В няколко поредни публикации ще представим откъс от книгата "Два месеца в България (октомври и ноември 1886) - бележки на един очевидец" на Вико Мантегаца, публикувана на български език през 1899 г. Вижте също втора, трета, четвърта и пета част.
(...)
Най-сетне, след 15 часа път с пайтон, в късна вечер, виждам далеч далече да светят някакви огньове. Това е София.
Влизането в столицата на младото българско княжество не може наистина да направи благоприятно впечатление на чужденеца. Градът, на пръв поглед, представлява горе-долу същия изглед, както Пирот; същите тесни, криви и непостлани улици, между прихлупени, мръснички къщурки, неподведени под една черта. Едва като изминеш, за около четвърт час, тази част на София, която, разбира се, е вехтата част на града, ще ти се поразширят градите, когато излезеш, като из някоя пещера, на площада, дето е "конакът" и дето ще можеш вече да видиш по някоя права улица, някое двуетажно здание и фенери, наредени до нейде с известна правилност.
Близо до "конака" (дворецът на княза) се издига едно доста голямо триетажно здание — хотел "България". Подир Нишкия и Пиротския хотели аз се бях вече примирил с мисълта, че от доста дълго време не съм спал в спокойно легло, и заради това, лесно е да си представите, колко приятно бях изненадан, кога видях, че ми дадоха една приветна, удобна стая със салонче, и, което е най важното, легло меко, чисто и дори елегантно.
Беше именно това, за което чезнех.
III. София.
На север от София, на пътя за Берковица, се виждат още следите от старите стени на този град, който в римско време се е наричал Сердика, и е бил важно и многолюдно поселище. Константин Великий е казвал, преди да се премести във Византия: "Сердика е моят Рим". После градът се преименувал София по името на една византийска принцеса, която въздигнала тука черкова "Св. София", преобърната сетне в джамия. От старата черкова сега са остали само развалини, от които обаче ясно личи важността на зданието. В средните векове София пак добила за някое време част от своето предишно значение, като столица на страната, макар истински и класични столнини да са си били винаги Търново и Преслав. От последния град сега са останали само съсипии до сегашното село Преслав близу Шумен.
При създаването на новата държава България, Берлинският конгрес й определи за столица София. Съображенията, по които се е водил европейският ареопаг при този избор, ще да сa били различни. София не се намира наистина в средището на Княжеството, но тогава се е мислило, че тя ще стане най-централният град, когато княжеството се бъде оголемило с присъединението на Румелия и, може би, също и на Македония. Възможно е, да е дало повод да се направи този избор и обстоятелството, дето София лежи на пътя, който в скоро време ще свърже непосредствено западната търговия с Цариград. А пък за Русия, която, на Берлинския конгрес, се е застъпила за избора на София, като столица не ще да е било последно съображение обстоятелството, че като се избере София, която се намира речи на сръбската граница, за българска столица, ще се постави преграда за завоевателните намерения на Сърбия, покровителствувана и насърдчавана от Австрия.
Както и да е, но този избор не е бил посрещнат с ентусиязъм от българския народ, който благоговейно пази спомени за своята древна и класична столица, Велико Търново. Ала той не се е въспротивил и не е протестувал. Току що освободени от турското робство, българите не можеха, нито пък мислиха да разсъждават върху това, което великите сили решаваха, с изглед,
че вземат под своя закрила и настойничество този злочест народ, който подир пет вековно мъртвило се събуждаше за нов живот.
Положението на София не е никак хубаво. Тя се издига посред едно поле, обиколено от вси страни с венец от планини, подобна на амфитеатър. Полето е много широко и съвсем голо, сгодно хорище за ветровете, които духат от клисурите на планините и са една от главните причини за неустойчивостта на климата. Лятно време, поради запустелостта на почвата и поради извънмерните горещини, въздухът не е до там добър — и статистиките дават доста голяма процентуална смъртност. Зимата пък е много лоша.
София и полето, което я обикаля, са няколко стотин метра над морското равнище. Пътникът, който иде откъм Пирот, забелязва това, защото, преди да пристигне, цели пет часа, върви нанагоре, и поел, като дойде до едно място, речи незабелязано, озовава се нечаяно пред една равнина, която се растила на шир и на длъж пред него.
Промените на времето са много резки. Преходно време почти няма. В Октомврий често дори към средата на Ноемврий и по-късно, температурата е още умерена. Но едно хубаво утро, София се събужда, — обвита в снежен плащ, който остая до пролет. И само няколко деня по-рано далечните планини и неравните върхове на Витоша се покриват със сняг. И изведнъж полето, пейзажът, меняват съвършено своя изглед: белите планини изглеждат по-отдалечени, очертанията им, слени със сиво-синьото небе, едвам се забелязват. Окото се расхожда по този просторен кръгозор, по туй покрито със сняг ширине, като по някога не може да устои на заслепителното отражение на слънчевите лъчи.
Вън на полето, на няколко дори крачки от града, царува пълна тишина. Колята, талигите, конете минуват без ни най-малък шум. Цели кавалкади селяни препускат, и не се чуват дори. В пазарни дни, когато пътищата, които се не виждат, защото и те са покрити със сняг, са оживени с коля, талиги, цели кервани, които носят в София произведенията от другите части на България, цялата тази паплач, която се движи върху белия фон, без да се чува, прави едно чудно, фантастично впечатление. Сякаш е една вълшебна сцена. По-скоро би рекъл човек че са някакви сенки, а не живи предмети. Не сте ли някой път опитвали на бал, когато танцът кипи, да си запушите с ръце ушите, така щото да не чувате нищо? Не ви ли са правили тогава едно странно, куриозно впечатление всички тия мъже и жени, които се въртят и въртят? Зер впечатлението, което правят околностите на София в известни зимни дни, е донейде подобно, само че тука гледката е по-нова, по-художествена, по-живописна.
София и полето, което я обикаля, са няколко стотин метра над морското равнище. Пътникът, който иде откъм Пирот, забелязва това, защото, преди да пристигне, цели пет часа, върви нанагоре, и поел, като дойде до едно място, речи незабелязано, озовава се нечаяно пред една равнина, която се растила на шир и на длъж пред него.
Промените на времето са много резки. Преходно време почти няма. В Октомврий често дори към средата на Ноемврий и по-късно, температурата е още умерена. Но едно хубаво утро, София се събужда, — обвита в снежен плащ, който остая до пролет. И само няколко деня по-рано далечните планини и неравните върхове на Витоша се покриват със сняг. И изведнъж полето, пейзажът, меняват съвършено своя изглед: белите планини изглеждат по-отдалечени, очертанията им, слени със сиво-синьото небе, едвам се забелязват. Окото се расхожда по този просторен кръгозор, по туй покрито със сняг ширине, като по някога не може да устои на заслепителното отражение на слънчевите лъчи.
Вън на полето, на няколко дори крачки от града, царува пълна тишина. Колята, талигите, конете минуват без ни най-малък шум. Цели кавалкади селяни препускат, и не се чуват дори. В пазарни дни, когато пътищата, които се не виждат, защото и те са покрити със сняг, са оживени с коля, талиги, цели кервани, които носят в София произведенията от другите части на България, цялата тази паплач, която се движи върху белия фон, без да се чува, прави едно чудно, фантастично впечатление. Сякаш е една вълшебна сцена. По-скоро би рекъл човек че са някакви сенки, а не живи предмети. Не сте ли някой път опитвали на бал, когато танцът кипи, да си запушите с ръце ушите, така щото да не чувате нищо? Не ви ли са правили тогава едно странно, куриозно впечатление всички тия мъже и жени, които се въртят и въртят? Зер впечатлението, което правят околностите на София в известни зимни дни, е донейде подобно, само че тука гледката е по-нова, по-художествена, по-живописна.
София през 80-те години на 19 век (поглед от Шарения мост)
С бързина, още по-голяма от тази, с която лятото преминава в зима, се преминава от зима на лято. Пролетта е кратка. Тя е само малък преход между двете крайни годишни времена. За няколко деня полето се облича в своята хубава зеленина, въздухът става топъл, растителността — колкото я има тук — буйно изниква. (По някои места в България, като напр. в Казанлък, розовите полета се покриват с цветя за няколко седмици, като по вълшебство). Само върхът на Витоша, висока 2330 метра, остая още за няколко време покрита със сняг, докато в полето времето е станало приятно и умерено.
Близо е до ума, че трябва да са чести в София известни болести, щом през Януарий термометърът слиза до 20° под 0 и се искачва през Август до 39°. Според наблюденията на г-н Тонард дневните промени биват често пъти с 15 или 10 град.
Както справедливо забелязва Лавеле, който неотдавна е издал една ценна книга за Балканския-полуостров, първото нещо, което трябва да се направи, за да стане пребиванието в София по-сносно и приятно, е да се засади близу до града един голям парк, както в Топчи-дере, до Белград, и да се разработи полето, като се посадят дървета. Не ще се срещнат мъчнотии поради отчуждения, тъй като тия места принадлежат всички на държавата. Княз Александър се е погрижил и затова, при всичките тревоги на своето князуване, и може би желанието на Лавеле щеше да бъде до сега удовлетворено, ако последните събития не бяха хвърлили страната в сегашната безредица, като спряха наведнъж нейното развитие.
/следва/
/следва/
Вижте също втора, трета, четвърта и пета част.