През миналийт месец като се опитваха в Главна дирекция на пощите и телеграфите, разни системи телефони, между тях се намери един, който донасяше гласът така силно, щото человек може да стои на 1—2 метра далеч от апарата и пак да слуша разговора, и то без да държи телефона на ушите си. По повод на това бе поканен г-н Министър Греков да дойде в Гл. дирекция да чуе колко отчетливо се говори с Пловдив, като се стои на доволно разстояние от телефона; задоволен от опита, г-н Греков покани от своя страна г-н Президента Стамболова и другите г.г. Министри да присъствуват на опитите, които излязоха твърде сполучливи: свирните и песните на поставените в Пловдивската телефонна станция неколцина свирачи се слушаха много ясно и отчетливо. Г. Стамболов, задоволен от този опит, подари на свирачите 20 лв. и изяви желание, щото за балът на „Червенийт кръст" да се постави в салона на Славянската беседа един такъв телефон с тръба за увеличение на гласът, което нещо се и осъществи — както се знае.
... на 30 миналий януари вечерта публиката слушаше в Славянската беседа свирните и песните на пловдивските артисти. За тая цел в Пловдив бяха поставени 9 такива микрофони и срещу всеки от тях е свирил по един музикант и действието на всичките се предаваше по телефонната линия от Пловдив за София и целийт глас се увеличавал в тръбата на поставений в Беседата апарат, се разнасяше из целий салон твърде ясно и този напредък на науката се посрещна с общо ръкопляскане от страна на всички гости.
Светлина, 3, 1893, № 3. 71-72.