29.04.2009 г.

София преди и сега: Балканска банка


Сградата на Балканска банка, построена на мястото на дома на Петко Каравело на ул. "Дякон Игнатий"

Днес в нея се помещава Министерство на транспорта


26.04.2009 г.

Боклуполис



След като написахме защо София наистина е била чист град, продължаваме тематиката за боклука в столицата. След Освобождението София се събужда затрупана с купчини вехти и скорошни отпадъци. "Весел съм, нарекох София Boklukopolis", ще напише в дневника си Иречек. Не е ясно дали е бил сформиран кризисен щаб, но общинарите сериозно запретнали ръкави и се захванали с проблема. Следващият кратък откъс от "Книга за София" на Петър Мирчев сполучливо описва ситуацията. Надяваме се прилика с настоящи лица и процеси все пак да се появи...


Когато петлите кукуригали, за да възвестят деня, и дрезгавината бягала пред изгрева, по сокаците на София се откривала невъобразима мръсотия. Градът бил залят от лепкава кал. По издигнатите като хълмчета бунища ровели кокошки, ринели свине, вонели лешове.

Още с първото затопляне на времето трябвало да се изчистят боклуците на града. Но "В началото бе словото!" - как да побългарим турското "боклук", се запитват първите градски управници. И избират комай доста дълъг заместник - "человечески непотребни вещества". Прилича на обяснение в тълковен речник. Но както и да е, началото на кипежа е дадено. Важно е да се изринат всички тези "человечески непотребни вещества" от града.

Първите разпоредби за чистотата издава софийският полицмейстер капитан Паули, на 11 май 1878 г. В тези месеци той е над обшинската управа. В продължение на петнадесет дни сто коли извършват това почистване. На всяка кола с кон се плащат по три франка на ден. Особено изискване е "веществата" да се ринат и изхвърлят..."бързо и без каквото и да е замайване". Коли дават и на ханджиите, за да очистят затрупаните си с боклуци дворища. На всички столични земеделци повеляват да дойдат с колите си "...на литри и да си донесат оръдия лопати и вили".

При тази първа градска работа се оказали планини смет и по дворищата на домовете, в които квартирували руски части. Общинското управление поискало от губернатора на града в това почистване вземат участие и "...българските солдати със своите артелни подвози".

Петнадесет дни София има изглед на харман. Върволици коли кръжат из града, товарят боклуци и ги изхвърлят в околните извънградски трапища.

За калдаръм по улиците е още рано. Той оставал задача на бъдещето. Искал време, пари. Но да се поддържа щогоде чистота по улиците може и с временни разпоредби. И те не закъсняват. След като изнесли тонове прогнили боклуци, следва кметска заповед гражданите да помитат катадневно пред къщите и дюкяните си. Урежда се редовно изнасяне на "веществата". За тази цел: "...да се наемат кола с по тек кон, колкото е потребно за вдигане всеки ден на сметът".

"Всички без изключение да метат всяка заран половина улица пред къщата или лавката и събраний смет да изхвърлят. Непослушните ще се щрафуват за първи път по два франка. Тоя щраф ще се удвоява и утроява и пр. и пр. при повторителни случаи", стои в друга заповед на кмета.
...
Идват първите грижи за уличното платно. Определя се, щом колата изхвърли "веществата", да не се връща назад празна, а натоварена с "...най-едър пясък и да се допълнват пропадналите по сокаците места". Предлага се служба "градски надзирател". Щял да бди за спазване разпоредбите на общината по чистотата. За заплатата му общината щяла да разчита на приходи от "щрафове" на нарушители на чистотата. За икономия обаче полицмейстерът не разрешил да се назначи надзирател. "Ще контролира особен унтерофицер" - заключава в отговора си той.

Колите, изхвърляли боклука от София в началото на 20 век.


25.04.2009 г.

Княз Фердинанд пристига в София, 1887 г.


Стъпването за първи път на софийска земя на новия български княз Фердинанд Сакскобурготтски намира място на страниците на The Illustrated London News от 3 септември 1887 г. Изображението представя момент от тържествената церемония по посрещането на владетеля пред Народното събрание.


Публикуваната гравюра е придружена и от следната кратка статия:


PRINCE FERDINAND IN BULGARIA.

The proceedings at several towns in Bulgaria on the occasion of the arrival of Prince Ferdinand of Coburg, who has been elected by the Sobranje or National Assembly to rule over that State, but whose election has not been confirmed, in accordance with the Treaty of Berlin, by the sanction of the Saltan and by the assent of the several Great European Towers, were related in our last week's publication. His entry into the city of Sofia, on Monday, the 22nd ult., is the subject of one of our Illustrations, from a sketch by our correspondent there. His Highness came by railway from Philippopolis, and entered the city at half-past six in the evening. He rode on horseback, and appeared in the uniform of a Bulgarian General, his breast being covered with a blaze of decorations. The Prince was surrounded by a brilliant staff, all in gala uniform. A great concourse of the citizens met him, while deputations representing every guild, every public association, every creed and race, marched out with flags and banners to present their addresses. Ladies in gay attire, with bouquets in their hands, were present in large numbers; schoolchildren were posted to scatter flowers on the road. The troops were employed to line the road, and without arms. The Prince first went to the Cathedral to receive the blessing of the Church; and while this ceremony was going on, a long-threatening thunderstorm broke over the city. Afterwards as he stood in the courtyard of the palace receiving the congratulations of the officers, while the guns were firing the salute, and the military bands were playing the Bulgarian National Anthem, the darkening gloom of the evening was broken by repeated flashes of lurid lightning. At half-past seven Prince Ferdinand entered the palace; and the Princely flag with the Bulgarian lion, hauled down nearly twelve months ago, after the departure of Prince Alexander, was once more silently hoisted over the roof of the palace.


23.04.2009 г.

Поглед отвисоко


Малко предизвикателство към нашата аудитория в два въпроса. Коя част от София е на снимката? Откъде точно е направена фотографията?

Задачката е със средна трудност, а верните отговори - утре. :)


Жокер - картичката е от 1935 г.


21.04.2009 г.

Как безплатните вестници намират снимките си


Мнозина блогъри са се оплаквали, че някои вестници използват снимките им без разрешение. Дойде и редът на Блог Стара София. Попадна ни последният брой на сравнително новия безплатен седмичник "Анонс". От известно време в изданието се публикуват материали за миналото на столицата. Начинание похвално, но... Снимките, които вестникът използва, са взети от нашата страница, без дори да ни попитат. Поне да бяха написали "източник: интернет", ама на - няма. Недай Боже пък да посочат и конкретния сайт.

Остава въпросът - каква е стойността на един безплатен вестник?


Броят от 21 април.


Статия, посветена на Орлов и Лъвов мост.



Една от публикуваните снимки, редом до оригиналната фотография, която скоро публикувахме в поста "Фоторазходка в София през 30-те".


София преди и сега: Паметникът на руските генерали Василий Каталей и Дмитрий Философов






Малко допълнителна информация за паметника:

По повод 130-та годишнина от освобождението на България БТА възстанови паметника на загиналите руски генерали Василий Каталей и Дмитрий Философов, който се намира пред сградата на агенцията.
Двамата генерали са били в дивизията на генерал-адютант Йосиф Гурко по време на руско-турската война. Убити са в сражение с турската армия на 2 януари 1878 г. (по нов стил), т.е. 2 дни преди влизането на руските войски в София.
Гвардейският паметник е построен през 1885 г., недалеч от тогавашна София, пред района на казармите на Първи конен полк. През 1943 г. е разрушен и е реставриран през 1978 г. с максимално придържане към първоначалния вид.
Паметникът е изграден от блокове от бял варовик, увенчан с двуглав орел от бронз, розети и гирлянди от бронз. Буквите и текстовете също са от бронз. Над постамента има фриз от гюлета. БТА се погрижи да бъдат върнати липсващите букви, цифри, венци, кръстът с двуглавия орел, както и фризът с гюлетата.
Това е най-малкият от всички руски паметници в София и единственият от по-старите, на който е отбелязана датата на изграждането му.


17.04.2009 г.

София преди и сега: Булевард "Васил Левски"


Кръстовището на "Васил Левски", "Граф Игнатиев" и "Патриарх Евтимий" при Попа - 1940 г

Същото място днес


13.04.2009 г.

Лазарица


Традиционните народни празници и обичаи в България отдавна са се превърнали в екзотична рядкост, която човек може да види единствено по телевизията или като туристическа атракция. Дори да сме запазили в съвременния си бит елементи от старите обичаи, в повечето случаи те са сведени само до формата, лишена от съдържание, която се практикува без особено разбиране.

Съвсем скоро беше Лазаровден, който се свързва с един от най-красивите и обичани фолклорни ритуали - лазаруването. За да добием днес представа за автентичното протичане на празника, нужно е да се обърнем към стари описания, текстове и снимки. За целта публикуваме статия от преди 67 години, описваща лазаруването в софийските села. 40-те години са интересен период с оглед на това, че през това и близките десетилетия се наблюдава определен преходен етап - след като народните обичаи вече не се празнуват в градовете, където са изместени от урбанизирания начин на живот, те постепенно започват да отстъпват и в селата. Автентичната традиция все още е запазена, но нейното предаване и практикуване започва да избледнява.

Лазарица

По селата на Софийско поле Лазарица е най-големият девоячки праздник. По-голям от Великден. Особено богата по-външно изпълнение е Лазарицата в най-близките около София села – Драгалевци, Дървеница, Враждебна, Горубляне и Панчарево. По украса на лазарките и по разнообразие на песните, Слатина доскоро се редеше веднага след Драгалевци. За жалост, тая година слатинчани не можаха да стъкмят нито една чета лазарки за показните игри, уреждани на Лазаровден в Столицата от страна на Националната пропаганда.

Омайно е оживлението, което цари на Лазаровден по селата. Особено пък ако пролетта е по-напреднала. Весели и приветливи, лазарските дружинки се срещат и разминават през целия ден и пъстротата на премяната им и звънките им песни усилват магията на пролетната радост, трепнала вече в сърдцата на стари и млади. Всички девойки, от момите за женене до най-малките 2-3 годишни девойченца – са празднично пременени, всички празднуват, играят и пеят. Само най-малките, които майките носят още на ръце, не играят, ала и те са накитени като лазарки за здраве и в техните пригладени пеленички е боднато традиционното койло.



Софийските лазарки – нека ги наречем така, тъй като някои от селата, чутумни със своите лазарици, са включени вече в Голяма София – са дивно накитени. Главата е украсена с пъстри изкуствени цветя, босилек и китки теменужки и иглики, ако са вече цъвнали. На челото бели венчета от маниста, поднизани със сребърни парички или сърмени прочелници, нашити с лъстунки и цветни маниста. От задушите по гърдите се спущат пелешки от гъсто нашити паренца или от изкусно нанизани на китчици бели маниста. На връх главата прикрепят буйно снопче койло, в средата му боднато пауново перо. От койлото по гърба надолу се разстила богато украсен косичник-коцал – накитен със сребърни пари, разноцветни книжни цветя и обагрени пухкави перца. Сребърните лазарски накити, наречени „цàли”, се предават от майка на дъщеря и се носят само на Лазарица. Китенето на лазариците трае часове и има почти обреден характер. Девойката сяда на стол, а по-възрастни жени – майка, сестра, роднина или близка – я тъкмят и китят по установени правила. На кръста лазарките запасват кован колан със сребърни пафти, който препасва и поддържа тежкия косичник.



През велики пости всеки праздник девойките се събират да преговарят песните, тъкмят се по чети от 6 до 8 момичета и си определят длъжностите. Едни ще бъдат „шеталици” – те ще шетàят – ще играят, други ще бъдат пеячки. Една избират за кумица на четата. Тя ще ги води и стани. Някоя от пеячките ще носи кошничката за яйцата. Всички чети си избират една обща кумица – единодушно призната за най-добра и почтена девойка в селото. На Лазаровден към обед лазариците се събират – всяка чета по отделно – у една от другарките и тръгват из селото от дом в дом да пеят своите песни-благопожелания. За всекиго от семейството лазарките пеят съответни песни – за домакините, за женен син, за снаха, за девойка, за годеница, за деца. Има и песни за кога влизат и за кога излизат от къщи. Шеталиците играят ръченица една срещу друга с по-особена стъпка, размятайки кърпа с плавни кършения на ръцете. След играта шеталиците мятат кърпата на рамото томува, комуто са пели, а той им връзва в нея някое левче. Стопанката пък пуща яйце в кошничката.

В Драгалевци, когато влизат в двора на къщата, дето ще лазаруват, лазарките пеят:

Разтвори се гора, вода,
Да преминат малки моми,
Да претрошат криви пера,
Криви пера пауневи,
На три места прековани,
На четири позлатени.

На ерген за женене:

Пооди Стоян на доле,
На доле овни да бере,
По малко овни да бере,
Повече моми да гледа.
Отиде село Л*илянско,
Лилянки оро играят,
Със джелепските ергени,
Постоя Стоян, погледа,
Та па се фана у оро,
У оро, та на танецо,
На танец, та до Добренка,
Я Добренка му говоре:
- Море, Стояне, Стояне,
Тизе се хвана до мене,
А я брат ми дека стои,
Дека стои, дека гледа,
На менека глава върти,
А на тебе сабя ваде.
Я Стоян й и говоре:
- Не бой се, моме Добрено,
Яко върти, нека върти,
Яко вади, нека вади,
Че го строшим, че го сломим,
Като мида паламида,
Като ветър буйно жито.
Я обръщай се, девойко.

* Меко

На излизане от дома или, както го казват, „у кумици”:

Кумице Елено, моя посестримо,
Ти ли се хвалеше,
снощи на чешмата
Код малките моми
и код момчетия,
и код момчетия,
Че че си кумица,
Че са ти дворове
равни пометени,
Че са ти столове
редом наредени?
А сега що са ти
дворове скопани,
Дворове скопани
се конски стъпала?
- Дружки ле, другарки,
нали ме питате
Нали ме питате
право да ви кажа,
Та язе си имам девет мили братя,
все по двора ходат, та си лова ловат,
Та са уловили елен и кошута,
та са се борили три дни и три нощи,
Та затова са ми дворове скопани.

В дом, дето има пчели, до преди три години в Слатина лазарките пееха, наловени на хоро около кошничката:

Челице медна илядна,
Чела се вива возвива 2
Около круша китуша,
Та и медеца береше,
Та го на пчели носеше,
Да прават гъсти медове.



В Драгалевци пеячките пеят три по три – една „ока” първия глас, две „влачат” втория. Щом свършат първите три, другите три отпяват същия стих. Невъобразимо силно е въздействието, което се получава от тоя първичен и много характерен шопски двуглас, който посреща минувача от всяка уличка. Крехките гласове на малките лазарки се преплитат със звучните извивки на големите и това естествено сгласено съзвучие залива шопските села с настроение и бодрост.

На залез слънце всички лазарки се събират на мегдана на общо хоро. Картината е вълшебна. Вечерният вятър развява пушестите койла, шитите ръкави на големите лазарки и пъстрите косичници превръщат селския мегдан на цъвнала поляна. Прииждат все още и още лазарки – малки и големи – от всички страни. Гайдата засвирва. Завива се водено от главната кумица хоро. На това хоро, както играят, та се пуща и раздава на всяка лазарица залче хляб. След това се хващат и ергените.



На другия ден – Връбница – лазариците довършват своята обиколка из селото, а на Великден всички отиват у общата кумица с колачета и червени яйца. Кумицата ги гощава. Така се завършва тоя девически праздник, при който селските девойки с танц и песен пожелават щастие и плодородие на своите съселяни.

Райна Кацарова, списание "Сердика", книжка 3-4, 1942 г.


12.04.2009 г.

Дни на отворените врати в Българска народна банка


Една от сградите, които доминират софийския център, е тази на БНБ. Централата на банката е построена между 1934 и 1939 г. Автори на сградата са архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Преди да се премести, тя се е разполагала в друга постройка, малко по-нагоре по булевард Александър Батенберг.

Всички софиянци и гости на столицата добре познават хармоничната бяла фасада на банката, но малцина са имали възможността да разгледат вътрешността на сградата, която е не по-малко красива и интересна. По случай 130 години от основаването на Българска народна банка бяха обявени два дни на отворени врати за обществеността, която получи редкия шанс организирано и подробно да се запознае с най-интересните кътчета на сградата. Преживяване, което решихме да споделим и с вас.

Желаещи да се възползват от предложението не липсваха.





Въпреки сериозния брой гости опашката вървеше бързо. Тук е мястото да изкажем специални благодарности на служителите на БНБ, които се постараха нито една посетителска група да не остане без необходимото внимание, подробна беседа и малки подаръчета. Чест прави добрата организация и любезното отношение на всички тях.

Вътрешността на сградата е запазена в автентичния си вид, така че посетителите днес могат да се потопят в атмосферата на онези години в навечерието на войната, когато постройката е въведена в употреба. Разбира се, където е необходимо, деликатно са внесени модерни въведения - например видео-телефонът върху тежкото дървено бюро пред кабинета на управителя.

Интериорът при построяването и днес:



Изключителни витражи от български майстори - Дечко Узунов, Иван Пенков.




Портретите на всички управители от основаването на БНБ през 1879 г. красят коридорите на втория етаж. В това число е и единствената дама, ръководила банката.


Изградена е и специална мемориална стена за загиналите във войните служители на банката.


Музейната сбирка на банката







Първата сграда на БНБ.


Новата централа в строеж.


Заседателната зала







Паричният салон









За посетителите бяха предвидени и редица атракции: да измерят ръста си в златни кюлчета, да отсекат собствена монета, да получат сувенирна банкнота със своя лик и да научат разликите между истинските и фалшивите български банкноти.








Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...