Познавате ли Стара София?

Кое място сме подбрали днес?

София преди и сега: Столицата от Витоша

Една изключително интересна съпоставка:

1918 г. На преден план е село Бояна, София е в далечината.

Наши дни. На преден план е Бояна. София е навсякъде.

източник на снимката

---

Препоръчано четиво

Нова книга за историята на най-големите и известни софийски паркове и градини излезе на книжния пазар в чест на 130-ата годишнина от обявяването на съвременната столица на България. "Софийските градини 1878 - 1939" на Иванна Стоянова и издателство "Пространство и форма" е издадена с финансовата помощ на Столичната община по програма "Култура" със съдействието на обединение "Сдружени софийски архитекти".

Монографията изследва възрожденския подем на изграждане, преустройство и стопанисване на градините и парковете на следосвобожденска София. Първата част е посветена на създаването на зелената система на столицата, включваща градини, паркове, залесяване, традиционни места за разходки, булеварди и улици и тяхното динамично развитие, хронологията на появата им до 1939 г. Книгата показва и планове с главните улици на София, основните градоустройствени репери, река Искър и и притоците й, петте основни входа към града и потъналите в зеленина дворове, планината Витоша. Събрани са спомени на пътешественици, които след 1634 г. го определят като потънал в зеленина град.

Втората част илюстрира създаването и развитието и на парковете и градините на София в 216 приложения, от които 140 са копия от архивни снимки. Включени са 16 са цветни стари планове и 76 фрагменти от тях. Някои от копията на архивните снимки са сравнително непознати и рядко публикувани в редки и единични издания. Сред тях са хандрисите на част от градините и зелените площи, отразяващи ситуацията им през 1892-1893 г. , стари планове на София и фрагменти от тях.

За миналото и историята на София е писано много. Сравнително малко са обаче публикациите за някогашните градини в българската столица, коментира авторката. Голяма част от тях отдавна не съществуват. Други са променени неузнаваемо и са останали само спомени, които се предават от поколение на поколение. Ако днес извлечем поука от този подем, може да смятаме, че книгата е изпълнила своята основна задача, смята Иванна Стоянова.

Строителство инфо

„Софийските градини 1878-1939” до момента може да бъде намерена при арх. Елисавета Хантова в САБ, в книжарниците „Български книжици” ул. „Аксаков” №10, книжарница „Нисим” бул. „Васил Левски” № 59, он лайн книжарница „Българска книга” и от 6 октомври, вторник, в Лесотехническия университет.


За автора на „Софийските градини 1878 - 1939”:

Иванна Стоянова - Завършила специалност :“Озеленяване на населените места “ във Висш лесотехнически институт София 1966г. специализирала : ”Ландшафтна архитектура и териториално устройствено планиране “ 1975 г. ВИСИ.
От 1966-1969 работи като проектант в ИППГСС” Агролеспроект”.
От 1969-2003 до пенсионирането й работи в НИПК последователно като – проектант, проучвател за документиране на градини и паркове и обявяване за паметници на културата в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Силистра, Русе, Добрич, Балчик, Перник с изготвяне на режими за опазването им, както и изготвяне на режими за ползване, застрояване и опазване на територии извън населените места за териториите около Рилския, Роженския манастир, с. Арбанаси, както и инспектор и експерт по исторически ландшафт.

Награждавана е с:
- медал 1300 години България - 1981 г.,
- златна значка “Кольо Фичето” - 1985 г.,
- орден “Кирил и Методий “І степен 1986 г.
- почетна сребърна значка на САБ - 2003 г.
- почетен плакет и грамота “100 години Независимост на България” 2009

Член на САБ от 1988 г.
Член на ИКОМОС от 1989 г. и председател на секцията “Исторически градини и паркове и културен пейзаж” към Българския национален комитет на ИКОМОС от 1991 г.и участва в международни срещи на Комитета по въпросите на опазването на градинско парковото изкуство.
Участвала е в международни симпозиуми и асамблеи, регионални експертни срещи с доклади в Полша ,Германия, България.

Публикации:
- списание „Архитектура”, „Ландшафтна архитектура” „Музеи и паметници на културата”, „Градина” „Monumentum”, „Topiaria Helwetica, Revue annuelle SSAJ”, Швейцария 2001 г. - 11та Генерална асамблея на ИКОМОС, сборник доклади, София, 1996 г., специализирани издания на САБ, национален клуб „Ландшафтна архитектура” и други,
- като съавтор в книгите:
- Едуард Андре (1840-1911) Един пейзажист ботаник по пътищата на света - Les editions de l’imprimeur 2001,
- Hortus vitae - Варшава 2001г.
- България 1900 - изд. „Проф.Марин Дринов”,София 2002 г.,
- Заветът на Митрополит Методий Кусев, сборник доклади 2000 г.,
- Пруските градини в Европа - изд. Лайпциг, 2007 г.
- Епохата на Цар Фердинанд І - София 2009 г.

строителство.бг

Георги Димитров носи от Москва нови "крупни успехи"

Още едно уникално видео от архива на British Pathe. Този път лентата показва триумфалното завръщане на Георги Димитров от Москва, където е сключен договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ.

Някак сюрреалистична изглежда пиесата, която се разиграва на фона на призрачните декори на следвоенна София. Нови актьори се изявяват там, където десетилетия наред непростимо са обитавали други лица. Ямите, в които са заровени много от тях, все още са пресни. Останките от буржоазната сцена скоро ще бъдат изметени и заменени от ново архитектурно величие. Неизменна остава единствено тълпата с блеснали очи.

Кадрите и бодрият коментар на диктора ще въздействат различно на всеки от вас. Едни ще намерят нов повод да сочат с пръст бившия режим, други ще се посмеят, а трети може би ще се натъжат. Едно е сигурно, видяното няма да остави никого безучастен.

Гледайте лентата тук.

Ето и няколко стоп кадъра:

Кадри от София, 1965 г.

В архива на British Pathe присъства и кратко филмче за нашата страна от 1965 г. Освен крайната озвучена версия са качени и всички сурови кадри. Част от тях са от София и си струва да бъдат видяни. Тук слагаме няколко стоп кадъра, публикувани на страницата.