Въпросът за благоустрояването на София е важен и винаги актуален. Публикуваме статия на Райко Алексиев за художествената украса на столицата от юли 1937 г. Дали визията на художника е приложима и днес, оставяме на читателите да преценят. След материала сме добавили и няколко снимки от същия период, запечатали реализацията на част от идеите за разкрасяване на града. Малки детайли като декоративни чешми, фонтанчета и статуи създават един далеч по-уютен и чаровен вид. За съжаление, нито един от тях не е оцелял до днес. Съвременни заместители на тяхно място естествено липсват. Снимките са от Изгубената България.
Наред с грижите за благоустрояването на Столицата, със залесяването й и с поддържането на нуждната чистота, чака своето системно уреждане и въпросът за нейната художествена украса.
За голямо съжаление, десетки години подред и то във времената на най-голямо строителство, за тази украса почти никак не се е мислило. Години подред само два-три паметника, от които само един с висока художествена стойност, са били едничките украси, които тук там са разнообразявали изгледа на някои улици и площади. Дали средства не е имало или е липсвала въобще подобна естетическа нужда - не е важно. Важното е, че София няма паметници,няма фонтани, няма художествено изваяни чешми, няма арки или колонади - няма почти нищо от всичко онова, което превръща големите градове от обикновени селища на прекрасни паметници на изкуството.
А притурен при всичко това и бедният вид на архитектурата на зданията - получава се една непоносима зрителна скука.
Едва напоследък общинските управи плахо пристъпиха да дадат по-голямо съдържание на този градоустройствен проблем, но всичко още е в зародиш, случайно и безсистемно. Няколкото бронзови бюста, побити из борисовата градина, далеч не могат дори да се нарекат украса - защото разпиляни из разните отдалечени кътове и алеи, повечето от тях се губят в тъмния фон на зеленината и не могат да изпълнят двойното си предназначение: да бъдат възпоменателни знаци знаци за нечия светла памет и същевременно да служат за художествена украса.
Но не за да корим и критикуваме сме взели писалката, и затова оставяме какво е било и какво не е било в миналото, а понечваме да поразсъждаваме какво, според нас, би трябвало да бъде в бъдеще. Преди всичко, цялата материя около естетическата украса на София би трябвало да се предаде в ръцете на нещо като комитет, съставен от абсолютно вещи по въпроса лица, за да може да бъде изработен един системен план по който ще се работи и който ще отстрани възможностите за случайни хрумвания на тогоз и на оногоз. В този комитет да бъдат привлечени вещи архитекти, скулптори, историци и майстори по градинарството. На първо място да се започне с градините - на всяко праздно място, на всяко незастроено ъгълче - веднага да се направят малки или по-големи градинки - дори и временни. А такива места и ъгълчета в Столицата - колкото щеш.
Всяко, дори праздно още незастроено място - да бъде заставен собственикът му да побие няколко дръвчета, да посее трева, да тури тук-там живи плетове. Зеленината е най-евтиното и най-удобно средство за временна украса. Само за няколко месеца - бързо дава един приличен вид на голите разградени дворища и парцели, а когато ще се строи - изкореняването й става лесно.
На оградите да се даде малко по-приличен вид, като се забранят завинаги тия злополучни дъсчени стобори или, макар направени от дървен материал, да бъдат сковани по дадени модели, подготвени от архитектите.
Засадено всяко грозно място със зеленина, трябва да се пристъпи към установяване на кои площади, кръстопътища и ъгли може да се поставят паметници или бюстове. На места да се изградят художествени чешми с бронзови фигури или каменни барелефи. А в установените вече градинки да се направят живописни фонтани. Фонтаните из всички добре устроени столици са едни от най-хубавите декоративни елементи на улици и площади.
Фонтан Есетра, фонтанът на Тритона, фонтан де Треви са едни от най-художествените и най-съвършенните красоти на Рим, където веселият шум на бликащите води, съединени с красотата, бликаща от художествените ваяния, създават на улицата или на площада едно такова приятно настроение, че човек не чувствува, че се намира на пазарска улица или на делничен площад, а като че ли присъствува на някакво тържество, устроено в чест на безсмъртната естетика. Да не говорим за фонтаните на Париж, чиято сензация дори е на главно място и в сегашното Парижко изложение, нито за буйните Мюнхенски водоскоци. Навсякъде фонтанът е подчертаният елемент при градоукрасата.
София, която за щастие се сдоби с изобилна вода, дава възможност да украсим градските градинки с красиви фонтани, чиито високи водни струи да съживяват задрямалият горещ въздух лете, а зимно време, вледенени по фигурите и градежите, да се превръщат на фантастични кристални приказки. Виждали сте сегашния нескопосан циментов водоскок в рибното езерце на Борисовата градина. Каква феерия от багри и каква приказна прелест излъчва, когато зимно време ледени кичури покрият циментовите му градежи. Колко повече, ако фонтанът е високо художествена и архитектурна постройка.
В градинката пред Военния клуб би могло да се построи един такъв фонтан, чиито високи водни ветрила биха разнообразили скучния вид на ограждащия градинката архитектурен квадрат.
Градинката при Народното събрание - също моли за един голям буен фонтан. И на много още места би могло да се изградят подобни украси.
Втора задача е - строеж на паметници. Колкото се може повече паметници. Паметникът съживява, одухотворява и големия и малкия площад и създава художествен център на хорото, което постройките вият около него.
Площад Александър, площад Бански, площад Възраждане, площад Славейков - и всички други малки и големи площади би трябвало да се украсят с по някой по-малък или по-внушителен паметник.
А събития за овековечаване, нашата история ще ни поднесе с шепи. Сегашната Столична управа дори вече пристъпи към подобни градежи с построяване на малък паметник на Патриарх Евтимий и не остава нищо друго, освен по един създаден системен план, тази инициатива да се разшири и уголеми. Начинанието, което Столичната община поде да скрепи някои улици с бронзов релиеф с лика на оногоз, на чието име и в чиято памет е кръстена улицата, е една отлична идея. И струва ми се, че е приложена за пръв път в София от всички европейски столици. Нуждно е само работата да се ускори, за да може в продължение на няколко години всички по-големи улици да имат на по-главните си места ликовете на ония заслужили труженици, на чиито имена тези улици са кръстени. Увековечаването заедно с имената и ликовете на заслужилите труженици, е едно колкото патриотично, толкоз и полезно дело - паметта на заслужилия покровител на улицата се затвърдява по-здраво, а художественото произведение, в което е вкрепен образа му, служи и като естетическа украса. И когато всяка улица бъде украсена с подобни барелефи, целият град ще представлява нещо като една художествена скулптурна галерия на открито, и пришелецът, вън от другите художествени ценности из музеите и галериите, ще има на какво да се наслаждава и по улиците.
Един друг въпрос, който чака своетп правилно разрешение, е поставянето на бюстовете на заслужили българи из градините.
Както споменах, сега тези бюстове се поставят в Борисовата градина на различни места. Отдалечени един от друг, те като че ли скъсват връзката, която съществува помежду им. Често дори някои от тия бюстове, турени в по-странични алеи, остават далеч от очите на публиката.
Позволявам си да застана на становището, че тази система не е сполучлива. По-смислено би било, ако едни от централните алеи на градината - дори най-широката и с най-голямо движение се нарече "Алея на Възраждането" и от двете й страни на разстояние 7-8 метра един от друг, се наредят бюстовете на нашите заслужили дейци от Възраждането. Дори да се състави план и да се определят местата за бюстовете на всички такива деятели, на които ще се увековечава паметта чрез бюст, като готовите сега се поставят край алеята, после постепенно се допълват с нови.
Такава една алея - добре рамкирана с жива зеленина от двете страни, би представлявала нещо като пантеон, ще бъде център на градината и ще служи дори за системно припомване на историята и дейците на нашето възраждане от всеки минувач. А един учител по история, чрез събраните на едно място ликове и имена, ще намери още едно средство да закрепи в крехката детска памет това, което трябва всеки българин да запомни. Така е уредена градината Пинчио в Рим, където дълги редици бюстове се редят от двете страни на централната алея.
На други места, за украса на градинските кътове може да се поставят бронзови или каменни ваяния на малки или по-големи фигури на отделни красиви горски животни, символични групи, из нашата народна митология и прочие.
На места из самия град би могло да се поставят върху подходящи пиедестали каменни копия на някои колони, върху които древни български царе са отбелязвали някои свои победи. Някоя колонада с изваяни в народен дух Кариатиди би била прекрасен декор за някой кът - градината до Народното събрание, например. Каменни гранитни скамейки биха били подходяща украса за някои градински кътчета, големи вази от груб или полиран гранит или мрамор също биха съживили някое градинско кътче и биха допълнили красотата му.
Всичко това, обаче, вършено системно, по строго определен план и изпълнено от вещи майстори, каквито между нашите скулптори и архитекти не липсват. Малко е мястото в една статия да се нахвърлят изчерпателно всички възможни идеи. Пък и не е нуждно. Това трябва да стане при установяването на плана, по който трябва да става въобще цялата художествена и естетическа украса на Столицата ни.
Средствата? Не е нуждно да се захване всичко наведнаж. Щом има система и на части да се твори - резултатът ще бъде добър. Много по-добър, отколкото резултатите от едно бързо, но безсистемно и предварително неизяснено строително надпреварване.
Нали на това лудешко безсистемно надпреварване в строеж на сгради докарахме Столицата в такова състояние, та ще трябва уважаемият Мусман дълго да се поти, докато отчасти й поправи убогия вид.
Украсата на Столицата
Наред с грижите за благоустрояването на Столицата, със залесяването й и с поддържането на нуждната чистота, чака своето системно уреждане и въпросът за нейната художествена украса.
За голямо съжаление, десетки години подред и то във времената на най-голямо строителство, за тази украса почти никак не се е мислило. Години подред само два-три паметника, от които само един с висока художествена стойност, са били едничките украси, които тук там са разнообразявали изгледа на някои улици и площади. Дали средства не е имало или е липсвала въобще подобна естетическа нужда - не е важно. Важното е, че София няма паметници,няма фонтани, няма художествено изваяни чешми, няма арки или колонади - няма почти нищо от всичко онова, което превръща големите градове от обикновени селища на прекрасни паметници на изкуството.
А притурен при всичко това и бедният вид на архитектурата на зданията - получава се една непоносима зрителна скука.
Едва напоследък общинските управи плахо пристъпиха да дадат по-голямо съдържание на този градоустройствен проблем, но всичко още е в зародиш, случайно и безсистемно. Няколкото бронзови бюста, побити из борисовата градина, далеч не могат дори да се нарекат украса - защото разпиляни из разните отдалечени кътове и алеи, повечето от тях се губят в тъмния фон на зеленината и не могат да изпълнят двойното си предназначение: да бъдат възпоменателни знаци знаци за нечия светла памет и същевременно да служат за художествена украса.
Но не за да корим и критикуваме сме взели писалката, и затова оставяме какво е било и какво не е било в миналото, а понечваме да поразсъждаваме какво, според нас, би трябвало да бъде в бъдеще. Преди всичко, цялата материя около естетическата украса на София би трябвало да се предаде в ръцете на нещо като комитет, съставен от абсолютно вещи по въпроса лица, за да може да бъде изработен един системен план по който ще се работи и който ще отстрани възможностите за случайни хрумвания на тогоз и на оногоз. В този комитет да бъдат привлечени вещи архитекти, скулптори, историци и майстори по градинарството. На първо място да се започне с градините - на всяко праздно място, на всяко незастроено ъгълче - веднага да се направят малки или по-големи градинки - дори и временни. А такива места и ъгълчета в Столицата - колкото щеш.
Всяко, дори праздно още незастроено място - да бъде заставен собственикът му да побие няколко дръвчета, да посее трева, да тури тук-там живи плетове. Зеленината е най-евтиното и най-удобно средство за временна украса. Само за няколко месеца - бързо дава един приличен вид на голите разградени дворища и парцели, а когато ще се строи - изкореняването й става лесно.
На оградите да се даде малко по-приличен вид, като се забранят завинаги тия злополучни дъсчени стобори или, макар направени от дървен материал, да бъдат сковани по дадени модели, подготвени от архитектите.
Засадено всяко грозно място със зеленина, трябва да се пристъпи към установяване на кои площади, кръстопътища и ъгли може да се поставят паметници или бюстове. На места да се изградят художествени чешми с бронзови фигури или каменни барелефи. А в установените вече градинки да се направят живописни фонтани. Фонтаните из всички добре устроени столици са едни от най-хубавите декоративни елементи на улици и площади.
Фонтан Есетра, фонтанът на Тритона, фонтан де Треви са едни от най-художествените и най-съвършенните красоти на Рим, където веселият шум на бликащите води, съединени с красотата, бликаща от художествените ваяния, създават на улицата или на площада едно такова приятно настроение, че човек не чувствува, че се намира на пазарска улица или на делничен площад, а като че ли присъствува на някакво тържество, устроено в чест на безсмъртната естетика. Да не говорим за фонтаните на Париж, чиято сензация дори е на главно място и в сегашното Парижко изложение, нито за буйните Мюнхенски водоскоци. Навсякъде фонтанът е подчертаният елемент при градоукрасата.
София, която за щастие се сдоби с изобилна вода, дава възможност да украсим градските градинки с красиви фонтани, чиито високи водни струи да съживяват задрямалият горещ въздух лете, а зимно време, вледенени по фигурите и градежите, да се превръщат на фантастични кристални приказки. Виждали сте сегашния нескопосан циментов водоскок в рибното езерце на Борисовата градина. Каква феерия от багри и каква приказна прелест излъчва, когато зимно време ледени кичури покрият циментовите му градежи. Колко повече, ако фонтанът е високо художествена и архитектурна постройка.
В градинката пред Военния клуб би могло да се построи един такъв фонтан, чиито високи водни ветрила биха разнообразили скучния вид на ограждащия градинката архитектурен квадрат.
Градинката при Народното събрание - също моли за един голям буен фонтан. И на много още места би могло да се изградят подобни украси.
Втора задача е - строеж на паметници. Колкото се може повече паметници. Паметникът съживява, одухотворява и големия и малкия площад и създава художествен център на хорото, което постройките вият около него.
Площад Александър, площад Бански, площад Възраждане, площад Славейков - и всички други малки и големи площади би трябвало да се украсят с по някой по-малък или по-внушителен паметник.
А събития за овековечаване, нашата история ще ни поднесе с шепи. Сегашната Столична управа дори вече пристъпи към подобни градежи с построяване на малък паметник на Патриарх Евтимий и не остава нищо друго, освен по един създаден системен план, тази инициатива да се разшири и уголеми. Начинанието, което Столичната община поде да скрепи някои улици с бронзов релиеф с лика на оногоз, на чието име и в чиято памет е кръстена улицата, е една отлична идея. И струва ми се, че е приложена за пръв път в София от всички европейски столици. Нуждно е само работата да се ускори, за да може в продължение на няколко години всички по-големи улици да имат на по-главните си места ликовете на ония заслужили труженици, на чиито имена тези улици са кръстени. Увековечаването заедно с имената и ликовете на заслужилите труженици, е едно колкото патриотично, толкоз и полезно дело - паметта на заслужилия покровител на улицата се затвърдява по-здраво, а художественото произведение, в което е вкрепен образа му, служи и като естетическа украса. И когато всяка улица бъде украсена с подобни барелефи, целият град ще представлява нещо като една художествена скулптурна галерия на открито, и пришелецът, вън от другите художествени ценности из музеите и галериите, ще има на какво да се наслаждава и по улиците.
Един друг въпрос, който чака своетп правилно разрешение, е поставянето на бюстовете на заслужили българи из градините.
Както споменах, сега тези бюстове се поставят в Борисовата градина на различни места. Отдалечени един от друг, те като че ли скъсват връзката, която съществува помежду им. Често дори някои от тия бюстове, турени в по-странични алеи, остават далеч от очите на публиката.
Позволявам си да застана на становището, че тази система не е сполучлива. По-смислено би било, ако едни от централните алеи на градината - дори най-широката и с най-голямо движение се нарече "Алея на Възраждането" и от двете й страни на разстояние 7-8 метра един от друг, се наредят бюстовете на нашите заслужили дейци от Възраждането. Дори да се състави план и да се определят местата за бюстовете на всички такива деятели, на които ще се увековечава паметта чрез бюст, като готовите сега се поставят край алеята, после постепенно се допълват с нови.
Такава една алея - добре рамкирана с жива зеленина от двете страни, би представлявала нещо като пантеон, ще бъде център на градината и ще служи дори за системно припомване на историята и дейците на нашето възраждане от всеки минувач. А един учител по история, чрез събраните на едно място ликове и имена, ще намери още едно средство да закрепи в крехката детска памет това, което трябва всеки българин да запомни. Така е уредена градината Пинчио в Рим, където дълги редици бюстове се редят от двете страни на централната алея.
На други места, за украса на градинските кътове може да се поставят бронзови или каменни ваяния на малки или по-големи фигури на отделни красиви горски животни, символични групи, из нашата народна митология и прочие.
На места из самия град би могло да се поставят върху подходящи пиедестали каменни копия на някои колони, върху които древни български царе са отбелязвали някои свои победи. Някоя колонада с изваяни в народен дух Кариатиди би била прекрасен декор за някой кът - градината до Народното събрание, например. Каменни гранитни скамейки биха били подходяща украса за някои градински кътчета, големи вази от груб или полиран гранит или мрамор също биха съживили някое градинско кътче и биха допълнили красотата му.
Всичко това, обаче, вършено системно, по строго определен план и изпълнено от вещи майстори, каквито между нашите скулптори и архитекти не липсват. Малко е мястото в една статия да се нахвърлят изчерпателно всички възможни идеи. Пък и не е нуждно. Това трябва да стане при установяването на плана, по който трябва да става въобще цялата художествена и естетическа украса на Столицата ни.
Средствата? Не е нуждно да се захване всичко наведнаж. Щом има система и на части да се твори - резултатът ще бъде добър. Много по-добър, отколкото резултатите от едно бързо, но безсистемно и предварително неизяснено строително надпреварване.
Нали на това лудешко безсистемно надпреварване в строеж на сгради докарахме Столицата в такова състояние, та ще трябва уважаемият Мусман дълго да се поти, докато отчасти й поправи убогия вид.
