18.09.2012 г.

На този ден 15 000 души се покланят пред Тодор Александров


След края на Първата световна война ударите върху изстрадалото българско отечество продължавали да се сипят безспир. Трагедията на мирните договори, икономическата разруха и съдбата на българите, хвърлени под ново сръбско и гръцко робство, тегнела над българското царство. Униние и безнадеждност измъчвали нашето общество, разкъсвано от политически хаос, терор и убийства. В тази атмосфера на безверие, на насилствена раздяла с идеалите на поколения българи, нацията търсела опора и надежда. Мнозина намерили упование в митичния образ на Тодор Александров - последният защитник на измъчена Македония и на достойнството на целия български народ. 

На 31 август 1924 година Александров паднал покосен от братоубийствена ръка. Новината достигнала София със скоростта на куршум, който пронизал сърцата и душите. Само няколко дни по-рано била тържествено осветена новата катедрална църква „Свети Александър Невски”. Светлото събитие, което трябвало да вдъхне оптимизъм и вяра у българския народ, бързо било затъмнено от вестта за дръзкото покушение. 

Един от многобройните некролози за Александров след убийството му

Тялото на Тодор Александров положили в Пирин планина, над Роженския манастир. Столицата също не останала безучастна към голямото поклонение пред легендарния водач на Вътрешната македонска революционна организация. 18 септември 1924 година бил избран за ден на траур. Целият град застинал, затворени били всички магазини, македонските братства и организации разлепили навсякъде некролози с портрета на Александров. 

В онези дни населението на столицата наброявало едва 200 хиляди души. Повече от 15 хиляди от тях се стекли, за да почетат паметта на магнетичния революционер. Рядко София наблюдавала подобни по мащабите си стълпотворения. Безброй били венците, цветята и плакатите. Морето от неспокоен народ се струпало около катедралата „Света Неделя”, където трябвало да се отслужи панихидата. Храмът не могъл да побере придошлата тълпа, затова ритуалът се осъществил отвън – на централния площад на София, който се огласял от песните на хора на Добри Чинтулов. В 10 часа сутринта, в присъствието на семейството на Тодор Александров, на арменското и мюсюлманското духовенство, митрополит Стефан отслужил панихидата. В този миг хилядите присъстващи като един паднали на колене, за да се помолят за убития. Историческият момент бил запечатан от множество фотографи, направен бил дори и запис на филмова лента. 

Многохилядната панихида за Тодор Александров на площад "Света Неделя"

На площада отекнали пламенните речи на многобройни оратори. Пръв към множеството се обърнал Владимир Кусев, председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства, с думите: „Ония, които целяха да разрушат света и да го хвърлят към гибел, протегнаха ръце към македонската организация, намериха скъпоплатени оръдия, които заслепени от злато посегнаха върху човека, който бе за нас един идеал и кумир. Велика майка роди велик син, но има още много такива, които ще следват пътя на Тодора!” 

На панихидата било също съобщено, че физическите извършители на убийството – Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров – са заловени и наказани. Четнически потери открили двамата убийци в дебрите на Пирин край Горна Джумая и след престрелка ги ликвидирали. 

Когато речите в памет на войводата завършили, множеството се отправило с портрети, знамена и повече от 70 венци към паметника на Васил Левски. След венците вървели семейството и роднините на Тодор Александров, Националният комитет на Съюза на македонските братства, управителното тяло на Илинденската организация и много други. Хилядното траурно шествие преминало тържествено през централните софийски улици – „Дондуков”, „Търговска” и „Цар Освободител”. 

Манифестацията достигнала крайната си цел и множеството се спряло пред каменния обелиск на Васил Левски. Паметникът бил затрупан с венци и цветя, ленти и знамена. Сякаш символично върху него бил поставен и ликът на Тодор Александров, равнявайки подвига на бореца за свобода на македонските българи с делото на Апостола. 

Портретът на Тодор Александров, символично поставен върху паметника на Васил Левски

Смъртта на Тодор Александров се превърнала в мощен удар върху организацията, от който тя никога не се възстановила напълно. Разделенията в македонското движение се задълбочили, широко били отворени вратите към взаимното унищожение. Убийствата между противостоящите си крила се превърнали в мрачно ежедневие. Неслучайно сръбската преса предала новината за покушението в пространни и възторжени статии. След убийството на Александров, написали те, Южна Сърбия можела най-после да си отдъхне.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...