19.06.2012 г.

Изчезналите архитектурни паметници


Какво се случва с архитектурните паметници на София? Този въпрос си зададохме преди време, когато получихме от наш читател обезпокоително сравнение между картите на ГИС за 2010 и 2012, което показва масово изчезване на паметници на културата от защитения списък.


Червените хиксове показват сградите, които според картата вече не са защитени. И това са само няколко пресечки на булевард "Дондуков" - един сравнително малък район на града.

След като публикувахме сравнението във Фейсбук, общинският съветник Георги Кадиев се самосезира и въз основа на картата отправи питане по темата до кмета на София Йорданка Фандъкова. Получихме от него писмения отговор на г-жа Фандъкова:


Относно: Питане 9300-177/ 24.04.2012г.

Уважаеми господин Кадиев,

По повод изпратеното от Вас питане, относно отпадане на сгради-паметник на културата от картите на ГИС- София, Ви информирам следното:

Данните за паметниците на културата са въведени в Географската информационна система на Столична община през 2004 г. с договор РД-56-740/09.08.2004 г. Въведена е информация за 1126 единични паметника на културата, като данните са създадени съвместно със служители на Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Първоначално са оцифрени всички данни предоставени от архивите на НИПК.

През 2011 година по информация, получена от Националния институт за недвижимо културно наследство са заличени в Географската информационна система на Столична община данните за 68 единични паметника на културата, отписани в периода с 2003 - 2011 от компетентните органи. Информацията за актуализиране на данните е предоставена на „ГИС - София" ЕООД.

За описания участък в питането, в Географската информационна система на Столична община са заличени 17 единични паметника на културата - отписани с писмо 7308/18.08.2005 г. на министерство на културата.


В последните 6 години Столична община работи в няколко насоки по въпроса за съхраняване, опазване и реновиране на паметниците на културата.

За паметниците, които са общинска и държавна собственост се търси финансиране и възможностите за използване на европейски средства. Като пример могат да бъдат посочени: реконструкцията на Националната художествена галерия, Археологически комплекс „Сердика" и сградата на ул. „Париж" 1.

Към частните собственици се правят предписания съгласно Закона за културното наследство. Реновирането на къщата на Яблански стана и благодарение на твърдата позиция на Столична община.

С уважение,


Йорданка Фандъкова
КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА




Това, което не става ясно от документа, е по какви критерии са отписани въпросните 68 паметници на културата. 17-те отписани паметника само в горепосочения малък район на столицата, са ясен знак за политическо (или икономическо) решение за пълно преобразяване на един от историческите квартали на София и неговото зачеркване от културната карта на града.  Още повече, решението за това заличаване от списъка на значителен брой архитектурни паметници е взето без обществено обсъждане, както и без необходимото надлежно информиране на гражданите на София. Напомняме също, че все още в интернет не е публикуван пълен и актуален списък на софийските паметници.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...