Днес ще използваме хубавото време и ще напуснем пределите на някогашна София, за да се поразходим до Рилския манастир. Следваме стъпките на Джей Алън Кеш, автор и фотограф на списанието The Geographical Magazine. През август 1938 г. той публикува своите впечатления в обширен фото-разказ.
Рилският манастир е разположен сред дивата планинска местност на Югозападна България. От основаването му през 1335 г. характерът на неговата околност и суровите условия на живот в района почти не са променили, както става ясно от скорошната снимка на село Рила, което е отдалечено на едва няколко километра. Подобна застиналост обаче не може да бъде видяна в самия манастир, който е най-големият, най-богатият и най-известният в България. Най-силно впечатление прави успехът, с който монасите са съчетали скромната си вяра с напредничавите модерни методи за управление на огромното си имущество.
Село Рила
Рилският манастир
В двора се намират църквата, възстановена през 1834 г., и автентичната кула от 14 век. 
Сводестите галерии са украсени с детайлни стенописи,
представящи сцени и случки от Библията.
Вътрешността на църквата. Стени й са покрити с фрески, показващи живота на светците и апостолите. Сградата следва същите традиции като църквите в Атон. 
Уютният кабинет, от който игуменът (главният монах) направлява манастирските дела. 
Настоящият игумен, архимандрит Климент, се възпозлва от модерните научни открития, за да управлява имуществото по един практичен начин. На негово подчинение работят близо четиридесет монаси. 
Двадесет монаси живеят във или край манастира, останалите са разпръснати по различните имоти като надзиратели или управители. Монах-секретар работи в своята стая, която е едновременно и спалня, и дневна. 
На 25 август хиляди поклоници се събират в манастира, за да почетат рождеството на Богородица. Близо 1500 от тях намират подслон между неговите стени. На снимката - стая за гости. 
Главната канцелария, където монаси и миряни се занимават с различни въпроси от дейността на манастира. 
Монаси помагат при разтоварването на дърва за огрев, донесени от богатите на дървесина гори на манастира.