5.03.2018 г.

Шоколадна фабрика "Велизар Пеев"


Статия из вестник "Стопанска България", бр. 13 от 1930 г.

Шоколадна фабрика В. Пеев — Акц. Д-во, София



Срещу халите на ул. „Екзарх Йосиф" от две големи витрини на едно новопостроено красиво здание са изложени шоколади и бонбони в най-изящни опаковки. Защо не се създаде наистина закон за явната съблазън? Не са ли ония витрини такава съблазън за жените и децата и голяма опасност за кесиите на съпрузите и бащите?

Магазин на "В. Пеев" на улица "Екзарх Йосиф"

Като завиеш по шумната улица "Ломска", изпречва се пред тебе фасада в същия изящен стил. Вътре са помещенията на фабрика Пеев.

Четириетажно здание. Фабриката съществува наистина от 30 години, но зданието е ново.

Морският инженер Велизар Пеев ръководи работата. Морски ииженер! Не за туй ли едни от иай-изящните кутии на Пеевите шоколадени бонбони напомнят цвета на леко развълнувано море при светъл слънчев ден!

Крайно любезен и напълно запознат с работата си човек.

*

Фабриката "В. Пеев" на улица "Вашингтон"

В най-горния етаж на зданието, в просторна зала са струпани множество чували, пълни с какао. 46 вида какаови зърна, между които и финото какао от Ява и Цейлон. Действително никакъв горчив дъх не иде от ония зърна.

В същото помещение какаовите зърна се смесват и се образуват пропорциите за различните видове и качества шоколади. Специалната машина очиства зърната от люспите им, додето се получи, след отвиване, чистото зърно, което се поставя в нова машина за изпичане чрез дървени въглища. Друга машина чака, за да изстуди зърната; последните отново влизат в машина, която да ги доизчисти от люспите. Нещо повече — в машините има и няколко магнита!

— За какво са пък те?
— За да прибират всяка металическа стърготина, която евентуално би останала някъде из тях и би минала в шоколада. Ето, гледайте, — обяснява г-н Пеев, тук на тоя магнит са се залепили две малки телени нишки. Какво би станало, ако бъдеха допуснати в шоколада? Чрез тия многобройни и силни машини консуматорите са напълно запазени от една подобна опасност.

Широки тръби смъкват какаото долу в първия етаж — във валцовите мелници. Там става сместа му със захар и мляко и какаото се пресува между 4—5 валяка. След това вече сместа отива в коншите — големи машини, работа на самия директор на фабриката — инженер.

Широк, голям казан, в който непрекъснато се върти четирикрилно витло и разбърква в продължение на цяла седмица сместа. Последната се люлее, вълнува се, издига се, пада гъста, тъмно кафява... лава от шоколад! Bсяко копче от неразтворен шоколад се разбива у механическите перки и се превръща в еднообразна гъста течна маса. Тук именно става най-съществената операция — химическа реакция — инветирането — промяната от
неразтворими монозахариди в разтворими полизахариди.

В други машини става емулсирването — същата операция, но за по прости качества шоколад.

Вход за сутерена. Вътре — машина за покриване вафли с шоколад. Нанизът от вафли, наредени от работничката, непрекъснато се движи, машината ги облива с шоколад, нанизът навлиза в машината за изстудяване, която работи със сгъстен амоняк.

— Бързо изстудяваният шоколад, пояснява г. Пеев, — добива добьр гланц и се запазва по-дълго време!

*

— Ами тази машина каква е?
— Хидравлическа преса за какаово масло. Работи се с химикалии, за да стане разтворимо в млякото и пресува в преса с 400 атмосфери, като така се добива маслото. Последното ни служи за шоколада.

— Това отделение?
— Бисквитно. За съжаление сега не се случи да видите като работят в него. Впрочем всичко у него, от изсипването чувала брашно до края — до движущата се пещ — всичко става автоматично.

*

— Ето и главния ни мотор. По-рано беше с трансмисии — сега каишите ги избегнахме, за да се предпазят работниците. Но затуй пък трябваше да се снабдим с множество мотори. Във фабриката ни има 53 електромотори!

Ето ни в друго шоколадено отделение — добиване паста от бадеми за вътрешността на шоколадовите бонбони. Валците са в пълно движение.

— Виждате ли тези порцеланови валци?... Те не дават привкус на стомана като металическите валци.
— Но защо не работят?

Господин Пеев се усмихва:
— Те са за най-високите сортове производство. Отнемат 16 конски сили енергия, а пък дават малко количество! Всеки ден не може да се изкарва най-високо качество шоколад, нали?.

И всичко във фабриката е на пара — няма дим, няма огън!

*

Леярно отделение. Работи се вътрешността на кремчетата на бонбоните. Ах, тия кремчета, тия сладки кремчета! Употребява се сок от фрукти, а не есенции.

— Машини за опаковка! — сочи г. Пеев.

Значи, това е то машината. Поставиш купа с опаковъчните листчета тук, шоколадовите плочки там. Дръпнеш дръжката и... опакованите шоколади се нижат един след друг! Не ще да е малък умът, който е измислил тази машина!

— Но сега безработицата е голяма, — разяснява г. Пеев, — Ето защо опаковката се върши от работнички.

Около 20 момичета пъргаво работят — техният честен труд замества машината, която си почива.

Складовете.

— Не складирваме стока за повече от 4 — 5 дни.
— Кражби не могат ли да стават?
— Контролата ни е по системата на Тайлора с тройна разписка и при евентуална кражба виновникът веднага се открива. Впрочем напоследък подобни случаи ни липсват. — Ние имаме вяра в хората си, а и те като че ли ни отплащат със същата!

— Че какво получават работниците у Вас?
— Тук има около 200 работници! Минималната заплата е 1,700 лева — максимална 15,000 лева. Имаме бани, душове за работниците, не искаме невъзможното от тях, стараем се да дадем удобства, не ги уволняваме без най-уважителни причини. Чужденци нямаме — специалисти български работници се създадоха!

Работниците, наистина, имат здрав вид, бодри са. Особено работничките! Дали действително защото се хранят с шоколади повече от работниците по другите видове фабрики!

— Ами това?
— Резервоари с вода за в случай на пожар. Имаме и кранове и пожаросигнална инсталация, която автоматически известява че из помещенията има пожар. Най-после имаме си и вътрешна пожарна команда — по време на пожар всеки си знае функцията.

— Това тук е?
— Отделението за бонбони... Вижте изработването на бонбоните „Тофи“.

Варено тесто с мляко! В специален апарат се разтварят гликоза и захар — прецеждат се, минават през тръби, изсмуква се въздуха, вари се и в казана пада сварената бляскава захар. После машината вече си знае работата! 3000 килограма дневно производство с 6—7 работници.

Затова пък машините са скъпи — струват около 3 милиона лева.

Фабриката има приспособление и за бездимно горене.

Особено се обръща внимание върху хигиената и безопасността на труда.

По отношение на работниците е възприета и системата на премиране за добре и повече извършена работа.

*

Добра фабрикация ли е българският шоколад?

При конкурса на шоколадените фабрики преди няколко години в Берн, дето са се състезавали 570 фабрики от цяла Европа, фабрика „Пеев" е класирана 6-а по ред в I категория. Първата е била фабрика „Линд", в Берн, а втора — „Сюшард".

Служим си, — обяснява г-н Пеев, — с холандско изсушено мляко за производството. Опита се и тук да се добие мляко на прах. Излезе 92 лева кгр., когато холандското ни струва 52 лева, защото там прясното мляко струва 2—3 лева килограма.

Фъстьците почти не се употребяват в Пеевото производство на шоколад, а само бадеми и лешници.

В. Ар-в.

Магазин на "В. Пеев" на площад "Александър I"

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...