В няколко поредни публикации ще представим откъс от книгата "Два месеца в България (октомври и ноември 1886) - бележки на един очевидец" на Вико Мантегаца, публикувана на български език през 1899 г. Изображенията са с илюстративен характер и не са от оригиналното издание. Вижте също първа, втора, четвърта и пета част.
Новата част на града, европейският квартал, почва с „конакът" — дворецът на княза — чиято главна фасада гледа към един голям площад, на който се излиза като се измине чаршията. Двореца, с градинка отпред, е хубаво здание, построено върху стария конак на турския управител. Построяванието на княжеския дворец е бил на времето си голям въпрос и българската камара утвърдила едвам след дълги прения потребния кредит. Когато правителството поискало за тази цел един кредит от три милиона лева, българите, като народ спестовен, останали в почуда и били речи възмутени от това искание. Незадоволството намерило също отзив и в разискванията на камарата, в която правителството е било силно нападнато, за дето предложило такива извънмерни разноски за настаняването на княза. Освен това знаяло се, че предприятието на работите ще бъде дадено на някой си Хаджиенов, гешевтар, облагоприятствуван от консервативната партия, успял за кратко време да се обогати с работите, извършени за сметка на правителството. Борбата в камарата се свършила с това, че не се гласувал кредитът за нов дворец, ами се опълномощило правителството да направи нуждните разноски за "поправката" на конака. Излязло туй, което обикновено излиза в такива случаи. Исхарчило се повече, отколкото е щяла да костува съвършено новата постройка на целия дворец. И това обстоятелство, дето е била израсходвана голяма сума заедно с това, дето се дало предприятие на Хаджиенова оставило зародиши на незадоволство между княза и българите. Толкоз повече, че князът в някой случаи не криел своето огорчение за начина, по който е било посрещнато предложението от камарата и по който то след дълги прения е било утвърдено.
Гравюра от 1886 г., поглед към източната порта
От предишния турски конак, естествено, никакви следи не са останали. Зданието изцяло има хубав изглед. Извътре е украсено с голям раскош и с истински вкус. Големият приемен салон, в който князът поканил софийското общество на раскошно тържество при осветяванието на палата е действително нещо хубаво. Прекрасни са двете стаи, които са служили на Негово Височество за обикновените ауденции, едната като салон за чакане, другата като работен кабинет. В първата стая, на почетно място, един голям портрет на царя Александра II, в прелестно рязана дървена рамка. В ъглите, трофеи, също оръжия от всички земи и от всякакъв вид; някои от тях са плячка от последната война; тук се намират и българските знамена, които са се развявали в Сливница и Пирот. Кабинетът на княза е уреден със строга важност. Подът е от изработено дърво, в немски стил. Мобилите са от обдялано дърво, с герба на Батембергите преплетен с герба на България.
Когато бях в София, пред княжеския дворец все още пазеше почетна стража от войници, макар и да беше, естествено, съвсем обезлюден, и поверен на двама само вардача. Всичко е останало непокътнато и непоместено в апартаментите на княза, както в стаята, в която е бил нападнат през нощта на преврата, така и в неговия работен кабинет. На масата лежеха още растворени както ги оставил князът, две, три немски книги, по военното искуство, и на един стол смачкани няколко български и немски вестници.
Работният кабинет на княз Батенберг, гравюра от 1885 г.
Срещу лявото крило на двореца е градската градина, изникнала като по магия за две-три години; тя е любимата расходка на българските госпожи. Два или три пъти в седмицата свири музика и тогава градината е препълнена. Софиянците, стига само времето да позволява, не се отказват от това удоволствие. Покрай добрите страни на българите—постоянство и храброст, която показаха в последната война — има страни анормални в техния характер. В него е останало нещо ориенталско, мусюлманско. На утрешния ден подир преврата, едничкия ден на живот на Цанковото министерство, кой не би очаквал да види страната и населението на града, обзети от най-силно вълнение? А само малцината, конто се занимават с политика, са били, може би, в това душевно настроение. Но чужденецът, който пристигнеше него ден и минеше край градината за да отиде в Grand Hotel de la Bulgarie, и видеше толкоз хора да се расхождат спокойно из алеите на градината и да слушат музиката, не би и помислил, че се намира в София на утрото след една революция и в навечерието на една контрареволюция, която ще въстържествува подир няколко часа. И не бива да се мисли, че това поведение на една част от населението е означавало слаба обич към княз Александра. То е било последица от техния характер. Същото е било, казват, и в един момент, може би, още по-важен и по-тържествен за България: денят преди Сливница, когато правителството било вече испратило парите на народната банка и държавните архиви в Търново, защото лошите вести от бойното поле задавали страх, че сръбските войски могат всеки миг да влязат в столицата.
Хотел България, триетажно и доста елегантно здание, е бил отворен едва преди няколко години. Живее се доста добре в него, но и доста скъпо, Table d'hote няма, ако и да има един ресторант, присъединен към хотела. Посещават го този ресторант само тия чужденци, които не са можли да влязат в Union Club; храната не е до там добра, лоша немска кухня. Клубът аслъ се е създал единствено по инициативата на неколцина дипломати и търговци и промишленици чужденци, живущи в София, на които е омръзнало да се хранят зле в ресторана на хотел България.
Градската градина, изглед от 80-те години на XIX век
До сам хотела се издига военното министерство, дето княз Александър е бил държан няколко часа затворен, подир като бил извлечен от двореца.
В главните улици на европейската част са се издигнали за няколко години много частни къщи, почти всички двуетажни, с малка градинка отпред, и помещенията на министерствата, различните управления и т.н.
Зданието, в което е поместено руското агентство е безсъмнено най-хубавото, най-елегантното в София, подир княжеския дворец. Недалеч се издига зданието на австрийското агентство, и то доста голямо, както и помещението на германския консул... английското агентство се помещава в едно здание, което по-скоро прилича на малка вила. Италианското агентство не е много добре настанено. Зданието, което заема, е твърде скромно. За щастие, нашият агентин граф де Соннац е ергенин. Да е бил женен, щял е да бъде принуден да търси другаде жилище за себе си и за своето семейство. Къщата обаче е украсена и наредена с вкус.
На вратата на всяко консулство стои по един гавазин на стража. Гавазите са един вид полиция за консулството и за колонията, необходимо на Исток, дето са още в сила капитулациите. Повечето гавази са черногорци и носят в тържествени случаи, своя богат и живописен костюм.
В малката стаичка, която води в работния кабинет на нашия агентин, са окачени по стените, подобно на трофеи, италиански знамена, които са се развявали над амбулантните коля, устроени от наши сънародници. Между знамената е окачена една тръба, цяла очукана и приплескана, намерена у един сръбски тръбач, тежко ранен, пренесен с наша амбулантна кола, в която веднага издъхнал. Под трофея виси един голям портрет на княз Батемберга, с любезно посвещение, писано от княза, за графа де Соннац.
/следва/