Из "Страници за всеки", книга 11 от 1934 г.
По инициативата на г. Генко Ханджиев, дългогодишен съдия, през 1917 година се основава д-во за борба с детската престъпност и покровителство на затворниците в София.
Първата задача на това д-во е била да изолира малолетните затворници от пагубното влияние на възрастните затворници. По застъпничеството на д-вото тогава се извадили около 50 младежи, от софийския централен затвор и били настанени в държ. овощен разсадник при Павлово. Тук при един режим на труд и на просвета, макар и при много първобитни и неблагоприятни условия, д-то започва да осъществява своите цели — да подготвя младежите за свободния живот, да ги направи съзнателни и дейни членове на обществата.
Едновременно с това назрява също и идеята за построяване на държавен дом, в който да бъдат настанени малолетните затворници.
Д-вото брои вече достатъчен брой членове между които и видни общественици, юристи, лекари, педагози и др. и започна усилена дейност за събиране материални средства.
Неоценима е заслугата на Столичната община, която отпусна на д-вото 60 декара празно място в Красно село. Д-вото е почерпило средства също така и от много провинциални общини и от частни дарители.
Завършването на дружествения дом в по-голямата му част става в 1924 год. Тук се основават столарска, резбарска и обущарска работилници. Едновременно с това, започва обработването на празното място, което се превръща на Модерно земеделско стопанство. В следните няколко години Управителния съвет на д-вото успява да увеличи и да подобри и персонала в института.
От Министерството на народното просвещение изпращат двама учители с висше педагогическо образование, които да уреждат интернатния живот и учебно-възпитателната работа в института. От Министерството на Търговията и Земеделието назначават в института учители по столарство, резбарство, кошничарство, трикотаж и земеделие.
От системните наблюдения над питомните извършени от учителите са изведени следните заключения: поради кратковременното престояване в института мнозина от питомците излизат неподготвени, в избраната от тях професия, която не може да осигури нито прехраната им, нито по-нататъшното усъвьршенствуване. След един къс период на безуспешно лутане, те изоставят започнатата професия и потърсват старите начини за препитаване. Друга част от питомците, по добре подготвени, след излизането им, биват зле посрещнати от работодателите заради тяхното минало свързано със затвора. Тези две основни причини компрометират по начало както усилията на персонала така и добитите резултати в института. Същите причини породиха отдавна идеята за създаване и на една работилница, под патронажа на д-вото, като преход към свободния труд. Такава работилница се вече създаде и за сега тя играе и ролята на първо убежище за някои питомци напуснали института.
В плана за своята бъдеща дейност д-вото има предвид и да се създаде специален закон за малолетните правонарушители защото липсата на такъв закон е една спънка за сериозна борба с детската престъпност.
Серги Коссов