Освобождението на България и обявяването на София за столица заварват града с население от около 12 хиляди души, кални и криви улици и редица частни и обществени сгради с характерен ориенталски вид.
Над града доминират силуетите на многoбройни джамии. Значителна част от тях били запуснати и изоставени още преди Освобождението. Някои все още били полуразрушени от голямото земетресение през 1858 година. Една тогавашна записка от книгите на Гигенския манастир гласи: „Да се знае како биде страшно земетресение, изпопадаха джамии у София и се тресе она седем месеца... Откак е София, не знае никой толко тресене.” Сава Филаретов също отбелязва земетресението в едно свое писмо до Найден Геров, като сочи, че от 24 джамии в града само в 5 може все още да се служи.
Данните за броя на джамиите в София варират през годините и в различните източници. Според една статистическа информация от 1867 година, в София има 20 джамии, 13 молитвени домове, 7 медресета и 10 текета. Панорамата над града била доминирана от иглите на техните минарета. Различни пътешественици обрисуват османска София, сравнявайки я с „каменна гора”, която се забелязва отдалеч.
София около Освобождението, гравюра на Феликс Каниц
Австро-унгарският географ и художник Феликс Каниц описва гледката към града така: „Гъсто едно до друго изникналите минарета в източната половина на града издават впрочем без каквито и да било обяснения, че тя е главното седалище на мюсюлманското население, докато в западната християнска част белите остри кули на Мюселим и Телек хасан джамия, покрай куполите на катедралната черква, се явяват уединени.” Този изглед е съхранен и в илюстрациите към трудовете на Каниц, сред които присъстват панорами на София в годините около Освобождението на града.
На 12 октомври 1878 г. в София пристига руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Ориенталската гледка събужда негодувание в душата му и той е обзет от идеята да освободи новата столица от извисяващите се минарета. За неговите планове разказва подробно в своите спомени руснакът Александър Мосолов. Мосолов бил последователно личен адютант на княз Дондуков и на първия български владетел Александър I Батенберг. Той е назначен и за първи командир на създадения през 1879 година конен ескорт на Батенберг (предшественик на днешната Национална гвардейска част).
Княз Александър Дондуков
Според разказа на Мосолов, Дондуков многократно споделял в лични разговори неудовлетворението си от „цялата гора от минарета”, извисяващи се над новопровъзгласената българска столица, които придавали на града крайно ориенталски вид. Мнението на княза било, че наличието на толкова мюсюлмански храмове не е удачно и с оглед на твърде малкия брой мохамедани, останали да живеят в София след напускането й от турските войски.
Въпреки желанието си, княз Дондуков осъзнавал сложността на въпроса и деликатната ситуация, която би обтегнала дипломатическите отношения с Османската империя и би била използвана като доказателство за „руското варварство”. В подкрепа на своите опасения, Дондуков дава за пример намерението си да събори грозната в неговите очи Черна джамия (днес храмът „Свети Седмочисленици”), което турското правителство посреща с остър протест. По тази причина, първоначално княз Дондуков отхвърля реализацията на своите планове с аргумента, че на този етап те са неизпълними.
Керемитската джамия, намирала се в близост до днешните Хали
Минало време, въпросът бил забравен, но не след дълго случайността дава възможност на руския императорски комисар да изпълни плановете си. Един ден над столицата се разразила страшна гръмотевична буря, която Дондуков-Корсаков чрез хитрост използва за параван на своите действия. Повикан от вестовоя на княза, Александър Мосолов се явява в неговата приемна. Императорският комисар го инструктира да вземе със себе си десет души електротехници от пионерската част, снабдени с динамит, и да ги придружи в града. На изпроводяк Дондуков му заръчва: „Гледай мълнията да удари повече минарета”.
Така и става. Техниците се изкачват до средата на минаретата, където поставят експлозив. Тътенът на гръмотевиците успешно прикрива пукота на взривовете. Специална комисия описва щетите от бурята и констатира, че са пострадали седем минарета. Предприето е събарянето и на още няколко стари минарета под предлог, че представляват опасност за околните сгради. В крайна сметка, княз Дондуков успява да разруши повече от десет минарета без никакви дипломатически последици от страна на турската империя.
В голямата си част софийските джамии са напълно заличени през 80-те години на XIX век. Подобна съдба сполетява и множество християнски и еврейски храмове, които падат жертва на модернизацията на града. В резултат на това, днес в столицата е запазен един-единствен действащ мюсюлмански храм - джамията Баня Баши, разположена край Централната софийска баня.
Джамията "Баня Баши" в края на XIX век