Снимката, за която ще стане дума днес, е публикувана през 2008 г. от г-н Боримир Илков в конкурса на National Geographic България "Отвори семейния албум". Това, което ни провокира да тръгнем по нейните дири, е известната неточност в описанието. На фотографията от вече далечната 1940 г. е запечатана не улица Леге, както се твърди, а съвсем различна и отдавна изгубена част на столицата.
С желанието да сме полезни, както на наследниците на г-н Маринополски, така и на всички, които искат да опознаят Стара София по-добре, потърсихме нашия приятел Крикор Асланян, който ни разказа следното:
В този слънчев ден на 1940 година се разхождаме из центъра на София. Макар че Втората световна война е вече започнала, тя е далеч от нас. Животът в българската Столица е спокоен, в магазините не липсва нищо, добре облечени софиянци се разхождат по чистите улици, седят на сладък мухабет в уютни кафенета, пият кафе и си подслаждат душите с ароматично бяло сладко.
От площад Света Неделя тръгваме на запад по улица Нишка, покрай малки магазинчета и занаятчийски работилнички. Когато стигаме улица Лавеле, завиваме на дясно по нея и се спускаме надолу към Френския колеж и католическата катедрала. Точно пред главния вход на Колежа улица Лавеле прави чупка от 90 градуса и опира на улица Княз Борис Първи.
На горната снимка виждаме точно този завой на Лавеле - тук улицата, която е успоредна на ул. Княз Борис, изведнъж става перпендикулярна на нея. Там, на тази кратка отсечка, е паркиран и автомобилът на господин Янко Маринополски.
Ярко осветената от слънчевите лъчи триетажна сграда е Девическият френски колеж “Saint Joseph”, а тъмната е сградата, където живеят монаси и калугерки, учители и учителки в двата френски колежа, намиращи се непосредствено един до друг и все още разделени от висока тухлена ограда.
Въздушна снимка на района, правена в края на 30-те
Мъжкият френски колеж “Св. Св. Кирил и Методий" се води на адрес улица Пиротска 10 и тук учат момчета от 1-во отделение до 2-ри прогимназиален клас. Koгато е правена приложената снимка, дворовете на двата колежа са разделени с висока тухлена стена, която след бомбардировките през 1944 година е разрушена и се беше получил общ училищен двор. За да не се срещат момчетата и момичетата, междучасията ни се разминаваха по време. Но поначало ние, момчетата максимум бяхме 12-13 годишни и никой от нас не мислеше за момичета в онези години.
Улица Лавеле, сградата на преден план присъства и на снимката с г-н Маринополски. Виждат се и кубетата на "Св. Спас"
На горната снимка се виждат всичките сгради на Девическия колеж “Св. Йосиф”. След бомбардировките беше оживяла само крайната в ляво, другите бяха разрушени и на мястото на третата /тъмната/ беше построена нова малка едноетажна сграда, където съучениците ми католици ходеха да учат катехизис. Другите нямахме достъп до тази сграда.
На първата снимка върху пътната настилка се вижда сянката на голяма сграда. Това е Католическата катедрала опожарена и разрушена по време на бомбардировките.
Малко по на юг, на самата улица Нишка /сега Тодор Александров/, преди няколко години беше построена новата католическа църква.
От описаното в текста каре днес няма и помен.