Из "Вестник на вестниците" - април 1936 г., дигитализиран от Народната библиотека
Идеята за създаване на една еврейска болница датира от доста време, ако ли не и от създаването на Купат Цедака и Бикур Холим, което се заключава от годишните баланси на същото дружество, в които фигурираше и един специален за тази цел фонд. Съобразно с твърде скромния фонд, първоначалната идея бе да се създаде една малка болница с 10-15 легла, в която да се приютят само бедноболни. Поради липса на средства, а може би и на инициатива, дълги години не е могло да се реализира този скромен проект, макар че нуждата от подобна болница често се е чувствувала. Ето защо не е било чудно, че при разглеждането на въпроса за увековечаването паметта на падналите български евреи е изникнала между българските бойци идеята да се създаде един жив паметник, който да свързва хубавото, полезното и практичното.
Имайки това предвид и съзнавайки значението и ползата на такова едно хуманно и културно дело, няколко лекари, подпомогнати от н-вото на д-во Бикур Холим, от н-вото на еврейската община, а сетне и от целокупното еврейство в София, се заеха и след непреодолими мъчнотии реализираха това дело. Днес сме свидетели на този свършен факт и виждаме да се издига всред столицата София един величествен паметник, с който българските евреи достойно изпълниха своя свещен дълг спрямо тези синове, които оставиха костите си по бойните полета за честта и славата на отечеството и за честта на своите сънародници.
Те също си изпълниха и дълга спрямо бедното население в София, което намира, в дни на нужда, медицинска помощ и съвети.
Болницата се построи през годините 1932 и 1933 на около 750 кв. м., в 4 етажа, за 60 легла. Последните са разпределени в два етажа и в началото са предвидени за вътрешно и хирургическо отделения, а в последствие трябваше, поради липса на нужните средства, да се превърне вътрешното в родилно и гинекологическо отделение.
Хурургическото отделение има две операционни (асептично и септично), а другото отделение притежава една родилна и една операционна зали.
Освен тези отдели, болницата притежава една амбулатория, рентгенов апарат, помещение за физикотерапия и за урология, което е непосредствено свързано с рентгена.
За досегашната дейност на болницата говорят направените досега статистики, от които се вижда, че количеството на бедноболните, които са били лекувани в болницата, надвишава 40 на сто. Тази цифра е почти тройно по-голяма от процента на бедноболните, лекувани в болницата на Червения кръст. Като се има предвид, че Болницата почти не получава никакви субсидии, то може човек да има представа, какви са усилията, които прави болницата, за да може да отговаря на огромни разходи, които са свързани с издръжката на такъв един институт. Мъчнотиите при издръжката на болницата произлизат от обстоятелството, че управата на болницата трябва да съблюдава минималните такси, наложени от Дирекцията на народното здраве, от които болницата Червен кръст, като хуманитарно благотворително учреждение е освободена.
В болницата се приемат бедни и платени болни, без разлика на вероизповедание и народност.