Ив Монтан в София

Крикор Асланян

Студената война загуби остротата си след 1953 година. След смъртта на Сталин, макар и много бавно, отношенията между изтока и запада ставаха по-нормални. Откритият фронт отстъпи мястото си на едва прикриваното лицемерие и показни посещения и действия, с които соцстраните привидно се демократизираха. Екскурзиите на Хрушчов и Булганин из западните страни бяха демагогски и целящи да демонстрират желание за сближаване. Но събитията в Унгария недвусмислено показаха, че това е било само външно-показно. Нахлуването на съветските танкове в Будапеща не предвещаваше нищо добро, а още по-малко - някакво демократизиране в политически план. 

На културния фронт нещата бяха малко по-добри, особено ако имаше елемент на съпричастие и идейна близост между нашата идеология и пропаганда и личноста на представителите на запада, които гостуваха у нас. 

Такъв беше случая с големия френски актьор и певец Ив Монтан. Той се приемаше като личност с леви убеждения, следователно приятел на соцстраните. 

В края на месец януари усилено се заговори за неговото гостуване в България. Ив Монтан щеше да изнесе няколко концерта в зала “България” през месец февруари 1957 година. 

Новината имаше ефекта на атомна бомба в културните среди, не само на Столицата, но и в цялата страна. Когато датите на концертите бяха обявени, заявките за билети към Концертна дирекция надхвърляха стократно капацитета на залата за всичките концерти. Хората се редяха по цели нощи за да се докопат до заветното билетче. Естествено в ход бяха пуснати всички връзки и познанства, заявки от профкомитетите на много учреждения и какви ли не ходове. Все пак Ив Монтан тогава беше в апогея на славата си и беше познат на българската публика не само с прекрасните си вълнуващи песни, но и с чудесните филми с него. “Героите са уморени”, където му партнираше очарователната Мария Феликс; “Възнаграждение за страха”, където двама колоси на френското кино - Ив Монтан и Шарл Ванел - изнасяха целия филм на плещите си. 



Първият концерт на големия френски артист, ученик на великата Едит Пиаф, щеше да се състои в зала “България” на 17 февруари 1957 година от 16 часа. Концерта щеше да се предава и по радио София. 

Същият ден от 11 часа в кинотеатър “Г.Димитров”, на площад “Възраждане” имаше джазов концерт на югославския певец Джими Станич, на който българската публика за пръв път на живо щеше да чуе песни изпълнявани в новия стил “Бибап”. 

След концерта на Станич бързо се прибрах вкъщи, заредих се пред радиото и зачаках началото на концерта на големия Ив Монтан. Не съм в състояние да опиша вълнението си, когато чух по радиото кадифения му глас с характерния му южняшки акцент. Естествено бях слушал много негови изпълнения, било на грамофонни плочи или по радиото, но сега той беше тук в София, на две крачки от дома ми (живеех на ул. Раковска) и чувството, което изпитвах, беше съвсем различно. Познавах много от песните му, бях ги слушал многократно, но сега звучаха по-близо до мен, по-близо до сърцето ми. Усещането беше неописуемо. Но и това беше нищо в сравнение с онова, което щях да изпитам само след два дни. 

В концертна дирекция работеше мой приятел. Винаги, когато ми бяха необходими билети за интересни концерти, той ме снабдяваше с хубави места. Така беше и за концерта на Ив Монтан. Наистина не можа да ми даде билети за премиерата на 17 февруари, но на 19 февруари 1957 година, точно в 19 часа, любимецът на нашето поколение излезе на сцената на зала “България”, облечен с тъмно кафяв панталон и риза в същия цвят. Излезе под акомпанимента на малкото оркестърче и с китара в ръка. Имах чувството, че някакъв магьосник си играеше с моето въображение. Да, той, Ив Монтан, беше толкова близо до мен, само да протегнех ръка и щях да се докосна до него. А той пееше и танцуваше на сцената сякаш се бяхме събрали близки приятели и той ни пееше най-новите си песни, подготвени само за нас. Един след друг се нижеха познати и непознати мелодии, всяка песен беше малък театрален етюд, изпълнен безупречно от великия актьор, всяка мелодия беше танц, който Ив изпълняваше с много чувство, с гъвкавост и собствена импровизирана хореография. На този първи и последен концерт, който гледах на живо, разбрах, че Ив Монтан е преди всичко актьор и след това певец. 

Когато прозвучаха първите акорди на песента “Мъртвите листа”, цялата публика в претъпканата зала “България” избухна в дълго нестихващи аплодисменти. Когато той пее, пее цялото му тяло, мелодията я чувствате във всяко негово движение, във всяка стъпка на танца. Думите на песента се првръщат в образи, които вие реално виждате пред себе си като на екран. 

Тогава нямаше видео, но той умееше да го създаде с чувствения си глас, с пластиката на тялото си, с неповторимата си мимика и хореография. Когато слушате тази песен в изпълнение на голямия френски актьор и певец, вие чувате плясъка на вълните, които заличават стъпките на отдалечаващите се един от друг влюбени по крайбрежния пясъка. Изживявате раздялата им, сякаш си отива част от вас. Неповторимо усещане, което може да ви накара да чувствате само той - Ив Монтан. 

Неговите концерти в София бяха не само музикални празници, но и незабравим фестивал на френската естрада, за която ние всички бяхме жадували с години.

---

Откриване паметника на Патриарх Евтимий

Статията е публикувана в списание "Сердика", брой 9 от 1939 година, и е любезно предоставена от отдел "Краезнание" на Столична библиотека.

Откриване паметника на Патриарх Евтимий

Паметникът на патриарх Евтимий при освещаването му

Между църковните отци, които завинаги ще останат като пътеводни звезди на нашия народ към неговия духовен и национален възход, наред с имената на Светите Равноапостоли, с това на Свети Климента и Отца Паисия, ще пребъде и името на последния патриарх от второто българско Царство — Евтимия, високопросветеният глава на нашата Православна Църква, създател на Търновската школа, всенароден пастир, мъченик и светец през най-тежките и страдални дни, които помни историята на народа ни.

Град София, първенец между градовете на българското Отечество не само в областта на материалните благоустройствени постижения, но град с амбицията да отстои своето челно място и в духовните и културни постижения на народа ни, отдавна е имал пред очи дълга си да отдаде заслужена почит към българския архипастир и мъченик и затова още в началото на своето изграждане като свободен български град е назовал един от своите най-хубави булеварди на името на патриарх Евтимия. Това не е задоволявало, обаче, у столичани чувството на почит към духовните великани на народа ни. И затова още в първите дни след реформата в управлението на Столичната Община от 1934 год., когато Общ. управа получи възможност за по-широка и по-независима дейност, позната със своите обширни и всестранни мероприятия, идеята за въздигане паметник на патриарх Евтимий е била поставена на дневен ред от г. Кмета на София, който и сам написва програмата за конкурса по изработване тоя паметник.

В миналата книжка на списание „Сердика" дадохме доста подробни сведения за самия конкурс, за състезателите, за ваятеля на тоя паметник — г. Марко Марков и за начина на изработване самия паметник.

1 Ноемврий тази година, праздник на Народните будители и Тезоименен ден на Царица Иоанна, бе определен като най-подходяща дата за освещаване и откриване паметника на патриарх Евтимия.

В хубавата есенна утрин тоя ден, след благодарствен молебен, който се отслужи в Църквата Св. Александър Невски за дългоденствието на Нейно Величество, членовете на правителството, начело с Министър-председателя г. Кьосеиванов, висшите държавни сановници и многоброен народ се отправиха за пресечката на булевардите „Патриарх Евтимий", „Цар Фердинанд" и „Граф Игнатиев",на което място се нахожда паметникът на заслужилия български Първосвещеник, за да присъствуват на освещаването и тържественото, откриване на паметника. Негово Величество Царят бе представен тук от съветника г. д-р Ханджиев, а, освен г. Министър председателя, на тържеството присъствуваха намиращите се тоя ден в София министри г. г. Филов, Божилов и Митаков.

Преди откриване паметника се отслужи панихида за патриарх Евтимия от протосингела на Светата Софийска Митрополия — архимандрит Стефан, в съслужение с шестима свещеници, а след панихидата той произнесе пламенно слово в чест на патриарх Евтимия и неговото дело.

Министър председателят г. Г. Кьосеиванов преряза лентата и обяви паметника за открит със следните думи: „Обявявам паметника за открит и пожелавам животът и делото на патриарх Евтимия да бъдат пример за всички родолюбиви българи!"

Столичният кмет г. инж. Иванов произнесе следното слово:

„Драги съграждани!

За да приобщи дарбите на младите български художници в украсата на новата българска Столица и за да възкреси за поколенията образа на един от великите синове на българския народ, Общинската управа обяви преди няколко години състезание за паметник на последния Търновски патриарх.

Днес аз съм радостен да споделя с вас своето доволство, че талантливият изпълнител на този паметник, г. М. Марков, създаде един прекрасен образ на великия Евтимий, създаде едно творение, което ще украсява завинаги този хубав кът на нашия Престолен град!

Кметът г-н инж. Иванов произнася своята реч

И, съзерцавайки този вдъхновен, мъжествен образ, ний се пренасяме в онези тъмни времена на нашата история, когато съдбата бе приготвила най-голямото изпитание за избранника, за човека, що в последните часове на загиващото българско Царство олицетворяваше последната надежда на цял един народ.

Останал сам, без Цар, без водачи народни, разбит и сразен, гонен и измъчван, българският народ виждаше в Евтимия — Патриарха на престолния град Търново — последната своя опора и утеха, последната своя надежда!

И този човек, изпълнен с една библейска мъдрост и духовна красота, пое мъжествено пътя на страданията и мъките на своя народ и му бе предан и верен страж до гроб! Той бе последният застъпник за народа пред всесилните покорители и делата му достойно може да се сравнят със славните подвизи на най-големите герои! Той стана вожд народен — грижеше се да запази народа от жестоко изтребление; поучаваше, утешаваше, повдигаше падащите; протягаше ръка на слабите, насърчаваше към мъжество борещите се; вдъхваше на всички вяра и надежда!

И когато джелатът, след като го измъчи да гледа как избиваха най-храбрите от търновските защитници, го покачи на градската стена и вдигна ръка да отсече главата беловласа, целият народ изтръпна и злодейската ръка увисна мъртва! Чудо бе станало! Евтимий бе станал свят за своя народ. Бог го запази за него!

Българското царство бе имало и други патриарси — мъдри и достойни — но съдбата отреди последният наш Патриарх да се прослави като велик български син и водач на народа в нещастието му.

Днес, един от най-хубавите булеварди на Столицата на Третото българско царство носи името на великия патриарх Евтимий. Тук, в неговото начало, се поставя ликът на този великан на българското племе, на големия утешител на великата скръб народна, на последния свидетел на Второто българско царство!

Ние знаем, че след него настана за българския народ страшна нощ — петстотин години нощ на робство и нищета! В нея угасна и последният образ на славните български царе, но никога не заглъхна в душата на народа ехото от последния позив на великия пастир:  „Пазете вярата и своя род — о, не, не ще загине нивга българский народ!"

Петстотин и шестдесет години от неговата смърт, днес, празнувайки в новата Столица на свободния български народ деня на българските будители, благодарна София му въздигна този скромен паметник, за да се припомнят от всички, сега и во веки веков, Паисиевите думи: „Българи! Гордейте се! И ние бяхме велики! И ние имахме царе и патриарси!" А най-достойният бе Евтимий между тях!"

 * * *

Образът на патриарх Евтимия, излят от бронз и върху гранитен пиедестал, е вече всеки ден пред очите на софиянци и на посетителите на София и нека, както е вечен металът и камъкът, чрез които е изваян несъкрушимият дух на мъченика патриарх, бъде крепък и духа на всеки българин, черпещ пример от куража и предаността на Евтимия към народното дело.

Представителят на Н. В. Царя — г. д-р Ханджиев, г. Министър-председателят и г. Кметът на тържеството.

Повече за паметника вижте тук

---