Крикор Асланян
Студената война загуби остротата си след 1953 година. След смъртта на Сталин, макар и много бавно, отношенията между изтока и запада ставаха по-нормални. Откритият фронт отстъпи мястото си на едва прикриваното лицемерие и показни посещения и действия, с които соцстраните привидно се демократизираха. Екскурзиите на Хрушчов и Булганин из западните страни бяха демагогски и целящи да демонстрират желание за сближаване. Но събитията в Унгария недвусмислено показаха, че това е било само външно-показно. Нахлуването на съветските танкове в Будапеща не предвещаваше нищо добро, а още по-малко - някакво демократизиране в политически план.
На културния фронт нещата бяха малко по-добри, особено ако имаше елемент на съпричастие и идейна близост между нашата идеология и пропаганда и личноста на представителите на запада, които гостуваха у нас.
Такъв беше случая с големия френски актьор и певец Ив Монтан. Той се приемаше като личност с леви убеждения, следователно приятел на соцстраните.
В края на месец януари усилено се заговори за неговото гостуване в България. Ив Монтан щеше да изнесе няколко концерта в зала “България” през месец февруари 1957 година.
Новината имаше ефекта на атомна бомба в културните среди, не само на Столицата, но и в цялата страна. Когато датите на концертите бяха обявени, заявките за билети към Концертна дирекция надхвърляха стократно капацитета на залата за всичките концерти. Хората се редяха по цели нощи за да се докопат до заветното билетче. Естествено в ход бяха пуснати всички връзки и познанства, заявки от профкомитетите на много учреждения и какви ли не ходове. Все пак Ив Монтан тогава беше в апогея на славата си и беше познат на българската публика не само с прекрасните си вълнуващи песни, но и с чудесните филми с него. “Героите са уморени”, където му партнираше очарователната Мария Феликс; “Възнаграждение за страха”, където двама колоси на френското кино - Ив Монтан и Шарл Ванел - изнасяха целия филм на плещите си.
Първият концерт на големия френски артист, ученик на великата Едит Пиаф, щеше да се състои в зала “България” на 17 февруари 1957 година от 16 часа. Концерта щеше да се предава и по радио София.
Същият ден от 11 часа в кинотеатър “Г.Димитров”, на площад “Възраждане” имаше джазов концерт на югославския певец Джими Станич, на който българската публика за пръв път на живо щеше да чуе песни изпълнявани в новия стил “Бибап”.
След концерта на Станич бързо се прибрах вкъщи, заредих се пред радиото и зачаках началото на концерта на големия Ив Монтан. Не съм в състояние да опиша вълнението си, когато чух по радиото кадифения му глас с характерния му южняшки акцент. Естествено бях слушал много негови изпълнения, било на грамофонни плочи или по радиото, но сега той беше тук в София, на две крачки от дома ми (живеех на ул. Раковска) и чувството, което изпитвах, беше съвсем различно. Познавах много от песните му, бях ги слушал многократно, но сега звучаха по-близо до мен, по-близо до сърцето ми. Усещането беше неописуемо. Но и това беше нищо в сравнение с онова, което щях да изпитам само след два дни.
В концертна дирекция работеше мой приятел. Винаги, когато ми бяха необходими билети за интересни концерти, той ме снабдяваше с хубави места. Така беше и за концерта на Ив Монтан. Наистина не можа да ми даде билети за премиерата на 17 февруари, но на 19 февруари 1957 година, точно в 19 часа, любимецът на нашето поколение излезе на сцената на зала “България”, облечен с тъмно кафяв панталон и риза в същия цвят. Излезе под акомпанимента на малкото оркестърче и с китара в ръка. Имах чувството, че някакъв магьосник си играеше с моето въображение. Да, той, Ив Монтан, беше толкова близо до мен, само да протегнех ръка и щях да се докосна до него. А той пееше и танцуваше на сцената сякаш се бяхме събрали близки приятели и той ни пееше най-новите си песни, подготвени само за нас. Един след друг се нижеха познати и непознати мелодии, всяка песен беше малък театрален етюд, изпълнен безупречно от великия актьор, всяка мелодия беше танц, който Ив изпълняваше с много чувство, с гъвкавост и собствена импровизирана хореография. На този първи и последен концерт, който гледах на живо, разбрах, че Ив Монтан е преди всичко актьор и след това певец.
Когато прозвучаха първите акорди на песента “Мъртвите листа”, цялата публика в претъпканата зала “България” избухна в дълго нестихващи аплодисменти. Когато той пее, пее цялото му тяло, мелодията я чувствате във всяко негово движение, във всяка стъпка на танца. Думите на песента се првръщат в образи, които вие реално виждате пред себе си като на екран.
Тогава нямаше видео, но той умееше да го създаде с чувствения си глас, с пластиката на тялото си, с неповторимата си мимика и хореография. Когато слушате тази песен в изпълнение на голямия френски актьор и певец, вие чувате плясъка на вълните, които заличават стъпките на отдалечаващите се един от друг влюбени по крайбрежния пясъка. Изживявате раздялата им, сякаш си отива част от вас. Неповторимо усещане, което може да ви накара да чувствате само той - Ив Монтан.
Неговите концерти в София бяха не само музикални празници, но и незабравим фестивал на френската естрада, за която ние всички бяхме жадували с години.