3.06.2013 г.

Морената на Вазов


Обичаният народен поет Иван Вазов издъхва на 22 септември 1921 г. на 71 години.  Тленните му останки са положени с особена тържественост в близост до храма „Света София”.

Поставяне на витошката скала на гроба на Иван Вазов, 1926 г.

Отдаден ценител на природните красоти, Вазов пожелал след смъртта му върху неговия гроб да бъде поставен камък от витошките морени. Скалата била пренесена до последния дом на поета през септември 1926 г. - за петата годишнина от неговата кончина. В изпълнение на неговото изрично желание грамадата била донесена от местността Златните мостове, където Вазов обичал да седи, търсейки вдъхновение и общение с природата. Пренасянето на 10-тонната скала, висока 2,5 метра и широка 1,5 метра, се оказало сложна задача. Превозването й станало с кола, теглена от три двойки биволи. Според тогавашната преса за целта бил направен специален път с дължина от 4 километра, като превозът до центъра на София отнел цели 18 дни. Камъкът бил поставен върху циментов фундамент, покрит със земя, а върху него били издълбани единствено християнски кръст, името на поета и годините на рождението и смъртта му.

Панихида на гроба на Вазов, септември 1928 г.


Ученици от прогимназията "Иван Вазов" след панихидата

Ето как описва уредбата на гроба през 40-те години Анелия Монеджикова в книгата си „София през вековете”: „На гроба цъфтят цветя според годишните времена - лалета и зюмбюли, алено-кървави бегонии, туберози и сини незабравки, последвани от червено-огнени пламъци. Тези цветя се открояват на зелена морава, засенчена от разновидни широколистни и иглолистни дървета, пръснати в художествено безредие, садени съгласно проекта на художника проф. Ив Лазров. До гроба е поставена скамейка.”

Гробът на Вазов в наши дни

През 1956 година в близката градина край улица „Раковски” е поставен и паметник на Народния поет, изработен от авторски колектив.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...