31.01.2009 г.

София през 1983 г.



Като втора част от поредицата за социалистическа София публикуваме някои от по-интересните снимки на един американец, посетил града през септември 1983 г. Щракнете върху снимките, за да ги разгледате в цял размер. Всички фотографии можете да видите тук.








30.01.2009 г.

Партийният дом



Започваме нова поредица в блога, която ще включва фотографии на София и най-характерните социалистически сгради от периода 50-те - 80-те години на 20 век.

Началото разбира се поставя Партийният дом, като символ както на тогавашната власт, така и на новите архитектурни тенденции в столицата. Силуетът на масивната постройка доминира новия център на града и с това придобива челното място в поредицата постинги.


За цвят публикуваме и едно описание на сградата от края на 50-те години:

В дъното на ларгото е построен Партийният дом. Той заема цял квартал, заграден между булевардите "Руски" и "Дондуков", пл. "9 септември" и ларгото.

Сградата на Партийния дом, представлява един извънредно голям блок, който говори за силата и сплотеността на Комунистическата партия. Външната й архитектура е изпълнена от гранит и бял врачански камък. Сградата е построена от български майстори и архитекти, а всички строителни материали са изработени в България.

Вътрешната архитектура на сградата има богато оформление. Тук са използувани гранит, разноцветна мозайка - тип римска, мушелкалк, мрамор, ламперии, гипсови мазилки и други.

Строежът на сградата започна в 1950 г. и завърши в 1955 г. В конкурса участвуват 250 от най-добрите архитекти у нас с 38 конкурсни проекта. Строежът е извършен под ръководството на арх. П. Златев.

Главният вход за приемните зали и за работните кабинети е откъм площад "9 септември". За конгресната зала входът е откъм ларгото, а двата странични входа откъм бул. "Руски" и "Дондуков" са за публиката и служителите.

Освен приемните зали и конгресната зала в залата има и пет елипсовидни зали за съвещания, всяка от които може да събере от 100-150 души.

Главният вход към ларгото води за конгресната зала. Преддверието и разпределителният вестибюл водят до кръгъл гардеробен вестибюл, околовръст на който са наредени 16 мраморни колони в дорийски стил. Особено красиво е фоайето, откъдето два странични кулоара водят до конгресната зала. То е богато декорирано с 32 мраморни колони в червен цвят. Конгресната зала има форма на трапец. В нея амфитеатрално са разположени удобни столове, които заедно с галерията имат 1250 седящи места. Стените на залата имат цокъл от дъбова ламперия, а стените над цокъла и тавана са с гипсова мазилка и орнаменти в модернизирана класика. В залата е постигната най-добра акустика. Въпреки големия й обем тя може да се владее от един оратор.

Над главния вход над конгресната зала е кулата. Тя завършва с 13-метрова игла и светеща петолъчна звезда. На кулата, която е висока 69 метра, има тераса, от която се вижда целият град.

В сградата на Партийния дом се помещават Министерският съвет, Министерството на просветата и културата и Институтът по история на БКП.
















29.01.2009 г.

Местят Парламента



Явно отдавна лансираната идея за преместване на Народното събрание в широка и удобна сграда набира скорост, след като днес бяха класирани проектите за преустройство на бившия Партиен дом, който след 20-годишен сън отново ще се превърне в жужащ център на властта в България. Реконструкцията ще струва между 7 и 29 милиона лева и ще завърши до 2-3 години. Досегашната класическа сграда срещу паметника на Цар Освободител ще се преустрои в музей.

Всички подробности в статията на Градски.


Построена като олицетворение на мощта на старата Нова власт, монументалната сграда спеше своя "преходен" сън, знаейки, че е обречена рано или късно отново да се възроди като символ на държавността.


29 милиона би трябвало да допринесат за малко по-приветливия и функционален вид на сградата, както показва този проект на Ателие Серафимов"(снимка Градски).

28.01.2009 г.

История на софийската Кал


Калта била тук далеч преди хората. Сигурно дори преди Шестия ден. После дошли те и хвърлили градче насред нея. Казвало се ту Триадица, ту Сердика, ту Средец. А напоследък и София. Но сякаш Средец му отивало най-много. Защото било в средата. Насред Калта. Вечна и лепкава, тя покривала всичко.

Можело да се напише многотомник за борбата с Калта. Първите нейни достойни противници били римляните. Самият император заменил Рим за своята Сердика, а изкусните римски строители се заели с Калта и тя била порядъчно оплочена, затухлена и хоросанирана. Била изтласкана встрани. Но sic transit Gloria mundi, казали същите тези римляни и изчезнали. Дошли други.

Накрая през 9 век пристигнал и хан Крум. Историята мълчи дали, влизайки през портите на превзетия град, конят на страшния владетел не се е препъвал в блата от лепкава Кал. Борбата с Калта обаче отсъствала от славния законник на прозорливия владетел. Явно съпротивата срещу нея била безсмислена. (Имаше идея да се издигне паметник на Крум в центъра на столицата. В името на историческата достоверност нека конникът бъде изобразен затънал до хълбоците в кал. Така най-после ще почетем и самата Кал, придружавала града от първите искрици на неговото развитие.)

Калта не спряла и османците, които при своето нашествие на Балканския полуостров преджапали блатата и завладели града. Калта била доволна, плъзнала по сокаци и баири и се вкопчила здраво. Толкова здраво, че рядко имало пътешественик или географ, който, описвайки София в две-три изречения, да пропускал думата „Кал”.

„Влязохме в София през купчини кал. Никога преди това или след това не бях виждал улици в толкова мръсно състояние.”, написал един през 1837 г. (1)

„…достигнахме затворените порти на София. След като ги отвориха, нашата конна върволица се втурна по мъчителните, тесни и каменисти улици. Това направихме с бясна скорост, докато стигнахме до хана без други инциденти освен стремителното падане на един кон и овалването на завивките ни в калта, която краси улиците на града независимо от климатичните условия. София, въпреки че е един от най-неприятните градове, които някога съм виждал, все пак трябва да се смята за столицата на България (днешна Северна България, Мизия - бел. моя), и заемаща високо положение сред градовете в Европейска Турция…”, отбелязал друг през 1834 г. (2)

Дошъл денят, в който братските руски войски нагазили в Калта и измъкнали София оттам. Или поне така смятали. Защото не Калта била в София, а София била в Калта. Софиянци вече гледали с други очи, тя станала наша, родна и свободна Кал. Бащите на модерна София обаче мислили по-иначе. Наденали гумени галоши и сериозно чувство за хумор и се заели да я трансформират в европейска Кал, а именно – никаква.

Един от тях, казвал се Константин Иречек, духовито отбелязал в дневника си: „по улиците огромни гьолища - българска Венеция”, а по-късно пак там се жалвал: "изгубих галошите си в блатото пред къщи..." Иречек дори измислил специална терминология за софийските особености: "Подир пладне се изля страшен пороен дъжд, захвана софийското лошо време, езерният период." (3)

Улица" Самоковска (Граф Игнатиев) преди епохата на асфалта.

Калта минавала като река през живота на софийското гражданство. Толкова значима била тя, че заемала централно място в спомените на очевидците. „Много интересна гледка представляваха уличните локви, които се образуваха при по-обилни дъждове. Това бяха всъщност някакви мътни блата, по които самодоволно плуваха патиците... А когато трябваше да се прекоси сокакът, минувачите поставяха по него камъни, по които стъпваха предпазливо, и по този начин минаваха на отсрещната страна.” (4)

Запретнали крачоли свободните българи и се хванали на борба с Калта. Трудно и бавно, но прилежно, застлали новите софийски улици с равни павета, изградили широки тротоари. Калта се сепнала, свила се, била избутана встрани. Но останала. Останала в пресечките, в покрайнините. Хубавите думи за добре павираните улици, които взели да се появяват в писанията на чуждестранните посетители, не я плашели. Калта чакала.

Със социализма дошла епохата на бетона и асфалта. Наливали се основите. Все в Калта. Застилал я асфалт, както никога преди. Тя вряла отдолу, подяждала същите тези основи, защото знаела, че светът се върти и ще дойде друго време.

Един ден Петолъчката паднала в Калта. Дошло ново време. Но със старата Кал. И нямало вече бетон, нямало вече асфалт. Калта намерила своя път обратно нагоре, изпълзяла. И толкова свикнали софиянци с нея, че дори в мигове на обич към своя град я възпели.


Калта била особено опасна по тъмно, защото освен галоши в нея изчезвали и съвсем нормални хора.

Не корупцията и злоупотребите задушавали София, а нейната Кал. Всяка сутрин софиянци си казвали, че ще гласуват за онзи политик, който им обещае да се справи с нея. Такъв обаче не идвал. Затова те нахлузвали гумените галоши на дядо си и тръгвали по своята работа. И така, докато Калта ги раздели...

---

(1)"A Residence in Greece and Turkey", Francis Hervé
(2)"Greece and the Levant; Or, Diary of a Summer's Excursion in 1834", Richard Burgess
(3)"Български дневник 1879-1884", Константин Иречек
(4)"Моят роден град София", Райна Костенцева


26.01.2009 г.

Цар Фединанд и царското семейство



В архива на Bain News Agency се пазят и известен брой фотографии на Цар Фердинанд и неговото семейство (царица Елеонора и князете Борис и Кирил). Голяма част от тези снимки са също от Балканската война. Отново запазваме оригиналните текстове.

Фердинанд Български и неговото семейство. (Снимката е правена на хълма Царевец през 1908 г. при обявяване на Независимостта на България в Търново. В дясно от Фердинанд е министър-председателят Александър Малинов. бел. моя)

Цар Фердинанд на лов

Фердинанд Български на 25-тата годишнина от коронацията си

Празненствата за 21-вия рожден ден на княз Борис, София 12.02.1912 г.

Цар Фердинанд и князете Борис и Кирил, София 12.02.1912 г.


Снимки от Балканската война

Цар Фединанд пътува към фронта

Цар Фердинанд шепне на княз Борис

Царицата на България очаква ранени от Лозенград на гарата в Ямбол

Цар Фердинанд влиза в Мустафа Паша (Свиленград, бел. моя)

Фердинанд Български

Цар Фердинанд посещава турски пленници

Цар Фердинанд изучава карта при Одрин

Крал Георги (на Гърция, бел. моя) и цар Фердинанд в Солун (в дясно от Фердинанд са князете Борис и Кирил, а зад тях българското военно командване, бел. моя)

Герои в живота и в смъртта



Разровихме архива на Bain News Agency, достъпен чрез сайта на Библиотеката на Американския конгрес, и попаднах на впечатляващи снимки от Балканската война. Колкото повече ги гледаме, толкова повече се убеждаваме, че истинските герои на тази война са именно наблюдаващите ни от тях обикновени войници. Тези измъчени, гладуващи, спящи на голата земя полуграмотни българи, на вид практични и груби, сякаш неспособни да носят възвишени идеали в себе си, изнасят бремето на войните. Тяхна е славата на победите, техни са и безименните общи гробове, където са полагани рамо до рамо, тъй както преди това са воювали. Вероятно малко от тях са се чувствали герои. Но те остават такива. И в живота, и в смъртта...


Публикуваме всички фотографии с оригиналния им текст. За да видите снимките в пълен размер, щракнете върху тях.

НА ПЪТ

Българските войски

Българите в поход

Българската артилерия

Българските коли за ранени на път за фронта

Български коли за ранените

България - интендантството на път за фронта


"УДОБСТВАТА" НА ФРОНТА

България - лагер на границата

Вечерята на българите

По време на войната българските войски живеят на открито

Българите в окопите


ПРИ ЧАТАЛДЖА

Генерал Савов

Генерал Сарафов и началник-щаба Бурмов при Чаталджа

Големите български оръдия по пътя към Чаталджа

Големите български оръдия по пътя към Чаталджа

Батарея при Чаталджа

Българска батарея при Чаталджа

Картечници при Чаталджа


ПРИ ОДРИН

Обсадни оръдия

Българската артилерия пристига при Одрин, 3 ноември 1912

Голямо обсадно оръдие при Одрин

Голямо българско обсадно оръдие

Разполагане на войски при Картал тепе срещу Одрин

Войски разположени при Картал тепе срещу Одрин

Българин дава вода на умиращ турчин, Одрин



И В ЖИВОТА, И В СМЪРТТА...

Убити българи

Пренасяне на убитите, Чаталджа

Транспортиране на убитите

Погребване на мъртвите при Чаталджа

Погребение на кап. Радков (Редков), Одрин

Погребение на българския войник, който преряза бодливата тел на защитните линии при Одрин


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...