните и да управлява новооснованата Зоологическа градина. Скоро нови и нови животни започнаха да прииждат от всички краища на страната, като диви кози, видри и др. През 1892 година в градината пристигнаха и първата двойка лъвове. След тях и една камила. Оборът, който някога даваше подслон на кравите и конете от градината, бе приспособен за жилище на лъвовете и тигрите. Една след друга започнаха да изникват и малки къщички с клетки за пойни птици, маймуни, патици, орли. Така, скоро градината бе изпълнена от чудните звуци на най-различни животни, събрани от цялото земно кълбо. Едни скъпо купени от чужбина, други получени в замяна срещу наши такива, а трети добити като скъпи подаръци от чужди владетели в знак на особена почит към княз Фердинанд. Скоро градината можеше да предложи на своите посетители вече една доста пълна сбирка от живи животни. Хората с извънредно голям интерес посещаваха градината, и броят на посетителите от ден на ден започна да расте и достигна в последни години до 250,000 само за един сезон. (От Великден до Димитровден). Всеки ден, освен понеделник, се нижат върволици хора, които с необикновен интерес наблюдават редките екзотични животни, радват се на игрите и закачките на маймуните, изтръпват пред кръвожадния вид на тигрите и лъвовете или на крокодила и напущат градината с обогатени познания по зоология.
Бяла (северна) мечка
След като цар Фердинанд напусна престола си и на негово място дойде Н. В. Цар Борис III, грижите за градината не намаляха. Напротив, новият цар удвои помощите, който служеха за издръжка на градината. Интересът на цар Борис III към зоологията и познанията му, които учудваха дори специалистите учени, помогнаха много, щото градината от една страна да се сдобие с много нови животни, които дотогава нямаше, а от друга — да се построят удобни клетки и къщички за многобройните животни, които пълнеха тая едничка градина в България.
И кой не се радва сега да посети Зоологическата градина! Да погледа как маймуните протягат ръчички към публиката, за да получат предлагано им фъстъче, череша или морковче, грижливо да го избършат и пъхнат бързо в устата си, за да им остане празна ръката за просене отново. Със своите скачания, люлеене и други движения, подобни на човешките, те карат не само децата, но и възрастните да се захласват с часове пред тяхната клетка. Разбира се, и лъвовете не са по-малко интересни, а и грамадните слонове със своите по 6000 кгр. тела и дълги хоботи за вземане на храната карат всекиго да извика от учудване.
Лъв в клетка
Много са животните в градината. Не по-малко от 800 на брой, които пълнят клетките, и за тяхното хранене и чистене се грижат повече от 20 души работници. Една нарочна кухня готви всеки ден вкусни гостби за тях, а складът е пълен с всички видове храни, които може човек да си помисли. Едни — лъвове и тигри, орли, вълци, лисици и др. ядат само месо. Други — видри, пеликани, крокодили — само риба. Трети, като антилопи, сърни и елени, бизони, камили и кози се хранят, както тревопасните наши животни, със сено и ярма. Фламингите не хапват нищо друго освен сушени скариди, а маймуните създават на пазачите си най много грижи по отношение на. храненето. Тяхната храна трябва да бъде добре сготвена, добре изчистена и предложена в такава форма, както на хората. Сутрин за закуска те получават варено мляко или чай с бисквити. На обед — по една порция сготвен зарзават и малко месо, а след пладне — плодове, според сезона, и фъстъци и орехи. С особено удоволствие изяждат маймуните и най-разнообразни видове салати, стига да са добре измити и изчистени. Някои нощни грабливи животни и змиите не искат да ядат, освен живи мишки, та за тях е отреден един цял етаж, гдето се отглеждат няколко хиляди бели мишлета.
Крокодил
И всичко това, драги читатели, не става от само себе си. Големи са грижите, особено в тия оскъдни времена, за да се достави желаната храна на този разнообразен народ. Още по-големи са грижите за почистването и поддържането на градината, защото тя отдавна е вече в центъра на града и не трябва да издава неприятна миризма, каквато е неизбежна при отглеждането на животни. Публиката трябва да почувствува удоволствието, когато разгледа една добре подредена и чиста градина и да получи, покрай познанията си по зоология, и удоволствието от един подреден парк с животни. А животните не знаят дори, че има война и искат своето. Ако само с половин час се забави храната им, настъпва истинска революция в клетките. Лъвовете започват страхотно да реват така, че прозорците на съседните къщи почват да треперят. Слонът удря с хобота си със страшна сила дебелите железа на оградата си и е в състояние да ги изкриви, както често се е случвало, а маймуните, които обикновено живеят в мир, стават нервни и често се изпохапват една друга. За всички средства по поддържането на градината, трябва да бъдем признателни на незабравимия Цар Борис III. Той не жалеше личните си средства за преуспяването и поддържането в тия тежки времена на един ценен научен институт, какъвто е Зоологическата градина в София, защото сумите, които се получават от продажбата на входни билети, едва покриват 1/4 от общите разходи на градината.
Фламинги