Кратка илюстрирана брошура на Столичния народен съвет, представяща успехите на София в областта на културата, 1981 г.
ГОДИНИ НА ДУХОВЕН ПОДЕМ
Народният дворец на културата "София", особено след окончателното изграждане, увеличава в значителна степен възможностите на столичани за пълноценно, интензивно общуване с културните ценности. Той разполага с три големи зали - с по 4200, 650 места и една универсална, с капацитет от 1000 до 3000 места в зависимост от предназначението й — с тринадесет малки зали и 5 заведения, сред които младежки клуб, дискотека. кафе-сладкарница.
С АПРИЛСКИ РИТЪМ И ДУХ
Зрими и ярки са измеренията на духовния възход на столицата през годините на седмата петилетка. В този период с още по-голяма, преобразяваща сила се прояви същността на априлската линия на БКП — линия на ускорено, всестранно развитие на реалния социализъм, на плодоносни действия и бързи, качествени изменения във всички сфери на обществото. Забележителните резултати в индустриализацията на София, в нейното по-нататъшно изграждане и утвърждаването й като съвременен обществено-политически, икономически и административен център бяха съпроводени със значително по своите мащаби творческо дело в областта на културата, с истински духовен разцвет. София доби славата на град на мира, стана средище на културни събития с международно значение. Внушителни промени настъпиха в народното образование. Нашият град, столица на творящата и дръзновена младост, на стотиците хиляди ученици и студенти, създаде широки възможности за осъществяване на светлия идеал — многостранно развитата социалистическа личност. В съкровищницата на родната култура и изкуство творците-столичани внесоха нов, обогатяващ принос от произведения, които развълнуваха сърцата на зрители и слушатели, станаха събитие в живота на града и страната.
Стотиците културни институти, плодотворните усилия на хиляди дейци, живото участие на столичани спомогнаха за още по-значими постижения в духовното изграждане на нашия гражданин. От високата трибуна на Дванадесетия партиен конгрес прозвуча оценката за този забележителен период в живота на родината — период на невиждан досега в историята на България подем и разцвет. Днес ние имаме пълното право да кажем: и нашият столичен град също преживява изключително време на възход и напредък, небивало досега в многовековната му история.
РАСТЕ УТРЕШНИЯТ НАШ СЪГРАЖДАНИН
През годините на седмата петилетка, във времето между два мандата, образователната система в столицата — както и в цялата страна — се развиваше под знака на забележителните събития: преустройството на образователното дело съгласно Тезисите на ЦК на БКП и решенията на Първия конгрес на народната просвета. Разгръщането на демократизма при ръководството на образованието осигурява широка и ефикасна функционална интеграция между органите на народната просвета и ръководствата на народното стопанство, научния и културния фронт при решаването на въпросите на подготовката и реализацията на младото поколение. Сега в столицата са изградени и функционират 449 училищни настоятелства, 9 районни съвета за народна просвета, столичен съвет за народна просвета.
БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА СВИ В СОФИЯ СВОЕ ГНЕЗДО
Асамблеята "Знаме на мира" под крилатия девиз "Единство, творчество, красота!" обедини най-малките граждани на планетата в името на най-благородни и хуманни идеали.
БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ:
ВЕРНИ НА ПАРТИЯТА И НАРОДА, ГОТОВИ ЗА ТРУД И ДРЪЗНОВЕНИЕ
Младите хора от аудиториите и залите на софийските висши учебни заведения все по-пълно разгръщат своите сили в образователния процес и в научноизследователската дейност. Днес, от студентската скамейка, те изграждат в себе си онези качества, които ще са им необходими утре, в производството, в живота. През изминалото петилетие висшите учебни заведения в София подготвиха близо 52 000 специалисти за народното стопанство.
СОФИЯ - ГРАД НА МИРА
Изминалите години се отличаваха с няколко събития, станали в нашата столица, отзвукът от които задълго прикова вниманието на световната общественост. Дните, когато в София заседаваше Световният парламент на народите за мир, оставиха незабравим спомен у нас, нейните граждани, обогатиха историята на нашия град, накараха ни още веднъж да се почувствуваме горди, че сме българи, че стоим в челните редици на народите, борещи се за мир и прогрес, че живеем и творим в един от върховите периоди на нашата история.
Нашият любим град със специална грамота на Световния съвет на мира бе обявен за град на мира. "Тази специална награда — каза в своето приветствие председателят на Световния съвет на мира Ромеш Чандра, — за гражданите на София се дава, защото те дълги години са сред най-ревностните поборници за мир, защото техният град е не само столица на България, но и място, където са се родили много мирни инициативи".
София все повече се утвърждава и като средище на духовни и културни прояви с международно значение. Още по-широка популярност придобиха Международната писателска среща — "Мирът — надежда на планетата". Международната изложба — панаир на книгата, Софийските музикални седмици и др. Много изложби и конкурси привличат участието на творци със световно име и известност.
НА СТОЛИЧНА СЦЕНА
Столичният град, изграждал се през последните сто години като внушителен център на духовния живот, разполага с осем драматични театри, Национален академичен театър за опера и балет, музикален театър, куклен театър, цирк. Статистиката показва, че днес в столицата живеят и творят над 30 на сто от режисьорите и драматичните актьори в страната, 40 на сто от музикалните дейци, повечето от изпълнителите и майсторите на балетното изкуство... Творците на театралното изкуство влагат талант и сърце за още по-нататъшното издигане на неговото идейно-естетическо равнище.
През 1976 г. са били представени 3345 спектакли, а през 1980 — 4037. През 1976 г. са били посетени от 1 836 000 зрители, а през 1980 — 2 079 695. Налице е увеличение на театралните места — от 7463 през 1976 г. на 8044 през 1980 г. Само миналата 1980 г. в столичните театри са играни 91 пиеси от български автори с 1799 представления пред 783 187 зрители.
Осъществиха се нови форми на общуване театър—зрител. Бяха открити 3 камерни сцени, "клуб-театър", "театър във фоайето", "Старинен театър" в Археологическия музей, бяха осъществени спектакли и на други "втори сцени". Общуването "излиза" и извън театралните зали — неделните детски утра, гостуванията в читалища и домове на културата. Редица театри са включени в инициативите "Творецът — приятел на трудовия колектив" и "Театър в завода".
СОФИЙСКИ МУЗИКАЛЕН ЖИВОТ
Ежегодно се провеждат прегледи на новата българска музика — доказателство за стремежа и възможностите на две поколения български композитори да овладеят съвременната тема и на изпълнителите да представят най-добре техните творби пред софийската публика. На прегледите "Нова българска музика" през годините след Единадесетия конгрес на БКП в София са прозвучали за пръв път 428 нови български музикални произведения, от които 67 симфонични творби, 14 оперни, 16 кантатно-ораторийни, 125 камерни, 171 хорови, 34 творби за духов оркестър и др. Расте популярността на прегледите на новата българска музика.
Столичният музикален живот е резултат от усилията на 18 национални и 4 градски професионални състави и на десетките първокласни самодейни колективи.
ЗА ХАРМОНИЧНО РАЗВИТА ЛИЧНОСТ
Столицата стана център, в който през последните години се осъществиха най-значителните инициативи от етапите на дългосрочната комплексна програма за хармонично развити личности — "Николай Рьорих", "Леонардо Да Винчи", "Владимир Илич Ленин", "Константин-Кирил Философ". Стотици хиляди зрители посетиха изложбите от творби на Рьорих и Леонардо, изложбата живопис, графика, плакат и скулптура, посветена на Владимир Илич Ленин.
Музеите и изложбените зали все повече се превръщат в средоточия на богат и разнообразен живот. През 1976 г. са организирани 58 изложби със 7548 творби и 535 000 посетители, през 1980 г. само в салоните на СБХ са организирани 118 изложби на изящното и приложното изкуство, от които 7 общи художествени, с 9665 творби, видяни от близо 12 600 000 столичани и гости.
С особена активност, с творческо дръзновение и увлечение участвуват художниците от столицата в решаването на най-насъщните задачи по естетизаципта на градската среда, по създаване на творби на монументалната графика, живопис, на декоративната пластика и дизайна.
ЕКРАН - ЗРИТЕЛ
Творците на киното и телевизията създадоха вълнуващи филми, които оставиха дълбока следа в паметта на съвременника. И съвсем заслужено днес гледаме с още по-голямо очакване и интерес на творчеството, на търсенията и постиженията на утвърдилите се майстори на камерата — телевизионна и кинематографска.
Традиционни за културния живот на столичния град станаха празниците на съветския филм, седмиците на революционния филм, седмиците на киноизкуството на различни страни, премиерните прожекции и т.н. Софийските кина поднасят на зрителите около 160—170 премиери годишно, от които 20—22 български. През 74 столични киносалони преминават около 12 500 000 зрители годишно, или средно всеки столичанин ходи на кино 10-12 пъти в годината.
В ДИАЛОГ С ЧИТАТЕЛЯ
Ролята и значението на художествената литература в живота на столичния град непрекъснато нараства. Майските литературни дни са една от ярките кулминации на културната дейност в столицата. Срещите и творческите вечери, тематичните рецитали, портрети и обсъждания на литературни творби се превръщат в жив диалог с писателите, участници в съвременния литературен процес. Върхов момент на софийските литературни празници е връчването на Голямата награда за литература "София". Нейни носители са: Михаил Шолохов, Георги Караславов, Емилиян Станев, Младен Исаев, Венко Марковски, Артур Лундквист.
Все повече се разширява и обогатява работата по пропагандирането и разпространяването на книгата. Нараства извънмагазинната продажба на книги, продажбата с нещатни пласьори, усъвършенствува се работата на подвижните книжарници и базарите.
От 865 библиотеки в столицата 608 са общообразователни; книжният фонд е нараснал от 10 581 хил. през 1975 г. на 29 050 147 през 1980 г„ а броят на раздадените книги се е увеличил от 7185 хил. на 11 701 хиляди.
КУЛТУРНА ПАНОРАМА
Традиционни са месеците на културата в Коларовски и Благоевски район. Културната панорама в Кирковски район, Априлските празници в Ленински район. Димитровските дни в Димитровски район, празниците на културата в район "В.Левски", фолклорните спектакли в район "Девети септември", неделните детски утра и др. Богатите програми на тези културни събития са резултат от дейността на различните културни институти, творчески съюзи и трудови колективи — работа,организирана и направлявана 01 Столичния и районните съвети за култура.
МУЗЕИ
В системата на столичния културен комплекс музеите се утвърждават като организатори на богата и разнообразна дейност — както на своя територия, така и извън нея: екскурзоводни беседи, временни изложби с целенасочен характер, тематични вечери и др.; През залите на 34-те столични музеи годишно преминават над 140 хил. посетители. В София и околностите има 552 архитектурни, 39 археологически, исторически, на изобразителното изкуство и 15 строителни паметници от античността и средновековието.
ЧИТАЛИЩА
Със своята богата, разнообразна и в много случаи незаменима дейност 120-те столични читалища и 11-те културни дома се стремят да създават все повече и по-добри условия за непосредственото съпричастие в културния живот.
Сградата на читалище "Виделина" в Панчарево