Текстът и гравюрите са публикувани през 1891 г. в книжка 3 на месечното немско списание "Das Buch für Alle". Илюстрациите са дело на Ф. Шлегел. Преводът е наш и е възможно да съдържа неточности.
Въпреки несигурното положение, в което все още се намира България, в младото дунавско княжество се наблюдава един общ културен подем. Той е особено видим в столицата. София със сигурност е облагодетелствана от разположението си в една широка котловина между Балкана и Витоша, което я превръща в средище на значителна мрежа от пътища, а населението й нараства осезаемо. Разбира се, чуждестранният посетител не бива да очаква, че това място, със своите около 31 000 души население, прави впечатление на голям град. Навсякъде в по-старите квартали все още се забелязват бедни, разнебитени колиби, повечето улици са непавирани и нерегулирани, но въпреки това навсякъде се вижда преходът към по-добро. Докато новият квартал, където се издигат Княжеският дворец, Народната библиотека, Пощата, Народната банка и други публични и частни сгради, вече има изцяло европейски вид, то също така се полагат усилия да се поддържат в добро състояние и улиците в старите градски части чрез регулацията и павирането им. Сред населението също текат процеси на промяна, които си проличават външно по това, че старата българска народна носия все повече отстъпва място на модерното облекло. Особено интересен за чужденеца е животът на улицата в българската столица, чието многообразие ни разкриват илюстрациите на страница 72. Ако искате да видите обикновените хора и техния начин на живот, най-добрата възможност да го сторите е в пазарен ден из старите улици (скица 5). Те предлагат пъстра, още полуориенталска картина на все още носещите народни носии селяни, които са дошли със своите продукти. Особено оживено е при продавачите на лук (скица 2), тъй като този здравословен зеленчук, който на запад е донякъде пренебрегван и скромно използван единствено като добавка, в народната кухня на България играе значителна роля и се употребява широко. Характерен за изостаналото положение на народа е и биволският впряг (скица 1), който напомня на епохата на ранното Средновековие със суровия си хомот и груба кола с масивни колела без спици, издялани от цяло парче дърво. Скица 7 ни показва селяни, които носят в града сено, но не както при нас на мощни, добре натоварени коли, а с помощта на техните малки, грознoвати кончета. Скица 6 ни представя мома в стара живописна народна носия, която с помощта на дървен прът придържа на рамо бакърени съдове с вода, за да отнесе прясната животворна течност у дома. Тъй като българската столица все още не се е сдобила с водопровод, старите кладенци продължават да осигуряват на бедни и богати нужната вода. Последните две картини ни пренасят в новия град. На скица 3 виждаме гавазин на Княза и един гвардеец, а на скица 4 - група модерно облечени българи от по-имотните класи, очакващи Княза, който предстои да излезе от Двореца. Присъстват и жандарми, изградили кордон, който да освободи улицата.
Въпреки несигурното положение, в което все още се намира България, в младото дунавско княжество се наблюдава един общ културен подем. Той е особено видим в столицата. София със сигурност е облагодетелствана от разположението си в една широка котловина между Балкана и Витоша, което я превръща в средище на значителна мрежа от пътища, а населението й нараства осезаемо. Разбира се, чуждестранният посетител не бива да очаква, че това място, със своите около 31 000 души население, прави впечатление на голям град. Навсякъде в по-старите квартали все още се забелязват бедни, разнебитени колиби, повечето улици са непавирани и нерегулирани, но въпреки това навсякъде се вижда преходът към по-добро. Докато новият квартал, където се издигат Княжеският дворец, Народната библиотека, Пощата, Народната банка и други публични и частни сгради, вече има изцяло европейски вид, то също така се полагат усилия да се поддържат в добро състояние и улиците в старите градски части чрез регулацията и павирането им. Сред населението също текат процеси на промяна, които си проличават външно по това, че старата българска народна носия все повече отстъпва място на модерното облекло. Особено интересен за чужденеца е животът на улицата в българската столица, чието многообразие ни разкриват илюстрациите на страница 72. Ако искате да видите обикновените хора и техния начин на живот, най-добрата възможност да го сторите е в пазарен ден из старите улици (скица 5). Те предлагат пъстра, още полуориенталска картина на все още носещите народни носии селяни, които са дошли със своите продукти. Особено оживено е при продавачите на лук (скица 2), тъй като този здравословен зеленчук, който на запад е донякъде пренебрегван и скромно използван единствено като добавка, в народната кухня на България играе значителна роля и се употребява широко. Характерен за изостаналото положение на народа е и биволският впряг (скица 1), който напомня на епохата на ранното Средновековие със суровия си хомот и груба кола с масивни колела без спици, издялани от цяло парче дърво. Скица 7 ни показва селяни, които носят в града сено, но не както при нас на мощни, добре натоварени коли, а с помощта на техните малки, грознoвати кончета. Скица 6 ни представя мома в стара живописна народна носия, която с помощта на дървен прът придържа на рамо бакърени съдове с вода, за да отнесе прясната животворна течност у дома. Тъй като българската столица все още не се е сдобила с водопровод, старите кладенци продължават да осигуряват на бедни и богати нужната вода. Последните две картини ни пренасят в новия град. На скица 3 виждаме гавазин на Княза и един гвардеец, а на скица 4 - група модерно облечени българи от по-имотните класи, очакващи Княза, който предстои да излезе от Двореца. Присъстват и жандарми, изградили кордон, който да освободи улицата.
1. Биволски впряг
2. Продавачи на лук
3. Княжески гавазин и гвардеец
4. Група жители при излизане на Княза
5. Стара улица в пазарен ден
7. Продавачи на сено
