За поредна година се оказва истински кошмар за някои родители в столицата да осигурят място в детска градина за отрочетата си. Изненадващо или не, подобен проблем описва и статия във вестник "Родолюбец" от 1897 г. Днес, оказва се, положението е сходно с онова, съществувало 20 години след Освобождението...
"Забавачницата ни е предмет на повече разисквания, съдения и обсъждания засега, отколкото каквото и да е друго нещо в столицата. Почти всякой, с когото се заприказвахме, имаше да каже оплакванията си за забавачницата. Едни деца били отхвърлени, други не могли да изтеглят сполучлив билет и трябвало да си отидат плачешком, други взели едното от братчетата и пр., и пр. Сиромахкините представляват особна картина за съжаление. Те казват, че само на майорите и богатите децата се вземали. Че те изтегляли пълни билети, защото им било казвано да бъркат по-дълбоко и оттам да вземат билет, и пр. Сега, като оставим настрана каквото е легендарно и безосновно, има се доволно основа за осъждения [на] надлежната власт по този въпрос. Как се очаква да се задоволи нуждата на цялата столица само с една забавачница? Защо е Пловдив и Варна, и други по-малки градове да има повече от тука? Защо тука да няма даже десет, мъдро разпръснати навсякъде из града? Тоз въпрос заслужава по-подробно разглеждание, но засега трябва да кажем, че би трябвало бързо да се задоволи тая нужда на населението ни. Няманието на забавачници за да се упътят с време малките умове, особено на бедните, е главната причина задето улиците ни захванаха да се пълнят с един вид чапкъни хлапета, които засега вършат сравнително малки немирности и беззакония, но явно е, че са опътени към велики разбойничества и опасности за общия порядък. Мъката с нас е, че ний когато ще направим нещо, ако ще би общ дом за публичните, то трябва да е величествено и скъпо, за да можем да се извиняваме, че нямаме средства, за да го направим. Едно практическо и ефтино приспособление о самите сгради на основните ни училища можеше да задоволи нуждата, щото да имаме толкоз забавачници."
Родолюбец, 2, № 49, 9 септ. 1897.
"Забавачницата ни е предмет на повече разисквания, съдения и обсъждания засега, отколкото каквото и да е друго нещо в столицата. Почти всякой, с когото се заприказвахме, имаше да каже оплакванията си за забавачницата. Едни деца били отхвърлени, други не могли да изтеглят сполучлив билет и трябвало да си отидат плачешком, други взели едното от братчетата и пр., и пр. Сиромахкините представляват особна картина за съжаление. Те казват, че само на майорите и богатите децата се вземали. Че те изтегляли пълни билети, защото им било казвано да бъркат по-дълбоко и оттам да вземат билет, и пр. Сега, като оставим настрана каквото е легендарно и безосновно, има се доволно основа за осъждения [на] надлежната власт по този въпрос. Как се очаква да се задоволи нуждата на цялата столица само с една забавачница? Защо е Пловдив и Варна, и други по-малки градове да има повече от тука? Защо тука да няма даже десет, мъдро разпръснати навсякъде из града? Тоз въпрос заслужава по-подробно разглеждание, но засега трябва да кажем, че би трябвало бързо да се задоволи тая нужда на населението ни. Няманието на забавачници за да се упътят с време малките умове, особено на бедните, е главната причина задето улиците ни захванаха да се пълнят с един вид чапкъни хлапета, които засега вършат сравнително малки немирности и беззакония, но явно е, че са опътени към велики разбойничества и опасности за общия порядък. Мъката с нас е, че ний когато ще направим нещо, ако ще би общ дом за публичните, то трябва да е величествено и скъпо, за да можем да се извиняваме, че нямаме средства, за да го направим. Едно практическо и ефтино приспособление о самите сгради на основните ни училища можеше да задоволи нуждата, щото да имаме толкоз забавачници."
Родолюбец, 2, № 49, 9 септ. 1897.