Крикор Асланян
2012 година, 6 май. Хубав слънчев празничен ден. Намираме се в центъра на Столицата, по точно на ъгъла на ул. Цар Симеон и ул. Братя Миладинови. В статията „Децата от улица Братя Миладинови“, публикувана в блога, споменахме за двете къщи на семейство Джапунови. Джапунови са стар софийски род дошъл от Карлово преди 126 години.
Къщата на Джапунови, "Цар Симеон" 116
А днес тръгваме към вилата на техните потомци, където ще разглеждаме и разговаряме за дневника на техния прадядо Васил Стефанов Джапунов.
На волана е Жельо Данданов-праправнук, до него се е разположила баба му Мария (внучка на Васил), доайен на фамилия Джапунови, по мъж Данданова. Мария е родена 1929 г. Племенничката й Ваня Симеонова Джапунова и автора на това писание, Кико, са заели задната седалка на Тойотата.
Тръгваме за Горно Камарци, където е вилата на Стоян (правнук) и Венка Данданови. Срещата в деня на този голям български празник съвсем не е случайна. Семейство Джапунови-Данданови са ми приготвили изключително интересна изненада, която ще затъмни студената домашна ракия, свежите салати, даже и печеното агне.
Пристигаме в селото, където сме посрещнати от любезните домакини, родителите на Жельо, Венка и Стоян Данданови.
Ние не се познаваме, макар че сме родени на една и съща улица и родните ни къщи са на 50 метра една от друга. Поради разлика във възрастта досега сме се разминавали в живота. Но махалата си е махала и пак ни събра. Семейството на майка ми са били квартиранти на Джапунови в края на 30-те и началото на 40-те години. Живели са в тяхната къща на Бр. Миладинови 47. Майка ми е тръгнала булка от тази къща. Така че съм приет като стар приятел. Още с влизането в китната градина на къщата, домакините ме посрещат сърдечно и без никакви светски формалности сме на „ти“. Халбите със студена бира спомага за „затопляне“ на празничната атмосфера.
След ритуалното посещение на малката черквичка, където палим свещи за здраве и берекет, сядаме на празничната софра около вкусотиите приготвени от Венка.
Веднага след първите наздравици Стоян, потомък на стар софийски род, вади от чантата дневника на прадядо си Васил Джапуна от Карлово и започва необикновения си разказ.
Васил Стефанов Джапунов се преселва в София през 1887 година. Той идва в Столицата, където е назначен за помощник полицейски пристав във Втори полицейски участък. Васил е вече семеен. С жена си Неда Тахчиева-Джапунова имат син Стефан, роден в Карлово в годината на преселването им в Столицата.
Втората къща на Джапунови на "Братя Миладинови" 47
Дневникът е започнат през 1864 година. Воден е стриктно, с много красив почерк, почти калиграфски, на език, който днес звучи странно. Семейство Джапунови-Данданови са го дали за "превод" на съвременен български език, като преводачът умело е запазил някои особености на словореда и изразните средства на епохата, с които си е служил Васил Джапуна.
В дневника ще открием много неща, които имат аналог и в днешна България. В него се съдържат факти, свързани с Руско-Турската война, идването на руската армия и Освобождението. Не са забравени събитията около Съединението, където Васил Джапунов е участник.
В своя дневник той отразява живота в Столицата, споменава за политическите борби след Освобождението, за партизанщината, както и близостта си с министър-председателя д-р Константин Стоилов.
Пълният текст можете да прочетете тук: