И преди е ставало дума за къщата с часовника на ул. Московска. Мястото притежава богата история - там се е помещавал първият военен клуб в София, а в последствие и първата изложба на Военния музей (носеща името "временна" заради плановете за изграждане на достойна на българската военна слава музейна сграда). Днес, за да научим повече за сградата и експозицията на музея, ще публикуваме кратък откъс от книгата на Александра Монеджикова "София през вековете", издадена през 1946 г.
Първи военен клуб в София
Между културните прояви на руските окупационни войски, любителските театрални представления най-много помагали за сближението с българите. Иречек, със своята западна култура, казва, че тези представления се изнасяли успешно. По липса на сграда, удобна за военен клуб, в освободена София била построена една дървена сграда на пл. Александър I и Вл. П. Алабин. Тази сграда била приспособена и за театрални представления. Но след избирането на София за столица на новообразуваната държава, трябвало да се търси помещение за заседанията на народното събрание. Наложило се тази дъсчена сграда да се отстъпи за народно събрание.
За постройка на клубно помещение на руските офицери било отредено мястото северно от конака, на дн. ул. Московска № 15. Разрушена била кавалерийската турска казарма, слаба, „глинена" постройка. Под тази сграда били открити здрави зидове от древната градска стена, глинени тръби, камъни с надписи с тракийски имена. За тази археологическа находка съобщава Иречек. Без да бъдат основно проучени тези старини, мястото било изравнено и върху него построили здрава каменна сграда в стил „възраждане" с два големи вестибюли — салони. И до днес тази сграда е запазена — в нея се помещава временната изложба на военния музей.
В този клуб пребиваващите в София руски офицери и техните жени развивали своята театрална и културна дейност: подготвяли и изнасяли пиеси, давали концерти и вечеринки, събирали софийския елит на коледни елхи. Тези прояви се посещавали от княз Александър Батенберг. Когато след Съединението руските офицери били отзовани, тази сграда станала военен клуб на офицерите от българската войска. Използувана е до 1907 година, когато окончателно е била завършена монументалната постройка на военния клуб на бул. Цар Освободител.
Тази сграда временно е дала подслон на народното събрание, след като през 1882 година дървената постройка на бул. Александър I била унищожена от пожар.
Временна изложба на Военния музей
Едно бързо посещение във Временната изложба ще ни убеди, колко много разнообразни и скъпи спомени от живота на българския въоръжен народ чакат свои зали и художествено подреждане. Веществените паметници или възпроизводи от далечните епохи са малобройни. Тези от последните десетилетия събуждат близки спомени, възсъздават битки и преживявания, будят размисъл и натъкват на заключения — поуки. Всички военни походи на българския народ са пресъздадени, изобразени художествено със значителен брой големи и малки картини.
Четиридесет сандъци с вещи, принадлежащи на кн. Александър Батенберг, ценни документи от държавна архива, чакат проучване. Чувствува се, как младият държавен глава е бил притискан от политиката на двете съперници — Русия и Англия, и как става жертва на техния и този на немците антагонизъм.
Сръбско-българската война
Музейните вещи са подредени в отделни секции. Морската секция е представена с много снимки, образци, предмети.
Сравнително богата е секцията на революционните борби със спомени, бюстове, сцени, изразени чрез макети и панорами. Тук е знамето на четата на Стефан Караджа, ушито от Султана Русевич, в гр. Браила. Издирени са и изработени на табло портретите на 17 участници в четата на Хаджи Димитър и на двадесет и пет души Ботеви четници.
Дейци от предосвободителната епоха, Възраждане и въстания
Много са спомените от Освободителната война: цялата епопея е илюстрирана. Тя се допълня от художествените картини на Верещагин. Историческата картина „Берлинският конгрес" увековечава образите на творците на нашата Голгота.
Освободителната война
Следнята буря, в която Австроунгария играе ролята на подпалвач, Сръбско-българската война (1885 г.) е илюстрирана от видни художници — Бучински, Гюдженов, Мърквичка и др. В рамка е поставена заповедта на сръбския военачалник П. Топалович: „Да прикине неприятельство", с която се туря край на въоръжената борба, и започват преговорите за мир.
Ето ни с въоръжения български народ през Балканската война (1912—1913 г.). Тук са героите й, изобразени от художниците Евстатиев, А. Митов, Н. Банчев.
Балканската война
Иде друга буря — дълготрайна и изтощителна — Първата световна война (1915—1918 г.). По желание на цар Фердинанд ние водихме война на страната на Германия и по този път се сблъскахме с нашите съседи, бяхме в противния лагер на славянския свят и се сражавахме с всички европейски и извъневропейски народи. Останали са и от тях, от "враговете", дребни спомени, изложени са бюстове, ордени и знаци за отличие, амулети и др., както и много и разнообразни неприятелски и приятелски оръжия.
Художникът Борис Денев е проследил нашия войник през Македония и зад Албанските снежни планини и е дал много ценни картини от военния бит на българина. Този бит е представен и чрез скулптури от Я. Павлов, С. Велков, М. Маринов, Спасов. Тук е бюстът на Ив. Вазов, певецът на бойните подвизи, на онзи, който каза: „Борци, венец ви свих от песен жива!"
Картинната галерия
Между картини, портрети и вещи са наредени макети на военни крепости, на исторически черкви и др. — дело на Н. Бучински. Бучински е възстановил малкия дворец в Плиска и, вдълбочен в исторически архитектурни паметници, той отива в българската прародина. Изобразил е арсенала на първобългарите в гр. Болгар, според руския археолог Турнерели.
Военният музей има богата библиотека — пет хиляди тома военна литература. Повечето предмети в музея са получени като дар. Самият музей, чрез специалисти-художници, фотографи и техници, създава голям брой изложбени обекти.
Оръжейната зала
Музеят разполага със значителна сума за проектираната нова сграда на хълма Лозенец. В обширни зали той ще може да помести характерни за трите царства експоненти, както и да се задълбочи в далечното минало. Чрез художествено подредени предмети и сбирка този музей ще изтъква, как чрез слово, огън и меч българският народ е водил борбата за изграждане своя държава и своя култура през вековете.