Празненствата за Независимостта през очите на един софийски шоп. Из хумористичното списание "Барабан", бр. 15 от 1908 г., дигитализирано от Народната библиотека.
Море, мани, мани, що джумбуше, що убавиня направия това граждането, кога посрещаа царо. Е я незнам, дали че можем и у райо да видим таквия преставления. Та оно фенере ли бре брате, та свещи големи като востагарки, па барияци, бариячета — светнало, ушарило се, та акъл да ти зайде. Наредили се наред, наред, едно до друго — я да ви кажем илядо, а вие кажете две иляди. Одат, окат, пeят, та у небеси износат. Па ойдоме при клубето на офицерето, па дръж един офицерин, та го дигнаа на ръцe у воздуо, а он сиромао само се клати и сака да каже нещо, ама они, ка окнали ”ура”, та цапат дунята. Па ка го пущия, он се качи на един камик, па се истъпи, та со се гърло изока: — Бракя българе, — а они сите фанаа да шъкат да кютиме.
Он ка фана да орати-орати, та отскача: Я ви благодарим каже, оти ме носихте на ръце и царо ни е, каже, много акълия, да ни е жив. Да ни живее и царчето. За много годин царството да ви е честито, каже, аерлия да бъде до веки веков и прочие. А сега повече нечем да ви говорим, каже, оти че пущат сега ракете.
И ние пойдеме за дека пущат това ракетото, та минаме през палато. Е брате, и това доживех да ми стъпи нога на царска земля. Напълниме дворо на палато, па фанаме да окаме да излезне царо. Окахме, що окахме, па те ти го и царо излезна па рече:
— Да живеете момчета, големи да порастете; — и улезна у палато.
Ние излезнахме на широкото дека пущет кйор фишеците. Ка погледнах наоколо оно свитнало свещи, фенере, ламби – цървени, жълти, сини, зелени – секакви. Па фанаа да пущат това ракетето. А оно една мангелия: пущат го, оно испищи като смок, па се извие нагоре та чак у небеси, саитне, та пукне, па се спущи като опашата звезда. Друго едно пущат, оно ка се извиси, та пукне, па на разни, разни шарени кандила се спущи надоле.
Па фанаа да пущат едни фишеци по земи, а оно фана да пука, па рипа като гявол.
Най-после пущиа едно, а оно фана да скача по главите на ората, чукне един по носо па отскокне та се завре на мене у мустако, та ме поопърли малко, па излете та на една мадама отзад у косако се загнете. Мадамата изпище, па се тупна наземи — уплаши се, а они я грабнаа, та я изнесоа.
Па и я фанах да се изназадвам, оти фана нещо да ме затайва у гърлото от пушоко. Чекай рекох да си ойдем, оти какво ми опърлиа мустако, може и цел да ме опърлат кат кюмурджия, та ка си ойдем нече да ме познае Стана, па може и да ме напъди, каква йе проклета.