Из "Вестник на вестниците", януари 1938 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.
1900-1937 г.
37 години електроснабдяване на столицата
Инж. Дим. А. Георгиев
(Началник отдел. "Осветление" при Столичната община)
От момента, от който нашият престолен град е започнал да мисли свободно и да действува самостоятелно, той е имал всичката амбиция да догони и овладее в най-скоро време техническите постижения и културните придобивки на Запада.
За тази благородна амбиция и за този нестихващ устрем на националния ни дух към напредък и възход ни говори много убедително фактът, че само няколко години след като Едисон откри електрическата крушка (1879 г.), и само една година след епохалното откритие, демонстрирано на световното изложение във Франкфурт на Майн, през 1890 г. — пренасяне на електрическа енергия на разстояние 117 км., и при това, в един къс период изживян при свободен политически живот, употребен преди всичко за организиране и поставяне основите на младото княжество, в дневния ред на Софийския градски съвет през 1891 г. се слага вече на разискване въпросът за електроснабдяването на столицата! А в него момент градовете в Европа, които имаха електрическо осветление, бяха много малко: те едва ли не се брояха на пръсти. На този именно стремеж на българския дух единствено се дължи и знаменитият технически скок, който е направила нашата столица — тя се ориентира тутакси към електрическата енергия, без да мине по изминатия от европейските градове път — пътя на светилния газ и конския трамвай и въведе направо електрическото осветление и електрическия трамвай.
След като са били изживени в продължение на няколко години много тревоги и разочарования, поради редица причини, най-после мечтата на градския съвет от 1891 г. за електрифициране на София е била осъществена.
През 1898 г. е бил сключен договор за отдаване на концесия електрическото осветление и трамвай в гр. София и на 1. XI. 1900 г. при голяма тържественост е било пуснато в действие електрическото осветление в града. София светнала! А два месеца подир това софиянци изпитали нова радост от новата културна придобивка — на 1.1.1901 г. първият електрически трамвай се движел вече из софийските улици.
Ако проследим изминатия 37 годишен електрификационен живот на столицата, ще видим, че направеното и достигнатото през това време надминава всички очаквания и предвиждания. Докато за първоначалното електроснабдяване на 68-хилядна София (1900 г.) е била достатъчна първата водна централа в страната — Панчаревската юзина, с нейните инсталирани 2,000 к. с., впоследствие нуждите на града наложили да се разшири тази централа с още 3,000 к. с. и да се построят нови по-мощни централи. През 1902 г. концесионерът на електрическото осветление построява парната централа „София", находяща се при трамвайното депо, в която инсталирал 2 парни машини, мощни по 600 к. с., а подир това — през 1905 г. последвало инсталирането на трета машина — също от 600 к. с., през 1908 г. — четвърта машина от 1,600 к. с.; през 1912 г. — пета машина от 2,200 к. с., и през 1917 г. — шеста машина — също от 2,200 к. с., или общата инсталирана мощност на централа „София" възлизала на 7,800 к. с.
Електрическата централа на река Искър при Панчарево
Подир свършване на войната София брои вече 155,000 души (1920 год.). Електрическата енергия не е достатъчна за града и затова се пристъпя към постройката на нова централа —
първата общинска централа „Бояна", с инсталирана мощност от 2,000 к. с. която се пуща в експлоатация през 1923 г. Производството на Боянската централа не е достатьчно да задоволява консумацията на града и затова няколко години подред се налага да бъде прекъсвано по няколко часа вечер, през зимния сезон, доставянето на енергия в известни квартали на града. През 1926 г. столицата има вече едно население от 215,000 души. В късо време градът разрастна много ненормално на длъж и на шир. Липсата на енергия се чувствува още по-чувствително, като все още се спира осветлението в разните части на града. Едва от следующата 1927 г., след пущане в действие на втората общинска централа „Симеоново“ с мощност 1,000 к. с. и на концесионната термическа централа „Курило", с мощност 24,000 к. с., се започва нормалното и редовно електроснабдяване на София, подир което се преустанови експлоатацията на парната централа „София".
Боянската електрическа централа, 1924 г.
С постройката на Рилския водопровод се продължи електроизграждането на столицата. В централа „Симеоново“ се инсталираха още две машинни групи, мощни по 4,000 к. с., които се пуснаха в действие през лятото на 1934 г., а през зимата същата година се започна експлоатацията на третата общинска централа „Мала църква“, мощна 6,000 к. с. По такъв начин сега Столнчната община разполага вече с три собствени водни централи, в които са инсталирани машини с обща мощност 17.000 к. с., а концесионерът разполага в неговите две централи с една инсталирана мощност от 29.000 к. с. Тези пет централи, които доставят денонощно енергия за града, са предостатъчни за задоволяване нуждите на 310.000-те жители на днешна София.
В края на първата година, след започване експлоатацията на електрическото осветление, концесионното предприятие обхващало: централа „Панчарево“ — мощна 2,000 к. с., която е произвела през 1901 г. 2,500,000 к. в. ч., или на глава се падат средно по 39 к. в. ч.; въздушна мрежа високо напрежение — 30 км.; мрежи низко напрежение — 32 км. и 20 броя трансформаторни кантони. Общият брой на абонатите възлизал на 249 абонати за частното осветление и 3 абонати за двигателна сила: Дворецът, трамваите и мелницата „Джумалиев“. След премахване на газените фенери, били са инсталирани по улиците 600 броя електрически крушки.
Пласментът на енергията се разпределя: частно осветление — 190 000 к. в. ч.; улично осветление — 652,000 к. в. ч.; частна двигателна сила — 3,000 к. в. ч. и трамвайно движение — 585,000 квч.
Към 31. XII. 1937 г. електроснабдяването на столицата обхваща: четири водни и една термическа централа, с обща мощност — 46,000 к. с.; общото производство възлиза кръгло на 50,000,000 к. в. ч., или на глава се падат средно по 161 к. в. ч. — количество, надминаващо консумацията на много градове на Запад; въздушна мрежа високо напрежение — 191 км.; мрежи низко напрежение — 492 км. и трансформаторни кантони — 321 броя. Общият брой на абонатите възлиза кръгло на 62,700, от които 60,300 абонати за осветление и 2,400 абонати за двигателна сила. Осветлението на столичните улици, площади и градини се извършва от 11,165 броя лампи, с обща мощност 1,300 к. с., които осветляват един път с обща дължина почти 400 км. Пласментът на енергията през 1937 г. е бил: частно осветление — 13,800,000 к.в.ч.; улично осветление — 2,600,000 к.в.ч.; частна двигателна сила — 14,800,000 к. в. ч.; трамвайно движение — 10,100,000 к.в.ч. и домакински нужди — 1,600,000 к. в. ч.
Горните данни, съпоставени с тези от 1901 г., ни сочат по един убедителен начин внушителния напредък, който е направен от електрификационното дело на столицата.
Столичната община, която разполага с големи свободни количества електрическа енергия, не се задоволи само с пласирането на енергията в София, а потърси нови пазари, като пристъпи към електрифицирането на селищата в източното Софийско поле, Самоковско и Ихтиманско. За електроизграждането на тези области бяха построени през последните години 229 км. далекопроводни линии високо напрежение; 52 км. разпределителни мрежи и се електроснабдиха 30 населени места. В проект са строежите на нови далекопроводни линии, с обща дължина 128 км., чрез които е бъдат елекрифицирани други 34 селища. След изпълнение на тези проекти ще се даде възможност на всички села в Софийско, Самоковско, Новоселско, Ихтиманско и Вакарелско да се ползват и те от обилните облаги и безспорните удобства на универсалната сила - електричеството.