Големият приятел на българския народ Джеймс Баучер си отива от този свят на 30 декември 1920 г. Свързал живота си със съдбата на България, в нейната земя Баучер намира и своя вечен покой. За последния му път научаваме от тогавашната преса:
Из столичната преса, януари 1921 г.
Погребението на Баучер
От два дена столичани на върволици се стичат в съборната черква Св. Неделя, където са изложени тленните останки на великия българолюбец Дж. Д. Баучер. В ковчег, заобиколен с палми и отрупан с венци и живи цветя, покойният лежи сякаш заспал в тих и спокоен сън. Лицето му е свежо с розов цвят и само ледената му неподвижност издава смъртта на големия ратник за истината.
Вчера отиде в черквата и Н. В. царят, който се поклони и поднесе на скъпия покойник венец. От името на правителството такъв бе положен тая сутрин от секретаря на Министерския съвет.
Днес още към 1 ч. цялата Столица се бе стекла на площада пред катедралната църква. Опелото започна в 2 ч. При изнасянето на тялото всички камбани на столичните църкви забиха.
Речи държаха: английският пъл. министър Сър Артур Пил, директора на печата г. К. М. Георгиев, г. Йор. Мечкаров, секретар на дружеството на журналистите, г. Каранджулов (от македонските братства, на английски), r. С. Шангов (пред църквата) и г. Сп. Икономов, член на Журн. д-во (при Руския паметник).
Погребалното шествие мина по бул. "Дондуков", ул. "Търговска", бул. "Цар Освободител", ул. "Левски" и по ул. "Алабинска" до Руския паметник, откъдето с автомобилна линейка, придружена от комисията с няколко автомобила, тялото се отправи за Рилския монастир, близо до който е отредено вечното жилище на покойника. Довечера в 10 ч. със специален влак ще отпътуват за Радомир—Орлица—Рилския монастир някои от министрите, представители на печата, официалните власти и желающите граждани да присъствуват на погребението на Баучера.
По пътя за Рилския монастир
На 5 вечерта тленните останки на покойника, заедно стотината венци, пренощуваха в църквата в с. Княжово. На 6 сутринта, пратениците на Св. Синод и на правителството — Архимандрит Стефан, г. С. Донев (главен секретар на просвещението), г. Абаджиев (секретар на министерския съвет), полк. Мустаков, придружен от столичния п. кмет г. Папазов и от неколцина журналисти, отпътуваха с автомобили за Рилския монастир. На чело на процесията се движеше линейката с ковчега, съдържащ тленните останки, след нея камион с венците и автомобилите.
В Радомир
Към 9 ч. с. процесията е пред Радомир. Тук, пред входа на града, е изляло цялото духовенство с множество народ, ученици и войска. След малка молитва, траурната процесия, начело с духовенството, спира на площада всред града. И тук духовенството, съвместно с арх. Стефан, прочита заупокойни молитви, а г. Соколов, радомирски гражданин, произнася прочувствена реч. Веднага след това процесията потегли за Дупница.
На монастира
Кьм 4 1/2 ч. процесията стига пред монастира, причакана от цялото монашество, начело с Н. В. преосвещенство Неврокопският митрополит г. Неофит. И тук, пак съвместно с арх. Стефан, се четат молитви, произнасят се речи от арх. Стефан и от г. Папазов, и тленните останки на покойния се полагат към 5 1/2 ч. в приготвената гробница, до самия вход на монастира, на 15-на метра над шосето, нa една малка равнинка, всред рилската гора. Там над гроба ще бъде въздигнат паметник — там, при светата Рилска обител.
И сутринта, на Коледа, след литургията в църква, целият клир, придружен от пратениците и журналистите, от църква се отправи за гробницата, където се прочете упокойна молитва.
