Статията "Един архитектурен паметник" на арх. Ив. Добрев излиза във вестник Литературен глас през 1937 г. по случай откриването на новия Железничарски дом в София. Материалът ни изпрати Любомир Иванов.
Архитектурата се отличава от останалите изкуства по това, че е непосредствено свързана с ежедневните нужда на човека. Така тя оставя паметници, изразители на културното развитие на дадена епоха.
Един такъв паметник е новият железничарски дом при гарата, чийто творец е архитект Атанас Делибашев. Името на този даровит архитект е известно от редица конкурси, които той печели от известно време.
Тая величествена сграда, издигната в сравнително късо време, ни изненадва със своята външна и вътрешна архитектура. Тя е съчетание от театрален салон, бар-ресторант, столовая, канцеларии, заседателни зали, хотел и магазини.
Тези тъй различни по естество помещения са комбинирани с голяма вещина и облечени в художествена форма със силно чувство за стил. От цялата фасада лъха една подкупваща простота при пълното й равновесие с художествени свобода и разнообразие. При изпълнение на вътрешната архитектура, тъй трудна във всяко отношение задача, за щастие са използвани технически възможности на електротехниката. С разрешението на светлинните ефекти, във връзка с орнамента, особено в театралния салон, ни отвежда в съвсем нов свят от идеи, облечени в архитектурни форми, като пред нас се разгъват с устрем и светлината се широко разлива в един екстаз.
Във връзка с мебелната архитектура много пo-изискана е заседателната зала. А бара и ресторана, с оглед на публиката, са по-сдържани. Хотелът е разрешен в духа на съвременната хигиена и дава едно приятно и удобно жилише.
Рядко има сграда, може би тази е в София единствената изпълнена с толкова вживяване във формите и с ефект на модерни средства.